петък, 29 май 2020 г.

1,6 млн. българи под прага на бедността, 17% от децата не празнуват рожден ден заради безпаричие

Най-много бедни има в областите Сливен, Кюстендил, Враца и Ямбол

30 април 2020

Над милион и половина български граждани са живели в бедност през 2019 г., показват публикувани днес данни на НСИ. Под линията на бедност за страната м. г. (413.04 лв. на човек от домакинство) са 1.586 млн. души. Те са 22.6% от населението. Спрямо 2018 г. линията нараства със 17.6%, бедните са с 0.6 процентни пункта повече.

58.9% от безработните са бедни. При мъжете рискът от това е с 14.2% по-голям, отколкото при жените.

За 1 г. бедните работещи между 18 и 64 г. намаляват с 1.1 процентни пункта до 9.0%. При тези на непълно работно време рискът от бедност е приблизително 4 пъти по-висок, отколкото при работещите на пълно работно време. При работещите жени е с 1.5 процентни пункта по-нисък, отколкото при мъжете, показват още данните.

От образователното равнище зависи много дали има риск да изпаднем в групата на бедните работещи. Най-висок е делът им сред хората с начално и без образование - 55.5%. Работещите бедни висшисти са 2.5%.

Най-висок е делът на бедните сред живеещите сами хора на възраст над 65 г., самотните родители с деца и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо намаление на риска от бедност през 2019 г. в сравнение с 2018 г. има при домакинствата с три или повече възрастни със зависими деца - с 4.6 процентни пункта.

Делът на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и с двама възрастни под 65 г. (13.5%). При живеещите сами жени рискът е с 14.5 процентни пункта над този при мъжете.

В данните по този въпрос има известна условност, тъй като хората сами определят дали са българи, роми, турци и отговарят на този въпрос само ако желаят. Те могат да посочат както "Не желае да отговори", така и "Не се самоопределям". И все пак данните показват, че през 2019 г. най-висок е делът на бедните самоопределили се като роми - 64.8%, а най-нисък - на българите - 16.7%. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (55.2%), а при ромската - безработните (36.6%). При работещите най-висок е делът на бедните роми - 27.5%, при 24.0% работещи бедни турци и 22.0% българи.

И при трите основни етнически групи колкото по-висока е степента на образование, толкова по-малък е рискът от бедност. При хората без образование или с начално той е 24 пъти по-висок, отколкото при българите висшисти. 57.3% от определилите се като роми с начално и без образование са бедни, а при висшистите няма нито един беден.

От какво се лишаваме?

Най-много хора се затрудняват да посрещнат неочакван разход със собствени средства (36.5%). 35.4% не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, а 30.1% са изключили парното, защото не могат да го плащат. Покриването на останалите сметки по дома затруднява 29.3%.

През 2019 г. 19.9% от населението живее в материални лишения (тоест налага си ограничения по 4 от 9-те показателя в анкетата на НСИ).

Това варира в зависимост от етническата група. При българите най-висок е процентът на тези, които не могат да посрещнат неочаквани разходи - 32.4%, а при ромите най-голяма е групата на тези, които не могат да си позволят консумация на червени меса, пиле или риба през ден - 68%. При турската етническа група 51.1% не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома.

Ограничения в 4 от 9 показателя имат 14.8% от българската етническа група, 22.1% от турската и 63.0% от ромския етнос.

Деца, които живеят в лишения

През 2019 г. 27.5% от децата до 17 г. в България са били изложени на риск от бедност. Те са с 0.9 процентни пункта повече от 2018 г. Социалните помощи са намалили риска от бедност сред децата с 12.4 процентни пункта.

Приблизително 7 от 10 деца (68.3%) на родители са с начално или без образование живеят в бедност. Приблизително 16 пъти по-малко (4.3%) са децата на висшисти в риск от бедност. При децата на родители със средно образование рискът е 7 пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Делът на децата в материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 39.9%, а за 4.6% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Данните показват, че 14.2% нямат място, където да учат; семействата на 31.3% не могат да и позволят да ги пратят на училищна екскурзия; за 17.4% няма пари за празнуване на рождения ден; 21.9% не разполагат с образователни игри у дома; 33.8% нямат екипировка за игра навън, като ролери, колело, кънки; родителите на 24.2% от децата не могат да им купят книги; 26.2% нямат втори чифт обувки за сезона.

