четвъртък, 31 март 2011 г.

Държавата – майка или мащеха за безработните



Близо 14 200 са регистрираните безработни лица на трудовата борса в Шумен.
Все повече фирми намаляват обема на своята работа или закриват дейността си. Не липсват и работодатели, които напускат страната, а работниците им остават в задънена улица, тъй като няма кой да им оформи документите, за да се регистрират в Бюрото по труда.
Необяснима за Станислава Стоянова остава ситуацията, в която попада, по време на болнични след раждане.
Майка на две деца, второто на едва два месеца, с 18-годишен стаж като преподавател по английски език и човек, който си е плащал всички задължения към държавата изведнъж от Центъра за езиково обучение, в който работи, я съкращават.
Работила за 500 лева. След всички удръжки получавала малко под 390.
В ситуацията, в която се намира в момента, не може да си позволи да плаща същите данъци на държавата, които е плащала докато е работила. Обмисля да си плаща само здравните докато си намери нова работа.
Всъщност намирането на работа става все по-трудно.
Близо 15 % достигна безработицата в Шуменско от началото на годината. Така областта се нарежда на четвърто място в страната ни по брой на хората, останали без препитание.
Основни фактори за ръста на безработицата са липса на сезонна заетост и промените в Кодекса за социалното осигуряване, където срокът за регистрация в бюрата е намален на 7 дни.
novatv.bg

вторник, 29 март 2011 г.

Работници станаха поръчители по неволя

Всички потърпевши са работили в една и съща сливенска фирма

Жители на Сливен сигнализирали в bTV, че без да знаят и без да са давали съгласие, са вписани като поръчители и получатели на потребителски кредити. Всички потърпевши са работили в една и съща сливенска фирма.

В началото на 2001 година Христо, Борис и Панайот започват работа във фирма за търговия с перилни препарати. През 2009 година фирмата фалира и две години по-късно момчета с изненада разбират, че са станали поръчители. Четиринадесет от служителите във фирмата са вписани като поръчители и получатели на седем кредита, всеки на стойност 20 300 лева.

През 2007 година незнайно как съм станал поръчител на колежката си за кредит от 20 300 лева. Разбрах го през 2009, след като получих писмо, че не си погасявам вноските, обясни Борис Тодоров.

Освен че днес заплатите на потърпевшите са запорирани, те имат и забрана да напускат страната.

Имам запор на имущество, на заплата и забрана да напускам страната. Освен това всеки месец ми удържат по 45 лева от заплатата, разказа още Борис Тодоров.

Това е едно нещастие, защото ние не сме ги видели тези пари, а пък аз сега плащам по сто лева от заплатата си всеки месец, защото нямам жилище, което банката евентуално би ми вземе, заяви Панайот Краев.

Момчетата са сигурни, че става дума за злоупотреба с техните подписи. Според потърпевшите парите от кредитите е прибрала собственичката на фирмата.

Опитите ни да открием собственичката на фирмата, се оказаха безуспешни. Никой не пожела да отвори вратите на луксозната й къща в "Квартала на богатите" в града.

Справка в съда показа, че по случая има образувано наказателно производство за измама по член 210 от НК срещу собственичката и срещу счетоводителя на фирмата. Предстои това наказателно дело да бъде разгледано в съдебно заседание през април. И докато решението на съда стане факт потърпевшите не могат да разполагат с парите си и живеят в страх за бъдещето.

www.livenews.bg

петък, 25 март 2011 г.

„Настояваме да се криминализира неплащането на работни заплати”


„През последните месеци непрекъснато се сигнализира от нашите синдикални структури за забавяне на изплащането на работните заплати, или за тяхното частично изплащане. Виждаме какви са инфлационните моменти в страната, какво става със стоките от първа необходимост, с които се издържат семействата, какви са цените на хранителните продукти. Не стига, че са замразени работните заплати в много браншове и отрасли в бюджетната сфера, но при такава инфлация хората не си получават заработените заплати", алармира в ефира на радио К2 Валентин Никифоров, вицепрезидент на КНСБ.

Вчера (23.02) те са се обърнали към министъра на труда и социалната политика с предложение за криминализиране на умишленото неплащане на заплатите на работниците. „Работодалети в такива случаи трябва да носят отговорност за нарушаване на човешки права, както и е прието в Белгия", посочи Никифоров. Той даде пример с ръководството на „Терем", които не плащали заплати на служителите си, а в същото време си купували скъпи офиси в центъра на София.

От КНСБ са настояват също така да не се пренебрегват изискванията за безопасност и здравословни условия на труд.

„Сега, през зимните месеци, ако отидем в много халета и производствени помещения, дори в отделни ведомства, ще видим, че хората мръзнат, а са принудени да работят при тези условия само защото трябва заработят макар и малките си работни заплати", обяви заместник-председателят на синдикалната организация. „Държавата да се разплати с фирмите за извършената работа, а ако има престъпления да се търси отговорност. Защото на места се получи така, че през Българска банка за развитие фирми получиха заработените средства, но забравиха отново да платят работните заплати", допълни още по радио К2 Валентин Никифоров.

