четвъртък, 29 декември 2011 г.

Детайли за съсипването на БДЖ

/Материалът е от фб групата „БДЖ не се продава!”/

 Всички управляващи България и БДЖ в последните 25 години носят вина за трагедията на БДЖ и най-вече министрите на транспорта, особено след 1997-ма, начело с господин Вилхелм Краус, следва Николай Василев, който започна с взимането на заеми, взе на изплащане мотрисите Сименс Дезиро, като за 50 мотриси плати 200 млн. (договори клауза за задължително закупуване в бъдещ период на 25 от тях, което е едно от най-безумните действия, извършвани от БГ политик - все едно да купиш 5 кг картофи и да си задължен и догодина да купиш 5, но на по-висока цена). БДЖ бе изкуствено разделено на Железопътна инфраструктура и БДЖ - пътнически и товарни превози. Нашият "приятел" през 2005г. (преди края на мандата) продава 30-те най-нови спални вагони на БДЖ на частна фирма. През 2004-та пък взима облигационен заем, по примера на г-н Милен Велчев за 30 млн. лв. (Гърция взима подобен заем през 2001-ва за 100 млрд. долара. - сега трябва да изплаща 600 млрд. - направете си простата сметка). Следва Тройната коалиция с вагоните за скрап, разширяване на администрацията - само за 5 години дълговете на БДЖ от 156 млн.(30-те млн. умножени по 5) през 2006-та година, през 2011-та достигат колосалните 800млн..... Сегашното правителство решава да изтегли заем от Световната банка - около 400 млн., той е отпуснат, но вероятно никога няма да стигне до България по познатата схема на работа на двете организации. Българският парламент през пролетта на 2011г. отпуска 145 млн. за БДЖ, но те целенасочено са един вид "запорирани" от правителството (може би вече са изхарчени покрай изборите); по този начин БДЖ не може да отремонтира собствените си вагони, които излизат в планов ремонт един по един (явно всичко е добре изчислено...........). Междувременно в Корпоративна търговска банка се говори (няма официални данни поради банковата тайна), че се държат над 60 млн.лева на БДЖ на двугодишен депозит, който на практика държи банката като един вид спасителен пояс  срещу фалит. Поради тези причини БДЖ не може да бъде обявено в несъстоятелност. Просто парите ги има, но на практика ги няма .........

През целия преход целенасочено са унищожени производството на вагони, "приватизирани" са вагоно-ремонтните заводи в Септември и Дрен. Така в момента вместо ремонтите да се правят от държавното дружество, те се дават на частни фирми. Резултата е трагедията на влака София - Кардам (вагоните, които изгоряха бяха току що излезли от ремонт!!!).

Една машина за подмяна на колесари струва 600 000 лв. В момента БДЖ дава свои колесари на фирмите, за да ремонтират неговите вагони и въпреки това им дължи над 1млн.лв. (тоест можеше да се купят две такива машини и БДЖ само да си върши работата); разбира се така "пълненето на гушите" на определени хора щеше да спре.

Повечето от тук посочените неща са факти, а други са логични заключения. Ако има неточности, ще съм благодарен някой да ме коригира. Благодаря!

вторник, 20 декември 2011 г.

Ръководството на БДЖ има мисия да ликвидира железницата по много йезуитски начин

Инж. Емил Стрезов в  интервю за медйния раздел на Сдружение "Български Локомотивен Форум"



Той е:
 Заместник управител в Сдружение „Български Локомотивен Форум”;
 Инженер по електроника и автоматизация;
 Специалист по парна тракция;
 Член на Холандската парна асоциация SSN;
 Създател на система за резервно енергозахравнане при парните локомотиви;

Добър вечер, Г-н Стрезов.
-Добър вечер.

Повод за това интервю е случващото се в железниците и продължаващата вече 16-ти ден стачка. Като независим специалист и човек, съпричастен на проблемите в железницата, разкажете какво всъщност се случва, на какво сме свидетели? Стачкуват предимно хора от превозния персонал – началници на влакове и кондуктори?
-От едната страна са синдикатите. Това, че стачкува предимно превозен персонал, кондуктори и началници на влакове, това е лично решение и право на всеки. Има хора, които защитават своите дребни интереси на работници. От друга страна, стачката има право доколкото са засегнати интересите на работниците. Генерално погледнато обаче, тази стачка е предизвикавна, инсценирана, тя е поддържана. Ръководството на БДЖ си личи, че няма намерение да постига конструктивен диалог със стачкуващите и да постигне някакво приемливо споразумение, което да се подпише, да се прекрати стачката и да започнат да се изпълняват ангажиментите по него. Това ръководство има за цел да поддържа стачката, защото е ясно, че тази стачка като продължи прекалено дълго, както вече две седмици продължава, това е катастрофално за железниците. Ръководството има интерес или му е вменена мисия да поддържа стачката, за да хвърли вината и отговорността върху синдикатите и работниците, участващи в стачката при фалит на БДЖ.

Искате да кажете, че ръководството на БДЖ се опитва да ликвидира компанията и да прехвърли вината върху служителите?
-Ръководството на БДЖ има за задача. Тук малко става като световна конспирация и е малко вероятно много хора да се замислят за това нещо, но да, ръководството има за мисия да ликвидира железницата и то по много гнусен и йезуитски начин – т.е. да хвърли вината и последствията върху стачкуващите. Да излезе и да каже „Ето на, ние направихме всичко за компанията, но синдикатите не разбират от дума, поддържат стачката и ето го резултата!”. Много добре режисиран сценарий.

