Писмо от Пловдив

Наскоро получихме следното писмо от Пловдив:

В Медицински център „Сонел Фарм“ ООД, Пловдив, собственик д-р Атанас Фурнаджиев, не се изплащат заплатите редовно от години – на 3-4-5 месеца по един аванс или хвърли по 250, 300 лв. и се оплаква, че икономиката много зле. Бившата му вече жена всеки месец си купуваше нов Мерцедес, а върхът на наглостта беше, като се оправда, че парите за заплати са отишли за подкупи, да се осигуряват държавни предприятия.  

Български работници мизерстват в Северна Италия

Непрекъснато им се налага да искат смешните си заплати от експлоататорите

22 септември 2014. В скотски условия и с мизерно и нередовно плащане са принудени да живеят българските работници в Северна Италия.

Въпреки че досега южната част на Ботуша се славеше с експлоатацията на имигрантски труд, сега на бял свят излизат плашещи случаи от богатия север.

Българите, които са гроздоберачи в една от най-популярните със своите вина области Пиемонте, работят за по 5 евро на час и въпреки че заплатите им са мизерни, те непрекъснато трябва да си искат полагаемото им се от своите работодатели, съобщава БНР.

Сънародниците ни живеят в подобия на палатки и въпреки че са около 150 души, разполагат само с две химически тоалетни. За топла вода не може и дума става, а когато някой се разболее, работодателите не желаят намесата на здравните органи.

Повечето българи сключват няколко двудневни договори с местни кооперации и работят за тях 10-15 дни. През това време работническите им и дори някои от човешките им права биват грубо погазвани. След всичко това с големи лишения успяват да спестят около 300-400 евро

Кметът на селището Канели, край което бивакуват българските гроздоберачи, заяви, че трябва да се вземат съответните мерки, за да не се допускат подобни ситуации.

Това е поредният случай на българи, бедстващи при работа в чужбина, но досега повечето примери от Италия бяха от южната част на страната. В средата на 2012 г. 40 българи, работещи в Калабрия, се оплакаха, че са малтретирани от работодателя си.

Месец по-късно десетки сънародници се прибраха от Швеция със съдействието на българските власти, след като се оказа, че тръгнали без договори за бране на боровинки.

novinar.bg

Професия машинист: Живот по ръба на железния път

/Тази статия ни беше изпратена от един локомотивен машинист, придружена със следното кратко писмо: „Може ли да помогнете да върнем І-ва категория труд на локомотивните машинисти? Непрекъснати смени, понякога над 12 часа до 18! Шум и вибрации над допустимите норми! Облъчване от тока! Постоянен стрес! Недоспиване! Невъзможност да се храниме като хората! Липса на тоалетна и други такива!” – Раб. глас/

Професия машинист: Живот по ръба на железния път

Работят в риск като летците, но едва свързват двата края и никога не спят спокойно

Автор: Галина КОНСТАНТИНОВА

04.07.2014  

За професията на локомотивните машинисти казват, че е най-близка до тази на летците. Управлението на скоростните машини и в двата случая изисква железни нерви, максимална съсредоточеност и специфични умения, трупани с години обучение и практика. Неслучайно част от тестовете за машинистите и летците са доста сходни. Инцидентите и в небето, и на релсите най-често не минават без жертви. За машинистите стресът от катастрофите е много по-голям, защото обикновено те виждат отблизо  сблъсъка с автомобил или човек на пътя, а в същото време нямат никаква възможност да спрат навреме.

Само преди два дни на железните пътища край Пловдив смъртта си намериха двама души.  Девет са инцидентите на жп прелези  от началото на годината, убитите са 10, ранени са шестима. Оплакахме жертвите, но никой не обели дума за машинистите, участвали в инцидентите с фатален край. А тяхната наистина не е лесна. За разлика от катастрофите по шосетата, при тези на релсите почти никога машинистът не носи вина. Споменът за случилото се обаче остава за цял живот. При 98 процента от тези инциденти вината е на шофьорите на автомобилите, категоричен е Владимир Тодоров от Асоциацията за пострадали при катастрофи.

