понеделник, 30 януари 2012 г.

Завърши ли с успех за миньорите стачката в „Марица-Изток”

На 22 януари 2012 г., рано сутринта, приключи стачката в „Марица-Изток”. Беше постигнато споразумение за средно по 300 лв. еднократен бонус към заплатата на всеки миньор, за наемане на допълнителен брой работници (с оглед на разширилото се производство), за подобряване условията на труд и гаранция, че дружеството няма да се приватизира. Такива са фактите. Но какво стои зад тях – успех или поредната измама?
            Че споразумението не значи пълен успех за работниците, това е ясно; че въз основа на него и въпреки него работниците ще продължат да бъдат мамени – също. Без измама тази система не би могла да съществува.
            Кои бяха положителните страни на стачката?
            Първо, моментът за нейното начало беше удачно избран – през зимата консумацията на ток е далеч по-висока, а това обуславя и по-голямата значимост на едно спиране на производството на електроенергия, каквото предизвика стачката. Това осигури на миньорите по-изгодни позиции в борбата за отстояване на своите искания.
            Другото положително нещо бяха самите искания – да се назначат допълнителен брой хора, да се осигурят допълнителни бонуси към заплатите, да се модернизират условията на труд в дружеството, да се гарантира, че то няма да бъде приватизирано – всички тези искания са направо необичайни по своя характер и смелост с оглед на факта, че в условията на криза в повечето случаи българските работници издигат искания за редовно изплащане на заплатите, за запазване на работните места, за неразпродаване активите на дружеството и др.под. защитни искания. Подчертавам защитни, защото в случая с „Марица-Изток” исканията бяха най-общо казано настъпателни – не в защита на права, а за повече права.
            На трето място – това беше силата и единството (още по-точно – силата на единството), което демонстрираха миньорите в хода на стачката. Над 90% от тях се включиха в стачните действия, не трепнаха нито за миг в хода на борбата и организираха един наистина мощен протест в Раднево на 21.01 с участието на около 1500 души в него (от общо 2500 работещи в дружеството), който протест окончателно съкруши надеждите на управляващите, че ще могат да се наложат над стачкуващите. Така, миньорите от „Марица-Изток” отново разтърсиха държавата със своята решителност за борба. След като през лятото на 2007 г. техният протест беше разпръснат от полицията с помощта на сълзотворен газ и грубо полицейско насилие (рядко срещана за България проява на толкова изострен пряк сблъсък между власт и протестиращи)
 сега пък стачката беше обявена от ДАНС за „заплаха за националната сигурност” (което също може би се случва за пръв път в България)! – ясен признак за силата на миньорите.
            И нека ние, работещите в другите отрасли и браншове на икономиката, извлечем поуки и почерпим вдъхновение от тази сила на работническото единство – сила, която кара богаташите и техните политически марионетки да треперят от страх и ужас, сила, която ще ни донесе така желания достоен и щастлив живот.

Ковачев

събота, 28 януари 2012 г.

Миньор загина при инцидент в рудник „Ерма река”


Миньор почина при злополука в рудник „Ерма река” на ГОРУБСО-Златоград, съобщиха от кметството в селото, цитирани от БТА. Славчо Санчев /44г./ е издъхнал след падане от 20-метров комин в мината. Според очевидци на инцидента работникът се подхлъзнал и паднал във вертикална руднична изработка. Мъжът починал на място след падането.

За последните три години това е пети смъртен случай в рудник „Ерма река”. В началото на 2010 година двама миньори в този рудник загинаха за два дни. Тогава един миньор загина на място, затиснат при срутване на скална маса. При подобно падане на скален отломък ден преди това, беше затиснат друг миньор, който починал от загуба на кръв няколко часа след злополуката.

През ноември миналата година въглища затиснаха и убиха 45-годишен работник в мината в Бобов дол.

dnes.dir.bg

неделя, 22 януари 2012 г.