Хората около Вас какво мнение споделят за стачката?
-Ами много противоречиви мнения. Сега всеки човек различно мнение има, но повечето хора смятат, че стачката не е предизвикана от истинските проблеми на работещите в тази железница. Все повече се налага мнението, че стачката е организирана отвън, а синдикатите се явяват някакъв инструмент за поддържане на тази стачка. И тъй като голяма част от синдикалните лидери са хора, които лесно биват манипулирани, хора, които явно не могат да се усетят по-глобално как стоят нещата, това е най-лесния начин. Не се постигат никакви споразумения на безкрайните преговори, стачката продължава и продължава, а ръководството изпълнява плановете, за които е поставено. Това ръководство е поставено абсолютно логично не на място. Някой, който няма хабер от транспорт, го поставят като изпълнителен директор на БДЖ. Хубаво, той може да е икономист, той може да е консултант, може да разбира от мениджмънт, от управление, но БДЖ е структура с много специфична дейност и нейният ръководител трябва поне малко да разбира от процеса на работа, поне малко да е в час. Не е нужно да е върховен специалист, защото е логично да има екип от експерти, но поне трябва да може да разбира какво му говорят тези експерти. Защото иначе те чисто и просто могат да го лъжат и той да им вярва. И друго. Не може, председателят на съвета на директорите да се изживява като собственик, като феодал на тази фирма. Той няма абсолютно никакви управленски права. Единствените му правомощия са да води заседанията на управителния съвет, да докладва пред заседанията дневния ред и да подписва протоколите от тях. Все едно е в рамките на държавата председателят на парламента Цецка Цачева да командва Бойко Борисов какво да прави. Защото това става в БДЖ – лицето Владимир Владимиров командва лицето Йордан Недев.

България е заплашена да остане без влакове по Коледа.
-Ще остане, да. За да може тази железница да бъде ликвидирана. А целта на ликвидирането на железницата е да се заличат, да се заметат следите от убийствено големите кражби, извършвани последните 20 години. Нещата не са тръгнали от сега. След като едно предприятие бъде обявено във фалит и впоследствие в ликвидация евентуално, нещата се замиват, замазват и т.н. И вместо маса хора, които през последните 20 години са крали и безчинствали и са го източвали по всякакъв начин, да намерят мястото си в затвора, те ще си потриват доволно ръцете и ще се радват на придобитото. А пък защо през всички тези години не е упражняван контрол и тези хора са оставени да безчинстват по този начин е съвсем друг въпрос.

В железницата има атракционни пътувания, които също бяха голям проблем. Вие участвате в тези пътувания от няколко години насам. Какво е Вашето мнение, каква е причината тези пътувания да са придружени от множество неуредици, които от своя страна водят до отлив на клиенти?
-Ами основната причина за отказване на подадени заявки и запитвания за такива атракционни пътувания се оказва незаинтересоваността от страна на отговорните чиновници от „Пътнически превози” от организирането и провеждането на такъв тип пътувания, защото на тези чиновници основната мисъл когато трябва да се свърши някаква работа е „Каква е моята лична далавера и какво ще ми влезе в джоба?”. И тъй като мисълта им е, че няма да им влезе в джоба, а трябва да свършат малко работа, за която получават заплати, след като могат да не свършат тази работа, по-добре е да направят така, че да не я свършат, т.е. да провалят тези пътувания. А туй, че атракционните пътувания са една от малкото печеливши дейности в БДЖ, това никой не го интересува.

В интервюто си за радио „Реакция”, Г-н Недев каза, че атракционните пътувания не можело да се определи до каква степен носят приход. Те били много малко и било несериозно да се говори, че са доходоносни.
-Какво значи – като са малко не са доходоносни? Всяко едно атракционно пътуване има някакви приходи от него, които са много големи. Защо? Защото има определени цени за тези пътувания – цена за парна машина, на ден, на километър, за палене, за гасене, за вагони и т.н.

Колко грубо излиза като цена едно пътуване да кажем по един маршрут между София и Лакатник?
-Ами за Лакатник не знам, но за голямото пътуване на частния германски влак през 2007 г. из цяла България, обслужен от две парни машини, доколкото разбрах цялото пътуване е струвало някъде около 200 хил. Евро. Интересното е друго. Колкото и да струват тези пътувания, каквито и пари да влизат от тези пътувания, те са много, несравнимо повече от малките приходи от редовна пътническа дейност. Защото не можеш на един човек да поискаш 100 лева от София до Пловдив, ако наистина себестойността е толкова. Той просто няма да се качи. Докато туристите за такова пътуване на такова разстояние ще ги дадат. И много повече ще дадат. Защото това не е нормално пътуване, това е пътуване с цел развлечение. А за развлечение хората дават много. Интересно е, че парите от тези пътувания потъват в бездънната каца на Холдинг БДЖ и в поделенията, които обслужват тези пътувания, не се връща нищо. Ето например депата, които стопанисват и обслужват парните машини – в тях не се връща нищо за поддръжката на тези парни машини. Докато за електровозите и дизелите има постъпления от извършваната от тях дейност. За парните машини – нищо!

За възстановяването на една от парните машини в БДЖ, хора от Сдружение „Български Локомотивен Форум” дадоха дори и лични средства, след като пари за тази машина бяха отпуснати. Вярно ли е това нещо, до каква степен и на какво се дължи?
-Ами за ремонта на локомотив 03.12 в депо Горна Оряховица струваше по груби сметки около 50 000 лв от БДЖ. Обаче независимо от това бяха нужни да се дадат немалко пари, лични пари от джоба на хора, които са ентусиазирани, които са желаещи тази машина да се ремонтира. Не само пари, ами и трудодни.

