вторник, 31 май 2011 г.

Протест на работниците от „Верея хим” – Ямбол



31/05/11 09:18:07

64-ма работници и служители на “Верея хим” ООД Ямбол и нейният собственик „Континвест” ООД са се включили в протестна подписка-декларация срещу закриването на „Инсталация за съхраняване и пълнене на течен хлор” до Ямбол. Писмото е с конкретно обръщение към Областния управител на Ямбол Таня Димитрова и в полето за адресат е уточнено, че чрез нея протестната подписка се изпраща до „Всички държавни и общински органи и организации и до средствата за масова информация”.

В декларацията работниците и служителите подчертават протеста си срещу няколкомесечната кампания за закриване на инсталацията, ръководена от Таня Димитрова, по чието разпореждане се правят непрекъснати проверки, „целящи не подобряване на условията на работа на площадката „Неорганични соли” в „Ямболен” АД, а нашето дискредитиране”. Те обаче, според писмото ще доведат „единствено и само до увеличаване на армията от безработни в Ямбол…”

64-мата подписани работници и служители на „Верея хим” са изпратили подписката до Областната управа след получена във фирмата заповед /№ДК-09-02/09.05./2011 год./ от РДНСК Ямбол за „забрана на ползването на строеж „Инсталация за разфасоване на течен хлор”…, който не е въведен в експлоатация по установения ред”. Със заповедта се дава нареждане до 13 юни 2011 г. собствениците на строежа „да вземат мерки за обезопасяване на обекта за недопускане на щети”. И още: „Същият да бъде опразнен от всички малотрайни, общоопасни материали и средства, продукти, химически вещества и др.”

С РДНСК-заповедта се нарежда още от 20 юни да бъде преустановено и електроподаването и водоснабдяването на инсталацията.

В уводната част на заповедта се уточнява, че проверката на РДНСК е започнала след уведомително писмо на Областния управител „относно липсата на строителни книжа – разрешение за строеж и разрешение за ползване на обект „Инсталация за разфасоване на течен хлор”… в Ямбол”. Подчертава се, че след проверка на служители от строителния контрол е установено, че се ползва строежа „без да е въведен в експлоатация по реда на чл. 177 от ЗУТ.”

В заповедта все пак се уточнява, че инсталацията е оборудвана с всичко необходимо за разфасоване на течен хлор и се ползва по предназначение. Подробно е описана технологията на работа и изградените съоръжения за безопасност на труда.

Констативният протокол е съставен в отсъствието на управителя на „Континвест” ООД Веско Цветков, който обаче в законоустановения срок подава възражение срещу констатациите в протокола. Същото е счетено за неоснователно от РДНСК Ямбол и нареждането за спиране работата на площадката е изпратено да фирмата.

За РАДИО 999 управителят на „Континвест” ООД Веско Цветков категорично подчерта, че заповедта е неоснователна и тенденциозна и вече се е обърнал към Административния съд да се произнесе по случая.

 В предаването на РАДИО 999 „Градът говори” очаквайте разговор с Веско Цветков за неговите аргументи срещу констативните протоколи на РДНСК и срещу издадената заповед за прекратяването строежа на новата инсталация.

Припомняме, че преди няколко седмици ръководството на фирмата организира обществено обсъждане на въпроси, свързани с настоящата и бъдеща работа на площадката. Запис /1час и 20 мин./ на общественото обсъждане ви предоставихме ето тук:

Ето и интервюто с В. Цветков, публикувано преди общественото обсъждане в сайта на РАДИО 999:

Предоставяме ви и текста на Протестната декларация на 64-мата работници във „Верея хим” ООД:

„Уважаема Госпожо Димитрова,
През последните няколко месеца активно участвате и ръководите кампания, с която целите да злепоставите „Верея хим” ООД и нейния собственик „Континвест” ООД. По Ваши разпореждания сме подложени на непрекъснати проверки, целящи не подобряване на условията на работа на площадка „Неорганични соли” в „Ямболен” АД, а нашето дискедитиране. Амбициите Ви за ликвидирането на „Инсталацията за съхранение и пълнене на течен хлор” ще доведат единствено и само до увеличаване армията на безработните в гр.Ямбол и ще оставят нашите семейства без препитание.


