вторник, 24 юли 2012 г.

По релси до Перник (23 юли 2012)

Гражданската инициатива „За обществен и релсов транспорт” организира протестно пътуване с влак до Перник. Бяха раздадени листовки против приватизацията и ликвидацията на БДЖ.. Повечето пътници подкрепиха инициативата и изразиха възмущението си от унищожаването на железопътния транспорт.



















петък, 20 юли 2012 г.

Защо БДЖ не трябва да се приватизират?

/позиция на гражданската инициатива „За обществен и релсов транспорт"/

Какво представляват железниците?

- Те са преди всичко обществена услуга, създадена с труда на поколения железничари и с безвъзмездния труд на стотици хиляди българи.
- Те са най-евтиният, най-сигурният и най-екологичният транспорт в света.
- Изпълняват стратегическа функция по време на тежки метеорологични условия, кризи, войни и други извънредни събития.

***
Защо БДЖ не трябва да се приватизират?

- Защото никой не е питал българския народ, който е истинският собственик на БДЖ, дали иска да продава своята собственост. Това е все едно някой да продаде вашето жилище без ваше съгласие ...........
- Защото приватизацията в България е синоним на ликвидация
- Защото БДЖ „Товарни превози” е последната компания, която може да издърпа икономиката на България от кризата и да носи свежи приходи от международен пътнически и товарен транспорт.
- Защото продажбата ще създаде частен монопол, тъй като 85% от пазара на товарните железопътни превози принадлежи на компанията. Ще се повтори сценарият с Нефтохим и завишените цени на горивата, Чез, EVN, EON и повишението на цените на тока без никакви инвестиции, Софийска вода, която повиши водата в София с над 300%, Витоша ски, която си позволи да извива ръцете на Българската държава и провали цял ски сезон като спря лифтовете на Витоша и иска да застрои и изсече стотици декари гори!!!
- Защото дружеството ще бъде продадено за сума гравитираща между 100 и 200 млн. лв., при положение, че годишната му печалба е 150 млн.лв. Това ще ощети българската държава с над 1 милиард лева за срок от 10 години.
- Защото Холдинг БДЖ има дългове от над 800 млн. лв., натрупани основно благодарение на заем от времето на министър Николай Василев и машинации на международните финансови пазари. Тези пари след продажбата ще трябва да ги извадим НИЕ българските граждани от нашия джоб.
- Най-качествените локомотиви ще бъдат продадени заедно с БДЖ „Товарни превози”, това допълнително ще обезкърви „Пътнически превози” и ще доведе до неминуемия фалит на дружеството, поради това, че то и в момента работи на загуба.....

***

Защо искаме оставката на министъра транспорта и на всички ръководители в БДЖ?

- Защото водят БДЖ умишлено към фалит.
- Защото от година и половина са напълно замразени всички инвестиции в компанията, включително и ремонтът на вагони, а господата настояват дори да се режат товарни вагони, въпреки ежедневния недостиг на между 100 и 200 вагона.
- Защото непрекъснато се режат и унищожават годни вагони и локомотиви за скрап.
- Защото клеветят публично компанията, на която са ръководители.
- Защото обвиняват обикновените ж.п. служители в далавери, при положение, че кражбите се вършат с мълчаливото съгласие на ръководителите на компанията.


петък, 13 юли 2012 г.

„БДЖ не се продава, нито подарява” (репортаж на "Работнически глас")

