вторник, 14 март 2017 г.

„Никой не мисли за бедния народ“. Репортаж на „Работнически глас“ от Ветрен



11 март 2017 г. Пристигаме в град Ветрен (Пазарджишка област). Желанието ни е да направим репортаж за обувния цех на фирмата  „Еко скарпе“ (собственикът й е италиански частен инвеститор) и за борбата на работничките да получат изработените си възнаграждения. Намираме сградата на обувния цех. Потресени сме от ужасяващата разруха, в която са били принудени да се трудят 120-те жени (по данни на медиите), наети от „Еко скарпе“. Докато правим снимки на разпадащата се сграда, се срещаме с трима пенсионирани работници (по професия стругар, шлосер и шофьор). Те се съгласяват да ни разкажат за историята на обувния цех във Ветрен и за последните събития, разиграли се във и около предприятието.

1.Интервю с пенсиониран работник-стругар

В този цех работят 140-150 жени. Три месеца не са взимали заплати и са освободени от работа. Собственикът е италианец. От 2-3 години е тук. Сега хората стачкуват и постоянно има пазачи да не си вдигне (италианският инвеститор – Раб. глас) машините. Беше донесъл кран, голям камион да ги вдига, ама работничките не му ги дават. Не му позволиха. Искат да им изплати заплатите и неизползваната отпуска.

Собственикът защо не иска да им плати?

(Смее се) Нали знаеш как е – всеки иска да вземе парите, кокалът е много хубав.

Какви са заплатите?

Варират. От 300 до 500-600 лева.

Направи ни впечатление, че сградата на предприятието е в ужасяващо състояние. Как може да се работи в такива условия?
Ами не може да се работи. Вижте найлоните (с които са закрити липсващите прозорци – Раб. глас).

Нали постоянно ни обясняват, че като дойдат чуждестранните инвестиции, всичко ще стане европейско, модерно...

...То улуци няма бе, братле, водосточните тръби ги няма и като пада дъжд, сградата се руши. А сградата е строена от ветренци. От народа. По времето на социализма беше училище. Селскостопански техникум. След 1989 г. го закриха и започнаха да го използват за частни производствени цехове – обувен, килимарски. После килимарският цех се затри и остана само обувният цех. Сградата след няколко години и тя ще падне. Толкова ли нямат средства да купят 10 метра водосточни тръби, улуци...

***

2.Интервю с пенсиониран работник-шлосер

Сега е лошо, че не работят (съкратените работнички – Раб. глас), ама като работеха, пак беше лошо. Горе на четвъртия етаж, ако вънка е 30 градуса, горе е 40. Лятото е жега – ужас. Мирише на ацетон, на лепило, на кожи, на глупости,  на каквото се сетиш. И им даваха по 200-250 лева. Само майсторките взимаха повече. Сега оставиха хората без пари, без нищо.

Само от Ветрен ли бяха работничките?

Не, не. И от Мененкьово, и от други близки до Ветрен села.

Знаете ли дали италианският собственик държи и други цехове в района?

Сега бил си изнесъл машините във Виноградец (съседно на Ветрен село – Раб. глас). Има обаче още останали машини – ей там, долу, в партера има едни големи машини, които разкройват подметки. За тях трябва кран.

Има ли други предприятия в града?

Има още един обувен цех и два асансьорни. Обувният цех е за детски обувки. „Колев и Колев“. Там работят към 80 жени. Иначе мъжете са главно в двата асансьорни цеха.

Преди 1989 г. къде работеха хората?

Тогава имаше много работа. В завода в Белово работеха 2000 човека. Аз съм работил там 10 години. Сега го взе един грък. Дали останаха и 100 човека. Сега няма предприятия. Всичко замира. Във Ветрен бяхме 8000 човека, сега сме 3000.

Защо се случва това според Вас?

Ами като не им дават пари, какво да правят? Разсипаха всичката икономика. Дали е с цел, дали е без цел – не знам, но всичко разсипаха.

Но нали, когато идват избори, винаги се обещава да се привлекат чуждестранни инвестиции? А тук виждаме, че чуждестранните инвеститори дори сградата не са ремонтирали?

Като се счупи прозорец – слагат найлон. Едно стъкло не е сменил (италианският инвеститор – Раб. глас). Закнижват, с каквото им падне. Мизерия. Преди 1989 г. във Ветрен имаше Винпром, ДАП (Държавно автомобилно предприятие – Раб. глас), ТКЗС. Ходете да видите ТКЗС-то – няма нищо. Всичко пада. Ковачки го е взел. На него му е важна земята. Иначе, че падат сградите, много му пука.