Ръководството на БДЖ обаче казва, че такова нещо нямало?
-Ами тук се случва нещо като детската игра „Счупен телефон”. Ръководството на БДЖ в лицето на бившия директор „Локомотиви” много добре знае, защото този директор подписа заповед, с която се разрешава полагането на доброволен труд от членове на Сдружение „БЛФ” при ремонта на парен локомотив 03.12 и т.н. Това нещо бе изпратено до ръководството на депото, на базата на което бяха проведени инструктажи и цялото ръководство на депо Горна Оряховица е наясно кой от нашето сдружение каква работа е свършил по 03.12 и по 16.01, защото ние ежедневно имахме контакт с това ръководство. Тъй, че няма никакво основание за такива твърдения, че нямало такова нещо. Просто чиновниците по дирекцията не контактуват, няма комуникация между тях.

За финал, ще има ли БДЖ според Вас?
-Ами ще има, но не е ясно какво ще остане зад тази абревиатура. Защото както е тръгнало, БДЖ ще остане като юридическо лице в Търговския регистър, но каква дейност ще извършва изобщо не е ясно при това ръководство. Ако туй ръководство не бъде изхвърлено от тази железница, не виждам какво ще се случи.

Тоест възможен е сценарий „Кремиковци”?
-Абсолютно.

Благодаря Ви много за това интервю.

събота, 17 декември 2011 г.

четвъртък, 15 декември 2011 г.

Интервю с обявилата гладна стачка Недялка Зоева – влакова кондукторка от Карлово

Недялка Зоева е кондуктор от пет години на гарата в Карлово. Обяви гладна стачка в подкрепа на протестиращите работници от БДЖ. На седмия ден се принуди да прекрати стачката поради влошеното си здравословно състояние. Въпреки това, тя продължава да подкрепя своите колеги в исканията им. Протакането на преговорите и агонията, която изпитват синдикатите в София, ме провокира да се реша на тази стъпка, но явно никой не обръща внимание на това какво искат обикновените хора, каза още Зоева.




Г-жо Зоева, обявихте гладна стачка, от колко време не сте яли?
Трети ден стачкувам ефективно. Единственото, което приемам, е вода и чай без захар.

Как се чувствате?
Все още добре. Само като стана внезапно и понякога ми се завива свят. Засега обаче съм добре.

Следи ли някой здравословното Ви състояние?
Всеки ден идва лекар и ме преглежда. Досега не съм имала проблем, всичко ми е в норма. Не съм имала предишни заболявания, които да ми попречат да изпълнявам гладната стачка.

Докога ще издържите така?
Стачкувам за това да се подпише колективен трудов договор, да не се отнемат 37% от възнагражденията на колегите. Това, което сме си получавали досега, да си остане като заплати. Стачкувам и против спирането на влаковете, което затрудни придвижването на хората до работните им места, също и на учениците до школата. нека седнат и преразгледат синдикатите и управляващите спирането на влаковете. те спряха най-ползваните от хората влакове. Аз съм категорично против това спиране на достъпа до придвижване.

Вече от 11 дни синдикати и правителство не успяват да се разберат и протестите продължават.
Надявам се в най-скоро време да се достигне до някакво разбирателство и да проявят здрав разум. Още един колега се е включил и той е обявил гладна стачка. Просто тази агония трябва да спре.

Докога ще продължите със стачката?
Доколкото ми позволява здравословното състояние, защото то няма да е все така добро.

Близките ви как реагираха на решението да обявите гладна стачка?
Имам майка и син. Дъщеря съм на вече покоен машинист. Близките ми напълно ме разбират и подкрепят. Не ме убеждават да спра.

Колегите ви как реагираха на решението ви? Как се чувстват като цяло заради ситуацията с железниците?
Предполагам, че ме подкрепят, не съм го обсъждала с тях.

Баща ви е бил машинист, разкажете повече за него.
Татко ми даде здравето си за тази работа. Започнал е като машинист в парните машини. По принцип тези машинисти много малко живееха. Почти не останаха живи от тях. Баща ми се пенсионира и почина на 57 години.

Майка ви работила ли е някога в железниците?
Не, тя от 12 години е с инсулт. Аз се грижа за нея. Синът ми е на 28 години и тези дни му се налага той да поеме тази отговорност. Поръчала съм му да купи един шаран днес за Никулден и да го приготви, защото аз няма да мога.

Как решихте да работите като кондуктор?
През 1998 г. изкарах курса, преди пет години започнах работа на гарата в Карлово. Професията на железничаря не е лека и не може да се хване човек от улицата. Железничарите са дисциплинирани хора, не трябва да им се взима това, което получават до момента. Те не знаят ден, нощ или празник. Постоянно са на колела.

На вас колко често ви се е налагало да прекарате Коледа или Нова година далече от семейството си във влака?
От тези пет години поне три пъти съм била на път във влака на Коледа или Нова година. Прекарвала съм ги с непознати хора или някъде на гари, защото ние отиваме някъде, после пътуваме на друго място, но не сме си вкъщи. Това е животът на железничаря.

Успявате ли да се издържате със заплатата си от БДЖ?
С тази инфлация железничарската заплата не стига. Ние обаче не искаме увеличение на заплатите, а да взимаме същите пари както до момента. Искаме да се подпише колективен трудов договор, да се пуснат влаковете на хората и да могат да пътуват.

Пълни сме с печеливши влакове и съм изумена, че точно тях спряха.