В черния списък с най-големите длъжници са "Автомагистрали - Черно море"- Шумен, които не са изплатили заплати за 1,9 млн. лв., "Виа Апиа",  Кюстендил – 1,227 млн. лв.,, ВМЗ - Сопот – 1,155 млн. лв. и др. Севлиевската фирма "Оригинал" АД пък е сред рекордьорите по продължителност на нарушението - тя не се е издължавала до край на своите работници цели 21 месеца!

Радио К2

четвъртък, 24 март 2011 г.

Работници от Хладилника – на протест за неплатени заплати

Близо 70 работници се вдигнаха на протест (11.02.2011) заради неизплатените им от четири месеца заплати в известното като Хладилника предприятие в сунгурларското село Подвис.

В протеста на измъчените хора беше забъркано името на депутатката ГЕРБ Вяра Петрова, тъй като допреди стъпването си в Народното събрание тя е била изпълнителен директор на предприятието. Сега по документи не фигурира в ръководството, но хората я сочат като неофициален свой началник. Преди дни те потърсиха подкрепата на кмета на Сунгурларе Георги Кенов, за да получат парите си.

От община Сунгурларе са изпратили колективен иск от името на работниците в Хладилника до Инспекцията по труда, но все още от там няма отговор.

Работниците имат договори със софийската фирма „Алена Дистибюшън“ ЕООД, чийто управител Ангел Христов никога не се е явял пред работниците си и за тях той е абсолютно мистична фигура. Те получавали формулярите готови, подписани и подпечатани и ги разписвали пред касиерката в сградата на Хладилника в Подвис. Там се сблъсквали и с началник-смяна Петър Желев, който ги заплашвал, че ако искат пари, ще бъдат уволнени. Желев е бил на ключова позиция и допреди две години, когато шеф на предприятието е била именно Вяра Петрова.

В Хладилника работят постоянно служители, но са наемани и хора с тримесечни трудови договори, предимно жени, които са обработвали плодове и зеленчуци и след това са ги замразявали. Които искат заплата, били освобождавани от работа. Потърпевшите са хора от всички села в района – Климаш, Прилеп, Подвис, Лозарево, дори от Котел, които са пътували за работа всеки ден. Те се оплакаха, че са работили в жестоки условия, мокри, затънали в ледена вода. „Телата ни изтръпваха, а сме карали и нощни смени, не сме спирали да работим по 14 часа. Надявахме се поне за празниците да получим някой лев, за да можем да посрещнем Коледа и Нова година, имаме деца, внуци, искахме поне да можем да им купим по някое малко подаръче.“

www.factor-bs.com

понеделник, 21 март 2011 г.

Помнете тези работодатели-мошеници от Правец – Булпласт 2000

Как си играят с надеждата на хората и
се подиграват на техния труд

В тази криза аз съм един от, за жалост, многото млади хора останали без работа. Въпреки настоятелните ми опити да открия работа чрез обяви в Интернет все удрях на камък. Но един ден попаднах на свободно работно място и радостта ми немá край. Офертата беше примамлива – за общ работник в завод за пластмасови изделия в град Правец – фирма Булпласт АД. С обещание за заплата от 500-1200 лв. и възможност да се работи постоянно или на смени.
    
Реших и за миг да не губя време и да отида в посочения офис в София. Там един посредник на фирмата Булпласт 2000 допълнително ми подсили надеждите с добри условия за работа и добро възнаграждение. Той убедително говори, че тези пари – начална заплата 500 лв и по-късна 1200 лв се изплащат, при това редовно. Имало и стол в завода! Като разбра, че съм от София ме попита „абе момче не ти ли е много далече работата”, на което му казах, че в София няма работа и съм готов да ходя чак до Правец, само и само да имам препитание. В заслепението си, че най-после ми се усмихва щастието, пренебрегнах някои „странни” особености като това, че в стола  може „най-много да ядеш една топла супа и парче хляб”, които си заплащаш сам, чакайки в края на месеца да ти върнат парите за храна. Приех и този „каприз” на бъдещите ми работодатели – че фирмата не поемала никакви пътни разноски. Бързах да почна работа, нали знам какво могат собствените ми ръце, така усърдно изхранвали ме в досегашния живот. Потвърдих, че съм работил не едно и две неща в производството досега, попълвах даже въпросник и в мечтите си се виждах отново на работа. В завод! Въпросният господин взе попълнените от мен бумаги, придаде си  културен вид и ми вика: „То теа документи пари струват, дай 2 лв за тях”. Бръкнах аз дълбоко в продънения си джоб и с последните му останали стотинки едва ги събрах и платих. Чудна работа, хем му бях признал в колко затруднено материално положение съм. Прибра той парите с изненадваща лекота и обеща да ме викне след ден на работа. Щял да ме закара до завода лично и да почвам работа там. После изведнъж се присети нещо. Поиска в деня на пътуването ми да му дам нови 10 лева, за да съм си покриел горивото до там. Е, мислех си, нали е и той някакъв шеф, сигурно бързо забравя за несгодите на безработните – ще открия и тези пари. Все верни приятели ще ми помогнат, достатъчно е да им кажа новината – че почвам работа аз!
   
