вторник, 30 юли 2013 г.

„Правена е икономия с човешкия живот“ (репортаж от "Ораново" на "Работнически глас")



22 юли 2013. Пристигаме в град Симитли малко преди обяд и навлизаме в квартал „Ораново“, в който, по улица „Септемврийска“ се насочваме към рудника. Той се вижда отдалече и също така отдалеч личи колко са верни приказките на концесионера за 20 млн. лв. инвестиции (виж снимките). Пред рудника ни посреща сериозно журналистическо и полицейско присъствие. Опитите ни да говорим с работници, са неуспешни. Охраната ни насочва към близко заведение. Там провеждаме разговор с двама бивши работника от „Ораново“. С тях провеждаме продължителна беседа. По-долу публикуваме основните акценти от разговора ни.

Заплатите

99-та година напуснах рудника. Тогава още беше държавен. Мината стана частна 2005-та май. Тогава работех като трамвайджия и взимах 400 лв. заплата. А сега – 400-500 лв за копачи (което е много по-тежка и високоплатена работа – Раб.глас), хм... А и тогава хлябът беше 15 стотинки (има се предвид преди 1989 г. – Раб.глас), а сега е 1 лв., прави сметка каква е разликата.

Храната

Имахме право на две безплатни яденета, а и в рудника ни даваха храна – сирене, кашкавал, кафе, кисело мляко.

Тогава какви мерки са се взимали за безопасност на труда в сравнение със сега?

Ехеее (възклицание, с което недвусмислено беше изразена огромната разлика в мерките за безопасност на труда тогава и сега – Раб.глас).  Сега свличанията са затова, че само се взима, а нищо не се слага. Беше предвидено водно запълнение да има. Да се запълват кухините, от където са изкарани въглища, с вода и земна маса. В „Брежани“ (съседната мина, която е закрита – Раб.глас) всичко беше с водно запълнение. Колкото въглища се вземат – всичко се запълваше. А тук нито се запълва, нито нищо.  Явно много е масраф, много пари трябва.  А иначе си има специални машини, които бъркат вода и земя – като боза става – и се запълват кухините.  

Срутването

Сега се е срутило огромно количество кална маса. Запълнени са поне 50 метра по събирателната. И знаеш ли кога тези момчетата ще са живи? Точно никога.  Синове да са ми – казвам ти, че не са живи. Дано да са оцелели по някакъв начин обаче не вярвам. Това е страшно, бе. Добре, че е станало преди хората да са се наредили по машините.  А това не е една машина. Да не кажа голяма дума, но това са поне десет машини, наредени вътре. На тези десет машини на всяка трябва да застане човек, за да може да я пуска. Ако се бяха наредили всички тези хора да работят, не четири човека, а 24 човека щяха да са заминали.  Срутването е станало сутринта, преди още да влязат хората да почнат въглищата. Десет минути по-късно да беше станало срутването, 15 човека нямаше да могат да ги извадят.

Брой работници

Вътре е много народ. Една смяна е от 25 до 30 човека.  А се работи на три смени. Сега в мината работят общо 300 човека. По мое време само в един участък в една смяна работеха 30 човека – това са машинисти, гораджии, майстори, помощници, крепачи, други. 30 човека смяната само от един участък. А те бяха два участъка. Отделно си имаше други хора, които работят из рудника – трамвайджии, гризутчии, поддръжки. За обезопасителната служба – във всяка смяна си имаше двойка крепачи.  Те специално гледат да няма някой счупен дирек – да иде да го подмени, да го пооправи. 

А тези, които добиват въглищата, с машини ли работят?

Не.  Какви машини. Кирка знаеш какво е? Викат му още казма. С една тесла и с една кирка, това е. И една джага.

По някое време в разговора се намесва друг бивш миньор, за да вземе отношение по въпросите за храната и заплатите.

Храната

Много силна храна ни даваха долу. По 200 грама луканка, кисело мляко, колкото искаш.

Заплати

Пенсионирани миньори взимат 800 лв., а заплатите на сега работещите в рудника миньори-копачи са по 5-600 лв.  А и не им дават нито дрехи, нито обувки.