          
            На 12 юли 2012 г. десетки се събраха на протест на Централна гара-София срещу плановете за провеждащата се приватизация на БДЖ. Проявата, организирана от инициативата „За обществен и релсов транспорт”, събра хора с различни професии, безработни и ученици, обединени в искането си държавните железници да останат обществена/народна собственост и да се развиват в полза на нуждаещите се хора, а не да се ликвидират и предоставят на частници. Тези настроения се виждат и от множеството транспаранти, на които пишеше: „БДЖ на хората, не на корпорациите!”; „БДЖ не се продава, нито подарява!”, „Приватизация = грабеж и ликвидация: Долу ръцете от БДЖ” и други. Редица изказвания засегнаха умишленото окаяно състояние, до което е доведено БДЖ и пропиляването на огромната полза от него с директиви отвън – като Световната банка и Европейския съюз. От една страна планово се поддържа финансовата окаяност на компанията и част от този план е приватизирането на печелившите „Товарни превози”; от друга – местни мафиоти и външни „съветници” искат да доунищожат останалото от БДЖ за да го допродадат на безценица и ликвидират. Каза се, че жп-транспортът е по-безопасен от останалите видове превоз (автобусните катастрофи взимат повече жертви), той е от голямо значение за бедните и трудещата се част от населението ни в цялата страна, и няма алтернатива, а освен това е и най-природосъобразен и щадящ средата ни на живеене. Имената на част от виновниците бяха открито споменати заедно със „заслугите” им – действията по ликвидацията на железниците: предатели и грабители като Московски (транспортният министър), С.Дянков, Владимиров, а назад в годините В.Краус, Николай Василев и ....безброй др. кандидати за затворническа слава. Приватизацията като явление, което повдига само негодувание и ненавист у нас, обикновените хора и чрез която управляващи и бизнесмени искат да наредят БДЖ редом до вече напълно унищожените и подложени на безмилостно ограбване „Нефтохим”, „Кремиковци”, БГА „Балкан”, „Булгартабак”, „Плама”-Плевен, ОЦК-Кърджали и др. стопански обекти, давали препитание на стотици хиляди наши съграждани.
            Протестиращите се спряха пред административната част от Централна гара и с мощни възгласи поискаха оставките на цялото ръководство на БДЖ,      министерства и окачествиха управляващите БДЖ като мафия. Към проявата се присъдиниха служители на гарата и пътници. След повече от час шествието около сградата и челния перон завърши на мястото на своето начало – главният вход под часовника. Едва ли остана присъстващ на гарата, неразбрал за протеста и неговия повод. Бяха раздадени и листовки на пътниците в гаровата чакалня.
            Подкрепата на хората за запазване и развиването на БДЖ като обществен превоз се усещаше през цялото време, а организаторите и участниците увериха, че не се отказват от справедливото си настояване да спасят  БДЖ. „Всички заедно” – беше едно от постоянно отправяните послания. Наистина, само с обединени, организирани прояви като „окупирането” на гарата има изгледи за успех. В полза на нас, хората.


„БДЖ за хората, не за корпорациите!” (видео от протеста)





сряда, 11 юли 2012 г.

Ела на протест против приватизацията на БДЖ (четвъртък, 10 юли 2012)

На 12 юли 2012 г., четвъртък, от 18.00 ч., гражданската инициатива „За обществен и релсов транспорт” организира протестен флашмоб на Централна гара срещу приватизацията и ликвидацията на БДЖ.

Адрес на събитието във фб - http://www.facebook.com/events/333987146684043/

БДЖ за хората, не за корпорациите!

Железничари поискаха оставката на транспортния министър Московски


10 юли 2012. Оставка на цялото ръководство на БДЖ Холдинг поискаха близо 70 протестиращи железничари, които се събраха на митинг пред сградата на Министерството на транспорта.

Протестиращите служители са работници в наскоро учредената смесена компания за колетна дейност между БДЖ-Пътнически превози и Тип Топ Куриер. Сред тях има и служители на Националната компания железопътна инфраструктура, които протестират заради това, че са им отнети преференциалните карти за придвижване по железопътната мрежа.

Служителите на смесената фирма, извършваща колетна дейност, заявиха, че от април не са получавали заплати и са изправени пред ръба на физическото оцеляване.
Лидерът на Съюза на българските железничари към КНСБ Петър Бунев заяви, че на митинга има хора, които имат деца на хемодиализа и с други тежки заболявания, и като не им се плащат трудовите възнаграждения те се обричат на изключително тежко съществуване.

Петър Бунев посочи, че срещу колетната дейност, извършвана от БДЖ, има целенасочена атака, която цели дружеството да фалира и по този начин да бъде отворен път на други фирми, извършващи същата дейност, само че с автомобилен транспорт.

Малко преди да започне митингът се стигна до размяна на остри реплики между зам.-председателя на КНСБ Валентин Никофоров и министъра на транспорта Ивайло Московски.

Повод за това бе изявление на министъра по-рано днес. Той заяви, че всички уличени в кражба служители са членове на синдикатите и по този начин ползват синдикална защита.

Никифовор контрира, че това е клевета спрямо синдикалното движение в България, в което членуват 20 000 души.

"Не може всички тези 20 000 души да бъдат смятани за крадци", възмути се Никифоров. Той призова министър Московски да работи в сътрудничество с полицията, МВР и прокуратурата и да бъдат изяснени обстоятелствата относно установените кражби и ако обвиненията към синдикалистите, че са крадци не бъдат доказани, те ще поискат и оставката на министъра.

Министър Московски явно беше изненадан от твърденията на синдикатите, че в НКЖИ вече е започнало отнемането на преференциалните карти, предвид разпореждането му това да не се случва.