Трябва да се съкратят над 2000 души от железниците според плана за оптимизация на БДЖ. Страх ли ви е, че ще загубите работата си?
Всеки го е страх, защото никой не е застрахован. Това не са прости аритметики някой да каже – ето, ще извадим толкова души. Това са човешки съдби.

С какво ще се занимавате, ако се наложи да смените работата си?
Нямам никаква идея. На този етап се опитвам да не мисля за това.

По материали от официалните медии

вторник, 13 декември 2011 г.

Шивачки в Сърница на бунт заради неизплатени от 6 месеца заплати


Стотици хиляди български работници ще посрещнат празниците без заплати или с трохи, които е трябвало да им бъдат изплатени преди месеци.

Драстичен пример за това е от град Сърница. Там 200 шивачки не са получили заплатите си за последните 6 месеца. Жените са взели пари през септември, но това са били заплати за месец юни.

Сагата продължава от 2009 година. Нередовното изплащане на заплати е изкарвало на бунтове и стачки и друг път шивачките. Това обаче не е дало резултат до момента. Ето защо тази седмица жените подали колективно решение за напускане.

Фейзе Чауш е синдикален лидер на жените в предприятието. Тя твърди, че положението вече не се издържа. По думите й белгийският собственик на предприятието изобщо не се уплашил от масовото напускане на работничките.

"Поискахме да подпишем споразумение със собственика, че ще си получим дължимите работни заплати, но той не пожела", обясни Фейзе Чауш. По думите й сумите за получаване изобщо не са големи – има и жени с под минималната работна заплата, а когато няма работа възнагражденията им са паднали под 100 лева.

Жените се оплакват и от лошите условия на труд.

Собственикът Хенг Битебиер не пожела да се яви пред камерата на bTV или да изпрати представител. Казва, че ще изплати заплатите, но не знае кога това ще се случи. А вината за ситуацията хвърля върху кризата.

"Каквито и затруднения да има работодателят, той е длъжен да гарантира поне 60% от брутното трудово възнаграждение на работника, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, която сега е 270 лева", заяви Мария Пъпанова, Дирекция „инспекция по труда”- Пазарджик. "Това е едно от проблемните предприятие на пазарджишка област", допълни тя.

От 2007 година досега са направени 13 инспекции в предприятието, като голяма част от тях са по жалби на работничките. От 2007 година досега са написани 19 акта, като два от тях са от вчера. Общата сума на наказателните постановления е 45 000 лева.

От общината пък заявиха, че в момента се водят преговори с двама нови инвеститори в тази сфера и се прави всичко възможно да се осигури работа на жените.

"Жените имат право не да разчитат на добрата воля на работодателя, а да заведат иск", заяви бившият социален министър Иван Нейков. "Този иск може да е общ и да се заведе в районния съд. Синдикатът ще им помогне", заяви Нейков. По думите му няма проблем шивачките да спечелят делото. Според него обаче цялата процедура е дълга и понякога отнема по 1-2 години, за да се стигне до изплащане на заплатите.

"Много пъти е предлагано държавата да създаде специализиран съд, който в рамките на две-три седмици да решава подобни казуси", заяви Иван Нейков. "Бързата процедура, каквато би дал подобен съд, ще даде възможност на работниците бързо да си съберат парите", смята Нейков.

По думите му около 20% от хората редовно или от време на време не си получават заплатите. "Тук не говорим за изключение, а за проблем в дълбочина".

Чавдар Христов, КНСБ поясни, че в момента съществува норма в кодекса на труда, която задължава работодателя да издаде справка на всеки един работник за това какво му се дължи. С тази справка работникът може да иска издаване на изпълнителна заповед.

"Тези жени могат да се обърнат към съда за издаване на изпълнителна заповед. Нашият синдикат има ежедневна връзка с тях, казали сме им какво могат да направят", допълни Чавдар Христов. Той обясни още, че прокуратурата е била задействана още в началото на годината по преписки от министъра на труда и социалната политика.

"Държавата нищо не може да направи. Няма норма, която да задължава дадена институция нещо да направи, включително инспекцията, която прави проверки, оказва натиск, но не може да ги глоби за неизплащане на заплати", поясни Чавдар Нейков.

бтв

понеделник, 12 декември 2011 г.

18 работници – роми протестират в Дупница за неизплатени заплати

18 роми, работещи на граждански договор в парк “Рила”, вчера (9.12.2011) стояха до обяд пред вратата на кмета на община Дупница Методи Чимев в очакване да си получат заплатите за последните четири месеца. Те са работили по поддръжката на парка, но не са получили трудови възнаграждения, които са средно по 250-260 лева на месец. На някои от тях не са внасяни и осигуровките в НОИ за 18 месеца и не могат да ползват медицински услуги.

Заместник-кметът Крум Милев ги попита защо не са си търсили парите от предишния кмет Атанас Янев, а идват сега. От един месец сме на власт, откъде да ви намерим пари? - попита Крум Милев.

Циганите в един глас заявиха, че не ги интересува кой е кметът, искат си заплатите, тъй като от 3-4 месеца са на вересия и вече не им дават дори и хляб.

Последния ден на управлението на Атанас Янев, когато сдаде поста на Методи Чимев, всички бяхме тук. Атанас Янев каза пред Методи Чимев и пред касиерката, че е оставил пари в касата, само трябва да ни ги изплатите и оттогава чакаме. Идваме при Методи Чимев, той ни казва: Елате на следващия ден. 3-4 дни не можем да се доберем до никого от управата, твърдяха ромите.