Как се борят със стреса от срещата със смъртта на релсите локомотивните машинисти? От две години съм пенсионер, всяка сутрин искам да забравя 25-те години, прекарани в железниците, казва машинистът Тодор. Това не е възможно, контрира го колегата му Васил, това е все едно да забравиш майка си. 

С това, че за теб няма ден и нощ, че почти никога не почиваш в събота и неделя, че ядеш, когато можеш, и спиш по график, че нямаш време за семейството си, с времето се научаваш, казват машинисти със стаж по 20-30 години в локомотивите. И срещу всичко това живееш бедно, едва свързваш двата края и рядко спиш спокойно. Избралите тази професия обаче са силни мъже. Единственото нещо, с което никой машинист не може да свикне, е смъртта на жп релсите. Между професионалистите с по 20-25 години стаж почти няма човек, който да не е имал поне два-три, а в повечето случаи и 10-12 инцидента на пътя. Ако самоубийците, които лягат на релсите, знаят какво причиняват на локомотивния машинист, доста ще се замислят дали да изберат този начин за пренасяне в отвъдното, казват психолози.

Кошмарът да видиш очите на човека, решил да сложи край на живота си на релсите, не се забравя никога. Ужасът от ситуацията е двоен,  защото, от една страна, машинистът е на метри от самоубиеца и вижда дори изражението на лицето и блясъка в погледа му. От друга страна, той знае, че нищо не може да направи, за да предотврати катастрофата. Спирачният път на тежките влакови композиции е толкова дълъг, че смъртта на човека на релсите е предизвестена. На съвестта на машиниста тежи още една тежка отговорност - безопасността на пътниците, които вози във вагоните. Обикновено на последно място в тези драматични моменти машинистите мислят за риска за собствения си живот.

Никой от машинистите в системата не желае да разказва за черните дни в кариерата си. Това важи и за тези, които вече са излезли от нея и са се пенсионирали. При смъртен случай винаги има следствие. Машинистът веднага се обвинява за убийство по непредпазливост. Следват поне няколко разпита в полицията. Всеки път катастрофата се преживява отново. Кръвта ти нахлува в главата, докато  даваш показания, споделя един от опитните машинисти. Обикновено накрая следствието се прекратява, но нервите никой не може да ти ги върне, категоричен е пенсионерът. 

Когато ударих за първи път жена, легнала пред влака, след 30 секунди ми излезе огромен херпес, разказва Антон. Пътувах към Варна. Треперех целият като лист. Не можех да продължа да работя. Дежурният ръководител ми даде валериан. Пратиха бригада и ме смениха, спомня си ветеранът. До края на кариерата си е преживял 12  инцидента. Не желае да си спомня и да разказва за нито един от тях. Излизах от София, когато на релсите легна клошарка, главата изхвърча като отрязана от гилотина, разказва колега на Антон.  Срещам приятел и той ми казва: Тошо, знаеш ли, че дъщерята я сгази влак, спомня си Тодор. Вдигнах кръвно и само си помислих: Ако аз бях машинистът, как ще го гледам този човек, като ми е съсед и ми е набор, споделя Тодор.

Всеки от тези силни мъже търси свой начин да надживее този стрес. Никой освен колегите им  не може да разбере колко дълго споменът за смъртта на непознати хора на релсите се връща в главите им.  Друг освен колегите им не може да проумее как безсънието ги мори нощ след нощ, а когато заспят, сънуват катастрофата и лицето на жертвата. 

Това е нещо като синдрома "Афганистан”, казва  възрастен железничар. Както войниците, преживели ужаса на войната, се събират в свои общности, основават клубове, за да си говорят с братята  по оръжие, така и пенсионираните машинисти имат своя явка, която не пропускат нито ден. В кафенето си говорят  за спорт, за коли, за риболов, за футбол, за политика. Но ако някой бръкне в раната им и подхване приказка  за смъртта на пътя, машинистите гледат по-бързо да сменят темата. Те предпочитат да говорят какво трябва да се направи, за да се сведе до минимум смъртта на релсите. Предложенията им са делови, лесни за изпълнение и не струват скъпо. Дори обратното. От тях БДЖ може дори да спечели, убедени са машинистите.