 И така дойде дългоочаквания ден да почвам работа. Стигнах завода и влезнах вътре. Голямо предприятие, добре ремонтирано, машините и те доста нови и работят на пълна пара. Ето ги и работниците, бъдещите ми колеги. До мен стояха и няколко нови млади момчета, те са като мен, едва дошли, новопостъпили. Гледам аз по-старите работници наоколо и веднага се наби на очи това, че са бая изморени – един от тях даже преплете крака, а беше още рано сутрин. А къде ли им е работното облекло, си викам, като забелязах, че нямат, а носят дрехи, взети от дома. Тогава попитах новия си началник дали дават работни дрехи. А той ми отговори: „Как така ще купувам работни дрехи за нови хора, та те веднъж ще ги носят, а после ще си тръгнат?!”. И ето, едва стъпил в предприятието, а надигналите се в мен ден по-рано съмнения за коректността на шефовете пак изплуваха наяве. И съмненията само се задълбочиха. Не за това ли, за да не разберем още такива хубавини, нас, новите работници ни държаха отделно от по-старите служители? Ясно, казах си, тук нередностите и злоупотреби май май са бая на почит. Ама радостта от това, че вече съм в завод, шума на машините и движението на трудещите се хора около мен сега още бяха по-силни от надигащото се смущение. Може да бъркам нещо, сигурно не е точно така, както го видях одеве. Почвам аз, само ми покажете, коя е моята машина, та да видите как ще сме с нея „на ти”.

Първият ден аз и новите само пакетирахме готова продукция и товарехме на камиони. Този ден, ако и да беше пробен, което значеше и неплатен – да ме изпитат дали ставам за работа, трая точно 12 часа. Ние работниците бачкаме неуморно, току до нас седи на стол навъсеният шеф – толкова дебел от преяждане, че шкембакът скрива лицето му. Лице на противен и груб човек. За нас обаче е сладка умората, чувството пак да се трудиш, да избие пот по теб от работа, да знаеш, че си заслужил залъка си. Така дойде очаквания момент да попитам нает ли съм на работа или не. А този тип вика: „Три седмици тук сте ученици. Ако реша после ви правя договор, дотогава всеки, който не харесам – усвет и да го няма!”. При теа груби думи, сякаш сме не работници, а престъпници нещо, настъпи неловко мълчание. Аз и един стругар се спогледахме. И му възразихме- чакай, нали сме хора и имаме права, питаме те като човек дали ни давате работа и колко ще ни плащате за нея. Като ни изгледа учудено, сякаш сме ние никои, че да го питаме, той високомерно отвърна, че е голям шеф и който не харесва работата и условията „да си ходи още сега”.

Прибрах се аз унил, че нещата няма да вървят наред. Дадох и 5.50 лв за билет до София. Нищо, че бях платил 10 лева да ме докарат сутринта – никой и не е смятал да ме връща за тях обратно. Като се прибрах споделих с приятели, а те нали ми мислят доброто, ме окуражиха и навиха да пробвам да се задържа на работа. Вярно, до подписването на договора ще ни дават цели 20 лева за 12 часова смяна, не в края на смяната, а неизвестно точно кога. А аз като махна парите за път (11 лева в двете посоки), щях чисто да изработвам 9 лева на ден. Как се живее с такива пари в днешно време?! Ама има и друго. Приятелите ми правилно ме подсетиха– по-добре и 9 лева на ден, отколкото нищо, отколкото да си удължавам глада и да рискувам да остана на улицата с неплатен наем и сметки за ток и вода. Сещайки се за таа мизерия, заспах уморен, в очакване на утрешния ден.
  
  Ей го вторият ден. Работих на една преса за изготвяне на декоративна настилка. Машината си иска трима души да работят на нея, вместо това ни бяха оставили само двама да се оправяме с нея. Току минаваше същият, шкембест началник да подвиква: „Темпо давай, нас 60 000 бройки ни чакат, а вие тука се подмотвате и едва 10 броя сте извадили”. Ясно е, ще искат с нас да се отнасят като кучета. Стиснах зъби, да не им се връзвам още в началото. Видях свестни колеги-работници, говорихме си с тях на две-на три за несгодите и радостите на живота. Те са дошли тука като мен да се трудят честно и да си получат изработеното. И са оставили родните си краища в търсеното на насъщния – идват от Етрополско, други пък чак от Благоевградско и Хасковско. Свестни момчета, а искат да се отнасят към тях като животни!
    