Работникът на граждански договор към общината Ибрям Ахмедов от името на протестиращите заяви: Не може да ни мотаят с дни по кабинетите и да се молим, нека някой от управляващите да ни приеме и да ни каже: Ще ви дадем парите след месец. Но наистина да е така, тогава няма да стоим по цял ден в общината. Изнемогваме. Оказа се, че на мен не са плащали осигуровките за 18 месеца. Ей сега ще се обадя по телефона и 300 цигани ще окупират общината, но не искам по този начин да си получим възнагражденията за 3-4 месеца, които са между 1000 и 1200 лева. Никой не ни е казал дали са ни продължени гражданските договори, или не, а някои от нас продължават да ходят да работят. Само последните 3 дни не сме ходили на работа, тъй като си чакаме парите в общината, заключи Ибрям Ахмедов.

Работниците споделиха още, че имат да получават и по 11 заплати от пернишката фирма “Фордс”, която се грижеше за озеленяването на Дупница по времето на управлението на Атанас Янев. Тези пари вече ги прежалили, тъй като нямат надежда да ги получат. Надяват се сега да си получат заплатите за последните 3-4 месеца.

struma.com

четвъртък, 8 декември 2011 г.

На работа – от 13-годишна възраст

Близо 19 хиляди български деца на година не продължават образованието си в по-горен клас. Основна причина за това е бедността, поради която децата са принудени преждевременно да започнат работа. Председателката на Съюза на българските учители Янка Такева разказва: „Децата учат до 7-8 клас и след това започват да работят. Това не важи само за учениците от ромски произход. В Родопите например животът е много тежък и семействата наистина не могат да издържат децата си”. Щом навършат 13-14 години, на много деца им се налага сами да се грижат за препитанието си. Вместо да ходят на училище, те се занимават с най-ниско квалифициран труд, работят като фермери и пастири в крайните райони на страната. Така губят най-важните за обучението си години от живота. А България губи една от основните си социални придобивки за последните 80-години – правото на образование за всички деца, и се завръща в мрачните години на 1930-те, когато отново поради бедност децата са били принудени да започват работа от 13-годишна възраст. Затова разказва пенсионираната тъкачка Найда Манчева – родена през 1921 г., тя е била принудена да започне работа на 13-годишна възраст. (виж 3.30 мин.) Днес тази ситуация се повтаря...



Ковачев

сряда, 7 декември 2011 г.

Протестиращи работници обсадиха сградата на шуменската „Родопа“


Двайсетина протестиращи работници от цеха за консерви в шуменската фирма „Родопа 1882“, наети кампанийно да навиват лозови сарми за помощите на Европейския съюз за бедни, днес сутринта (28.11.2011) обсадиха административната сграда на комбината.

Те настояваха да им бъдат изплатени дължимите суми за три седмици. За съжаление, хората са подписали граждански договори и никъде в тях не е фиксиран срок за плащане на трудово възнаграждение. „Имаме устна договорка с директора да ни се плаща всяка седмица. В обявата във вестника също пишеше, че търсят работници за навиване на сармички на седмично заплащане“, гневяха се хората. По техните думи, до средата на септември всичко вървяло добре, но оттогава заради проблеми в производството парите идвали със закъснение. Поръчката за консервите с лозови сармички била изпълнена вече, хората си предали пропуските във фирмата и сега никой не ги допускал до комбината. Вчера те мръзнеха пред административната сграда на шуменската „Родопа“ и чакаха директорът Панко Панев да се върне от Варна, за да си вземат парите. „Имаме семейства и деца. Затова сме дошли тук, не от хубаво. Парите ни трябват спешно и няма да мръднем, докато не ги вземем“, заканиха се работниците.

За една завита сарма те получавали по една стотинка. Средно на смяна се стигало до 2000  сарми, което прави 20 лева на ден. Наетите работници за целия период на кампанията от юни досега нямали пенсионни осигуровки и времето, което са прекарали в шуменския месокомбинат, не им се брои за трудов стаж. Повечето хора били от селата и ги извозвали с автобуси, обясниха протестиращите.
Потърсихме директора на шуменския месокомбинат Панко Панев за повече информация. Охранителят на административната сграда обаче заключи входната врата и се скри вътре. „Администрацията днес не работи, а шефът го няма“, отсече пазачът. Опитахме се да намерим Панев по телефона, но секретарката му обясни, че бил по работа извън града.

Какви са причините за вашия протест?

Стоянка ГЕНОВА: „По силата на граждански договор, с който съм започнала работа във фирма „Родопа 1882“, съвестно съм си изпълнявала задълженията. Ръководството бе коректно до едно време, като ни плащаше всяка седмица според предварителната устна уговорка. Аз съм рискувала да попълня този граждански договор и да работя без осигуровки 5 месеца, тъй като ми трябват пари. Ние сме тук, не защото искаме да се конфронтираме с ръководството. Разбираме, че те имат проблеми, но ние също имаме проблеми. Не сме получавали пари от 3 седмици. Лично аз имам да вземам за едната седмица 170 лева, за втората – 120 лева и за последните 3 дни – 36 лева. Затова съм тук. Никой не ми е казал, че ми отказва да ми плати, но никой и не ми е платил още“.



Семра ОСМАН: „Аз работя от 3 месеца в консервния цех. Постоянно ни лъжат, че ще ни дадат пари. Поръчката вече приключи, а не са ни платили всички дължими суми. Не са ни дали възнаграждението за 3 седмици. Виждате, че никой не ни пуска във фирмата и никой не излиза да ни каже кога ще ни бъде платено. Подписала съм този договор, защото се нуждая от пари. Имам дете инвалид, за което се грижа. Имам още едно малко дете. Надявах се на тези пари и затова съм идвала да работя“.









