Работили ли сте в „Макдоналдс”?

Работили ли сте в „Макдоналдс”? Не? Късметлии. Всъщност и аз не съм. Когато бях ученичка и започвах тепърва да работя, беше много разпространено да започнеш работа в „Макдоналдс”, защото нямат никакви изисквания и макар че заплатата е ниска (че кой ли би плащал повече на ученик?), работното време е много гъвкаво. Обаче една моя съученичка започна работа преди мен и... се отказах. Моята съученичка беше много ентусиазирана – получи жълта значка още на първия си ден, за който заплатата й беше 1,00 лв за час. Какво е жълта значка ли? Ами и аз това попитах. Оказа се, че в Макдоналдс има много интересна йерархия, онагледена със значки в различни цветове. Започваш с жълта и ако покриваш изискванията на определен период от време, „порастваш” в зелена, червена, синя и т.н. Всяко повишение е свързано и с повишаване на заплатата – 1,00 лв/ч; 1,10 лв/ч; 1,20 лв/ч. и т. н. до заветните 2 лв (това беше таванът за неекспертния персонал). Основна характеристика на всяка степен е бройката подчинени, с които разполагаш – ако си нов, ти си само подчинен и всички са ти шефове; ако отидеш в друга категория вече ставаш шеф – може да е на поредния новак, но пък шеф! И по правило всеки има право да тормози и издевателства над подчинените си – дори е препоръчително, така се стимулира амбицията в тях да се развиват и да имат на свой ред подчинени, които да тормозят. И както знаем, конкурентната среда е и най-продуктивната (поне според собствениците), пък и така никой няма време да роптае срещу големите шефове, защото е зает да се разправя с всички над него. Това е перпето мобиле! Ще го наречете просто лоша работа, но не е просто това. Системата е гениална – хората,  които не искат да бъдат унижавани и да се подчиняват безропотно на всички и всичко просто напускат и остават „годните”, които лека полека започват да се гордеят с позицията си. Те са шефове и печелят повече пари от подчинените си, и могат да ги карат да правят всичко. Унижаваните пък от свмоя страна натрупват творческа енергия един ден като се доберат до заветната по-висша значка да покажат на тея по-долу „кой е шефа”. И така нататък. А същевременно разделените на по-нисши и по-висши работници получават почти еднакво смешни пари и почти еднакво тежки условия на труд. Гениално!

Когато бях на 17 и се разминах с тази работа, много се радвах, но не си давах сметка, че тепърва ще се сблъсквам със системата „Макдоналдс”. Защото на същия принцип работят почти всички големи вериги в сферата на обслужването – от кафенета и пицарии до магазини за мебели или хранителни стоки. Навсякъде едно и също. Богат избор къде да печелиш малко пари, но за сметка на това да те унижават постоянно и успоредно да те убеждавеат колко важна е работата ти, дори ако тя се състои в бърсане на чист под.

Евгения Ангелова