Първото предложение на машинистите е на прелезите да се поставят камери. Така е в Германия. Глобата за нарушение е 1000 евро. Опитът сочи, че откакто са монтирани, броят на произшествията е сведен до минимум. В Пловдив също има подобен опит. На Ягодовския прелез бяхме полудели от шофьори, които се надпреварваха с влака, разказват машинисти. Някои от хората притичваха пред локомотива, други с автомобили караха като на рали и се разминавахме на косъм, припомнят си локомотивните машинисти. Има такива, които дори се смеят и ни показват среден пръст, че са били по-бързи от нас, споделят машинисти. Когато е монтирана камера на прелеза, водачите извън станали дисциплинирани, защото се разчуло бързо, че там снимат и глобяват. Преди години локомотивните машинисти имали задължение да дават в КАТ номерата на автомобилите. После отнасяли глоби. Ако се възстанови тази практика, това също ще помогне за дисциплинирането на шофьорите.

Ние сме далеч от европейската практика, където има прелези с метални прегради, които се повдигат срещу колата заедно с бариерата и не позволяват да премине, казва бившият машинист Антон. Но камерите са добра превантивна мярка, която върши работа, категоричен е той. Колегите му дори предлагат глобите от хулиганите шофьори да отиват по сметка на БДЖ. Така фалиращата фирма може да запълни сериозна финансова дупка.

Втората задължителна мярка според машинистите е обезопасяването с мрежа на трасето на жп линиите. Според тях това е задължително поне за населените места. Защо автомагистралата е оградена от край до край, за да не минават животни и хора, а трасето на влаковете не е, питат се машинистите. 

Третата превантивна мярка е жестоки глоби за хулиганите на пътя. Машинистите са категорични, че ако тези прости правила се приложат, катастрофите с влакове ще намалеят драстично, а психичното им здраве ще  е далеч по-съхранено.

marica.bg

„Директорите станаха царе и забравиха, че за тях работят хора“

Във връзка със започналите работнически протести в „Аркус“-Лясковец http://rabglas.blogspot.com/2014/07/blog-post.html потърсихме мнението на един от протестиращите работници. Ето какво ни сподели той:

Работнически глас: Здравейте! Разбрахме за протестите във Вашето предприятие. Дали бихте ни разказали нещо повече, което (ако нямате нищо против) да публикуваме на блога ни "Работнически глас"? Поздрави.

Работник от „Аркус“-Лясковец: Няма какво толкова да се каже. Репортажът говори достатъчно https://www.youtube.com/watch?v=OzAk2lehN8w . Имаме доста работа, но забавиха заплатите. Не само това е причината (за протеста – Раб.глас). Започнаха да ни заключват портала, всеки ден се говори как Трифонов не искал да вижда заплата по голяма от 400 лв. Как щял да реже заплати (той и си ги реже, де). Викаха ни “идвайте за извънреден труд" и го плащаха на 160%, докато накрая издадоха заповед със задна дата (отпреди два месеца), че извънредният труд няма да се заплаща, т.е. изплащат 100% и после ти дават молба, в която трябва да им се помолиш да излезеш неплатен отпуск (колкото дни извънреден труд си положил), а допреди дни отпуските бяха забранени. Заплатите на много хора са СМЕШНИ и недостатъчни. Условията на труд са отвратителни – хигиена, температура, отношение, запрашеност, шум, искат да правим от нищо нещо без подходящи материали и инструменти. Дори и няма къде да седнеш да се нахраниш на чисто и тихо, като човек. Сега уж ни обещаха, че ще помислят как ще изплащат извънредния труд, ще ни дадат обещаните ваучери (25 лв. на месец).   