Ето защо:
                                                        З А Я В Я В А М Е:


1. „Верея хим” ООД работи с необходимите за осъществяването на своята дейност документи, издадени от компетентните органи в Р България.
2. Спазваме стриктно условията за Разрешително № 140/2009 г. на МОСВ и другите нормативни документи, за което свидетелстват извършваните от държавните и общински органи проверки и протоколи от тях.
3. Стремим се и спазваме в ежедневната си работа технологичните инструкции и указания за безаварийна работа.
4. Работим неуморно и участваме активно в мероприятията, предвидени от Системата за управление на мерките за безопасност СУМБ/ за недопускане на тежки производствени аварии на територията на „Верея хим” ООД. Доказателство за това са отсъствието на аварии и злополуки в нашата дейност.
5. Ежедневно повишаваме своята квалификация и умения за работа в аварийни условия с цел придобиване на навици за ограничаване на последствията и ликвидирането на производствени аварии.



Уважаема Г-жо Областен Управител на гр. Ямбол,
„Верея хим” ООД за последните 3 години от своята дейност увеличи броя на своите работници и служители в гр. Ямбол от 8 на 64 души. Грях ли е това?
През 2010 г. произведохме 13 500 тона химикали, предназначени за дезинфекция и очистка на питейни, промишлени и отпадни води, което представлява 174 % увеличение в сравнение с 2009 г. и близо 3.5 пъти в сравнение с 2008 г. – годините на най-тежката финансова криза в света. Грях ли е това?
Средната работна заплата във „Верея хим” ООД през м. Януари 2011 г. беше 807 лв.. Грях ли е това?
През м. Декември 2010 г. посрещнахме Рождество Христово с ПЪЛНА БРУТНА 14 ЗАПЛАТА.
Грях ли е това?
През тази година в подобряване на социално-битовите условия във „Верея хим” ООД е предвидено да бъдат вложени повече от 300 000 лв. за подобряване на условията на хранене, на труд и почивка, на обучение.
Обсъжда се възможността за създаване на Фонд за подпомагане, включително стипендии за децата на работещите, пожелали да продължат своето Висше образование и свържат своето бъдеще с предприятието, в което ние, техните родители, работим.
Във „Верея хим” ООД има амбициозна производствена програма. Очаква се през 2011 г. произведените от нас количества химикали в сравнение с 2010 г. да се удвоят. До 3 години Ръковоството на „Верея хим” ООД планира от площадката ни да излиза продукция в размер на 50 000 тона годишно. А това означава подвоз и експедиция на десетки хиляди тона суровини, материали и готова продукция по море, по железница, с автотранспорт. Голяма част от нея е предвидено да отива за износ. Ние работим и подкрепяме тази програма.

Уважаема Г-жо Димитрова,
Мнозина от нас, работещите днес във „Верея хим” ООД, бяха принудени преди време и опитаха късмета си да работят и живеят в други страни и държави. По тази причина на не малко от нас семействата все още са разделени. Защо да не изкарваме хляба си ТУК, в Родината, вместо вратите и прозорците на нашите домове да бъдат заковани или да зеят разбити? А родителите и децата ни да бъдат самотни?
Ние сме хора, научени да работят на смени, в екипи, в аварийни групи, добре оборудвани за работа с промишлени химикали, и в случай на нужда знаем как да сложим изолиращи апарати и противогази, и ако се наложи - да бъдем в полза на обществото в ситуации, в които никой не може да предвиди.
Затова се обръщаме към Вас с молба – спрете своето участие в тази недостойна кампания срещу „Верея хим” ООД и „Континвест” ООД. Оставете ни да работим спокойно, да не разпиляваме своите усилия и средства в грешна посока. А ние знаем своите задължения и ще дадем своя труд и знания в безопасната работа на инсталациите, на които доброволно сме приели да работим.

Следват подписите на 64-ма работници и служители във „Верея хим” ООД, оригиналите от които се пазят в предприятието."

www.radio999bg.com

понеделник, 30 май 2011 г.