Приключвайки разговора, хората ни насочват към близкото село Крупник, откъдето са двамата затрупани и все още ненамерени миньори. В центъра на Крупник се срещаме с друг бивш дългогодишен работник, който ни разказва следното:

36 години съм работил в рудника. За да падне толкова кална маса, че да се налага взривяване – това значи, че не е крепено по паспорт. За да падне толкова скала, значи, че въобще не е крепено и е правена икономия с човешкия живот.  И по наше време се случваха злополуки – мините не са идеални. Случвало се е да избухне гризу, да се счупи някъде дървеното укрепление и да удари някой. Но такова срутване... – не! Подсигуряваше ни се след всяко излизане от мината къпане, дрехи, храна и право за в къщи. Докато сега – безхаберие.

На какво отдавате това безхаберие?

Икономия за сметка на човека. Аз да се обогатя, пък ти как ще си – какво ми пука. Че мишката си е заминала – голяма работа, една мишка. Не се цени човешкият живот, разбирате ли.  А човешкият живот е скъп. А те си мислят така: „Аз да съм и след мен потоп. Аз тръгна ли си и попът да не се върне“.  Това е. Това е цялата истина. Другото е, че след 1993-94 година в мините започнаха да слагат за ръководители хора, които нямат достатъчно данни за ръководители. След 89-та имаше само един кадърен шеф на мините, но на него жена му беше много алчна. След него всички следващи ръководители бяха (показва с недвусмислен жест, че са ползвали положението си само за лично облагодетелстване – Раб.глас).  На 3 май 2000 г. ме уволниха като некадърен. На моето място трябваше да сложат партиен функционер. Послушко. От партията на Костов. А аз не им свалях шапка. 2-3 месеца след като ме изгониха, заплатите на миньорите започнаха да падат. От юли 2000 г. заплатите паднаха с 300 лв. Дотогава средната заплата на един майстор-копач беше 1550 лв. На спомагателните беше някъде около 6-700 лв. И оттогава заплатите падат и си падат. Един миньор на ден трябва да изкопае 4 тона кюмюр. 4 тона по 100 лв. – това са 400 лв. За ден. А той сега за месеца взима 400 лв.

Мина „Брежани“ направо я затвориха.  В „Ораново“ по мое време работеха 895 човека. Средносписъчен състав.  Стигали са най-много до 1100 души. След 89-та започна да намалява броят им. Първо някои хора напускаха доброволно с надеждата, че могат да правят бизнес. Но от април 2000 г. започнаха и съкращенията. Някои съкращения бяха нарочни с цел да се взимат подкупи от работниците (за да си запазят работата). Директорът тогава не беше минен специалист, той беше сребролюбец, беше чирак на златния телец. А за сегашния управител на рудника съм чувал, че иска подкуп и за да започнеш работа в рудника – иска да му „блъснеш“ 4000 лв. А самият той е избран за управител без конкурс.

Да се върнем на злополуката. На какво отдавате случилото се?

Първо – неграмотно управление. Второ, което е най-фатално, това е галерия, не е шайба. Шайбата е с вход и изход, докато галерията е само с вход. Не е имало добро укрепление. Нямало е и обрушовки, както се правеха преди (обрушаване – целенасочен взрив и запълване на вече неизползваеми въглищни участъци – Раб.глас). Не е спазен паспортът на крепене, не е спазена технологията на изработка. Това е. Сигурен съм, че сега няма и спасителна служба. А по мое време имаше спасителна стан-ци-я. Списъчният й състав беше 48 души + началник и механик – общо 50. Пак повтарям: не може да падне такава голяма кална маса, която да има нужда от взривяване (за да се разчисти), ако се е спазвал паспортът.

2007 година пак е имало две тежки злополуки в „Ораново“. Защо според Вас не са взети мерки след това и сега се стига до нов тежък инцидент?

Защото правят икономия с цел само собствените джобове да пълнят. Това първо. Второто е от некадърщина.

По Ваше време търсеше ли се отговорност при такива злополуки?

През 66-та, или през 65-та имаше още по тежък инцидент в мина „Пирин“. Загинаха 11 човека. От взрив на газ гризу.  Издири се кой е виновен и го осъдиха на 8 години затвор. След като излезе от затвора, го осъдиха да дава 30% от заплатата си, за да се изплати кръвнина.

