сряда, 29 февруари 2012 г.

Роби в Европа

Автор: Игнасио Рамоне

Източник: Монд Дипломатик

ДВА века след премахването на робството отвратителната търговия с хора се завръща. Международната организация на труда (МОТ) счита, че 12,3 милиона хора в света са в ръцете на мрежите, свързани с международната престъпност, и са принудени да работят не по своя воля в нечовешки условия.

Кадир Мехмед – една от стотиците хиляди жертви на съвременните европейски робовладелци
Голяма част от жените са жертви главно на сексуалната експлоатация, а други са екс­плоатирани като домашни прислужници. Много са случаите на млади хора в добро здраве, измамени и отвлечени, за да бъдат продадени органите им нелегално.

Но търговията с хора се разпространява все повече в секторите, в които е нужна евтина работна ръка, като хотелиерството, ресторантьорството, земеделието и строителството.

На тази тема бе посветена Международната конференция във Виена, организирана на 20 и 21 юни от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССE) с участието на политици, международни и неправителствени организации и известни експерти [1] .

Въпреки че явлението е световно, много специалисти подчертаха, че язвата на робския труд се разпространява неимоверно бързо в самия Европейски съюз. Случаите, разкрити от пресата, стават все по-много­бройни, но те представляват само върха на айсберга. Профсъюзите и неправителствените организации в Европа изчисляват, че на континента има стотици хиляди работници в робство [2].

В Испания, Франция, Италия, Холандия, Белгия и Англия, както и в други страни на Общността, много имигранти, привлечени от европейския мираж, са хванати в мрежите на мафията, която ги принуждава да работят в някогашните робски условия. Един доклад на МОТ разкрива, че в Неапол, например, около 1200 чуждестранни работници се трудят по 12 часа на ден в парници и други земеделски обекти за мизерни заплати. Живеят като в концентрационен лагер, пазени от въоръжени частни милиции.

Този „трудов лагер“ не е единствен в Европа. Разкри се, че в друга италианска област стотици поляци са експлоатирани по същия начин, понякога до смърт, за прибирането на доматите. Живеели недохранени и в пълна нелегалност. „Собствениците им“ ги малтретирали до такава степен, че някои починали от изтощение, от побой или се самоубили от отчаяние.

Това засяга хиляди имигранти без документи, жертви на модерните робовладелци в редица европейски страни. Според различни профсъюзи, нелегалната работа в земеделието достига почти 20% от общата дейност в бранша [3].

Днешният икономически модел е най-отговорен за раз­пространението на търговията с работници роби. Неолибералната глобализация, която се наложи през последните три десетилетия чрез шоковата терапия, има опустошителни последствия за най-незащитените социални категории и много висока социална цена. Установи се дива конкуренция между капитала и труда. В името на свободната търговия големите мултинационални сдружения произвеждат и продават в цял свят, но със следната специфичност – произвеждат там, където работната ръка е най-евтина, и продават, където е най-скъпо. По този начин новият капитализъм издига конкурентноспособността в основна движеща сила и превръща труда и трудещите се в стока.

Транснационалните компании поставиха на конкурентна основа трудещите се на цялата планета, като разместиха производствените си центрове в световен мащаб. С една-единствена цел – да намалят производствените разходи и заплатите. В Европейския съюз това направи пазара на труда нестабилен и влоши условията на труд и заплатите.

Глобализацията, която облагодетелства прекомерно малко хора, представлява за мнозин­ството една безскрупулна конкуренция между работещите на заплата, малките предприемачи и скромните земеделци и техните съперници на другия край на света, също така зле платени и експлоатирани. Така се организира социалният дъмпинг в световен мащаб.

По отношение на заетостта резултатът е катастрофален. Във Франция например през последните 20 години този дъмпинг причини закриването на повече от два милиона работни места само в промишления сектор, без да споменаваме натиска за намаляване на всички заплати.

В условията на непочтена конкуренция в някои сектори в Европа, където съществува хроничен недостиг на работна ръка, се развива тенденцията да се използват нелегални работници. Това стимулира вноса на емигранти без документи от престъпни трафиканти, които често ги принуждават да вършат робска работа. Много доклади съобщават за „продажбата“ на селскостопански работници емигранти.

В сектора на строителството много млади работници емигранти без документи се намират под контрола на банди, специализирани в търговията с хора, и се „дават под наем“ на немски, италиански, британски или гръцки предприятия. Тези работници роби са принудени от бандите да плащат разходите за пътуване, храна и жилище, като общата сума надвишава заплатите им. По този начин, чрез дълга, те стават притежание на своите експлоататори [4] .