Синан САЛИМОВ: „Аз съм на 19 години и това ми е първата работа. От 6 месеца съм в консервния цех на фирмата. Първите седмици ни даваха редовно пари, но после нещата се усложниха. Уж тази седмица да ни платят, после казват, че другата. Все нямат пари и не знаят кога ще ни платят. Тук съм, защото имам да вземам пари за 3 седмици. Никой обаче нищо не ни казва и никой не ни обръща внимание. Питахме охранителя, той казва, че не знае“.









Надка АНГЕЛОВА: „От 5 месеца работя тук и навивам сарми. В началото ни плащаха редовно, но после започнаха да ни лъжат. Ние все се надяваме, че ще ни дадат това, което ни дължат, но нали виждате, че седим и чакаме. Никой нищо не ни казва. До последно работихме и накрая какво? Казаха ни да си издадем мантите и ботушите и край. Дадоха ни по едно талонче и сега чакаме срещу него да си получим парите“.


В-к „Шуменска заря”

сряда, 30 ноември 2011 г.

45 000 се включиха в протеста против пенсионната реформа

Около 45 хиляди души се включиха в протеста против пенсионната реформа пред сградата на Народното събрание. Двата големи синдиката в България проведоха национален протест срещу намерението на правителството да увеличи възрастта за пенсиониране с 1 година и премахването на клас прослужено време.

На митинга присъстваха хиляди миньори, железничари, учители, енергетици, металурзи.

“Някой ни заплаши, че ако протестираме, ще си подаде оставката. Ние му казваме – Дайте си оставката, г-н Борисов, ние ще ви я приемем веднага”, – заяви Любка от Дупница.

“ГЕРБ са една разбойническа банда”, – заяви протестиращ миньор. “Тази банда без да се съобразява с нас си приема закони и те са си добре”, – каза още възмутеният миньор.

“Всички ние, будното общество на тази държава, се събираме на този площад пред тази омразна сграда, която вместо съединение сее разединение и напрежение. Напрежение по време на криза, напрежение, обхванало цялото общество и настъплението на властта срещу нас. Внесените от Дянков предложения за премахването на класа и увеличаването на годините за пенсия грубо потъпкват правата на работещите служители и работници”, – заяви Валентин Вълчев, миньор от “Марица Изток”.

“И Дянков, и Борисов, като е толкова отворен, да дойде да говори с нас тук”, – поиска металург от КТ “Подкрепа”. Те, разбира се, не се появиха.

В протеста се включиха и деятели на „Работнически глас”, които разпространиха голямо количество листовки сред работниците.

Снимки:












Видео:









вторник, 29 ноември 2011 г.

Национална протестна демонстрация срещу повишаването на пенсионната възраст и отнемането на класа

30 ноември 2011 г., гр.София
11 ч. – пл. Македония” (сборен пункт)
13 ч. – протест пред Народното събрание

АПЕЛ

Скъпи граждани на Република България,
Скъпи млади хора,

Неадекватните действия на Правителството, отказът от социален диалог и грубото нарушение на трудовите ни и социални права, ни изправя пред необходимостта да се обединим и заедно да се противопоставим на експериментите с българския народ.
Днес, управляващите едностранно предприемат стъпки за вдигане на пенсионната възраст с една година от 1 януари 2012 г. за всички категории работници и служители. Освен това се предвижда и отнемане на класа за придобит трудов стаж и професионален опит на работещите в държавната администрация, което несъмнено ще се разпростре като всеобща практика в страната ни.
Прилагането на подобна политика в условията на криза безспорно ще ограничи още повече достъпа на младите хора до пазара на труда и най-вероятно ще доведе до търсене на трудова реализация извън България. Едновременно с това ще се обезсмисли внасянето на осигурителни вноски и ще се стимулира сивата икономика.
Крайно време е всички млади да се обединим и заедно да се противопоставим на грубото орязване на социалните разходи поради липса на пари в държавния бюджет. Днес управляващите предприемат пенсионна „реформа”, а утре може би няма да стигат и парите за обезщетения за майчинство, за безработица и др.под., които също са държавен разход и са доста апетитни за „финансистите” в страната ни.

Ние, младите, искаме гласът ни да бъде чут днес! Утре ще бъде твърде късно!

Скъпи управляващи,
НЕ искаме да плащаме за чуждите грешки!
НЕ искаме да работим доживотно за мизерна пенсийка!
Категорично сме ПРОТИВ повишаването на пенсионната възраст и отнемането на класа!
НЕ искаме „дупките” в държавния бюджет да са за сметка на нашите трудови и социални права!
От Вашите експерименти днес, зависи нашето БЪДЕЩЕ! Замислете се!

Ние, младите, искаме да живеем, да се трудим и остареем достойно в нашата родина!

Скъпи приятели, млади хора,
Нека бъдем солидарни и единни!
Нека заедно защитим нашите трудови и социални права!
Нека бъдем активни днес, защото само заедно можем да направим промяна към по-добро утре за нас и нашите семейства!

