петък, 29 април 2011 г.

Честит 1 Май на всички трудещи се хора!



РАБОТНИКЪТ

Христо Смирненски


Когато в ранна утрин изток се топи
в море от пламък златоален -
върви той редом с бледоликите тълпи
и сам пламти от гняв запален.

Под тежките му стъпки каменния град
изтръпва и намръщен се събужда
и улиците бликат своя вик познат -
викът на многолика нужда.

Ала сред бръчките на мрачното чело
не тиха скръб е начертана -
днес в тях закърмя се великото дело
и буреносната закана.

Днес няма вече роба свит и примерен,
отпуснал немощно ръцете:
това е новий Прометей, освободен
от игото на боговете.

През ранните зори на новия живот
пристъпя той с походка дръзка
и пред потъналия в мрак човешки род
рубинени огньове пръска.

четвъртък, 28 април 2011 г.

Трудовите злополуки у нас се увеличават - 94 загинали за година

Увеличават се трудовите злополуки, отчетоха от Главната инспекция по труда. По данни на Националния осигурителен институт  за година у нас са станали 3 025 инцидента по време на работа, загинали са 94 души.

Любомир Павлов остава инвалид за цял живот, а негов колега загива на място, след като кран стоварва върху двамата двутонна ламарина. Инцидентът става по време на обедната почивка в един от цеховете на врачанския военно-ремонтен завод. Оттогава Любомир е претърпял няколко операции, а делата за обезщетения в съда все още не са приключили.

Видях смъртта, да ви кажа, смърт, чернилка, от три години това виждам, и нема заспиване, нема нищо. И се опитах да го дръпна момчето и всичко приключи, него го смаза ламарината на место, мен като ме удари в десния крак и ме хвърли на два и половина метра”, разказва Любомир Павлов, 

Екип на bTV се опита да провери дали и как са се променили условията на труд във въпросното предприятие, но се оказва, че не може да влезе без разрешението на изпълнителния директор.ю

Синдикатите се оправдаха, че в такива случаи функцията им е по-скоро сигнална и  прехвърлиха топката в полето на държавата

„Държавата има лостовете да натисне този работодател много здраво и да го принуди да си изпълни ангажиментите”, каза Константин Тренчев, президент на КТ „Подкрепа".

Въпреки че трудовото ни законодателство е изцяло хармонизирано с европейското, проблем има, признаха управляващите.

„ Друг е въпросът и предизвикателството пред нас е спазването, прилагането на това трудово законодателство”, каза Румяна Михайлова, изпълнителен директор на ГИТ.

Що се отнася до Любомир, след инцидента той живее със 170 лева пенсия и едва връзва двата края. Загиналият му колега оставя три деца сирачета.

Виж видео

btv

сряда, 27 април 2011 г.

Синдикатите във Великотърновско

Невероятно! Марш от работа, ако правиш синдикат

Стилян НАЙДЕНОВ

КНСБ и „Подкрепа” присъстват само в бюджетните структури и големите предприятия, в малките частни фирми не ги допускат

Общо 25 000 членове в целия Великотърновски регион имат двата основни синдиката КНСБ и „Подкрепа”. Структурите обаче покриват предимно големи предприятия, както и общински и държавни звена, които са на бюджетна издръжка. В малките и средни частни фирми персоналът остава незащитен, защото ръководството не пуска синдикални структури. На пръсти се броят местата, където има такива, признават от двете конфедерации. Някои фирми даже уволняват от работа онези, които се запишат в синдикат. Напоследък случаите стават все повече, алармира шефът на регионалната структура на Конфедерацията на труда „Подкрепа” - Иван Стефанов. Според колегата му от КНСБ Димитър Григоров в региона съществена слабост във връзката работодател - работник е именно забраната за членуване в синдикат и заплахите да те изгонят за това.