Такива неща породиха днешните протести. Директорите станаха царе и забравиха, че за тях работят хора. Истината е една – ако се даваха достатъчно пари, нямаше да се стигне до това! Не мисля че е нормялно след като работиш да не можеш да си позволиш кино, почивка, вечеря навън и др. Вместо това се затваряш в панелката, която едвам изплащаш!

Работнически протест в приватизирания „Аркус“-Лясковец

01.07.2014. Над 2000 работници от приватизирания оръжеен завод "Аркус"- Лясковец протестираха заради неизплатени заплати и намаляване на парите за извънреден труд. Недоволните не застанаха на работните си места, а се събраха на протест на портала на фирмата. Те казаха, че освен забавените възнаграждения от два месеца е спряно  плащането за извънреден труд, макар че всяка събота са на работа. Ръководството е наложило да ползват тези дни като неплатен отпуск, но едва след половин година. Много от тях работили месец за месец със споразумение към трудовите договори и не знаели докога ще останат във фирмата. След продължителни преговори с мениджмънта синдикатите днес постигнаха споразумение за изплащане на майските заплати до трети юли и договаряне на правилата за извънреден труд до 10-и юли. Заводът е създаден през 1965 г. Приватизиран е през 2000 г.

Бунт на български работници в Германия

В германската община Ной Вулмщорф недоволни работници от България и Румъния са щурмували офиса на своя работодател, който, според техните твърдения, незаконно им е удържал пари от заплатите, пише в. Hamburger Abendblatt.

Близо 100 българи и румънци са се събрали в понеделник пред сградата на компанията BIR Group от Любек.

Работниците протестирали срещу това, че са били подлъгани с обещания за безплатна квартира и храна, а всъщност са си заплащали за това. Част от жилищата пък са били мазета без прозорци.

От компанията изпратили свой служител да преговаря с недоволните, но явно позицията му не е ги е удовлетворила, защото получил юмрук в лицето.

Тогава се намесили полицаите, които уталожили страстите.

В крайна сметка, след час преговори между представители на протестиращите и фирмата, било постигнато споразумение и работниците се разотишли.

bgglas.com

Стотици загинали миньори в Сома-Турция

Най-малко 238 души загинаха в най-голямата трагедия в минната индустрия на Турция, а спасители продължават да търсят оцелели сред близо 200-те души в неизвестност и да вадят тела от галериите. Причина за драмата в мината в Сома, на 120 км североизточно от Измир, стана страшна експлозия, причинена от електрическа неизправност.
Телата на 238 миньори бяха извадени в първите 12 часа след експлозията, която избухнала малко след 15 ч. местно време във вторник. По време на инцидента в мината е имало 787 души, като точно тогава работата е била предавана на служителите от втората смяна и затова в галериите е имало повече хора от обичайното.
След взрива 363 души са били спасени, като някои са успели сами да се измъкнат от подземния ад. 80 от тях са получили различни наранявания, а четирима са в тежко състояние. Близо 120 души бяха в неизвестност до сряда следобед, като те са били хванати в капан на 420 метра под земята и на около 4 км от входа.
В издирването им се включиха повече от 400 спасители, които освен всичко друго се опитваха да напомпат чист въздух в минната шахта, за да спасят миньорите от задушаване. Стотици роднини и приятели на миньорите се събраха край входа на мината в очакване на новини.
Енергийният министър Танер Йълдъз потвърди, че в мината е имало 787 души, и посочи, че много от загиналите са починали от натравяне с въглероден монооксид, а спасителните операции са се забавили заради наличието на опасни газове в галериите. Той се опасява, че броят на загиналите може да скочи драстично с напредването на времето.
Повече от 3000 души са загинали в Турция при инциденти с мини след 1941 година, припомнят турски медии.

Физическо насилие над работник от италианската фирма „Йобекс“-Ловеч

Пламен Димитров, вече бивш служител на „Йобекс България“ разказа пред „Ловеч днес“ за шокиращ инцидент, след който е взел решение да напусне фирмата на Серджо Пицути. Пламен работи във фирмата от 29 януари 2014 г. до 2 март. Женен е, има детенце на 1 годинка. Той е на 36 години, има висше икономическо образование и е работил в цеха за опаковане на скандалната фирма.