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Действие на гара „София-Север”

В деня на националната железничарска стачка – 24 ноември 2011 – група дейци на „Работнически глас” посетихме столичната гара „София-Север”, намираща се до кв. „Надежда”. Там заварихме спрелите влакове.
Разпространихме сред стачкуващите нашата позиция – „Защо подкрепяме стачката на железничарите?”. Позивът (и въобще изразената от нас на място подкрепа) беше добре приета от жп работниците и стана основа (въпреки студеното време) за продължителен приятелски разговор.
Железничарите споделиха за различни схеми, по които се ограбва трудът им и БДЖ като цяло, в полза на различни частни интереси. Един от работниците с възмущение разказваше, че е в БДЖ от 1975 г., че се е сблъсквал с какви ли не проблеми, но такова чудо, такъв грабеж и разсипия, на каквито са подложени сега железниците, никога не е виждал.
Стигна се и до по-широки обобщения: „Не знаем как гледате на промените, но откакто дойде „демокрацията”, цялото българско производство поголовно се ликвидира”. Пътят, който те виждат за излизане от разрухата, е чрез разкриването на работни места – не чрез оптимизации, реструктурирания и приватизации и др.под. синонимни думи на грабежа и разрухата, а именно чрез осигуряване на работа за всички и съживяване на производството.
Железничарите признаха, че са обект на натиск и заплахи от страна на ръководството на БДЖ заради волята им да отстояват правата си. Но стачкуващите приемат това като част от борбата: „Това е борба – и ние, и те използваме възможностите си, за да оказваме натиск в полза на отстояваните позиции”.
            Обсъден беше и въпросът за социалното значение на БДЖ. Железничарите отбелязаха, че специално на тяхната гара се стичат хора от цялото Искърско дефиле, които идват в София, за да работят и учат (поради липсата на работа и училища по родните им места). „Само в шивашкото предприятие до „София-Север” – „Агресия” (бившият завод „8 март”) се трудят 800 шивачки. За всички тях запазването на БДЖ е въпрос от жизненоважно значение”.
Позиви, листовки, лепенки...

Спрелите влакове на гара "София-Север"



Разрухата на гарата





петък, 25 ноември 2011 г.

„...и всеки черен труд да спре”. Железничарската стачка започна

Въпреки всички заплахи и оказания натиск, железничарската стачка започна. Влаковете спряха. Публикуваме част от репортажите на официалните медии. Очаквайте и нашия репортаж от действията, които предприехме днес на гара „София – Север”.

БЪЛГАРИЯ МОЖЕ БЕЗ ВЛАДИМИРОВ, МОСКОВСКИ И ДЯНКОВ,
НО БЕЗ БДЖ – НЕ!







четвъртък, 24 ноември 2011 г.

ЖЕЛЕЗНИЧАРСКА СТАЧКА БЕЗ КРАЕН СРОК

ОБРЪЩЕНИЕ
към българската общественост и всички граждани,
ползващи железопътния транспорт


СКЪПИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

На 24.11.2011 г. от 8 часа до 16 часа, ние работниците и служителите от българските железници започваме нашите ежедневни безсрочни ефективни стачни действия за защита на българската железница от планираното й унищожаване, подготвено от управляващите в Република България.

Предварително се извиняваме на всички вас за неудобството, което ще ви причиним, но това е единственият начин да защитим железницата, нашите работни места и оцеляването на нашите семейства. Ръководствата на железниците възнамеряват да изхвърлят на улицата хиляди от нас, да ни обрекат на глад и непосилно оцеляване, да ни маргинализират и поставят нашите семейства и нашите деца в условия на унизително съществуване. Ние вярваме, че вие ще ни разберете, защото много от вас пострадаха и загубиха работните си места от безбройните "приватизации", "преструктурирания", "реорганизации" и "оптимизации" на предприятията, в които работехте. Някои от вас ги очаква тепърва нашата нерадостна съдба. С очите си виждаме, как се ръководят българските железници: хаос по гарите, липса на вагони за извозване на пътници, граждани, които не могат да пътуват до работните си места, деца, които не могат да отидат на училище. Лъжа е, че железницата не може да бъде печеливша. Вие виждате, че хората желаят да използват нейните услуги, но ръководството на БДЖ умишлено не създава условия за нормалното й функциониране. Как ще работи българската железница, когато бъдат съкратени 150 влака? Как ще се обслужват влаковете, когато само в първия етап на съкращения ще бъдат уволнени 2000 специалисти. Целта на ръководството е ясна, пълно унищожение на сега съществуващата железница, ограбване на това, което е останало от нея и продажбата й на безценица. Спомнете си съдбата на БГА Балкан, на Кремиковци, на ДЗУ- Стара Загора, на цигарените фабрики в Пловдив и Асеновград и на много други предприятия!
Ще позволим ли всички ние, българските граждани, България да остане без развита и финансово достъпна железница?

На 24 ноември ние излизаме на битка за спасяването на това, което още може да бъде спасено.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ, ЗА ДА ИМА УТРЕ КОЙ ДА ПОДКРЕПИ И ВАС!

от синдикалните организации в железопътния сектор

http://www.podkrepa.org/content/news.php?id=497

сряда, 23 ноември 2011 г.

Защо подкрепяме стачката на железничарите?

Позиция на „Работнически глас”


На първо място – защото сме против съкращаването на още 2000 работници от железниците. Ние сме солидарни с тях в борбата им за запазване на работните места.

Но съсипването на БДЖ засяга не само нашите колеги железничари, а целият български народ. Трябва ясно да се каже, че става дума за престъпна политика по отношение на БДЖ, не само на това правителство, но и на предишните такива. Днешното управление обаче носи най-значима вина. То набляга на строеж на магистрали и автобусен транспорт, който е неустойчив и скъп. Неустойчив, защото едно вдигане на цените на петрола може да означава, че по шосетата ще се гоним с велосипеди и каруци. 