Въпреки международния юридически арсенал срещу тези престъпления и въпреки че се множат публичните декларации на висши управници, които осъждат тази епидемия, трябва да се отбележи, че политическата воля да се сложи край на този кошмар е доста слаба. Истината е, че шефовете в индустрията, строителството и големите земеделски имения натискат постоянно правителствата да затваря очи пред мрежите за внос на нелегални имигранти. Недокументираните работници представляват една работна ръка в изобилие, кротка и евтина, един почти неизчерпаем резерв, чието присъствие на европейския пазар на труда допринася да попари всякакъв плам на трудещите се и синдикатите за подобрение на условията за труд.

Сдруженията на собствениците и акционерите винаги са били привърженици на масовата имиграция. И поради същата причина – на намаляването на заплатите. Докладите на Европейската комисия и на „Бизнес Европа“ (сдружението на собствениците в Европа) от десетилетия настояват за повече имиграция. Те знаят, че колкото по-голямо е предлагането на работна ръка, толкова по-ниски ще са заплатите.

Затова не само модерните търговци на хора експлоатират работниците роби, сега се развива една „легална търговия с хора“. Така например през миналия февруари в автомобилния сектор в Италия групата „Фиат“ постави персонала от своите фабрики пред истински шантаж – или да приемат да работят повече, в по-лоши условия и с намалени заплати, или фабриките ще бъдат изнесени в Източна Европа. Пред перспективата на безработицата и уплашени от условията в Източна Европа, където работниците са съгласни да работят и в събота и неделя за мизерни заплати, 63% от работещите във „Фиат“ гласуваха за собствената си свръхексплоатация…

В Европа много собственици мечтаят в рамките на кризата и на бруталната политика на „реформи“ да установят законно търговията с хора, този вид съвременно робство. Благодарение на улесненията, които им предлага неолибералната глобализация, те заплашват да поставят своите работници в условията на дива конкуренция с евтината работна ръка от далечни страни.

Ако искаме да се избегне това вредно връщане назад в социалната сфера, трябва да се постави под въпрос сегашното функциониране на глобализацията. И да започне деглобализация.

Le Monde diplomatique – ИСПАНСКО ИЗДАНИЕ

- Превод Венко Кънев

Бележки под линия

[1] Под заглавието „Preventing Trafficking in Human Beings for Labour Exploitation: Decent Work and Social Justice“ (Да се предотврати търговията с човешки същества с цел трудова експлоатация – достоен труд и социална справедливост) конференцията беше организирана от специалната организаторка и координаторка на борбата срещу търговията с хора Мария Грация Джиаммарино и нейния екип в рамките на Съюза срещу търговията с хора.

[2] Вж. доклада Combating trafficking as modern-day slavery: a matter of rights, freedom and security, 2010 (Срещу търговията с хора като модерна форма на робството – права, свобода и сигурност), годишен доклад, OССE, Виена, 9 декември 2010.

[3] Вж. доклада The Cost of coercion (Цената на принудата) МОТ, Женева, 2009.

[4] Вж. No trabajar solos. Sindicatos y ONG unen sus fuerzas para luchar contra el trabajo forzoso y la trata de personas en Europa (Да не работим сами. Синдикати и неправителствени организации обединяват силите си за борба срещу принудителната работа и търговията с хора в Европа) Международна профсъюзна организация, Брюксел, февруари 2011.

събота, 25 февруари 2012 г.

Работниците от „Стройнженеринг“ на протест за заплати


24.02.2012. Работниците на сметопочистващата пернишка фирма „Стройнженеринг“ се вдигнаха на протест за заплати. Те не са получавали възнагражденията си в продължение на половин година, защото общината не е плащала на предприятието.
„Живеем на вересии. Всички имаме заеми, които не можем да погасяваме. Ще ни вземат къщите“, оплакаха се работниците. Те се заканиха да спрат да работят. Ако това пък се случи, Перник ще потъне в боклук. Средната заплата на служителите в почистващата фирма е 500 лв.

mirogled.com

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Нелепите обяснения на един нелеп работодател за под 390-левовите заплати

Искам да разкажа за последното си работно място – моят случай на складов работник във фирма Саха Трейдинг ООД, която е свързана с БОЛКАН Глобъл Дивелопмънт ООД. Модерни заглавия, мародерно отношение към работниците.  
           