На 2-ри март 2014 година, малко след 18.30 часа в „Йобекс България“ се случва нещо шокиращо. След 12 и половина часов работен ден,  практически извън 12-те часа, позволени по закон, собственикът на фирма „Йобекс България“ Серджо Пицути, без наличие на свидетели ме причака в шивашкия цех и се нахвърли върху мен, разказва Пламен Димитров. Повали ме на пода и ме хвана силно за врата, като ме стискаше зверски.

Предисторията

В неделя, на 2-ри март, ден преди официалният празник на България, в „Йобекс“ се работи. Смените са 12 часови. Започват в 6.00 и работният ден приключва в 18.00 часа. Поне така би трябвало да бъде.

Всъщност работим в неделя, обяснява Пламен, защото на другият ден беше 3 март – национален празник. Това се случва за пръв път да се работи в неделя. Иначе 1 ден от седмицата се почива.

От началото на февруари се започна на 12 часов работен ден с 1 час почивка. Работи се 5 дни в седмицата по 12 часа, като в събота се работи от 06.00 до 14.30 часа, с половин час почивка.

На въпроса, всяка събота ли се работи, отговорът му е категоричен: Да!

За въпросния 2-ри март, неделя, Пламен Димитров разказва „Просто този ден се виждаше, че предвидената работа за деня нямаше как да се свърши, даже след два или три часа след края на работното време“.

Не че имаме точно норма, но човекът (Пицути) си е приготвил тировете и се работи. Беше ясно по-отрано, че няма да можем да свършим.

Говорихме с други колеги, че ще си тръгваме, когато приключи смяната ни. Няколко човека вече бяха си тръгнали в 18.00 часа. Един от колегите даже в 14.30 си беше тръгнал. Това си е негов избор. Аз виждам, че жените остават на работа, въпреки че работното ни време беше изтекло. Заради тях и аз реших да остана още малко,  до 18.30. След  това реших да си тръгна.

Отговорникът на производството, дясната ръка на управителя, явно му е казал, че има хора, които искат да си тръгват и че работата няма как да се довърши.

Управителят се появи в момента на моето тръгване. Започна да ми подвиква и да ми търси сметка защо си тръгвам. Казах му, че съм изморен и си отивам.  Тръгвам да си ходя през шивашкия цех и той веднага, явно през склада, се е насочил да ме пресрещне и пак след повторно подвикване от негова страна, аз с по-рязък тон му казах, че не желая повече да коментираме и си тръгвам, което е мое право.

Инцидентът

Тогава той явно не можа да понесе това мое решение и ми се нахвърли. Свали ме на земята. Прекалено неочаквано стана за мен.

Повали ме на пода и ме хвана силно за врата, като ме стискаше зверски. Бях шокиран, не съм очаквал такова нещо.

След това си тръгнах.  Аз също бях афектиран и го нарекох го идиот, което си е самата истина.

След това минах през полицията, където ми обясниха, че мога да подам жалба, а другото е по частен път да заведа дело за нанесена лека телесна повреда. Но без наличие на свидетели...

Не подадох веднага жалба, защото бях изморен, вечерта в неделя се случва това, след 12 часов работен ден.

Подадох жалбата на 4 март (вторник). Обясних случая писмено в полицията. Не са ми дали входящ номер. Досега нямам и отговор от тях.

 ***

Ето какво отговори Пламен Димитров на нашите въпроси

Как се почувства след тази случка?

Бях много унижен, омерзен.  Не знам как да го опиша.

Как се държеше Пицути с останалите ти колеги?

Ами арогантно, по един същ начин. Без да се зачитат правата на работника.

Имало ли е обиди към работниците?

Той (Пицути) на италиански постоянно ръси псувни и негови си там груби думи. Няма добър ден, добро утро, няма най-нормалните неща, които трябва да се случват в една фирма.

Имало ли е подобни на твоя случай, на упражняване на физическо насилие?