Според Иван Стефанов основната функция и на КНСБ, и на „Подкрепа” е да бранят интересите на персонала пред ръководството. Синдикатите преговарят за колективни трудови договори, които защитават работниците, правят уговорка за допълнителни екстри, включително отпуски, реално заплащане на извънреден труд и т.н. и бранят стремежа на работещите за по-добри условия на работното място.

Тези бонуси са доста добре уредени в държавните и общински структури, което прави синдикатите по-нужни в частния сектор. Там обаче и КНСБ, и „Подкрепа” имат символично покритие.

„Вече втори месец в „Битова електроника” нямаме синдикат, там не останаха работници, тръгнаха си и наши членове. Запазихме структура в „Елмот”, където се намесихме и в плануваните масови съкращения. Сега ситуацията е овладяна. Доста добри позиции имаме в „Захарни заводи”, „Свилоза” и „Аркус”, поясни Иван Стефанов от КТ „Подкрепа”.

СТРУКТУРАТА, КОЯТО НАБРОЯВА НАД 3500 ЧЛЕНОВЕ, Е ОВЛАДЯЛА ДЪРЖАВНИ ФИРМИ КАТО БДЖ, СИСТЕМАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО.

На територията на Велико Търново обаче в повечето предприятия няма синдикати, заплатите се дават с различни ведомости, извънреден труд не се заплаща, а хората се осигуряват на минималния праг с фиктивни позиции.

Гордост за „Подкрепа” е солидното присъствие в „Аркус”, а най-масово членство е регистрирано в община Лясковец, изтъква областният лидер. Предимството да си синдикален член наскоро са усетили в павликенското дружество „Балканкар Заря”. Тук вече на работа са останали само стотината представители на „Подкрепа”, докато останалите са били освободени.

Малко над 20 000 членове наброява другият основен синдикат. КНСБ държи идентични позиции и покрива целия регион в сферите на здравеопазването и образованието, каза лидерът на конфедерацията Димитър Григоров. Техни структури защитават интереса на работниците в големи фирми като „Свилоза”, „Захарни заводи” и т.н.

От КНСБ обаче също признават, че нямат влияние в малките и средни фирми. Един от големите местни работодатели – „Нова Текс”, където на щат са неколкостотин човека, няма синдикат. Същото се отнася и за десетките дружества в шивашката индустрия. Невъзможно е да се направят структури в компании с персонал под 10 човека. Причината е изискването от поне 5 души синдикалисти за всяка организация по места.

Как се прави синдикат

Инициатива за създаване на синдикална организация може да предприеме всеки работник или служител, или група работници и служители в едно предприятие, осъзнали необходимостта от сдружаване с оглед защита на техните права и интереси. Основната цел и предназначение на тази организация са защита и представителство на непосредствените трудови и осигурителни права и интереси на нейните членове. Минималният брой на членуващите в една синдикална организация е петима души. Основният документ за нейното легитимиране е протоколът от учредителното събрание, който трябва да съдържа някои задължителни атрибути. Синдикалната организация сама определя броя на членовете на своето ръководство. Под синдикално ръководство (съгласно т. 6 на параграф 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда) се разбират председателят и секретарят на съответната синдикална организация. Ето защо, когато синдикалното ръководство включва повече от двама души, се препоръчва да бъдат избирани един председател и секретари, отговарящи за различните направления на синдикалната дейност, за да могат всички те да бъдат защитени при евентуално уволнение.

Сайт хвали и плюе българските работодатели

Специализираният сайт http://www.bgrabotodatel.com/ прави класации за най-добрите и най-мразените български работодатели и техните фирми. Всеки кандидат за работа в тях може да намери тук мнения на бивши и настоящи работници.

Подобни сайтове са доста популярни в чужбина, но вече започват да се правят и у нас.

www.borbabg.com

понеделник, 18 април 2011 г.

Интервю с работник в БДЖ: „Абсолютно целенасочена политика унищожава железниците”

Като какъв работиш в БДЖ и от кога?
Машинист съм. От 1989 г.