Когато ме потърсиха за наемане на работа в коледната седмица на 2011 година чрез обява в jobs.bg бях, като всеки оставал дълго без работа млад човек, твърде щастлив. В обявата беше посочено 500 лева заплата за 40-часова работна седмица за складов работник. Задължения, свързани с обичайните дейности в един склад, като добавим странната за мен особеност да се ползва и английски език. В склад съм работил и преди, явих се на интервюто за работа на самото място на гара Искър. Оказа се, че складът е за преоценени, използвани и непродаваеми стоки в Германия, които един път внесени се разопаковат, местят, преглеждат и товарят-разтоварват като доставка за съответния магазин в жк.Дружба, наречен G Mart. Пролича си, че дейността е от скоро, което по-късно се потвърди от моите колеги, постъпили само няколко месеца преди мен – общо бяхме двама склададжии и оператор, въвеждащ стоките; отделно на смени работеха продавачи в самия магазин. С представителя на новите ми работодатели, някой си Фадай, се разбрахме заплатата да е 500 лева без удръжките (бруто), което прави 390 лева на месец. Приех работата, запомняйки тяхното изискване: да си честен в нея.
           
Още на следващия ден отидох да подпиша договора в офиса на фирмата им. И желаната честност започна да се оказва едностранна – всичко от работника като задължения, нищо от работодателя насреща. Там тяхна служителка трябваше да ми отговори на въпроса защо в договора е записана заплата от 400 лева (290 лева чисто), вместо от 500. Тя услужливо излъга, както се оказа по-късно, че останалите 100 лева се изплащат допълнително и че независимо от нефигурирането им, те се дават всеки месец. Да, работил съм и на други места преди, където не цялата заплата е отразена в договора, за да се пестят осигуровки, данъци и все неща, които карат един шеф да обеднее и да страда. Но договорените пари, колкото и оскъдни, все пак получавах. Е, в модерната криза лъжите са още по-модерни.
           
Както и да е, за това след малко. Почнах, сработихме се с колегите и се справяхме добре, като покривахме изискването за брой обработени и изпратени седмично палети от склада до магазина. Нещо повече: ние освен, че вършихме точно работата, се и разбирахме помежду си. Както се досещате, това което е добро за нас, работниците, не е добро за нашите шефчета. Те не харесват работниците да са в добри взаимоотношения помежду си, някак си изпитват панически страх от това. И така, ние прехвърляхме хиляди вехтошарски джундужрии на ден, които някои наричат стока за продаване, а те, началниците, през това време с дълбокото си недоверие ни следяха по разните видеокамери. Следене, на което никой от нас не се е съгласявал.
           
И на третата ми работна седмица пристига работодателят в склада. Високомерен, недоволен от всичко направено от цялата група. Търси кусури там, където ги няма и сипе забележки там, където трябва да похвали. Недоволен, че лошите работни условия, като мръсотията и пълния хаос в подребата на работните помещения, са подобрени по наша инициатива. Любезен само да  заяви новите си претенции. От мен поиска да се обучавам на компютърната програма за въвеждането на стоките в база данни, за което така или иначе си има оператор на длъжност, наш колега. Така, да съм бил в резерва в негово отсъствие. Аз отвърнах, че не се бъркам в чужди занимания и отговорности, още повече, че моята длъжност не изисква компютърни занимания. Едно е складов работник, друго е оператор на склада и съответните отговорности, които му се търсят. Това го знае всеки, който е работил в някакъв що-годе уреден склад. Това, разбира се, не се понрави на големия шеф. Защо не съм искал да се развивам, защо да не сме неговите нищожни, както показа с държанието си, подчинени взаимозаменяеми до степен, в която като се отърве от даден неудобен служител, да не го замени срещу щедри и кухи обещания с друг? Та нали всички сме на изпитателен срок в наша вреда. Напротив, прекият управител на магазина и на склада Борислава Георгиева постоянно заплашваше с глоби всички работници. И единствено тях прилагаше щедро, като това най-добре знаят колегите продавачи от магазина. Малкият шеф трябваше да се хареса на големия шеф, за да може той да се развива позитивно.
           
Така след няколко дена се стигна до непозитивната среща между мен и същия работодател Алиреза Хашими в присъствието на управителката. На тази среща щяха да дойдат и част от колегите ми, но ги наплашиха с уволнение, та не посмяха. Стана ясно още преди това, че всички склададжии и продавачи към Саха Трейдинг ООД получаваме на честна дума 390-левови заплати, които подлежат единствено на глоби, не на увеличения. На тях им е обещавано увеличение на заплатите с разработването на дейността на фирмата, както обичат да се изразяват. На такива като мен пък бяха обещани само по-големи задължения срещу същите пари. Безбожно много пари за шефовете, безсрамно малко за оцеляването на един работник. Същите шефове, които харчат едномесечните заплати на служителите си накуп за самолетни билети и хотели само за едно няколкодневно идване и престой в България. Те ли ще ни държат сметка как оцеляваме и живеем с получаваните от тях заплати-подаяния, трохи от трупаните им печалби?!
           