ДАНС обяви миньорската стачка за „заплаха за националната сигурност”

Миньорите от „Марица-Изток”: „И затворниците са по-добре от нас”



Събота, 21 януари 2012. Oколо 1500 миньори се събраха на протест пред централата на „Марица-Изток” в Раднево. Миньорските синдикати настояват да бъдат изпълнени всички точки от Колективния трудов договор и споразумението с ръководството на дружеството от 12 юли миналата година.

Вчера енергийният министър Трайков разпореди да бъде спрян износът на ток, като обвини за крайната мярка стачкуващите миньори. Според министър Трайков проблемите не могат да бъдат решавани с „шантаж”. ДАНС пък ги обяви за заплаха за националната сигурност.

Синдикатите отхвърлиха тези твърдения и упрекнаха държавата в бавене на преговорите.

Коментар на Агенция Сливен:

Очевидно за българското правителство всеки, който се бори за изпълнението на вече сключени споразумения или просто за своите права, е заплаха за националната сигурност и „шантажира” държавата. Същата тази държава (в лицето на министър Трайков най-вече), която ежедневно ни рекетира, толерирайки монополистите – доставчици на насъщни неща като ток, вода, топло, телефони и пр. За банките, данъците, услугите на администрацията и пътищата да не говорим...





вторник, 17 януари 2012 г.

12 шивачки от „Продакшън” уволнени заради протест за неизплатени заплати

От днес (09.01.2012) дванадесет работнички на шивашката фирма „Продакшън” остават без работа. В четвъртък (05.01.2012) те протестират пред ръководството на фирмата, тъй като не са получили заплати за месец ноември. Управителят им  заявява, че ще си получат парите в събота. Поради лошото време същия ден, те не се явяват на работа. Днес отиват във фирмата, но са върнати с мотив, че са уволнени. Шивачките работят в предприятието от 3-4 месеца и пътуват всеки ден от село Галата. Парите са им били крайно необходими – заявиха те пред наш репортер. За коледните празници са били изплатени само част от трудовите възнаграждения.
В момента в „Продакшън” работят близо 150 човека. Фирмата стартира шивашка дейност от 29 юни 2011 г. на мястото на фирма ”Б.А.М.” (бившата Пума).

balkanec.bg

В Антоново на Антоновден: всеки втори е без работа



Една от най-бедните общини в България днес празнува своеобразен имен ден. В Антоново всеки втори е без работа. Населението в района е смесено, като мюсюлманите и християните са най-много.

Хората се оплакват, че предприятията са затворени и младите няма къде да започнат работа. За последните години безработицата е стопила три пъти населението в този край. Цели села в региона са останали без нито един жител.

понеделник, 16 януари 2012 г.

Ефективна безсрочна стачка в „Мини Марица-Изток”

Миньорите в „Мини Марица-Изток" започнаха ефективна стачка точно в 20 часа на 15 януари 2012 г., когато на работа застъпи нощната смяна, съобщиха от Стачния комитет.

Работниците от трите рудника „Трояново 1", „Трояново 2" и „Трояново север", които участват в протеста, към момента са около 1500 и са почти 100% от състава, уточни лидерът на КНСБ в мините Валентин Вълчев.

Добивът на въглища е прекратен до изпълнение на стачните искания. Синдикатите настояват за изпълнение на колективния трудов договор, изплащане на бонуси от 1000 лв. за преизпълнение на плана през миналата година и назначаване на нови работници, там, където се работи с по-малко персонал.

Обръщението, което изпълнителният директор Евгени Стойков направи към работниците и служителите днес, приемаме като косвен натиск, заяви пред Дарик Валентин Вълчев.

След продължилите близо месец преговори не се стигна до споразумение между мениджърския екип на най-голямото въгледобивно дружество у нас и представителите на синдикатите. Според синдикатите причина за протеста е неспазването на споразумението от 12 юли миналата година. Според мениджърския екип всички задължения по споразумението са изпълнени. Последната ефективна стачка в "Мини Марица-Изток" бе преди 15 години.



сряда, 11 януари 2012 г.