Синдикатите разказаха, че през последните дни ръководството по места е събирало картите в кашони, които са изпращани в централата на холдинга.

Московски няма да чуе исканията на протестиращите, защото няколко минути преди да започне протеста, се качи в автомобила си и отпътува към Пловдив където заедно с премиера открива нов команден център на жп инфраструктурата в региона.

След срещата представителите на протестиращите, които бяха приети от зам.-министър Камен Кичев, заявиха, че съществен напредък по отношение на заплатите на работниците в колетното предприятие не е постигнат. По думите на синдикалистите, е договорено ремонтирането на още 4 вагона, които превозват колети, което да позволи разширяване на дейността на фирмата.

Очаква се парите за заплати да дойдат именно от нови постъпления от продажби. Това разгневи част от протестиращите, които вече няколко месеца са без трудови възнаграждения и настояват за скорошно решение на проблема.

Според Петър Бунев, държавата може да увеличи капитала на дружеството и по този начин да бъдат намерени пари за възнаграждения.

Митингът приключи с ескалация на напрежението. Лидерът на Федерация на транспортните работници към КТ "Подкрепа" започна да рита насъбраните от протестиращите кашони, символизиращи колети със залепени върху тях снимки на изп. директор на БДЖ Йордан Недев и на председателя на съвета на директорите Владимир Владимиров.

Част от протестиращите започнаха да правят същото, като един от тях бе отведен от полицаи за справка в намиращ се наблизо патрулен автомобил. Злополучният участник в протеста заяви, че се е разминал с арест заради чистото си съдебно минало. Money.bg

понеделник, 9 юли 2012 г.

Стачка спира добива на нефт в Норвегия

На 5 юли, най-голямата норвежка нефтена компания Statoil заяви, че на 9 юли спира работата си на шелфа заради стачка на работниците. В масовия протест участват около 700 работника от компанията. Всеки един ден стачка, струва на компанията около 80 милиона долара.

Протестните акции на работниците от нефтената промишленост започнаха в края на юни, като в тях участват около шест хиляди души. Те искат въвеждането на срочни пенсии. Работниците настояват да се пенсионират на 62 години, като пенсионната възраст в страната е 65 години.

петък, 6 юли 2012 г.

Интервю с Костадина Кунева

- Г-жо Кунева, чухме, че гръцкото следствие праща в архива разследването срещу злодеите, които ви изгориха с киселина. Над 3 години минаха, откакто се опитаха да ви убият, задето като синдикален лидер бранихте правата на чистачите в Атина.

- Две дела бяха образувани в Гърция за това, че хвърлиха по мен киселина. В първото се търси извършителят и неговият поръчител. То се прекратява, защото изтича законовият му срок.Но продължава второто разследване, в което се проучват всички фирми за почистване - дали спазват нормативите, какви хора работят в тях, в какви връзки са помежду си. По него има разкрития, но е рано да се каже какви.

- Гръцките профсъюзи, които организираха масови протести във ваша защита, бяха убедени, че работодатели в сферата на чистотата стоят зад покушението.

- Да, защото аз получавах доста заплахи именно заради синдикалната дейност, с която се занимавах. Бях чистачка в атинското метро и главен секретар на Синдиката на фирмите по почистването в Атина и Пирея. В организацията участваха хора от 80 фирми в бранша и отделно домашни помощнички от десетки националности.

- С какво ви плашеха?

- Че ще ме убият. По телефона ми го казваха. Пращаха ми хора с такива закани - колежки, познати и непознати. Увещаваха ме да спра да се занимавам със синдикатите. Казваха ми: що за глупост е да претендираш за законност в низините, при чистачите, нали виждаш, че и горе в политиката няма управия...
Тормозеха ме всячески - пишеха лъжливи доноси срещу мен до съда...

- Не разбирам как така една чистачка, и то чужденка, може да бъде забелязана от богатите и да стане трън в очите им даже?

- Синдикалната дейност в Гърция е много по-значима от тази в България. Всичките права, които гръцките работници имат, са извоювани с борби, с кървави борби.
Днешните българи получаваха наготово трудовите си права при социализма. Сега ги губят, но се спасяват поединично.
Обикновените гърци разчитат много на синдикатите. Аз като лидер се борех да спрат да ни режат заплатите. Ние работехме по 6 часа и 40 минути на смяна. Нарочно беше направено така, че да не ни плащат за пълен работен ден от 8 часа. И почивките ни не се спазваха. Така мамеха не само нас, а и болничния персонал, и част от администрацията.
Аз изрових европейските закони - че ни се полагат пълни заплати. Извикахме на проверка осигурителни институции и инспектори по охраната на труда. Събрахме архив, който жестоко удари работодателите. Доказахме, че те не спазват нито договорите, нито гръцките и европейските закони.

