понеделник, 9 януари 2012 г.

Отворено писмо от Атанаска Пенева - една от вдовиците в мини "Марица-Изток"

Господа управляващи, господа синдикалисти, колеги, граждани,
Позволявам си да напиша най-трудното писмо в живота си с надеждата да спрат спекулациите и безумията, свързани с най-голямото въгледобивно предприятие в страната ни.
Защо се осмелявам на това? Защото през тази 60-годишна история на мините хиляди семейства /не преувеличавам/осиротяха,защото близките ни платиха с кръвта си и тези черни въглища ни почерниха за цял живот.
След всяка смъртна трудова злополука нас, съпругите на загиналите миньори, ни вземат на работа, като БОНУС.
За този бонус никой не споменава, но съм сигурна, че и никой не го иска.От този бонус и от черните забрадки трябваше да се започне и после да се пускат в пространството едни брутни, средни възнаграждения, от които около 30% са отчисления, сиреч, отиват в държавната хазна.
Работя в отдел само с трудоустроени колеги. И аз съм една от тях. Казваме му интензивното. За една година 6 човека си отидоха от този свят само от моя отдел, без да доживеят пенсия. Опитваме се да свикнем с мисълта, че около пенсионна възраст е много вероятно да умрем. Това сочи статистиката.
Защо е така ли? Защото миньорският труд е тежък и опасен. Защото условията на труд на места са каторжни. Защото с намален личен състав, без кой знае какви инвестиции постигнахме рекордни добиви. Това не е ли героизъм?
Срамно ли е при тези обстоятелства да получаваме прилични възнаграждения?
Тежи ми от коментарите: „Като сме недоволни, да си ходим и да дойдат други...”. Хубаво, ама тези другите да дойдат да живеят в региона ни, да създадат дом и семейства ТУК, да отгледат децата си в задимените миньорски градчета, да заплатят със здравето си за тези „високи” заплати – тогава може.
Съдбата ни /на нас, работещите в мините/ ни е отредила това кътче от страната ни – богато на въглищни залежи и бедно на живот. Това е нашият път. Достатъчно тежък и труден е, за да си позволява който и да е да спекулира или се подиграва с миньорския труд и живот. В пъти съм по-чувствителна и ревнива към темата, разбираемо защо.
Забелязахте ли, че използвам думата цена, а не пари. Защото цената, която плаща всеки един от нас, няма паричен еквивалент.
Призовавам към разум, уважение и толерантност, а не дребни спекулации и противопоставяне на професии.
Покажете, че наистина миньорският труд е достоен за уважение.
Ще бъде престъпление да се раздроби, унищожи или потъне Дружеството.
Колко златни рози получихме за Най-добър данъкоплатец? Много – 5 или 6. Защо за това не споменава никой??? Нали пълним държавната хазна и яслата на администрацията.
Правилото – РАБОТИШ, ПЕЧЕЛИШ, ПОЛУЧАВАШ, е световно известно. МНОГО РАБОТИШ, МНОГО ПЕЧЕЛИШ, ПОВЕЧЕ ПОЛУЧАВАШ – също.
Каня цялата администрация на „Мини Марица – Изток”, която скоро ще „илядни” по числен състав, на гости в рудниците. Каня ги барабар с министрите и синдикатите долу в участъците, в калта при въглищата на народа. Каня и тези, дето ни правите сметката на „големите заплати” там да се разберете.Хем и ние ще чуем кой от къде си е оттеглил подписа, кой крив, кой прав. Хем и вие ще ни видите на живо.

2 коментара:

  1. за съжаление този труд у нас остава все още неоценен както трябва - а и има голям проблем с трудовата безопасност и трудовите заболявания, не само в минните, а и в много други професии като строителство и пр.

    ОтговорИзтриване
  2. NA KRAK O PARII PREZRENI NA KRAK ,O ROBI NA TRUDA, NO CEL NAROD DA STANE A NE EDENICI ,DARJAVNATA MA6INA RABOTI ZA TAKIVA GADOVE....

    ОтговорИзтриване