През 2019 г. 40.6% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност. През 2019 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e, както следва: 30.5% от българската етническа група, 45.4% от турската етническа група, 83.1% от ромската етническа група и 28.1% от друг етнос. Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 2.0% от българската етническа група, за 2.7% от турския етнос и за 18.9% от ромската група. Около 25% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 29.2% за децата от турската етническа група, 70.4% - от ромската етническа група, и 29.6% - от друг етнос.

Региони - най-бедни са в Сливен

При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта. Той показва, че най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Пазарджик - съответно 268 и 292 лв., а най-високата - в област София (столица) (589 лв.), следвана от областите Перник (475 лв.) и Стара Загора (459 лeвa).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 30.1%, Кюстендил - 28.8%, Враца - 27.7%, и Ямбол - 27.4%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Плевен - 14.3%, Благоевград - 16.5%, София - 16.8%, и Ловеч - 18.5%.

Линията на бедност за 2019 г. нараства спрямо 2018 г. във всички области, най-много в областите Разград (с 37.2%), Враца (с 34.9%), Ловеч (с 34.7%), Перник (с 34.6%), Смолян и Силистра (с по 33.4%), най-малко - в Ямбол (с 1.6%), Плевен (с 5.8%), Пловдив (с 6.6%) и Хасково (с 8.8%).

Област Плевен е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 11.8%, а с най-високо равнище е област Силистра - 28.8%. В област Благоевград жените са с най-ниско равнище на бедност - 15.6%, при 31.6% за областите Кюстендил и Сливен.

В областите Габрово, Русе, Смолян, Ямбол, София, Хасково, Кюстендил и Варна относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В осем области - Монтана, Враца, Велико Търново, Видин, Кърджали, Благоевград, Пазарджик и Силистра, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените. dnes.dir.bg



понеделник, 30 декември 2019 г.

България се нарежда сред седемте страни от ЕС с най-малки социални разходи



30 ноември 2019. България се нарежда сред седемте страни от ЕС с най-малки социални разходи. Тук влизат както парите за пенсии, така и помощите за отглеждане на деца и обезщетенията за безработица и за болест.

У нас тези разходи са само 17% от БВП. За сравнение общо за ЕС разходите за социална защита възлизат на 27,9% от БВП, сочат данните на Евростат.

Двата основни източника на финансиране на социалната закрила в ЕС са социалните вноски, представляващи 55% от общите постъпления, и трансфери от държавния бюджет, които се формират от данъци и осигуряват 40% от социалните разходи.

На първо място по социални разходи е Франция, където те са 34% от БВП.

Челната тройка се допълва от Дания (32%) и Финландия (31%). Следват Германия (близо 30%), Австрия, Холандия, Италия, Белгия и Швеция (всичките по 29%).

На другия край на класацията са страните от ЕС, в които разходите за социална защита са под 20% от БВП.

Най-малко са тези разходи в Румъния (14%), Латвия, Ирландия и Литва (всички 15%), Естония и Малта (и 16%). България е веднага след тях със 17%.

Оказва се, че разходите за пенсии и социално подпомагане трябва да нараснат с няколко милиарда, за да достигнат средното ниво в ЕС като дял от БВП.

Разходите за социална защита на човек от населението (като се премахнат различните равнища на цените), са най-високи в Люксембург, Дания и Германия.

А най-ниски са в България, Румъния и Латвия.

четвъртък, 30 ноември 2017 г.

"СПРЕТЕ КОРПОРАТИВНАТА АЛЧНОСТ И НАГЛОСТ!" ( снимки от работническия протест на КНСБ, София, 27 октомври 2017)

В протеста под надслов "Работеща България иска по-високи заплати" се включиха близо 10 000 работници и работнички от цялата страна.

Някои от посланията на протестиращите работници: "Заплати, а не подаяния", "Искаме равностойно заплащане на тежкия си труд", "Няма да търпим повече бедност и унижение!", "Шием дрехите ви за световни марки за жълти стотинки", "Ниски доходи, по-ниски, най-ниски, шивачи!", "Платете ни сега, утре ни няма!", "95 % от световното богатство се владее от 5 % от населението на Земята. Тази чиста проба ЕКСПЛОАТАЦИЯ днес е модерно да се нарича демокрация", "Без добра заплата няма работник","Работиш, а си беден", "Как се прави наука без пари в България?" и др.



 
 





















вторник, 14 март 2017 г.