- Какъв беше резултатът?


- Убеждаваха работниците, че аз лъжа. Някои вярваха, особено малограмотните. Аз не че съм много учена, но съм завършила история...
От синдиката бяхме залепили в метрото обяви - за правата на работниците по Трудовия кодекс. В отговор някой напечата специални плакати: "Костадинка Кунева лъже!" Облепиха с тях стените на стаичката ми. По едно време никой не смееше да говори с мен, даже мои приятелки не смееха да ме поздравят. Минаваха край мен с наведена глава.
Най-много се разгневиха работодателите ми след една среща с тях на синдикалисти и инспектори от социалното министерство. Беше 2-3 седмици преди да ме залеят с киселина. С часове говорихме на тая среща. Накрая бяхме така изнервени всички, че за малко да стане бой с юмруци. Аз взех думата накрая. Бях рязка, цитирах нормативи и протоколи от проверки. Представителят на министерството слуша, слуша и ядосано се обърна към работодателите: Аз защо не ги знам тези неща?!
Тази среща беше уговорена между тях. Но аз развалих уговорката май.

-Скъпо платихте за това.

- Да. Три години и половина откакто ме заляха с киселина, претърпях над 25 операции - повечето с пълна упойка, от 3-4 часа нагоре. Поне две години още през месец-два ще трябва да се подлагам на още операции. Киселината изгори трахеята ми. Изгубих едното си око, остана 30% от зрението ми. Отровата разтопи гласните ми струни, дишам през трахеотомия (тръбичка). Не знам дали някога пак ще мога да поемам дъх през носа и устата си. Изгорен е клапанът на стомаха ми. Спя седнала. Не мога да лежа, защото киселините ме изгарят.

- Чу се, че за атентата срещу вас е задържан един албански емигрант.

- Беше погрешка. Албанското момче беше изгонено от работа. Аз му помагах, водех го по институциите да подаде жалби, за да му платят обезщетение от фирмите по чистотата. Задържаха го, защото от него бяха последните обаждания в моя телефон.

- Много българки работят като домашни помощнички в Гърция, нали така?

- Страшно много. Работят и като чистачки в метрото.

- След покушението срещу вас имаше обещания, че законодателно ще се сложи край на безправието им. Така ли стана?

- Да. В метрото вече се спазва петдневната работна седмица на чистачите. По-рано нито ни даваха почивните дни, нито ни ги изплащаха. Получавахме със зор по един почивен ден на месец. След станалото с мен заплатите пораснаха с 200 евро. А вземахме месечно по 400 евро, колкото са помощите за безработни...
При домашните помощнички обаче не настъпи промяна. Законите не стигат до тях. Домовете, в които работят, са частна собственост. В тях трудно се влиза на проверка. И никой не знае домашната помощничка колко часа е работила, яла ли е, пила ли е вода.
Наскоро една жена, плачейки, ми разказваше: пращат я да пазарува 4 пържоли, 4 картофа. А петата в дома е тя. Позволяват се само да топи с хляб олиото, в което е готвила. По закон на домашните помощнички се полага един почивен ден седмично. Но повечето не го получават, или не го ползват - не смеят да излязат на улицата, понеже са незаконни... Въпреки това има много българки на тази работа. Понеже в България пък съвсем няма с какво да си вадят хляба.

- В кризата намаляха ли българките, които търсят в Гърция препитание?

- Някои заминаха. Накъде - не знам.

- Вие защо напуснахте България?

- Синът ми се роди с болно сърце. Кардиолозите в България ми поискаха много пари за операция. Направих сметка, че до края на живота си не мога да ги събера. След демокрацията имах в Търново малко магазинче за дрехи. Затворих го и тръгнах да търся зад границата спасение... Изгарянето не бях предвидила обаче.

- Окайваш ли съдбата си?

- Не се самосъжалявам. Във всяко лошо има и добро. Благодарение на нещастието си се запознах с много добри хора. По-рано мислех, че егоизмът царува над човечеството, но видях, че не е така. Обикновени хора след нападението ми оказаха голяма подкрепа - на мен, на майка ми, на детето ми.
Като излязох от болницата, видях Атина залята с плакати - "Костадина, не си самичка". Още ги виждам по мостовете, когато излизам.