Какви са условията на работа?
Трагични. Локомотивите издишат. По-новите са от Чехословакия и са набор 82, а има и от 1971-ва в движение. Само по късите линии има по-нови локомотиви. За старите няма резервни части, ако някой стигне до ремонт – директно се спира от движение. Преди ремонти се правеха в ЖП завода до Централна гара, но него го няма от 5 години. Поне старите локомотиви не са опасни.
Иначе дълго нямаше ваучери за храна, но след стачката ги върнаха. По 72 лв на месец. Работно облекло дават, но е некачествено, къса се, а и се бави заради обществените поръчки.

Март месец имаше стачка. Какви бяха причините?
В последния момент са събрали работниците и са им казали, че ще се стачкува. Никой не е виждал договора на Световната банка, не се знае точно какво пише в него. Носи се слух, че парите от СБ вече са дадени, но са пренасочени към софийското метро. Проблемът с железниците идва още от разделянето на НКЖИ (Национална компания железопътна инфраструктура) и БДЖ. Разделиха ги, за да може да се сложи ръка на печелившите товарни превози. Сега можеш да си направиш частен превозвач – вече има такива. А БДЖ няма ресурс за товарни превози заради затварянето на „Кремиковци”. Преди имаше товарни линии до Бургас, Лом и т.н. Пътническите са нерентабилни – те имат социална функция, защото поддържат евтини цени на билетите. Затова и не се приватизират. А инфраструктурата е държавна. РСВ (ресторанти и специални вагони) беше печелившо, но го дадоха на концесия с минимален наем за БДЖ. От 2005 г. го няма; останаха само бюфети към БДЖ и така е по-добре, защото се поддържат нормални цени. 

Какво постигна стачката? Доволни ли са от резултата работниците?
Стачката беше за административните работници. Защото всички останали са съкратени до минимум и ако ще махат още хора трябва да е от администрацията. Много от машинистите дават допълнителни смени, защото няма достатъчно хора. То няма вече накъде да се съкращава, но всичко е възможно. Съкращения масови не е имало в БДЖ, правеха се по „естествен” път – когато някой се пенсионира мястото му се закрива.

Как се стигна до това състояние на БДЖ?
До 1997 г. имаше железници. След това инспирираха стачка на машинистите за по-големи заплати и после заведоха дела, че стачката била незаконна.Синдикатът беше неподготвен. Тогава имаше масови съкращения на машинисти, уволнения, отмениха влакове, за да се насочат пътниците към автобусите. Тогава всичко беше зад Костов и беше много неподходящ момент за стачка. Всичко се обърна срещу нас. От 1997 г. БДЖ тръгна надолу. Абсолютно целенасочена политика за унищожаване на държавните железници на Костов. Частниците имаха интерес – разви се автобусния превоз. БДЖ е много по-безопасен превоз от автобусния. С години не дава нито една жертва. Има и предпазване от човешка грешка. Например на линията София-Бургас има система, която следи машинистите да не превишават скоростта, да не минават на червено и т. н. Но на никой не му пука.

Какво мислиш за официалните синдикати?
Като цяло в България няма синдикати. Играят ролята на балансьор между работници и шефове. То не само за БДЖ, но все пак имат някаква функция. Аз работих няколко месеца при частник и видях колко е важно да има синдикат. Колкото и да е, в БДЖ синдикатите сигнализират за заплати и т. н., има към кой да се обърнеш за помощ ако те уволнят. В момента да работиш в БДЖ си е сигурност. От няколко години дават и заплати, и аванси навреме.

Твърди се, че БДЖ е нерентабилно. Така ли е?
Няма такова нещо като рентабилен национален превозвач. Във Франция, или където щете, навсякъде се дотира от държавата. Товарните превози са рентабилни, но са частни. Така е в целия ЕС. А пътническият превоз си е социален – има карти с намаление за ученици, пенсионерите и депутатите.