Първи по работодатели, последни по синдикати

Периодът между 2008 и 2010 г. беше сред най-тежките за икономиката на следвоенна Европа, като БВП на Европейския съюз през 2009 г. се сви с 4%, а безработицата достигна 10%. Как кризата се отрази на индустриалните отношения, тоест на взаимодействието между работодатели, работници и техните представители? Доклад на Европейската комисия от март 2011 г. хвърля светлина по този въпрос.

Като начало, кризите на капитализма не са довели до сплотяване на работническата класа: от 2000 до 2008 г. броят на членовете на синдикати спада от 27.8% до 23.4% от всички хора получаващи заплата в ЕС, като профсъюзите за периода са загубили почти 3 млн. члена, свивайки се от 46 млн. до 43 млн. души. Съкращаването на членската маса в профсъюзите е тенденция, която в Европа е започнала още през 1980-те години.

Но на този фон България показва различно развитие, което впрочем е характерно и за други страни като Испания, Италия и Белгия: увеличаване броя на работниците, членуващи в профсъюзи. Коефициентът за профсъюзна гъстота, който измерва броя на профсъюзните членове в структурата на заетите, за България нараства от 26% през 2000 г. до 29% през 2008 г. По този показател обаче оставаме под средното ниво за ЕС от 31% /тази статистика е изчислена от Българската стопанска камара на база приложена в доклада графика/.

Отделните страни в Европа показват различни коефициенти на профсъюзна гъстота, като като цяло най-ниска е тя в новите страни членки от бившия социалистически блок. В Швеция броят на профсъюзните членове сред работещите е 68.8%, в Дания 67.6%, трета е Финландия – докато в Естония показателят е 7.6%, а във Франция 7.7%. Обяснение за ниската профсъюзна активност специално във Франция ще намерим лесно, отчитайки силните социални аспекти на трудовото законодателство там.

На профсъюзния пазар в България пазарният дял на КНСБ е 69.8%, а на Подкрепа 19.1%, посочва се в документа на ЕК. Към 2008 г. общият брой на отделните профсъюзни организации у нас е нараснал до 29. В България броят на жените – профсъюзни членки, за разлика от другите южни европейски страни, където жените имат по-ниска позиция на трудовите пазари, всъщност е съпоставим с този на мъжете.

Ако по отношение на профсъюзното членство България показва по-малка активност от средната в Европа, по отношение на броя на работодателските организации сме на челно място в ЕС. Комисията е преброила 7 организации на българските работодатели, от тях 2 в сектора на малкия и средния бизнес. Пак сме напред, дори да уточним, че национално представителните работодателски организации у нас са шест. Само Италия /10/ и Румъния /13/ имат повече работодателски организации от нас.

Това дава основание на европейските анализатори да посочат, че докато на други места в централна и източна Европа само една трета от работниците работят във фирми, които са обединени в работодателски организации, то в Румъния и България нивата на организация на работодателите са „доста високи“.

Докладът на Европейската комисия покрива цяла серия от въпроси за икономиката на труда в Съюза, включително и трудовите аспекти на прехода към нисковъглеродна икономика, но предвид обема му от 230 страници, ще се ограничим до акцентите за България.

Сред тях изпъква фактът, че обхватът на схемите за колективно трудово договаряне в България не само че е двойно по-нисък на европейски фон, но е и в процес на упадък в последните години.

Друг важен акцент четем на стр. 39 от посочения доклад: приложените статистически анализи демонстрират, че България води в ЕС по отношение на разрива между организирането на работодателите и колективното трудово договаряне: процентът на хората работещи във фирми, членуващи в работодателски организации, в България е значително по-голям от броя на работниците, участващи в схеми за колективно трудово договаряне.

С други думи, работодателите в България имат най-голямата тежест в рамките на Европейския съюз да определят условията на труд и заплащането на своите служители. Нещо повече, докато в почти всички европейски държави разривът работодатели / колективни трудови договори се дължи на преимущество в броя на работещите по колективни трудови договори, то в България рекордният разрив се дължи точно на обратното, на превес на работодателските организации, което подсилва направеното по-горе заключение.

Ситуацията около българския работник става още по-неблагоприятна, тъй като традициите на българския трудов пазар говорят за много слаба активност при трудово договаряне извън основната работа, както и за слаба институционална структура за защита на интересите на работниците извън синдикатите.