Протест на строителни работници в Стара Загора

Собственикът не бил плащал заплати 4 месеца

Работниците от старозагорската фирма „Строител ВД" спряха работа заради неизплатени заплати. Около 100 души се събраха пред производствената база на строителното предприятие в източния край на Стара Загора, за да заявят на собственика Веселин Драгов, че започват ефективна стачка. Намерението им е тя да продължи, докато не получат поне две от забавените от него четири заплати.

Трудови възнаграждения в една от най-големите строителни фирми в Стара Загора не са изплащани от септември. Без пари работниците посрещнали и Коледните, и Новогодишните празници. Месечно напоследък получавали по около 100-200 лв. аванси при средна заплата в предприятието около 600 лв.

Тази сутрин (9 януари 2011) половината от работещите 200 души във фирмата се събраха пред портала на една от производствените бази. Те обясниха причините за отказа си да работят със забавените от няколко месеца заплати. Работа имало, а фирмата имала много обекти и в Стара Загора, и в Казанлък.

Полагал се извънреден труд през почивните дни и по празници, но заплати нямало. „Банките и сметките не чакат, ще стане така, че накрая ще ни изгонят и от домовете ни", негодуваха в един глас строителите. „Когато получим пари, ще се разплатим. Работниците няма да останат излъгани", лаконичен е  собственикът Веселин Драгов.

След петнадесетминутен протест работниците се прибраха по домовете си.

Решени са да протестират всяка сутрин пред портала на предприятието до получаване на заработените от тях заплати.

блиц.бг

понеделник, 9 януари 2012 г.

Отворено писмо от Атанаска Пенева - една от вдовиците в мини "Марица-Изток"

Господа управляващи, господа синдикалисти, колеги, граждани,
Позволявам си да напиша най-трудното писмо в живота си с надеждата да спрат спекулациите и безумията, свързани с най-голямото въгледобивно предприятие в страната ни.
Защо се осмелявам на това? Защото през тази 60-годишна история на мините хиляди семейства /не преувеличавам/осиротяха,защото близките ни платиха с кръвта си и тези черни въглища ни почерниха за цял живот.
След всяка смъртна трудова злополука нас, съпругите на загиналите миньори, ни вземат на работа, като БОНУС.
За този бонус никой не споменава, но съм сигурна, че и никой не го иска.От този бонус и от черните забрадки трябваше да се започне и после да се пускат в пространството едни брутни, средни възнаграждения, от които около 30% са отчисления, сиреч, отиват в държавната хазна.
Работя в отдел само с трудоустроени колеги. И аз съм една от тях. Казваме му интензивното. За една година 6 човека си отидоха от този свят само от моя отдел, без да доживеят пенсия. Опитваме се да свикнем с мисълта, че около пенсионна възраст е много вероятно да умрем. Това сочи статистиката.
Защо е така ли? Защото миньорският труд е тежък и опасен. Защото условията на труд на места са каторжни. Защото с намален личен състав, без кой знае какви инвестиции постигнахме рекордни добиви. Това не е ли героизъм?
Срамно ли е при тези обстоятелства да получаваме прилични възнаграждения?
Тежи ми от коментарите: „Като сме недоволни, да си ходим и да дойдат други...”. Хубаво, ама тези другите да дойдат да живеят в региона ни, да създадат дом и семейства ТУК, да отгледат децата си в задимените миньорски градчета, да заплатят със здравето си за тези „високи” заплати – тогава може.
Съдбата ни /на нас, работещите в мините/ ни е отредила това кътче от страната ни – богато на въглищни залежи и бедно на живот. Това е нашият път. Достатъчно тежък и труден е, за да си позволява който и да е да спекулира или се подиграва с миньорския труд и живот. В пъти съм по-чувствителна и ревнива към темата, разбираемо защо.
Забелязахте ли, че използвам думата цена, а не пари. Защото цената, която плаща всеки един от нас, няма паричен еквивалент.
Призовавам към разум, уважение и толерантност, а не дребни спекулации и противопоставяне на професии.
Покажете, че наистина миньорският труд е достоен за уважение.
Ще бъде престъпление да се раздроби, унищожи или потъне Дружеството.
Колко златни рози получихме за Най-добър данъкоплатец? Много – 5 или 6. Защо за това не споменава никой??? Нали пълним държавната хазна и яслата на администрацията.
Правилото – РАБОТИШ, ПЕЧЕЛИШ, ПОЛУЧАВАШ, е световно известно. МНОГО РАБОТИШ, МНОГО ПЕЧЕЛИШ, ПОВЕЧЕ ПОЛУЧАВАШ – също.
Каня цялата администрация на „Мини Марица – Изток”, която скоро ще „илядни” по числен състав, на гости в рудниците. Каня ги барабар с министрите и синдикатите долу в участъците, в калта при въглищата на народа. Каня и тези, дето ни правите сметката на „големите заплати” там да се разберете.Хем и ние ще чуем кой от къде си е оттеглил подписа, кой крив, кой прав. Хем и вие ще ни видите на живо.