А депутатите възползват ли се от намаленията си в БДЖ?
Само веднъж съм виждал. 1991 г. се засякох с една депутатка и тогава разбрах, че  те нямат никаква представа от какво имат нужда хората.

Как според теб може да се подобрят условията в БДЖ и предприятието да бъде вдигнато на крака?
Ако се използва този заем от СБ за нова техника, но проблемът не е в БДЖ. По-лесно можеш да купиш вагони, но инфраструктурата е много зле и е трудна за възстановяване – железен път, контактна мрежа и т. н. А за дълговете на БДЖ може само да се гадае кой как е източвал и крал. Никога няма да се намерят виновните. Преди 10-ина години горя архива на БДЖ. Ясно е, че някой си го е запалил, имал е интерес. Защото сега и да кажеш „ти си крал” на някой, той ще каже „няма доказателства”. Игра на много високо ниво е това.
Аз съм за възстановявнето на малките спирки – те се разрушиха, разграбиха ги. Вместо да ги дадат на хората от селата да си ги поддържат...

Каза, че БДЖ е много безопасен превоз. Какво мислиш за катастрофата при Кардам?
Мога само да кажа, че колегите не са виновни. Някои подозираха терористичен акт заради високата вдигната температура, но не доказаха нищо. Съвсем възможно е да е умишлен палеж. Буквално за 5 минути е станал пожара. Машинистите са направили всичко възможно – влакът има 1 минута спирачен път, възможно най-бързо са отделили горящите вагони. Странен е този пожар. По същия начин една електричка до Пловдив беше изгоряла – гори отгоре, а отдоу – не.

Мислиш ли, че работниците могат да направят нещо?
Категорично не. Всеки се е затворил и на този етап не виждам да могат да се обединят.

Има ли млади хора в БДЖ?
Ох, има, ама това е друга тема...

четвъртък, 14 април 2011 г.

Пристанищни работници на протест срещу концесията на Терминал Изток-2

300 работници от бургаското пристанище протестираха днес. Повод за това е правителственото решение за обявяване на концесия на Пристанищен терминал Изток-2. В него влизат строеният със заем от японската банка Терминал 2 А и този за насипни товари. " С решението на правителството се нарушават всички  договорки, постигнати до момента. Според тях трябваше да има концесия само за написпи товари", каза за BurgasNews сидникалният лидер Здравовеста Николова. При това положение от работещите в момента 1 000 души, 800 ще останат без работа, тъй като няма да има какво да товарят, поясни тя. Възмущението на пристанищните работници идва от това това, че публично не са обявени намеренията за концесията. "Научихме за това от медиите. Държаха ни в неведение", изказа недоволство Николова. От година и половина се борим да закрепим положението на пристанището не само със съкращения, но и с намалени заплати. В момента се чувства известна стабилизация и всичко рухна с това решение, добави Николова. "Явно държавата няма интерес от работещи пристанища, а се нуждае от концесионери”. Разговори по въпроса не са провеждани с бургаски депутати. "Срещата ни с тях явно ще стане преди изборите, когато ще имат нужда от избиратели. Тогава обаче ще бъде късно, защото ще бъдем гласоподаватели на Бюрото по труда", каза огорчена още Николова. Простестиращите изпратиха Декларация до премиера, министрите на траспорта, труда и социалната политика, финансите и до синдикалните организации.

Ето текста на Декларацията:

"Ние, присъстващите  работници на мирния протестен митинг изразяваме нашите искания:

1.    Да се отмени обявената концесия на терминал „Изток”2 включващ терминал „Насипни товари” и терминал 2А.

2.    Поддържаме първия  вариант на МТИТиС от 19.03.2010г. обявен в гр. Бургас пред медиите, да се отдаде на концесия само т-л 2А или цялото пристанище.

3.    Да се разработи социална програма съвместно с представители на работниците и служителите съгласно КТ и Закона за концесиите.