В сърцето на Европа: Бенелюкс, Германия, Австрия, Италия, както и Франция, Испания и Словения, има много силни работнически съвети по места, които влизат в различни отношения със синдикатите и упражняват контрол върху синдикалните политики, докато тази практика отсъства от страни като Кипър, Малта, Гърция и България.

Все пак не може да се твърди, че българският работник е пасивен: в периода 2000 – 2008 г. по брой на работници, участващи в стачни действия, страната ни заема четвърто място в Европа след Гърция, Италия и Испания, с около 30 на 1000 работници.

Статистиката еднозначно показва, че по ръст на безработицата по време на кризата България се нарежда непосредствено след трите балтийски страни, като спрямо второ тримесечие на 2008 г., през второто тримесечие на 2010 г. заетостта е спаднала с повече от 6%. Това има своето обяснение и във факта, че за същия период броят на банкрутите у нас се е удвоил.

„Самонаетите работници и семейният бизнес беше особено силно ударен в България“ - посочва се на друго място в доклада на Европейската комисия. 10% от временно наетите загубиха работата си, докато при работещите на постоянен договор уволненията се ограничиха до 3%.

Възприетият и от България подход постоянната заетост да се подменя с временна може да има дългосрочен ефект върху качеството на работната сила, посочва се още в документа.

В България е характерно и неплащане на заплати, например на железопътните работници – безпристрастно продължават авторите от ЕК, разглеждайки казуса за ръста на трудовата неравнопоставеност породена от кризата. Като цяло, случаите на дискриминация на работници в България нарастват.

В България – както и Великобритания и Франция – минималните работни заплати бяха замразени заради кризата. Това доведе до ръст в неравенството в заплащането на труда, продължава анализът. „Това контрастира със страни като Полша и Португалия, където минималните заплати бяха повишени, за да се предпазят най-уязвимите работници“.

Кризата в България е довела до поява на различия между социалните партньори, разказват анализаторите. Подреждайки европейските страни в три категории, България попада в третата – където преобладава несъгласието между социалните партньори. Смяната на правителството през юни 2009 г. не е довела до незабавен резултат.
Докладът взема отношение и по въпроса за минималната работна заплата в България, която, както знаем, е далеч най-ниска в Европа.

сряда, 25 май 2011 г.

Рекетират работнички в Хасково

Приключи досъдебното производство срещу обвинената в рекет служителка на „Екопрогрес“ Добринка Христова, съобщи говорителят на окръжната прокуратура Павел Жеков. Обвинителният акт срещу 55-годишната хасковлийка трябва да бъде внесен в наказателното деловодство на Темида до 4-и другия месец, уточни прокурорът Жеков.
Христова бе технически отговорник по озеленяване в общинското предприятие. В края на октомври м.г. полицаи я арестуваха при получаването на 150 лв. Според разследващите сумата е взета от три работнички, наети по програмата за временна заетост, които Добринка изнудвала. Жените били с договори за половин година, а техническата отговорничка искала със заплахи от всяка по 50 лв. на месец, докато работят в „Екопрогрес“, обясниха запознати със случая. От държавното обвинение твърдят, че служителката взимала и рушвет по 200 лв. за назначаване на общи работници.
След задържането ѝ съдът уважи искането на прокуратурата и отстрани отговорничката от длъжност. На Добринка Христова е наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Повдигнато обвинение срещу нея е за подкуп чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение. При доказване на вината ѝ пред Темида може да бъде наказана от 3 до 10 години затвор и с глоба до 20 000 лева.

novinarug.com

сряда, 18 май 2011 г.

За нощен труд се плаща допълнително

ВЪПРОС: Работим на смени по 12 часа при подневно отчитане на работното време. Трябва ли да ни плащат допълнително за нощен труд?Д. Венева, гр. Т.

ОТГОВОР: Работодателят е длъжен да плаща за положен нощен труд. При подневно отчитане на работното време трудовото възнаграждение се изчислява според Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч до 06,00 ч, а за непълнолетни работници (служители) - от 20,00 ч до 06,00 ч.
Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна. А с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна. Редуването на смените се определя в правилника за вътрешния трудов ред.
Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от МС. За всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч и 06,00 ч на работниците (служителите) се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.
При подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение (заработено по трудови норми) се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.
Работодателят е длъжен да осигурява топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.