Така дойде и третия ден. Този ден се оказа и последния ми ден в завода. Бяха ме сложили сам да изтеглям готовата от машината продукция. Настилката е широка 4 метра на десет дълга, тежи 80 килограма. Мене колкото и трудно да беше, не може се ми се опре и тази зле замислена, тъпа по коварството си задача – аз съм съвсем млад, колкото и обезсилен от мизерията, съвсем здрав и достатъчно издръжлив. Ама от това, което ти казвам, ти вече си разбрал- трябват двама думи да я поемат и изтеглят от машината тази настилка. Нещеш ли, пак дойде шкембестият шеф и почна да ми диша във врата. И се провиква: „Айде бе, момче, работи. Много си бавен...не ставаш ти, за произвоство”. Като му възразих, че трябват двама души, а аз сам права максималното възможно, той ме погледна на въпреки и ми отговори „От утре ти не си на работа – събирай си нещата и да те няма”. Побеснях и спрях машината. Значи това била целта на занятието – да ме поставят на непосилен труд, а после да прехвърлят неизпълнението на работата от болната на здравата глава?! Причерня ми, стоварих аз пестник върху спряната от мен машина. А говедото-шеф нещо промълви, че нищо не съм могал да му сторя, че нищо не ще го уплаши. Той така разправяше и преди пред всички – тук имало „неблагодарни” работници, дето се оплакали в инспекцията по труда от него и от цялата тази Булпласт АД. Зле прикрита уплаха, даже ми стана ясно, че това ги най-притеснява. Да не се знае какво става тук с работниците, как ги унижават и им се канят да ги мамят с парите.  Като гневът ми леко затихна, попитах кога ще ми дадат парите. И това подобие на човек, с цялото си шефско нахалство ми рече, че нямал пари в себе си. И да съм бил дойдел утре за парите. Ядосан си тръгнах – утре пак ще бият път и дам 11 лв за автобусни билети, когато „великите” работодатели, направо изедници ще си откъснат от душите цели 40 лева за мен. На толкова ме бяха оценили за тридневния труд, но искаха ако може и тях да загубя. Толкова – работих цели три дена, а вземах чисто 29 лева. Това е Булпласт АД, истинското им лице. Подигравка за човешкия труд!
     Така, като добре отработен навик проиграха моите надежди за труд, а са ги проиграли на още десетки честни, отчаяни, безработни хора. Въпреки тази случка аз не губя надежда. Тъкмо се връщах към София със своето богатство – няколкото тежко изкарани банкноти, дето само ще отложат за миг цялата ми мизерия. И се бях зазяпал на спирката, така без нищо. Гледам лепенка някаква. Те такива доста и все някакви реклами шарени. Ама тази друга ми се видя. На нея работници – единият прав и пуши, другият седи встрани. Горди хора, а отчаяни, сякаш безработни. И виждам сайт – „Работнически глас”. Непремено ще го вида, може работа нещо да има на него.
     
Е, работа още не открих. Обаче реших да опиша какво ми се случи в този завод. За да няма други измамени, за да не мълчат толкова хора, а да пишат и казват на другите истината. Какво има да крием, само едната истина ни остана. И надеждата, че честният ни труд все някога ще ни служи верно, подобаващо с него да живеем достойно.

петък, 18 март 2011 г.

Протест на металурзи от ОЦК-Кърджали


Металурзи от Кърджали протестираха на 17 март 2011 срещу подготвяните масови съкращения в най-старото металургично предприятие на страната. Ръководството на Оловно-цинковия комбинат вече е задействало процедурата за масови уволнения, като от средата на април без работа ще останат над 350 души.
Металурзите носеха плакати „За хляба, за ОЦК – до край” и „Господин премиер, ОЦК е Кърджали”
Организатор на митинга, който се състоя пред областната управа в Кърджали, бе Националния синдикат „Защита". „Не може държавни чиновници, които не знаят какво е цинк и олово, да тръгват с лека ръка да унищожават един завод, който 50 години е давал хляб на Кърджали. Хора като областната управителка, местната депутатка, които не са наясно с проблема, а създават само проблем, да вземат да замълчат и да поемат някаква отговорност по най-бърз начин този проблем да бъде решен", каза пред металурзите лидерът на „Защита" Красимир Митов.
Министерството на околната среда постави ултиматум на собствениците на предприятието, че ако бъде регистрирано още едно обгазяване на Кърджали със серен диоксид, оловното производство ще бъде спряно. От предприятието са внесли в екоминистерството програма с конкретни мерки за решаване на проблема със замърсяването, но досега по нея няма отговор.
За да прекрати замърсяването на въздуха в Кърджали, Оловно-цинковият комбинат ще спре производството на олово. Това ще доведе до уволнение на работниците там, както и в част от поддържащите комбината звена. Според металурзите без препитание ще останат над 350 семейства.
Анни Георгиев, КТ "Подкрепа": "Хората отиват навън и на никъде. Навън и на никъде."
БНТ: "Ще може ли да си намерите работа в Кърджали?"
Анни Георгиев, КТ "Подкрепа": "Не, в Кърджали не. И в чужбина даже няма работа."
Спирането на завода ще затвори цялото предприятие, защото производството на олово и цинк е свързан процес. Така над 1000 души ще излязат на борсата, твърдят от синдикатите. Те недоумяват защо при осигурени инвестиции екоминистерството не дава отговор по предложената от комбината програма за намаляване на вредните емисии.
Красимир Митов, НС "Защита": "Аз мисля, че екоминистерството, както и правителството, единственото нещо, от което имат интерес, е заводът да работи. При положение да допуснеш едно работещо предприятие да излязат тези хора и да бъдат в тежест на бюджета, това не е държавническа политика, това е просто някаква безотговорност."
От началото на годината в Кърджали са регистрирани 23 обгазявания със серен диоксид. Според ръководството на металургичното предприятие, екологичните проблеми ще бъдат решени с изграждането на изцяло нов цинков и оловен завод.
бнт.бг




четвъртък, 17 март 2011 г.