4.     Да се изготви анализ от дирекция „Концесии” към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в който да се сравни броя на работещите и данъците, които са плащани към държавата, от времето преди да е концесионирано дадено пристанище и към този момент след като е концесионирано.

Сигурно ще се окаже, че резултата не е в полза на държавата.  Към този момент „Пристанище Бургас” ЕАД обслужва кредитната вноска, която е около 5 млн.лв. и плаща данъци върху осигуровки на работниците около 4млн.лв годишно, освен другите данъчни задължения към държавата.
Работниците запомниха култовата фраза на представители на Министерството  на транспорта        „Концесия –да, но не на всяка цена”. Обявената сега цена не си струва риска за сриването на пристанище с национално значение. Икономиката на държавата движи работата в пристанищата.

Има ли нужда Бюрото по труда от още 800 безработни или банките от необслужвани ипотечни и потребителски кредити?
Трябва ли бюджета на Р. България да се лиши от 4 млн. данъци на 1000 работника?
Кой иска да попречи на започналото стабилизиране на „Пристанище Бургас”?
Защо държавата иска на всяка цена да раздържави пристанище със стогодишна история?
Ние ще браним до край   работните си места! Няма какво повече да губим!
Готови сме на всяка цена да не допуснем в никакъв случай така обявената концесия да стане факт.
Чувстваме се измамени, излъгани от Министерство на транспорта и държавата, защото не спазиха джентълменското си обещание.

КОНЦЕСИЯ – ДА , НО НЕ НА ВСЯКА ЦЕНА!
НЯМА ДА ДОПУСНЕМ НАШЕТО ПРИСТАНИЩЕ ДА СЕ РАЗПРОДАДЕ ЗА СТОТИНКИ.  ЯВНО ТОВА Е ЦЕЛТА НА НЯКОГО.
ГОТОВИ СМЕ НА ВСИЧКО ЗАЩОТО ВЕЧЕ НЯМА КАКВО ДА ГУБИМ.
НЕ ИСКАМЕ НИЩО В ПОВЕЧЕ, НО НЕ ДАВАМЕ И ТОВА КОЕТО ИМАМЕ."



BurgasNews

вторник, 12 април 2011 г.

Бели роби в "Аладин Техноклима"

Работих четири години във фирма „Аладин Техноклима”, пише до plovdiv-online Иво Христов, който с приятелката си чакат бебе до 4 месеца. След като е уволнен, той разкрива ужасяващи данни за нарушения не само на трудовото законодателство от собственика на „Аладин Техноклима”. Ето накратко историята на един млад българин, наемен работник.

Във фирмата ни осигуряват на минимална работна заплата, но дори и върху нея служителите сами си плащали осигуровките. Второто наложено задължение е да се подписват в документ, че са ползвали платен годишен отпуск и че е заплатен от работодателя. Като трета гавра е задължителното подаване не предизвестие за напускане поне три месеца, преди доброволно да излезеш от „Аладин Техноклима”. Според Иво, във фирмата се работело по 12 часа, а понякога се събирали 10-15 дни без почивка. Работното облекло също било заплащано от служителите. Най-голямата гавра обаче е, че всеки месец работодателят удържал капаро от работниците, което щял да им го върне при напускането.

В случая с Иво Христов въпросното „капаро” не е върнато. Според него, то варира между 900 и 1300 лева. За тях тези пари са нищо, но за мен са страшно необходими, защото плащам квартира, заеми, а до 4 месеца с приятелката ми ще си имаме бебе, завършва одисеята си наемният работник Иво Христов.

Управител на Аладин Техноклима е Махмуд Фарес, а фирмата се занимава основно с монтаж, сервиз и ремонт на климатична техника. Стартира дейност през 1996 г. със сервиз в Пловдив, ул. "Цанко Дюстабанов" 7 а. Вече имала над 11 сервиза в страната, два от които са в Пловдив. В тях работят стотици работници.

plovdiv-online

понеделник, 11 април 2011 г.