Справка: чл. 140, 141 и 261 от Кодекса на труда и чл. 8 и 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
в-к „Труд”

понеделник, 16 май 2011 г.

Работници от хлебозавод „Корн“ в Шумен скочиха заради неизплатени заплати


Работници от шуменския хлебозавод „Корн“ протестираха на 2 май заради неизплатени от три месеца заплати. Сутринта хората се събраха в двора на предприятието и поискаха среща с шефовете на фирмата. Репортерите на „Шуменска заря“ не бяха допуснати до завода, поради което се наложи да разговаряме с протестиращите през бариерата. Работниците се оплакаха, че не са получавали заплати от три месеца, а имат да изхранват семейства.

„Работим понякога по 12 часа в денонощието, не си тръгваме, докато не изпълним заявките, а никой не ни плаща извънреден и нощен труд. Питат ли ни как си плащаме сметките и как пазаруваме?“, недоволстваха те.

Повечето от тях се страхуваха да кажат имената си, защото в най-добрия случай ги грозят съкращения, а при неплатени осигуровки не биха могли да отидат дори на трудовата борса, за да вземат обезщетения за безработицата. Работниците разговаряха с шефовете на фирмата, след което споделиха, че им било отговорено да изчакат до новата реколта на зърното, в противен случай съществувала възможност шуменският хлебозавод да бъде затворен, а хляб да се кара от Горна Оряховица, където е седалището на фирмата. Представители на Инспекцията по труда посетиха предприятието на 3 май, като срещу работодателя са предприети принудителни административни мерки, каза за „Шуменска заря“ директорката на инспекцията Стела Методиева..

в-к „Шуменска заря”

Жената от контейнера

Гинка не знае, че Осми април е Международен ден на ромите.

Животът за нея е контейнер, в който тя рови, за да поддържа своя живот с отпадъците от моя живот. Идва на нашата улица към 10, оборудвана с пръчка, с която инспектира торбичките в контейнера. Несъобразителни хора, завързват ги на възел. И смесват хляба с обелките от картофите, сякаш не са чували, че хлябът се сърди, ако не се отнасяш към него с уважение. Гинка го поизтупва, но някой път пак не става за ядене. За разлика от картофените, обелките от краставици  влизат в работа. От тях Гинка прави таратор.С нея понякога си говорим, понякога си мълчим, докато пушим по цигара край контейнера.
„Кръвното ми пак много. Не мигнах, ти казвам. Вчера намерих две пържени филийки. Сухи, коравиии… Ама ги дадох на момиченцето ми, петгодишното. Цял ден не беше яло. Сутринта имаше малко хляб, изядоха го момчетата, че те ходят на училище. И чак като изяде малкото пържените филийки, се стреснах: ами ако съм го отровила? Яйца са туй. Пък и тия дни едно комшийче, колкото моето на години, си отиде, пило от шишето с отровата за кърлежи, не ми излиза от главата. Цяла нощ го надничах да не се е запенило детето. По-рано хората хвърляха кюфтета, един път цял салам намерих, ако щеш вярвай. Сега нищо. Криза имало, казаха по телевизора.”

Гинка е на 39 години, има пет деца.

„Всичките отгоре ми. Големият 23-годишен. От него не чакам да работи, вадиха му вода, знаеш. От 70 кила стана 49. Ще умре, Боже, ще ми остави още две деца върху моите. Другият 20-годишен, няма работа, на мен си го изкарва.  Баща му вика: „Няма да крещиш на майка си, знаеш, че има силни нерви.” Аз наистина имам силни нерви, сорцебиене имам, две помпи имам и много кръвно. Какъв ти лекар, не съм осигурена.”

Не всички от квартала ни харесват Гинка, но всички знаят, че не краде.

