понеделник, 20 февруари 2017 г.

Професия „Охранител“ (кучешки живот)



Отдавна искам да напиша една история от времето, когато бях охранител. Разказвал съм я на приятели и много сме се смели. Заедно с моя приятел Владислав пазихме къщите на предприемачи в един комплекс от затворен тип. Аз пазих къщата на единия собственик на фирмата, а Владислав на другия. В селището имаше още няколко охранителни поста, които имаха временни будки. Общувахме по радиостанции. Сутрин или вечер се прибирахме с автобуса и си говорихме.      
Собствениците на къщата, която пазеше Владо, много рядко ходиха там, но в един период бяха оставили на отглеждане при охраната тяхното куче. Породата му беше кокер шпаньол, много симпатични и добри животни. След време разбрах, че иначе известните със скъперничеството си и с постоянните си опити, както и реално намаляване на заплатите на работниците, нямат същото отношение към домашния си любимец.
Ежедневно за кучето са били осигурявани по половин варено пиле и две кисели млека. (Помня, че в този период моята баба получаваше 150 лева пенсия и ако аз или някой друг роднина не й купи месо, тя нямаше да хапне месо и един път месечно. Кисело мляко и хляб си купуваше, но пилешко или свинско не можеше да си позволи, както и телешко, което и сега е много скъпо месо.) Две кисели млека и половин пиле. Попитах Владо „Ти тази храна даваш ли я на кучето?“, а той ми каза: „Сутрин си правя едното мляко на айрян и го изпивам, на обед ям пилето, а следобед изяждам и другото мляко“. „А за кучето?“ – попитах аз. „За кучето един шут“.
Знам, че много от вас, които четете тази статия, ще се възмутите за отношението на моя приятел към животното. Самият той много обичаше животните и не би наранил дори бездомно куче. Но когато отношението към животните, тяхното обгрижване премине границите на нормалното за сметка на множество хора, които гладуват, тогава следват големи обществени сътресения, включително революции.

15.02.2017 г.                                                                          Димо Казаков    

сряда, 15 февруари 2017 г.

Софийски богаташ уби работник



15 февруари 2017. Бизнесмен преби до смърт свой работник, след като преди това се скарали за пари. Богаташът наел строителни работници, които да работят по къщата му в столичния квартал „Княжево“. Един от тях обаче не получил възнаграждение за труда си, заради което напуснал строежа с част от машините. Бизнесменът го открил и го пребил жестоко. Мъжът е спешно откаран в болница, където починал заради нанесените му удари.

четвъртък, 9 февруари 2017 г.

За честта на една шивачка



(Стачката за подходящи условия и справедливо заплащане е необходима, стачката за неизплатени заплати е задължителна)

            Не, шивачките в Дупница не се вдигнаха на протест за по-високи заплати, каквито определено заслужават, те не се вдигнаха и за по-добри условия на труд, защото ежедневно мръзнат в студените помещения, не се вдигнаха и заради това, че не им е осигурена дори питейна вода и често се случва няколко шивачки да събират стотинки за да си купят вода от близките магазинчета. Те успяваха да направят бюджета на семейството си по такъв начин, че да се вместят в минималните доходи, които им осигуряваше италианската фирма, с лишения, много лишения. Но когато и тези доходи, минимални, мизерни, унизителни спряха заради некадърността, прахосничеството, алчността или необходимия лукс, който искат да си осигурят италианските (в случая) безхаберници..... е тогава тези достойни жени не издържаха и се вдигнаха на бунт, тих бунт.
А държавата я нямаше. Държавата, която е позволила на някого да прави бизнес с труда и живота на хората, продажната държава, която нехае за малкото останали хора в нея. Нямаше ги замозабравилите се министри, депутати, кметове, никой. В  един момент ще се появи омбудсманката Мая Манолова, която само за прически на месец дава пари за няколко шивашки заплати, ще се снима с работничките и ще си тръгне с луксозната кола, готвейки се за заемането на друг висок държавен или европейски пост.
На 06.02.2017 г. не протестираха някакви шивачки, протестираха нашите майки, сестри, съпруги и дъщери. Техните загрубели от машините ръце вечер прегръщат и галят децата си, които ходят на училище без джобни, гладни, със старите си дрехи, обувки и раници,  но получили един голям урок от своите майки, урок, който не може да се научи в училище...УРОК ПО ДОСТОЙНСТВО.
            
                                                                                              8.02.2017 г.  

Димо Казаков