Движението "Аз не плащам" завладява затъналата в дългове Гърция

Дори лекарите вече не искат пациентите да заплащат в държавните болници

Последователи на движението разпъват транспарант с надпис: "Аз не плащам. Всеобща стачка на 23 февруари" пред пункт за заплащане на пътна такса в Атина

Те блокират пунктовете за заплащане на магистрални такси, за да осигурят безплатно преминаване на шофьорите. Те покриват автоматите за билети в метрото с найлонови торбички, за да могат пътниците да се возят безплатно. Дори лекарите се присъединиха, като не искат от пациентите да заплащат таксите в държавните болници.
Някои го наричат гражданско неподчинение. Други - живеене на чужд гръб. Така или иначе движението "Аз не плащам" предизвика разгорещен дебат в една нация, замаяна от финансова криза, която принуди правителството да предприеме драстични мерки за икономии, включително по-високи данъци, съкращаване на заплати и пенсии и рязко увеличаване на цените на комуналните услуги.
Това, което започна като малка група за натиск от страна на хора извън Атина, ядосани от повишаването на магистралните такси, прерасна в движение, засягащо все повече обществени сектори и за което казват, че се използва от левите партии.
Множеството политически скандали през последните години
подхраниха бунтарското настроение в обществото.
Миналия петък призори в знак на протест срещу увеличението на цените на билетите за обществения транспорт около 100 сънени активисти от подкрепен от Комунистическата партия профсъюз покриха автоматите за проверка на билети с найлонови торбички и по този начин попречиха на пътниците да си платят пътуването.
Други активисти залепиха ленти върху автоматичните машини за билети в автобусите и трамваите. Така хиляди хора просто не си правят труда да използват билетите си за транспорта, когато пътуват с метро или автобус.
Хората вече са платили чрез своите данъци,
така че би трябвало да могат да пътуват безплатно, заяви 36-годишният активист Константинос Тимианос, застанал на спирката на метрото на централния площад "Синтагма".
При една от честите им окупации на пунктовете за заплащане на магистрални такси в северните предградия на Атина неотдавна, протестиращите носеха ярки фланелки с надписа "тотално неподчинение" на гърба и скандираха "Ние няма да плащаме за тяхната криза!".
Тактиката се прехвърли и в здравния сектор,
 като някои лекари от държавните болници блокираха гишетата за плащане, за да попречат на пациентите си да заплатят потребителската такса от 5 евро за преглед.
Критиците иронизират тези протести като още един пример за манталитета на гърка, който е спомогнал за довеждането на страната до състоянието на финансова криза.
Преминаването от първоначалната разюзданост до крайната неоправдана безотговорност е като разпространяващ се рак, писа неотдавна Дионисис Гусетис в коментара си в уважавания всекидневник "Катимерини".
"Сега като имат кризата за алиби, гратисчиите не се крият.
Те се появяват публично и гордо и действат като герои на общественото неподчинение. Нещо като Роза Паркс или Махатма Ганди - писа Гусетис. - На тях не им стига, че те не плащат. Те принуждават останалите да ги последват".
Много хора обвиняват левите партии и профсъюзи в узурпиране на народното движение с неговото справедливо недоволство за постигане на техните собствени политически цели. "Вие си мислите, че беззаконието е нещо революционно, което помага на гръцкия народ - заяви неотдавна гръцкият премиер Георгиос Папандреу, нападайки в парламента лидера на Лявата коалиция Алексис Ципрас. - Именно беззаконието, което имаме в нашата държава, е това, заради което плаща гръцкият народ днес."
Има обаче нещо в движението "Аз не плащам", което говори за нещо по-дълбоко в гръцкото общество: тенденция за неподчиняване на правилата, за противопоставяне на властта, особено на държавната власт.
То е толкова
присъщо на характера им,
че повечето гърци почти не забелязват безбройните малки ежедневни нарушения - карането на мотоциклети по тротоарите, преминаващите на червено автомобили, безочливото незачитане на поредния опит от страна на правителството да забрани тютюнопушенето в ресторантите и баровете.
Не толкова безобидно е постоянното и широкоразпространено незаплащане на данъците, въпреки все по-отчаяните мерки на правителството. Съществува всеобща култура на беззаконие, като се започне с най-основното нещо, незаплащането на данъците - нещо, което гърците правят откакто е създадена държавата им, заяви журналистът Никос Диму.
Много хора обаче възприемат движението "Аз не плащам" като нещо далеч по-просто:
отказът на хората да заплащат за грешките на няколко последователни правителства,
които са обвинени в опропастяването на бъдещето на нацията.
"Не мисля, че е част от характера на гърка. Ако гърците видят, че законът се спазва като цяло, и те ще го спазват, заяви Никос Луврос, 55-годишен страстен пушач, собственик на бар в Атина, в който открито се нарушава забраната за тютюнопушене. - Когато обаче не важи за някои или когато има министри, които крадат... Ако законите не се спазват от тези горе, останалите също няма да ги спазват".