„Мина една жена от този блок, нагласена за работа, бърза-бърза, метна в контейнера и торбичката с боклука, и една чанта. Ха, викам, таз жена да не би да си хвърли чантата, без да иска. Гледам вътре банкоматови карти, лекарства, портмоне с два и осемдесет. Скрих чантата, чакам я. Ама не дойде да я търси. На другата сутрин пак бърза за работа, махам й. Знаеш ли къде ти е чантата, викам, при мене. Милва ме жената, пита какво да ми подаряла. Всичките ми документи бяха в чантата, вика, как да ти благодаря. Той Господ знае как да благодари. И наистина, след три месеца, вървя в дъжда и гледам в една локвичка 50 лева. Някой ги изтървал от джоба си. Ама като не мога да разбера стари ли са, нови ли са. Щото аз 50 лева не съм виждала. Иска ми се да вляза в магазина, да накупя една чанта работи и да ги занеса вкъщи, да ги шашна. Ама ако парите са стари, ще ме набият в магазина. Показах ги на мъжа ми, той вика шматко, едни пари не можеш да познаеш. Ами ако намериш 100, вика, хептен ще се уплашиш. Пък аз и не знам, че имало 100. И отиде в магазина мъжът ми, и купи осем хляба. О-сем! Голямо ядене.”

Гинка иска да работи.

„Като излезе демокрацията, като затвориха фабриките, извънредно друго стана. Ходя на борсата, моля се: Хвърлете ме на работа, бе! Няма.Таз нашата работа в контейнерите е опасна. Мъжа ми го биха. Много мафиози има. И наркоманци. Брат ми ме вика  в Испания да берем череши. Той е там от четири години. Видях го на компютъра, комшиите имат. Интернет се казва, ти сигурно си чувала. Направо нормален изглежда брат ми, но не е добре с мозъка. Много пие, как да ида в Испания при такъв човек? Майка ми се подлъга, отиде при него. Напил се, бутнал я по стълбата, счупила си гръбнака. Сега лежи неподвижима в Испания. Няма да ида да ме бутне и мен по стълбата. Тука ще си седя – гладна, жадна, прибрана. Българите и вий не сте добре. Идват хора да си хвърлят торбичките с боклука, спират се, приказват ми. Много приказват и все за болести. Кой от какво го рязали, кой лекар го объркал, пък после кой го оправил. На всички болестите им знам. Гледаш ги пременени, купили по един апартамент на оная евтиния, а отвътре същите като мене – бий ги на притеснение от сутринта.”

Като не намерила път към нищо на земята, Гинка решила да търси пътека към небето.

„Много църкви има в нашата махала, пастор до пастор са. Аз ходех, ама и тях ги видях, раздават си помощите помежду си. Бог ще слезе, в Словото го пише, не може да е лъжа. Никой няма да го усети като дойде, тъй пише. Той ще ни съди. Ти клатиш глава, ама Той вижда всичко. Сега ни вижда, като си пушим с тебе. И не само какво си говорим знае, ами и в сърцата ни вижда. Като разбрах, че ме вижда, където и да съм, не ходя вече в църквата, да им се ядосвам. У нас се моля. Всяка сутрин, ми. Първо за всичките хора – за света, после за бедните, за децата ми, за мъжа ми, накрая и за мен.”
Според всички нейни събратя, които на Международния ден на ромите ще произнесат речи, Гинка е възможно най-неинтегрирана. Защо обаче тя ми е по-близко и по-близка от произнасящите речи?
Веселина Седларска
В. „Новинар”

вторник, 10 май 2011 г.

Шефовете са основните виновници за трудовите злополуки с фатален край

Работници стават жертви на трудови злополуки със смъртен край, не защото са невнимателни, а защото техните шефове ги принуждават да вършат неща, които не са им свойствени. Това коментира директорът на Инспекцията по труда във Варна инж. Иван Иванов. За миналата година са регистрирани девет смъртни случая, като всички са станали на работното място на жертвите. Три от тях са се случили вследствие на пътнотранспортни произшествия, но е доказано, че работодателите не са допуснали нарушения. Петима от другите наемници обаче са починали след падане от високо, а един – при мощен токов удар. Например в предприятие за транспорт и съхранение на химични продукти, стопанисващо терминал за сярна киселина, работник е паднал от близо 5 м височина върху циментов под и е загинал. В този случай работодателят не е осигурил безопасен достъп до конкретното работно място и е накарал служителя си да боядисва козирка, при положение че това не е било в неговите компетенции.

narodnodelo.bg

четвъртък, 5 май 2011 г.