Протест на шивачки от Сапарева баня (видео-репортаж)



Около 40 шивачки във фирмата на един от кандидатите за лидер на ГЕРБ-Сапарева баня-Димитър Димитров прекратиха работата си на 14 март в знак на протест срещу забавянето и неизплащането на заплатите им. Шивачката Даниела Ортакчийска обясни, че работниците не са взимали заплати от три месеца, като освен това им се дължат от 70 до100 лв. за извънреден труд от предишната година. „Само ни мотаят, че тази седмица ще се плати, другата, а накрая нищо.
Последният път като реши да дава заплати, парите стигнаха само за четирима души и след тях казаха, че са свършили. И въобще да не се извинява с кризата, защото предприятието работи на пълни обороти и всяка седмица се товарят камиони с готова продукция”, обясни още Даниела.
За последната година от 120 души във фирмата са останали 40 работници. Последните 12 пуснали предизвестия, но още преди да изтече срокът им Димитров освободил хората, „за да не му бучат”, уточняват шивачките.
Добринка Айдарска обясни още, че шефът им изплатил по 20 лв. за задушница, но голяма част от жените, включително и тя, имат заеми към банки и непрекъснато ги търсят от централите, защото не могат да погасяват дълговете си. На поканите да им обясни положението пък Димитров не отвръщал и избягвал да се появява във фирмата.
„Сега отвори фирма в Радомир на наш гръб. Работим извънредно, а после той казва, който ни е карал да стоим той да ни плаща. Коя бригадирка ще посмее да ни държи извън работно време, ако няма заповед от него обаче?”, пита Айдарска.
www.dennews.bg




сряда, 16 март 2011 г.

Дупничани работили без договори и заплати по газификацията на града

25 дупничани са работили без трудови договори и заплати по газификацията на Дупница в една от фирмите подизпълнители на „Рила газ”. Това сигнализира в имейл до медиите бившият технически ръководител на фирма „Раф-България строй” ЕООД Тони Мавров, който е от София. Той е останал на работа в продължение на три месеца от лятото до есента на минала година. През това време сключването на договор и изплащане на заплатите са отлагани непрекъснато, докато работниците накрая се отказали да чакат и напуснали. Това потвърди и един от потърпевшите дупничани Емил Стойчев. Той обаче установил навреме, че фирма „Раф-България строй” е некоректна и напуснал след една седмица. За да получи изработените от него пари обаче, стигнал почти до бой с хората, които го назначили.

Стойчев разказа, че назначаването ставало в кафе-аператив „Крос” в Дупница. Там по цял ден стояла жена с лаптоп, чието име работниците не знаят, но именно тя извършвала назначенията в заведението. По информация на Тони Мавров фирмата е допускала и други нарушения на трудовото законодателство. Като пример в писмото си той посочва „всекидневен допълнителен труд /стигало се е до случаи да се работи до 4.00 часа сутринта!/, работа в почивни дни /събота и неделя/, работа на момчета ненавършили 18 г. и без необходимото работно облекло и други”. Мавров твърди още, че някои от работниците са подписвали фиктивни трудови договори. Това той установил при проверка в НОИ, където договорите не били регистрирани и съответно не са внасяни пари за осигуровки.

www.e-79.com

вторник, 15 март 2011 г.

Ескалира напрежението в "Градски транспорт"-Пловдив

Напрежението в "Градски транспорт" Пловдив ескалира заради неплатени заплати и в понеделник (28.02) е възможно шофьорите да излязат на протест, прогнозираха лидерите на двата синдиката в Пловдив- КТ"Подкрепа" и КНСБ, Атанас Кръстев и д-р Татяна Миран.

Според тях собственикът на превозваческата фирма Ангел Батаклиев дължи над 420 хиляди лева на работниците, като заплати не са плащани и в другата му превозваческа фирма "Транс-сити".

По думите им Батаклиев не само възпрепятства синдикалната дейност в предприятията си, но и неправомерно е уволнил и двамата председатели на синдикалните секции, за което след изтичане на двумесечния срок ще бъдат заведени дела. Д-р Миран поясни още, че при извършената съвместна проверка от синдикатите и Инспекцията по труда е установено, че към момента работещите получават само 60% от трудовите си възнаграждения.

Тя е категорична, че във фирмите не се спазва трудовото законодателство и системно работниците се лишават от привилегии, които им се полагат по кодекса на труда или са включени като клаузи в колективния трудов договор.

По думите й неправомерно шофьорите и кондукторите са принуждавани всяка сутрин да подписват декларация, че при извършване на определени нарушения ще бъдат санкционирани с 50% от възнаграждението си, дисциплинарно уволнение и търсене на съдебна отговорност, което отново е нарушаване на трудовото право.

plovdiv24.bg

Припомняме за протеста на пловдивските шофьори през 2009 г.:



понеделник, 14 март 2011 г.

Стачка или гешефт?

Както е известно, стачката в БДЖ не се състоя. В последния момент се стигна до споразумение между синдикати и ръководствата на двете железопътни компании – БДЖ и НКЖИ. Наглед най-важното, което трябваше да се отстои – да няма съкращения на железничари – беше осигурено. Но в нашата страна думи и дела твърде често се разминават. Ще видим.