А сега как мислите – дали ще има някой осъден за случилото се?

Не. Досега да е имало някой осъден? Нищо няма да го направят.

Един по-общ въпрос. Как живеят хората във Вашия регион?

Хората тук живеят в страшна мизерия и нищета. Преди оттука всяка смяна тръгваха по три големи рейса работници. Сега няма трима. Три смени по три рейса – това са девет рейса. Да ги сложим средно по 40 човека – това са повече от 300 човека. А в мина „Пирин“ от Крупник работеха 527 човека. Имаше поминък. Аз построих къщата си, докато работех в мината.  А сега районът ни е много беден. Няма работни места. И после, този, който има, не пита този, който няма. Не го жали. Сега всички викаме, че има криза. А някога баща ти знаел ли е тази дума „криза“? Не.

Освен в рудника другаде работа има ли?

Имаше няколко шивални.  Държеше ги чужд човек, грък. Дойде, понапълни се, не му изнася и на друго място отиде. Така.

СНИМКИ:










понеделник, 29 юли 2013 г.

Заплашват миньорите в "Ораново"



"Ще ви изселим. Ще видите какво ще ви се случи, ако не си затваряте устите."
 
С тези заплахи пратеници на управителя на рудник "Ораново" Валери Манов нахлуха в дома на почерненото семейство на един от загиналите миньори - Христо Младенов от село Полена.

Безпрецедентната и безочлива атака разкри пред "България Днес" кметът на Симитли Апостол Апостолов. В къщата на покойния Христо се изсипали трима неканени гости. Един от тях била съпругата на шурея на Валери Манов - Любляна. Тя е фелдшер в училището в селото и е съскала най-много срещу жената на покойния миньор - Василка.

"Най-нагло и безочливо го е направила, и то при ужасната трагедия, която сполетя семейството на Христо. Хубаво е, че Василка и синът й Методи не ги е страх. Но самата безпардонност, безочие и наглост от нейна страна буди отвращение", сподели пред вестника кметът на Симитли.
"
Хората са настръхнали. Ще става страшно. Отпорът срещу определени хора вече е голям", обясни градоначалникът. За неприятната сцена съпругата на покойния миньор Василка споделила само пред кмета.

Заплашвани да си мълчат са и работещите в момента миньори в рудника.
 
"След като Валери Манов си позволи да се заканва на мен, и то пред министрите, представете си какво чудо е с миньорите. А жената на шурея му тероризира семейството на починал миньор. Виждате ли за какво става въпрос?", заяви кметът на Симитли Апостол Апостолов.

Манов и преди се заканвал

Управителят на "Ораново" (и бивш синдикалист от КНСБ) Валери Манов е принуждавал всички миньори да гласуват за партия "Лидер" на изборите. Той е бил втори в листите на формацията на Христо Ковачки за региона.

"Той искаше определени гласове от всяка къща в Симитли и селата, в които има миньор, с ултиматум, че иначе ще го уволни. Така се наложи Христо Младенов да моли сина му Методи да гласува за партията", разкри кметът на Симитли Апостол Апостолов. 


Вдовицата на загиналия миньор Христо Младенов - Василка отправи апел към колегите на мъжа си да проговорят, да разкажат всичко, което знаят за нередности в рудника и така да спасят работещите под земята. „Не се страхувайте. Кажете, за да няма повече инциденти. Мъжът ми работеше за 500 лв., аз взимам повече от него, а съм шивачка. Това е срамота.“ 
bgdnes.bg

сряда, 24 юли 2013 г.

Пайнерът с/у самоорганизацията и взаимопомощта на хората от Младост 4



Жителите от столичния работнически квартал "Младост 4" се вдигнаха на бунт срещу строеж на Митко Димитров известен като - Пайнера. Бизнесменът строи жилищна сграда върху детска площадка, която хората от квартала построяват СЪС СОБСТВЕНИ СРЕДСТВА. Така върху зелената площ сега се разхождат само багери.

Как градоустройственият план на един квартал се приема без дебат и законен ли е спорният строеж - вижте във видеото от репортаж на Радостина Янкова и оператора Любомир Милошев.