За къде се правеха обувки в цеха?

За износ. За Италия.

***

3.Интервю с пенсиониран работник-шофьор

Всички частници, бизнесмени, които ги лансира държавата, са мошеници. Къде са нашите профсъюзи? Къде са? Никакви ги няма. Кодекс на труда в България спазва ли някой? Правителствата постоянно говорят „Бизнеса, бизнеса“. Ама този бизнес мисли ли за народа? Евтина работна ръка, газ до дупка – бизнесът цъфти, за какво говорим? Тук има бизнесмени, на които им карам цигани – работят по девет, по десет часа за 20 лв. надница. Черна, полска работа: плевят, скубят, копаят, берат, влачат. Никой не мисли за бедния народ. В Англия за 8 часа работникът получава минимум 50 паунда. А тук италианецът плаща 20 лева! И той се ползва се преференции от Европейския съюз! А цялата му продукция отива в Италия. Тук в България не е продал една круша. Не е продал една ягода.

Прави впечатление че толкова прехвалените чуждестранни инвеститори дори не са ремонтирали сградата на обувния си цех

Абсолютно нищо не е пипано, откакто съществува тази сграда. Никакъв ремонт не е правен. Само се използва всичко готово, налично. Което е направено, е направено с парите на хората от Ветрен. Сградата е построена за техникум през 1962-1963 година.

Казвате, че тук не е имало синдикална организация?

Каква синдикална организация? Ти въобще да помниш в България някъде да е имало синдикати, да се застъпят за някой?

По закон работниците имат право на синдикална организация

Боже господи, оставете това „законно право“! То се отнася само за бедните! Ние сме тук път без изход. Затворен кръг.

И все пак – ако работничките бяха казали, че искат да си създадат синдикална организация...

Няма такива работи! Частникът не го интересува!

Какво бихте казали за положението в града като цяло?

Гола вода. Върви на гибел. Млади хора няма. Всичко пътува, работи навън. Ето, едни жени намериха препитание тук – и тях ги отрязаха. Сега ще трябва да пътуват до Виноградец да се занимават със селскостопански труд – ягоди, малини, къпини, арония, кайсии, ябълки. Но и тук, и там са евтина работна ръка. Просто нямам думи. 63 години – такова чудо не съм виждал. В Белово е единственият завод за производство на хартия на целия Балканския полуостров. Бай ти Иван Костов така направи, че му е... мамата. Продаде го за без пари. На някакъв грък. Имаше машини за по 9 милиона лева, а той купи целият завод за 6 милиона лева. След приватизацията от 4 фабрики вътре в завода останаха две. От 4000 работниците намаляха на под 1000. Това беше най-големият удар за цялата област. През 2003 г. ни направиха град. Само за да ни вдигнат данъците. Какъв град сме ние? Няма хора. Едно време вдигахме двата пръста, когато уж дойде демокрацията. Но какво се оказа? Иван Костов разсипа икономиката на държавата. Разсипаха ТКЗС-тата. В нашето ТКЗС работеше половината село. Това беше най-проспериращото стопанство в целия окръг. Нашето стопанство. Тук се гледаха хиляди животни – крави, свине, говеда, телета. От 1990 г. насам всичко тръгна надолу. Надъхаха хората: „Частна собственост! Ще върнем земята!“. И какво направиха – обезлюдиха цялото поле. Докрай. А ние сме една от най-хубавите страни в Европа – и по природа, и по дадености.

***

ПРИПОМНЯМЕ:

 
Жива верига на работнички във Ветрен заради неизплатени заплати

23.02.2017. Повече от петдесет работнички изразиха недоволството си, че вече три месеца са без заплати. Всички 140 работнички са освободени от работа, защото цехът (собственост на италиански частни инвеститори) се закрива. Хората настояват да получат това, което са си изработили.     
Хора, които работят тук от 20 години, остават на улицата и не могат да издържат и семействата си, поради неизплатени заплати.  
До напрежение се стигна, след като бус, изпратен от изпълнителния директор на цеха, се опита да влезе, за да натовари и останалите машини.      
Хората се заканиха, че ще търсят правата си и по съдебен път. Те обявиха, че няма да допуснат да бъдат изнесени машините от цеха, докато не получат парите, които са си изработили. 