Текстилни работници на бунт за заплати в Мездра

Виж видео

Работници от "Нютекс" в Мездра излязоха на протест на 2 май. Пред портала на завода се струпаха около 50 текстилци, които настояват трудовите им възнаграждения да бъдат изплатени веднага. От ръководството признават, че действително предприятието е в затруднено положение. Работниците са получили само част от парите си за февруари, а за март – нито лев.

От четвъртък предприятието е и без ток. Електрозахранването му е прекъснато, заради неплатени сметки. При това не за първи път. От средата на миналия месец пък не работи предачният цех, защото не са му осигурени доставки от памук.

Според работниците, сградният фонд е в много лошо състояние, покривът тече, а през зимния сезон парното почти не е било пускано. Трудещите се в текстилното предприятие обаче отказаха да дадат повече информация, за да не бъдат уволнени. До момента няма съкращаване на персонала, тъй като по думите им ръководството предлагало сами да напускат по кодекса на труда за неизплатени трудови възнаграждения.
shansnews.vratza.com

сряда, 4 май 2011 г.

1 май 2011 по света

Стотици хиляди души в страни по света взеха участие в глобалните улични протести за отбелязване на първия ден от май.

До 120 хиляди души излязоха на протестни маршове на 200 локации във Франция. Протестиращите изразиха гнева си от високата безработица, която се равнява на 9,6 %, и от съкращенията на работни места в държавния сектор.

В Гърция профсъюзите съобщиха, че 12 хиляди работници са излезли на улиците в централната част на Атина. Съкращенията на заплатите в държавния сектор и на пенсиите, както и високите данъци са основна причина за протестите. Безработицата в Гърция е на рекордното ниво от 15,1 % .

В Турция хиляди представители на профсъюзите и леви политически активисти се събраха на знаковия площад „Таксим” в Истанбул за тържествата за втора поредна година на деня на международната работническа солидарност. До миналата година шествията на площада бяха забранени, тъй като на същата дата през 1977 година неизвестни лица стрелят срещу тълпата, убивайки 34 души. Виж видео:
http://www.euronews.net/2011/05/01/thousands-mark-1977-istanbul-may-day-massacre/

Междувременно в Ирак стотици души, много от които членове на иракската комунистическа партия, излязоха на демонстрация в столицата, за да окажат натиск за повече работни места и равни трудови права за жените.

Албански миньори се събраха пред министерството на икономиката с искания за по-добри условия на труд и заплащане, а група таксиметрови шофьори протестира на главния булевард в Тирана с искания властите да контролират пазара и да спрат нелоялната конкуренция от нерегистрирани шофьори. Митинг срещу безработицата се проведе и в източния град Корча.

вторник, 3 май 2011 г.

Пестеливостта на работодателите

Биляна Христова

/Материалът ни беше изпратен чрез фб страницата на „Работнически глас”/

Аз съм от Варна.В началото на месец април започнах работа в един целогодишен хотел на длъжност ''администратор''.Хотелът се намира в близост до Варненски свободен университет ''Черноризец Храбър'' (ВСУ). Оказа се обаче, че освен администратор, аз трябва да бъда и сервитьор (без да имам издадена здравна книжка), защото нямали пари да назначат друг на такава длъжност, а от мен пестят и то доста. Моята заплата е 410 лв., като от тях аз трябва да отделям по 6,20лв.на смяна за пътни, тъй като те нямат осигурен транспорт. Може да си направите сметката какво ми остава на мен. Следващата неприятна изненада, която разбрах, е, че по време на празниците пускат персонала в неплатен отпуск, но това не се отбелязва никъде. По великденските празници бях 4 дни в неплатен отпуск, но не съм се разписвала никъде, че съм ползвала такъв, което според мен не е правилно. С трудови договори сме само аз и още една колежка, всички останали са инкогнито.

понеделник, 2 май 2011 г.

Стотици листовки...

Стотици листовки на „Работнически глас” бяха разпространени сред участниците в протестните първомайски шествия в София. Поздрави на нашите самоотвержени активисти.