Междувременно попаднахме на интересен материал относно стачката в БДЖ, откъс от който публикуваме по-долу. Написаното в него до голяма степен потвърждава чутото от нас при проведените срещи и разговори с редови железничари:

Стачката в БДЖ организирана от гешефтари

Стачката в БДЖ е манипулирана от синдикатите, но засяга само администрацията, а интересите на обикновения работник не са застъпени

Обикновените работници нищо не печелят от стачката в БДЖ

„Няма да се включим в стачката в БДЖ! Отказваме не защото сме предатели, а защото стачките са организирани от печалбари, заради ламтежа за пари в администрацията, а ние обикновените работници – кучета ни яли.” Това разкри пред Правда.БГ обикновен работник в Българските железници, пожелал да запази анонимност. Според него стачката в БДЖ се организира заради „канцеларските плъхове” с големи заплати, а не заради обикновения работник, който бере душа.

Подобно мнение изразиха и потребителите по форумите. Масово обикновеният работник в БДЖ отказва да излезе на протест ни днес, ни утре. „Канцелариите са наблъскани с излишен персонал, но вместо по високите етажи в администрацията, съкращенията ще бъдат при обикновения жепеец”, пише дългогодишен работник в БДЖ.

Според железничари стачката е манипулация от страна на синдикатите, които са водени само от политическите си користни цели. Накрая изходът ще бъде един – окастряне на обикновения жепеец и спасяване на цялата администрация. А точно тя взимала неоправдано високи заплати, без да върши нещо полезно, убедени са железничари...

http://pravda.bg/стачка-в-бдж/

петък, 11 март 2011 г.

Акция за солидарност на гара „Подуяне”

На 10 март хора от „Работнически глас” проведохме акция за солидарност с предупредителната стачка на железничарите. Мястото – гара „Подуяне” в София. Разпространени бяха специално направени плакати в подкрепа на протестиращите работници.



Разбрали, че сме дошли да подкрепим стачката, шлосери, кантонери и стрелочници от гарата ни наобиколиха и започнаха да ни разказват за многобройните и тежки проблеми на работното им място: ниски заплати (300-400 лв.), не се дават пари за работно облекло, условията на труд са тежки, често боледуват. Редом с това – раздут до безкрай чиновнически апарат от привилегировани служители, шуробаджанащина, синдикати, които са свързани повече с работодателите отколкото с работниците и т.н... Липсва и единство между самите трудещи се – например машинистите, които взимат 3-4 пъти по-високи заплати от шлосери и кантонери (т.е. около 1200 лв.), отказват да се солидаризират със своите колеги. Липсват им и водачи, лидери, които да ги организират и вдигнат на борба. Хората са отвратени от този „див, варварски капитализъм от неофашистки тип”, който е на власт в България. Те искат възстановяване на безплатното здравеопазване и образование, както и да бъде осигурен работа за целия трудов народ.

...В 11.00 ч. работата на гарата беше възобновена. Нашите събеседници, нарамили 3-килограмовите си гаечни ключове, се сбогуваха с нас и се заеха с регулярната проверка на здравината на релсите в района на олющената стара подуянска гара...

                      

 

четвъртък, 10 март 2011 г.

Предупредителна едночасова стачка в българските железници (преглед)

Предупредителната едночасова стачка в българските железници спря 52 влака от общо 60, които по график трябваше да пътуват между 10 и 11 часа тази сутрин. Почти всички по-големи жп възли и гари се включиха в протеста.

Предстоящите съкращения на персонала и замразяването на заплатите до 2014 година са основните притеснения на железничарите. Около 100-ина работници се събраха на Централна гара София, за да изразят недоволството си.

- Тук от години няма увеличение на заплати.
- Аз си уплътнявам обувките от 41 номер до 43 с два чифта чорапи. Нема обувки просто - стари, кой какво има.

Касите на жп гара Варна също спряха да работят за един час. Образуваха се дълги опашки, но пътниците чакаха търпеливо.

- Хората са прави, искат да остaнат на работа, къде ще отидат машинист или стрелочник.

Част от протестиращите от пловдивския клон на БДЖ се събраха на Централната гара, а останалите според синдикатите, са стачкували по работните си места. Недоволните отново напомниха, че повечето вагони са амортизирани и остарели. Сигурни са, че ако има съкращения, качеството на обслужване ще се влоши.

- Тия, които останат ще си имат проблеми, натоварват се прекалено много и може да се стигне в определен момент да не могат да си свършат работата.

Някои от железничарите в Мездра и Враца обаче не се включиха в протеста.

- Аз лично няма да участвам, защото е за запазване на администрацията. Когато стачкуваха помощници и машинисти, администрацията стачкува ли?

