Професия „Охранител“ (кучешки живот)

Отдавна искам да напиша една история от времето, когато бях охранител. Разказвал съм я на приятели и много сме се смели. Заедно с моя приятел Владислав пазихме къщите на предприемачи в един комплекс от затворен тип. Аз пазих къщата на единия собственик на фирмата, а Владислав на другия. В селището имаше още няколко охранителни поста, които имаха временни будки. Общувахме по радиостанции. Сутрин или вечер се прибирахме с автобуса и си говорихме.      

Собствениците на къщата, която пазеше Владо, много рядко ходиха там, но в един период бяха оставили на отглеждане при охраната тяхното куче. Породата му беше кокер шпаньол, много симпатични и добри животни. След време разбрах, че иначе известните със скъперничеството си и с постоянните си опити, както и реално намаляване на заплатите на работниците, нямат същото отношение към домашния си любимец.

Ежедневно за кучето са били осигурявани по половин варено пиле и две кисели млека. (Помня, че в този период моята баба получаваше 150 лева пенсия и ако аз или някой друг роднина не й купи месо, тя нямаше да хапне месо и един път месечно. Кисело мляко и хляб си купуваше, но пилешко или свинско не можеше да си позволи, както и телешко, което и сега е много скъпо месо.) Две кисели млека и половин пиле. Попитах Владо „Ти тази храна даваш ли я на кучето?“, а той ми каза: „Сутрин си правя едното мляко на айрян и го изпивам, на обед ям пилето, а следобед изяждам и другото мляко“. „А за кучето?“ – попитах аз. „За кучето един шут“.

Знам, че много от вас, които четете тази статия, ще се възмутите за отношението на моя приятел към животното. Самият той много обичаше животните и не би наранил дори бездомно куче. Но когато отношението към животните, тяхното обгрижване премине границите на нормалното за сметка на множество хора, които гладуват, тогава следват големи обществени сътресения, включително революции.

15.02.2017 г.                                                                          Димо Казаков