Не съм чувал за подобни случаи за физическо насилие. Сигурно съм първия.

Ходи ли до болницата след инцидента?

Не, не съм ходил. Два три дни след случая имах силни болки във врата. Още по-зле се почувствах, когато отворих в интернет и написах Серджо Пицути. Видях интервютата на ТВ7 и с шефа на Инспекцията по труда в Ловеч инж. Митев. Видях, че институциите не защитават по никакъв начин права на най-уязвимите слоеве на населението.

В Инспекцията по труда подаде ли жалба?

Не, не съм, защото разбрах, че е имало доста жалби, а ефектът е нулев. Продължава  да се работи по същият начин.

А от полицията какво казаха? Ще предприемат ли нещо?

След жалбата, по закон могат да го предупредят писмено или не знам по какъв начин. Аз изисквах за публично предупреждение, за да може този случай да се разчуе и този човек да има някакъв страх и респект от работниците, макар и малък, и това никога да не се повтаря по никакъв повод.

Докато бяхте на работа имаше ли голямо текучество?

Когато започнах, започнаха още двама човека – момче и момиче, млади хора. Но след  1 ден се отказаха и прекратиха отношенията си с фирмата. Също така още една жена през януари започнала, също се отказа.

Имаме информация от твои колеги, че ако човек се разболее и вземе болничен, след това се уволнява. Вярно ли е това?

Чух за болничните, че когато се вземат, работника бива орязвам жестоко от заплата. Има  голям произвол, но хората не си търсят правата. Това за мен е фрапиращото. Те са едва ли не примирени и приемат, че той е един господар, който може да прави каквото си пожелае. До голяма степен те самите са допуснали това да стане възможно и да се случва.

Изплатиха ли ти заплатата?

Имам да получавам за февруари заплата и за март имам два дни и след тази случка имам седем дни болничен, поради нервно психическо разстройство и обща преумора.

По колко часа най-много сте работили?

Значи, извън тези 12 часа, много често през периода се е налагало да се остава, за половин час, за 45 минути, имаше често такива случаи. Но работниците са добронамерени и в интерес на работата, за да се свърши докрай се остава.

Плащаха ли ви извънреден труд?

Чувам за някакви 500 лева като заплащане месечно, а часовете колко се работи, няма явно толкова голямо значение

Как разбирате каква ви е заработката?

За януари не получих фиш.

Колко пари имаш да получаваш?

За един месец работен, надявам се около 500 лева

Да уточним, един месец работен за нормалните хора означава, 5 работни дни седмично по 8 часа на ден.

В тази фирма означава около 25 дни. Не съм ги изчислявал. Работи се на 6 дневен режим. 5 дена по 12 часа с 1 час почивка, а един ден се работи 8 часа – в събота.

Когато дойде инспекцията по труда на проверка, вършат ли си работата?

Аз имам съмнения за корупция, защото от колегите разбирам, че е имало жалби и проверки от Инспекцията, а в същото време, нещата продължават да си бъдат по същия начин. Даже и се влошават. Все по-малко хора работят във фирмата, трудно се намира персонал. Не знам каква е причината. Не е лошо да се провери състоянието на фирмата. Има много поръчки, но това не означава, че нещата са добре.

От друга страна, няма закъснения по думите на всички колеги по отношение на работната заплата. В това отношение фирмата е коректна.

Снощи разговарях с момчето, което напусна и с друга напуснала колежка, която не си е потърсила последната заплата, но засега , колегата няма интерес и не е склонен да говори.

Той е млад и се страхува, че няма да си намери работа.

Как се отразява всичко това на семейството ти?

При толкова дълго отсъствие от къщи, имам дете на 1 годинка, трябва да се къпе, това няма как да стане. Отделно, човек трябва да си напазарува, да си наготви, не можеш да се отдадеш изцяло на тази работа, след като отплащането е една заплата, която е мизерна за положения труд.

Това, което се случва, е недопустимо да се случва в цивилизована държава!

lovechtoday