понеделник, 4 април 2011 г.

Работнички от Попово си търсят правата



Съкратени работнички от фалирал хипермаркет в Попово се оплакаха в редакцията на "По света и у нас", че не са получили последната си заплата и полагащите им се обезщетения. За некоректния работодател те сезирали Районната прокуратура в града и Главната инспекция по труда.

Магистратите отказали да се занимава с трудовия спор, а след нашата намеса инспекторите започнаха бърза проверка. Собственикът на фирмата "Победа био" не отрича, че дължи пари на работничките, но приема да плати само заплатата и то при условие, че те си оттеглят жалбата. Репортаж на Денислава Атанасова и Кольо Колев.

Тези шест жени започнали „битката" с некоректния си работодател, след като два месеца слушали само голи обещания. Магазинът, в който са работили, е затворен от Нова година. Част от персонала вместо пари, доброволно е взел стока. Жените обаче, настояват да получат последната заплата, обезщетението при съкращение и парите от неползван отпуск за две години.

Миглена Маринова:
- Те казваха днес, утре, другата седмица, ние ще ви се обадим и така. Времето на обещанията и на чаканията свърши.
Светла Илиева:
- Имаме да вземаме средно на човек по 1200 лв.

След като жените започнали да търсят правата си, бившият им работодател се съгласил да плати само заплатата по ведомост и то ако оттеглят жалбата.

Светлана Чернева:
- Няма да си оттегля жалбата, аз съм с колектива – трябва да се борим докрай. В България трябва да има ред и дисциплина, всеки трябва трудовото право да го спазва.

Работодателят Стефан Петков отказва да плати дължимото с мотива, че при затварянето на хипермаркета липсвали стоки.

Стефан Петков, собственик на „Победа био" ЕООД:
- В края на краищата в едни бъдещ процес, в които те ще си търсят правата за бъдещо неизплатено трудово възнаграждение, фирмата естествено ще си направи насрещния иск за липсите. При ревизията, която се направи при затварянето на обекта се установиха липси в размер на 9 000 лв.

Галина Градинарова, директор на Инспекция по труда - Търговище:
- В случая работодателят не е представил доказателства, че е констатирал такива липси. При положение, че са прекратени трудовите правоотношения, работодателят няма право да ги удържа от дължимите трудови възнаграждения, както и от обезщетенията на работниците."

Трудовите инспектори са съставили акт на работодателя в срок до 7 март да изплати дължимите суми. Ако това не се случи, жените са готови на съдебна битка. Шансовете да я спечелят са големи. На практика обаче, фирмата едва ли ще им изплати парите, защото тя е ипотекирана и първи на
опашката са банковите кредитори.

bnt.bg