Устойчив транспорт е жп транспортът. Особено сега в условията на криза именно жп транспортът е това, на което следва да се залага. Това е транспорт с най-голяма  товароносимост на линеен километър за единица време и с най-ниски разходи от сухопътните видове транспорт. Той в най-голяма степен е „народен вид транспорт”, обърнат към обикновения трудов човек. Държавата за 22 години го загърби, защото редица министри и приближени до тях бизнесмени имаха автобусни фирми и гледаха да го съсипят. Корупция с вагони, кражби и т.н. съсипват и  продължават да го съсипват. От съсипването му спечелиха още и автомобилните и петролни компании.

Въпросът днес трябва да бъде поставен така: защо за управленската немощ, некадърност и даже престъпност, корупцията по висшите етажи, лошо прикритите интереси на наши и чужди "инвеститори" в кавички трябва да плаща жп работникът, българският гражданин – потребител на жп услугите и България като страна, където железницата е по-стара от третата българска държава, но ние ще бъдем лишени от нея?

Стига неолиберална политика, стига продажби на българския национален интерес, стига разруха на България!

Защитавайки себе си, жп работниците защитават народните интереси и цялата ни страна. Не на ликвидирането на БДЖ, защото това е поредна стъпка за ликвидиране на България. Долу корупционерите и ликвидаторите, наказание за всички онези, които докараха БДЖ до това състояние, а карат за това да плащат трудовите хора на България – жп работници и българските граждани, ползващи услугите на БДЖ.

Стига господа, стига социален расизъм!!! Нима работниците и обикновените граждани са втора категория хора? Защо се вземат предвид само интересите на онези с "дълбоките джобове", а се пренебрегват хората с мазолите по ръцете? Нека да кажем "НЕ" на фактическата ликвидация на БДЖ!

БЪЛГАРИЯ МОЖЕ БЕЗ ВЛАДИМИРОВ, МОСКОВСКИ И ДЯНКОВ,
НО БЕЗ БДЖ – НЕ!

Гара Мездра в навечерието на железничарската стачка


Ден преди началото на ефективния протест много от железничарите не искат да кажат дали ще стачкуват. На гара "Мездра” единици се осмелиха да изразят категорично мнение. Гарата осъмна с некролог, известяващ смъртта на българските железници. Един началник влак с 27 години трудов стаж в системата бе от малкото, които се осмелиха да заявят, че ще стачкуват.

"Как ме виждате на 52 години да търся нова работа? Ще стачкувам заради семейството си, заради децата, които издържам - имам двама студенти. Заради сигурността на хората, които пътуват по влаковете, защото ние обираме луфтовете между нашите шефове и пътниците, ние сме буфера, никой не пита защо влакът е мръсен, защо закъснява, не питат тях, питат нас”, коментира Пламен Павлов.  

Повечето му колеги обаче подминаваха въпроса на bTV за стачката. Тези, които ще сложат протестните ленти, казват, че не ги блазнят нито шестте заплати, които им се предлагат, нито атрактивни предложения от рода на назначения в софийското метро.

"Метрото, при 2 000 човека съкратени, къде ще ги поберат, какво ще правят там? В метрото ще назначат най-много стотина човека”, коментира маневристът Валентин Николов. 

Склонните на протести обявиха, че, засега, вярват на профсъюзите.

btv

БДЖ обяви стачката за незаконна, заплаши участниците с уволнение

Ръководството на БДЖ заяви във вторник, че обявената за 24 ноември стачка в железницата е незаконна, ще се изготви поименен списък на всички участници и срещу тях ще бъде предявен иск. Най-тежкото наказание за железничарите, които откажат да работят в четвъртък, ще е дисциплинарно уволнение, обясниха от БДЖ във вторник пред журналисти.

Изявлението бе направено няколко часа след пресконференция на синдикатите, според които шефовете на БДЖ щели окажат “жесток натиск” срещу всеки железничар, които се включи в стачката. По думите на Петър Бунев, председател на железничарския синдикат към КНСБ, стачка в четвъртък ще има и тя е съвсем законна, но се притесняват от натиска срещу служителите.

mediapool.bg

вторник, 22 ноември 2011 г.

Пристанищните работници призовават да се подкрепи стачката в БДЖ

Призив да се подкрепят железничарите в протеста им, отправи  Пенка Илиева - председател на синдиката на пристанищните работници, чрез открито писмо до всички българи, разпространявано чрез КНСБ и медиите.

"Не че нямат вина - тя е в това, че много дълго време са се оставили да ги лъжат, но богат железничар няма, а всички освободени бивши директори на БДЖ са богати и на свобода. Призовавам Ви за достойна гражданска позиция, стига сме позволявали на хора дошли от някъде, плащали данъците си в други държави да ни мачкат, тъпчат и се отнасят с нас като с рая. Не позволявайте на никоя партия да се възползва от нашето недоволство – те всичките заедно са виновни, те всичките както е казал Алеко Константинов са „ МАСКАРИ". Нека да бъдем заедно, за да сме силни, за да защитим достойнството си и докажем, че в България има гражданско общество", акцентира Илиева.

varnautre.bg

петък, 18 ноември 2011 г.

Миньорите блокират пътища заради увеличението на пенсионната възраст

Миньорите също ще излязат на протест срещу намерението на правителството да увеличи пенсионната възраст.

Пред БНР шефът на миньорската федерация на КТ "Подкрепа" Владимир Топалов заяви, че ще блокират пътната мрежа в страната.

Най-вероятно миньорската стачка ще съвпадне с тази на железниците. Тя е планирана за 24 ноември.

Ще излезем на улицата, да блокираме кръстовища, да блокираме пътища, да пеем песни, за да можем да бъдем видени и чути. Иначе под земята в рудниците няма кой да ни види, заяви синдикалистът.

„Новинар”