Зверино е малка гара в Искърското дефиле. Всеки ден стотици хора оттук и околните села пътуват на работа до големите градове. Автобуси почти няма, но и хората предпочитат железницата, защото е по-евтина. Макар че стачката им създаде проблеми, почти всички пътници застанаха зад протеста на железничарите.

bnt

Видео:
















Солидарност със стачкуващите железничари

В централата на КНСБ и КТ "Подкрепа" пристигат от цялата страна - от федерации, синдикати и съюзи, както и от международни синдикални конфедерации и организации писма и декларации в подкрепа на справедливите стачни искания и действия на българските железничари. Такива вече се получиха от Международната конфедерация на професионалните съюзи, от Европейската конфедерация на професионалните съюзи, от Профсъюза "Солидарност" – Полша, от Европейската федерация на работещите в транспорта, от Синдиката на железничарите и транспортните работници към Германската конфедерация на профсъюзите, от Генералната конфедерация на труда на Гърция, от Младежката организация към Паневропейския регионален синдикален комитет.
Синдикатът на българските учители, Независима синдикална федерация на енергетиците в България /НСФЕБ/, Синдикална федерация "Металици" в нарочни писма и декларации изразяват своята солидарност с планираните ефективни стачни действия.
НСФЕБ - КНСБ напомнят, че са готови на всякакви законни солидарни действия в защита на справедливите искания на железничарите за възтържествуване на социалната справедливост и икономическата логика в държавата, които предполагат приоритетна политика за оцеляването и бъдещото развитие на железопътния транспорт. От СФ "Металици" напомнят, че "с необяснимите си решения, довели до спирането на "Кремиковци", правителството предопредели това развитие на събитията в железниците. Българските металурзи Ви подкрепят и Ви пожелават кураж и успех в стачните действия за защита интересите на гордите български железничари!"

bgnes


Повече подробности за хода на стачката: http://www.focus-news.net/?id=n1501035

БДЖ - повече от 20 години грабеж и унищожение

сряда, 9 март 2011 г.

Интервю с железничар за положението в БДЖ

Дано! БДЖ може да не получи заем от Световната банка заради стачката

Транспортното министерство призова железничарите да не стачкуват

Стачка в железниците може да попречи на получаването на заемите от Световната банка. Това предупреди пред 3E зам.министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Камен Кичев. На 10 март железничарите ще протестират предупредително, а след това ще стачкуват ефективно като ще се движат само нощните влакове.

Протестиращите са против освобождаването 5700 души до 2014г. Те настояват да бъде приета програма за развитие на БДЖ.

БДЖ очаква да получи 460 млн. лв. от банката като държавен заем, с които да погаси старите си задължения. НК"Железопътна инфраструктура" пък договоря инвестиционен заем от 140 млн. лв. за развитие и подобряване на инфраструктурата.  Неотдавна беше подписан меморандумът със Световната банка, която поставя като условия за финансирането оптимизирането на персонала с 30%.

"Възможно е ефективна стачка да повлияе негативно върху получаването на кредитите. Призовавам железничарите да не протестират, защото няма да има средства за изплащане на заплатите им", коментира Кичев.Той допълни, че разговори със синдикатите ще се водят до последно.


До кога ще се развява Световната банка като плашило? Няма нищо по-хубаво от това, ако стачката провали получаването на този заробващ и унищожителен „заем”. Управляващите, ако искат наистина да помогнат на БДЖ, трябва да проумеят няколко прости неща: Световната банка води не до разрешаване, а до задълбочаване на кризата в държавните железници. Пресечете контрабандните канали, открийте и осъдете тези, които са източвали БДЖ, възобновете производството в МК „Кремиковци” – ето истинското решение. Стига низкопоклонство и раболепничене пред световните банкери – нужна е опора на собствените сили и самостоятелност. Нека са научим да си разрешаваме проблемите сами. На вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам. (РГ)

понеделник, 7 март 2011 г.

Миньори от „Горубсо”-Мадан: Държат ни на тъмно, за да дават по-ниски заплати!

Токът е платен, режимът продължава, работниците пред протест

    Миньорите от „Горубсо"-Мадан отново са в стачна готовност заради режим на тока. Румен Каров- председател на стачния комитет обясни, че на заседание на Синдикалния съвет към дружеството е написано отворено писмо, което ще бъдe разпратено до премиера Бойко Борисов, министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, министъра на труда и социалната политика Тотьо Младенов, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, председателят на КНСБ Пламен Никифоров, областния управител на Смолян инж. Стефан Стайков и собственикът на „Горубсо"-Валентин Захариев. В писмото си миньорите изказват своето недоволство относно режима на тока, който създава условия за трудови злополуки, производствени аварии и наводняване на рудниците. Каров каза още, че според информацията, която имат в синдиката електричеството е платено, но режимът продължава. Заради проблемите с тока в рудник „Петровица" вече има проблеми с генераторите и миньорите не могат да влязат, за да работят. Председателят на стачния комитет подчерта, че недоволството на служителите е срещу собственика на мините Валентин Захариев, защото те считат, че режимът на тока се въвежда умишлено, за да може да се изплащат по-малки заплати. Каров посочи, че подобни режими на електричеството е имало през миналата година на няколко пъти, почти всеки месец. Януари месец е бил изряден, но за февруари има шест неработни дни, което ще се отрази на работните заплати. Служителите са убедени, че става дума за манипулация, заради което са готови на протести. Миньор, който пожела анонимност посочи, че се случва, когато се работи под земята да се спира токът.

rodopismolian.blogspot.com

Припомняме:

400 миньори в Мадан – без заплати от септември

80 живота = 1020 лв



петък, 4 март 2011 г.