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Стотици български семейства остават без дом


Стотици български семейства ще останат без дом след празниците. Те ще трябва да напуснат общинските жилища, в които живеят заради забавени с месеци наеми и сметки. Дълговете са за милиони.

През 2011 г. 370 семейства от София са изгонени от общински жилища, тъй като не са плащали наема си. Нямали са пари и за сметките за ток, вода и парно. Подобна съдба очаква 39 наематели, които трябва да напуснат след празниците. Като 54-годишната Мария Иванова, която живее в общинско жилище в София от 1992 г.

Работила е само 10 години в живота си. Поне по документи. От години не е плащала символичният наем от 50-60 лева. Натрупала е близо 3 хиляди лева дълг към общината. А на Топлофикация дължи 4 хиляди. Трябва да напусне жилището утре, 3 януари. Но няма при кого да отиде.

Още по-фрапираща е ситуацията в Пловдив. 816 семейства ще трябва да напуснат жилищата си. Дългът към общината е близо 3 милиона лева.

„Предвид зимния сезон, в който се намираме, активността на процедурите е малко снижена, казвам го защото все пак има чисто човешката страна", уточни Хрипсиме Чектерян, началник отдел Управление на имотния фонд на община Пловдив

Бедността не подминава и Бургас. Около 100 семейства през тази година трябва да напуснат. Докато едни напускат, други се редят на опашка за по-евтин наем. Във Велико Търново поне 150 семейства чакат за общинско жилище.

От тази година, всеки който живее с по-малко от 236 лева, се счита за беден. Така прецени правителството.

btv

сряда, 4 януари 2012 г.

Честита нова година на читателите на блога!

Честита нова година на читателите на блога! Надяваме се през 2012 г. да се увеличи броят на авторите, броят на получаваните дописки и репортажи, да се увеличи посещаемостта и читаемостта на нашите материали, да се увеличи броят на организираните действия извън виртуалното пространство и, в крайна сметка – да извоюваме поне още малко право на достоен живот за нас и нашите близки. Нека вършим нашата дейност с високо вдигната глава и самочувствие, каквото се полага на трудещи се хора и нека оставим срама, позора и презрението за тези, които богатеят на наш гръб.

***

Стрелочник

Димитър Полянов

Нощта минава. Там на своя пост,
изправен горд, внимателен и ням,
опрял ръка върху железний лост,
стрелочник – призрак чер, голям.

Той чака, бди... Невнятен тътен веч
смущава тъмнотите в ширний край:
предвестие зловещо отдалеч,
че буря страшна ще се разиграй.

Шумът е близо – гръм и трясък. Ей,
кат болна стенеща душа, пищи
пищялката и жално пита: – Дей 
свободний път, стрелочнико, кажи?

Той знай! Набляга жилеста ръка
със смел тържествен жест – и в миг
отместена е малката стрелка
за път свободен, нов, велик...

И с бързий трен животът възроден
към щастието вихрено хвърчи,
хвърчи към Изтока на новий ден,
де светят вече пурпурни лъчи...

1906