- Телевизията показа масовите протести във ваша защита.

- 30% от разходите за операциите ми пое гръцката осигурителна институция. Обикновени хора ми дариха останалото - работници, пенсионери, повечето непознати. Внасят по сметката ми, носят у нас...

- Предполагам, че след всичко, което сте претърпели, обществената дейност ви плаши и отвращава.

- Не. Аз не съм спряла да се занимавам с обществена дейност. Нищо, че не мога да се движа и да говоря както преди. В болницата идваха при мен синдикалисти, давах им идеи. Сега участвам в движението на жените против дълга в Гърция.

- Против дълга?

- Дългът на Гърция не е истински. Голям процент от него е измислен. Европейските пари и стоки, за които завиждат на гърците, не са идвали при тях, при обикновените хора, те са се разпределяли във властта.

- Гърция ли стана вашата родина? Тя ви дари жилище.

- Моята родина е България, аз друга нямам. Но се смятам и за гражданин на света. И във Франция се налага да живея, там ми правят операции.Имам идея да направя международна организация в защита на хора, залети с киселина. Запознах се с такива хора в Гърция, Турция, Сърбия. Мой съмишленик е например един гръцки адвокат, залят с киселина, защото по едно дело засегнал престъпни интереси. Имам проект за предложение до Европейския парламент - за строг контрол над продажбата на киселини, какъвто има за наркотиците.

- Сега сте в България, скоро си заминавате.

- Връщам се отвреме навреме. Синът ми много харесва Силистра, където съм родена.

- Как се променя България през вашите очи?

- В провинцията е много потискащо. В Силистра, Търново, Габрово - всичко е старо, ръждясало. Дупките по улиците стават все по-големи. Хората изглеждат все по-зле - отрудени, недоволни, потъмнели. Няма работа, няма я надеждата от началото на демокрацията. Всичко овехтява и издава мизерия. Новите постройки тук-там показват контраста между бедни и богати.

- Но гърците са по-зле от нас.

- Това е лъжа. Дългът им е по-голям от нашия, да. Перспективата им може би е по-мрачна. Но засега хората в Гърция живеят много по-добре от нашите. Имат икономически запаси и имоти, от които вземат наеми. Въпреки това са на улицата и се борят за правата си. А българите робски си мълчат. Чакат да дойде я царя, я някой друг герой да ги направи щастливи и богати. Но такова чудо няма да стане.



четвъртък, 5 юли 2012 г.

Заплати от 100-150 лева изкарват над 300 шофьори на протест


Над 300 шофьори от фирма „Градски транспорт”-Пловдив и около 200 кондуктори живеят в мизерия. Вече година и половина заради финансови проблеми ръководството им изплаща едва по 60% от дължимите пари. Според началниците това прави около 400 лева, но работниците казват, че се разписват срещу 150 лева на месец. Един от шофьорите, например, живее само с 15 лева на месец, защото когато му изплатят 150 лева,135 лева дължи на банката заради кредит.

сряда, 4 юли 2012 г.

Безработни младежи си извоюваха право на труд

На сутрешното си кафе вчера (7 юни 2012) в централно заведение на дупнишкото село Бистрица младежи възроптаха, че външна строителна фирма ще извърши ремонт на пътя от селото до местността Самоковището. Младите хора от селото настояха пред кмета Васил Бански фирма “Автомагистрали Хемус” да наеме хора от селото, и най-вече от безработните младежи, които са около 40-50 човека. Георги Костов от Бистрица, който е собственик на строителна фирма в селото, може да извърши тази дейност, обясниха те.

Негодуванието на младите хора е предизвикано от това, че видели вчера сутринта около 20 работници на дупнишкия предприемач Евгени Янев-Ладимото да отиват да работят на пътя, което предизвикало тяхното възмущение. Чавдар Овненски, Николай Николов, Васил Антов и Станислав Дошульов недоволстваха, че са безработни, а няма свободни места.

Кметът на селото Васил Бански, след като беше запознат с желанието и намерението на съселяните си, които обявиха, че ако не започнат бистричани работа по пътя, ще блокират изхода на селото в посока обекта и няма да допуснат други фирми да работят, отиде на лична среща с един от управителите на “Автомагистрали Хемус”, общинския съветник от ГЕРБ в дупнишкия парламент Йордан Йорданов. След няколко часа въпросът беше уреден. Решено бе Георги Костов да подаде оферта в “Автомагистрали Хемус” за цената, която иска за извършените строителни дейности по пътя, а работниците да бъдат само от с. Бистрица.

Struma.com