1 коментар:

  1. http://www.budnaera.com/201804f/180101262.htm По данни на колекторските фирми, увеличава се броят на некоректните длъжници сред българите, които не могат да обслужват навреме задълженията си. Както многократно съм посочвала, всички политици се правят, че не виждат слонът в средата на стаята.

    Работещите бедни – огромната част от така наречените „бързи кредити“ са за покриване на битови сметки – ток, вода, парно, за първия учебен ден, за телефон….и обикновено тези, които вземат подобни заеми, са работещи. А това е абсурдно – да работиш и да не можеш да си позволиш да си покриваш дори битовите сметки! Да приемем средна заплата от 800 лева. За кое по-напред?

    Трябва да избираш дали да оставиш децата си гладни или да си платиш телефона или парното. Работата днес в България не гарантира дори оцеляване. Трябва или да започнеш втора и трета работа, или да потънеш в заеми.
    Хората се лъжат, мислят, че нещата ще се оправят. Но в действителност всеки ден положението става все по-зле. Огледайте се в магазините – всеки ден, макар и с малко, цените се вдигат. Заплатата ви – не! Какъв изход имате?
    А кредитите са като подвижни пясъци – не пускат. Наказателните лихви и неустойки правят връщането им непосилно. След което се стига до запори на заплати, опис и продажба на имущество. И то на хора, които са почтени и коректни, КОИТО НЕ СА ПОЛИТИЦИ И НЯМА КАК И НЕ ИСКАТ ДА КРАДАТ! Когато работиш и парите не ти стигат за основни житейски потребности, ТИ НЕ СИ РАБОТНИК, ТИ СИ РОБ! ЗАВИСИМ РОБ! Защото става дума за ОЦЕЛЯВАНЕ! Ще слушаш, иначе няма да има какво да ядеш, това е изборът. Затова хората ГИ Е СТРАХ! Защото са заплашвани от работодатели, от държавата….НИКОЙ НЕ ГИ ЗАЩИТАВА!
    В цяла Европа се приеха закони, които позволяват на хората да си стъпят финансово на краката, след като са станали неплатежоспособни. Само в България целта е хората да тънат в отчаяние и да работят само за сметките и заемите. Докато някои предпочетат просто края на ужаса….да, направете си труда да прочитате малките карета във вестниците как почти всеки ден някой се самоубива – заради мизерия и дългове….

    Официалната статистика и изказванията на политиците рисуват обаче една прекрасна пасторална картина, където народът цъфти и благоденства под благото управление на ГЕРБ. Карат хората да се чувстват некадърници и глупаци, защото не могат да печелят колкото политиците. Някои от тях не познавали хора, получаващи под 3000 лева на месец. Ами, неуважаеми политици, движите се в неподходящите среди на крадци като вас. Вървете при избирателите си и вижте как се живее в малък град с една заплата или пенсия. Ама не смеете! Вие превърнахте хората в бедняци и роби. Вие дадохте правото на произвол на банките и на бързите кредите, допуснахте лихварите да удушат българина!

    Трудно оцеляващият човек не може да е мислещ човек. Той оскотява, остава само нуждата да осигури храна и подслон на семейството си. За друго не може да си позволи да мисли. ОТ ТОВА ИМАТ НУЖДА ПОЛИТИЦИТЕ – НЕ ОТ НАРОД, А ОТ МАТЕРИАЛ, КОЙТО МИСЛИ САМО ЗА ХЛЯБА СИ!

    Роби, изправете се! Защото с примирението веригите се затягат само повече около врата ви. Няма да се спасите и да оцелеете, като наведете глава! Не се ли преборите със системата, ТЯ НАИСТИНА ЩЕ ВИ УБИЕ. ДОРИ И ЧИСТО ФИЗИЧЕСКИ ЩЕ ВИ УБИЕ! КОЛКО ВРЕМЕ ЩЕ ИЗДЪРЖИТЕ НА СТРЕСА? КОЛКО ВРЕМЕ ЩЕ ИЗДЪРЖИТЕ НА ИЗБОРА ДАЛИ ДА СИ КУПИТЕ ХРАНА, ДА СИ ПЛАТИТЕ ТОКА ИЛИ ДА СИ КУПИТЕ ЛЕКАРСТВА?

    Изправете се! Друг избор няма!
    Ако искаме да оцелееме – и като народ, и като човеци, и като българи! Не сте некадърни и мързеливи – такива са политиците, които крадат от всеки изработен от вас лев! И искат още! И имат наглостта да искат отново да ги изберем, за да продължават да ни унищожават.

    Елена Гунчева








    ОтговорИзтриване