„Никой не мисли за бедния народ“. Репортаж на „Работнически глас“ от Ветрен



11 март 2017 г. Пристигаме в град Ветрен (Пазарджишка област). Желанието ни е да направим репортаж за обувния цех на фирмата  „Еко скарпе“ (собственикът й е италиански частен инвеститор) и за борбата на работничките да получат изработените си възнаграждения. Намираме сградата на обувния цех. Потресени сме от ужасяващата разруха, в която са били принудени да се трудят 120-те жени (по данни на медиите), наети от „Еко скарпе“. Докато правим снимки на разпадащата се сграда, се срещаме с трима пенсионирани работници (по професия стругар, шлосер и шофьор). Те се съгласяват да ни разкажат за историята на обувния цех във Ветрен и за последните събития, разиграли се във и около предприятието.

1.Интервю с пенсиониран работник-стругар

В този цех работят 140-150 жени. Три месеца не са взимали заплати и са освободени от работа. Собственикът е италианец. От 2-3 години е тук. Сега хората стачкуват и постоянно има пазачи да не си вдигне (италианският инвеститор – Раб. глас) машините. Беше донесъл кран, голям камион да ги вдига, ама работничките не му ги дават. Не му позволиха. Искат да им изплати заплатите и неизползваната отпуска.

Собственикът защо не иска да им плати?

(Смее се) Нали знаеш как е – всеки иска да вземе парите, кокалът е много хубав.

Какви са заплатите?

Варират. От 300 до 500-600 лева.

Направи ни впечатление, че сградата на предприятието е в ужасяващо състояние. Как може да се работи в такива условия?
Ами не може да се работи. Вижте найлоните (с които са закрити липсващите прозорци – Раб. глас).

Нали постоянно ни обясняват, че като дойдат чуждестранните инвестиции, всичко ще стане европейско, модерно...

...То улуци няма бе, братле, водосточните тръби ги няма и като пада дъжд, сградата се руши. А сградата е строена от ветренци. От народа. По времето на социализма беше училище. Селскостопански техникум. След 1989 г. го закриха и започнаха да го използват за частни производствени цехове – обувен, килимарски. После килимарският цех се затри и остана само обувният цех. Сградата след няколко години и тя ще падне. Толкова ли нямат средства да купят 10 метра водосточни тръби, улуци...

***

2.Интервю с пенсиониран работник-шлосер

Сега е лошо, че не работят (съкратените работнички – Раб. глас), ама като работеха, пак беше лошо. Горе на четвъртия етаж, ако вънка е 30 градуса, горе е 40. Лятото е жега – ужас. Мирише на ацетон, на лепило, на кожи, на глупости,  на каквото се сетиш. И им даваха по 200-250 лева. Само майсторките взимаха повече. Сега оставиха хората без пари, без нищо.

Само от Ветрен ли бяха работничките?

Не, не. И от Мененкьово, и от други близки до Ветрен села.

Знаете ли дали италианският собственик държи и други цехове в района?

Сега бил си изнесъл машините във Виноградец (съседно на Ветрен село – Раб. глас). Има обаче още останали машини – ей там, долу, в партера има едни големи машини, които разкройват подметки. За тях трябва кран.

Има ли други предприятия в града?

Има още един обувен цех и два асансьорни. Обувният цех е за детски обувки. „Колев и Колев“. Там работят към 80 жени. Иначе мъжете са главно в двата асансьорни цеха.

Преди 1989 г. къде работеха хората?

Тогава имаше много работа. В завода в Белово работеха 2000 човека. Аз съм работил там 10 години. Сега го взе един грък. Дали останаха и 100 човека. Сега няма предприятия. Всичко замира. Във Ветрен бяхме 8000 човека, сега сме 3000.

Защо се случва това според Вас?

Ами като не им дават пари, какво да правят? Разсипаха всичката икономика. Дали е с цел, дали е без цел – не знам, но всичко разсипаха.

Но нали, когато идват избори, винаги се обещава да се привлекат чуждестранни инвестиции? А тук виждаме, че чуждестранните инвеститори дори сградата не са ремонтирали?

Като се счупи прозорец – слагат найлон. Едно стъкло не е сменил (италианският инвеститор – Раб. глас). Закнижват, с каквото им падне. Мизерия. Преди 1989 г. във Ветрен имаше Винпром, ДАП (Държавно автомобилно предприятие – Раб. глас), ТКЗС. Ходете да видите ТКЗС-то – няма нищо. Всичко пада. Ковачки го е взел. На него му е важна земята. Иначе, че падат сградите, много му пука.