Кризата увеличи трудовите злополуки с фатален край

Рязък скок на злополуките на работното място с фатален край заради кризата отчетоха от Главна инспекция по труда. Най-много трудови инциденти са станали в строителството и добивната промишленост. Причините са занижен контрол и наемане на неквалифицирани и недобре подготвени кадри. В същото време намаляват случаите на трудов травматизъм – заради увеличаващата се безработица. "Когато едно предприятие е в затруднено положение, контролът отслабва" - подчерта Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика.

Голяма част от трудовите злополуки стават и заради стреса на работното място. Напрежението, продиктувано от кризата, води до намалено внимание, и повече грешки при работа. В някои от случаите това се оказва фатално. За да се намалят подобни инциденти Главна инспекция по труда започва засилени проверки. От там ще следят и за злополуки в резултат на съвременните рискове на работното място – алкохол и наркотици.

Видео:


ТВ Европа

четвъртък, 3 март 2011 г.

В навечерието на 3 март работници от Силистра мислят дали да не тръгнат по пътя на Левски

Преди националния празник – 3 март, работниците от фирма „Синева”отново останали излъгани, съобщиха самите те. Четири заплати вече им дължи общинското търговско дружество – за месеците октомври, ноември, януари и февруари. За първите три месеца са дадени аванси, съответно по 100, 100 и 150 лева. Служителите по чистотата имали уверението на общината, че вчера ще си получат поне октомврийското възнаграждение. Какво било разочарованието им, когато вчера предиобед от бялата сграда в центъра на града им се обадили и им казали – заплати няма. В същото време им било наредено веднага да изчистят района около паметника на Васил Левски, предвид националния празник и свързаните с него мероприятия.

Извънредно тежко било състоянието на работниците в „Синева”, със сълзи на очи споделиха те. Освен запорираните имоти, често спрения ток и вода, към проблемите им започнали да се прибавят и здравословните. Някои от колегите им с различни по вид и обем борчове вече не издържали и се разболявали от стресови нервни болести, придружени с диабет, хипертония и др. Според някои, скорошната кончина на техен млад колега с две деца се дължала именно на това.

Никой не им давал обяснения или поне някаква доза надежда за излизане от положението. Общината отдавна прекратила диалога, дори и управителят им Пеньо Пенев вече не си давал труда да отговаря на въпросите им. В разговор по телефона той заяви, че пари няма, общината му дължала около милион, а от началото на годината била „навъртяла” още почти 200 000 лева.

На управителя на предприятието е съставен административен акт за 1500 лева и са направени съответните предписания, съобщи началникът на Инспекцията по труда в Силистра Назми Адемов. Глобата за работодателите при неизпълнение на предписанията е от 2 500 до 10 000 лв.

Вчера, докато чистиха района около паметника на Апостола, една от жените го погледна и на глас каза: „Май ще трябва някой като теб пак да тръгне по страната и да вдигне народа на крак…”


http://www.paralel44.com

сряда, 2 март 2011 г.

МВР осъдено да плати 5000 лв. на пребит миньор

5000 лв. обезщетение трябва да плати МВР-Стара Загора на миньора Кольо Колев, пребит по време на митинг, организиран от синдикатите в "Мини Марица изток" през лятото на 2007 г. Това реши административният съд в града по дело за отговорността на държавата. Според съдия Райна Тодорова полицаите неправомерно са използвали физическа сила и така са причинили не само рани по лицето и гръдния кош на Колев, но са му причинили и стрес, емоционален шок, унижение на личността и човешкото достойнството. Целият иск на Колев бе за 15 хил. лв. В иска си до съда Колев е описал как трима полицаи са го съборили на земята на колене, извили са ръцете му, за да му сложат белезници, и са удряли главата му в земята. Това е било съпроводено с блъскане и ритане и наричането му "престъпник".
От МВР-Стара Загора твърдят, че искът на Колев е недоказан, като се мотивират с отказа на Военната прокуратура в Пловдив да образува дело срещу полицаите и че срещу него е използвана физическа сила, защото се е съпротивлявал.
Решението не е окончателно и може да се атакува пред ВАС.

http://www.knsb-bg.org

Напомняме за полицейската репресия от лятото на 2007 г:

вторник, 1 март 2011 г.

Работник с минус 3 заплати кара шеф да храни децата му

/Бизнесменът вади 200 лева, спасява се от конфузната ситуация/

ХАСКОВО

Изгладнял мъж от областния град е накарал шефа си да храни съпругата и двете му деца. За трагикомичната случка разказаха вчера наши читатели. След цяло тримесечие без заплата потърпевшият издебнал шефа си, докато онзи вечерял в местен ресторант. Човекът се изсипал там с цялото си семейство и на висок глас викнал на началника си: „Шефе, водя ти жената и децата си, не мога да ги храня повече, взимай ги!“ Конфузното положение накарало управителя да бръкне в портфейла си и да извади 200 лева, които дошли като божи дар за несретника.

http://novinarug.com/

СРАМ ЗА ВАС, неуважаеми работодатели!

Тази английска песен е и за вас!