За къде се правеха обувки в цеха?

За износ. За Италия.

***

3.Интервю с пенсиониран работник-шофьор

Всички частници, бизнесмени, които ги лансира държавата, са мошеници. Къде са нашите профсъюзи? Къде са? Никакви ги няма. Кодекс на труда в България спазва ли някой? Правителствата постоянно говорят „Бизнеса, бизнеса“. Ама този бизнес мисли ли за народа? Евтина работна ръка, газ до дупка – бизнесът цъфти, за какво говорим? Тук има бизнесмени, на които им карам цигани – работят по девет, по десет часа за 20 лв. надница. Черна, полска работа: плевят, скубят, копаят, берат, влачат. Никой не мисли за бедния народ. В Англия за 8 часа работникът получава минимум 50 паунда. А тук италианецът плаща 20 лева! И той се ползва се преференции от Европейския съюз! А цялата му продукция отива в Италия. Тук в България не е продал една круша. Не е продал една ягода.

Прави впечатление че толкова прехвалените чуждестранни инвеститори дори не са ремонтирали сградата на обувния си цех

Абсолютно нищо не е пипано, откакто съществува тази сграда. Никакъв ремонт не е правен. Само се използва всичко готово, налично. Което е направено, е направено с парите на хората от Ветрен. Сградата е построена за техникум през 1962-1963 година.

Казвате, че тук не е имало синдикална организация?

Каква синдикална организация? Ти въобще да помниш в България някъде да е имало синдикати, да се застъпят за някой?

По закон работниците имат право на синдикална организация

Боже господи, оставете това „законно право“! То се отнася само за бедните! Ние сме тук път без изход. Затворен кръг.

И все пак – ако работничките бяха казали, че искат да си създадат синдикална организация...

Няма такива работи! Частникът не го интересува!

Какво бихте казали за положението в града като цяло?

Гола вода. Върви на гибел. Млади хора няма. Всичко пътува, работи навън. Ето, едни жени намериха препитание тук – и тях ги отрязаха. Сега ще трябва да пътуват до Виноградец да се занимават със селскостопански труд – ягоди, малини, къпини, арония, кайсии, ябълки. Но и тук, и там са евтина работна ръка. Просто нямам думи. 63 години – такова чудо не съм виждал. В Белово е единственият завод за производство на хартия на целия Балканския полуостров. Бай ти Иван Костов така направи, че му е... мамата. Продаде го за без пари. На някакъв грък. Имаше машини за по 9 милиона лева, а той купи целият завод за 6 милиона лева. След приватизацията от 4 фабрики вътре в завода останаха две. От 4000 работниците намаляха на под 1000. Това беше най-големият удар за цялата област. През 2003 г. ни направиха град. Само за да ни вдигнат данъците. Какъв град сме ние? Няма хора. Едно време вдигахме двата пръста, когато уж дойде демокрацията. Но какво се оказа? Иван Костов разсипа икономиката на държавата. Разсипаха ТКЗС-тата. В нашето ТКЗС работеше половината село. Това беше най-проспериращото стопанство в целия окръг. Нашето стопанство. Тук се гледаха хиляди животни – крави, свине, говеда, телета. От 1990 г. насам всичко тръгна надолу. Надъхаха хората: „Частна собственост! Ще върнем земята!“. И какво направиха – обезлюдиха цялото поле. Докрай. А ние сме една от най-хубавите страни в Европа – и по природа, и по дадености.

***

ПРИПОМНЯМЕ:

 
Жива верига на работнички във Ветрен заради неизплатени заплати

23.02.2017. Повече от петдесет работнички изразиха недоволството си, че вече три месеца са без заплати. Всички 140 работнички са освободени от работа, защото цехът (собственост на италиански частни инвеститори) се закрива. Хората настояват да получат това, което са си изработили.     
Хора, които работят тук от 20 години, остават на улицата и не могат да издържат и семействата си, поради неизплатени заплати.  
До напрежение се стигна, след като бус, изпратен от изпълнителния директор на цеха, се опита да влезе, за да натовари и останалите машини.      
Хората се заканиха, че ще търсят правата си и по съдебен път. Те обявиха, че няма да допуснат да бъдат изнесени машините от цеха, докато не получат парите, които са си изработили.