Иска ми той сметка, кой бил говорил сред нас за заплатите, че са ниски. Като на разпит искаше да разкрие кой мъти водите, за да се освободи от него. Като не получи желаната информация, искаше да изкара, че никой нямал право да обсъжда заплатата с когото и да било друг. Стари номера. През цялото време показваше страха си от това да не чуе от всички служители вкупом, че неговата фирма плаща нищожни, смешни възнаграждения. Че за тези пари експлоатира безцеремонно и ще експлоатира още повече. Накрая изплю камъчето. Нямало да увеличава заплатите. Тя, фирмата, Саха Трейдинг ООД, била на загуба!!! А ние, служителите й, сме били едни мързеливци, мислещи само за заплатите си, не за благоденствието на фирмата!

Нелепо, 100%-во лъжливо (за тях е истина, де) обяснение на г-н работодателя. Така, от благотворителност е отворил магазина и склада – за да помага на бедните купувачи и бедните работници в тази част на София. Ех, ех... Свят работодател, светли идеали. Освен да му се поклоним и да повярваме на неговото житейско кредо. Аз повярвах. Той е точен мошенник, като огромна част от своите събратя бизнесмени и работодатели. Затова и само му заявих, че работниците в България са горди и имат достойнство. Който не го е разбрал, ще го разбере.     
           
Ясно е. След  разговора си с него бях освободен в самия край на януари. Не стига това, ами изплува и пълната истина за заплатите. Те не са 390-левови, според тях. Тези 100 лева, които аз считах за неизменна част от заплатата си, те ги водят като бонуси. Разбирай – дават ги ако искат и на когото искат. Демек само на себе си. Без обяснения кога и защо.
           
Така за януари мен ме ощетиха с 60 лева от заплатата, която съм заработил. Това „вдъхновение” ми стига, за да ги опиша какво представляват. Няма да пестя сили да ги научат и от разните служби, които спят, докато такива като мен не ги изръчкат да се размърдат. И да се сетят, че работнически права има, и то не само на хартия.
Нека всеки от нас споделя несгодите си на работното място, било бивше или настоящо за да не могат да въртят едни и същи номера до безкрай. За да могат все по-малко да си позволяват да се отнасят с нас като към роби.
Мошениците си приличат навсякъде. Затова моята история ще ти се стори позната.
            И когато решат пак да ни мачкат, ние да сме още по-подготвени да отвърнем на техния удар с удар!      

Стречираната истина         

сряда, 22 февруари 2012 г.

Радикален протест на металурзи във Франция

Около 200 работници окупираха офисите в завода на Арселор Митал във Флоранж, Франция, последният още незатворен в района. И неговите пещи обаче бяха временно спрени миналото лято заради намалено търсене и сега е решено това положение да продължи. През мандата на Никола Саркози Франция е загубила 355 хиляди работни места в индустрията. Връщането на работни места е централна тема в президентската кампания.





вторник, 14 февруари 2012 г.

Кърлежите от „Паркинги и гаражи”

Не съм работник, безработен съм. Но мисля, че споделеното от мен ще представлява интерес за читателите на блога.
Ситуацията е следната. Макар да мразя центъра на София (с всичките му там рентиери, реститути и богаташи), ми се налага понякога да минавам оттам. Гледам да е в почивните дни или след 18.00, за да не плащам за „Синя зона”. Но дори и тогава гадовете намират начини как да ти одерат кожата. В моя случай решиха, че съм паркирал твърде близо до кръстовището на две малки централни улици (жестоко престъпление!). Тъй като и друг път съм паркирал на същото място, ми стана неприятно, че са ми вдигнали колата, но признах допуснатото от мен формално нарушение, отидох до наказателния паркинг и с помощта на един приятел, който живее наблизо и ми услужи с пари, си платих глобата (35 лв.). Но освен глоба ми отнеха и талона, като ми казаха да отида да си го взема от КАТ след 1 месец, а до тогава да карам с акт. Хубаво, и друг път ми се е случвало да карам с акт. Отивам обаче оня ден да си взема талона от КАТ и там ми казват, че трябва да заплатя ОЩЕ ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА! Това вече ми дойде в повече – 85 лв. за едно толкова незначително нарушение си е направо скандално! Колкото и да съм спокоен и добродушен по характер, се развиках на служителите на КАТ – просто ми стана лошо при мисълта как ще събирам  тези 50 лв. (отделно, че имам да връщам още 35 лв. за първата глоба), за да платя скапаното наказателно постановление! И то при положение, че съм безработен и трябва да обикалям да си търся работа и да си вадя документи. От КАТ ми предложиха да обжалвам наказателното постановление, макар че в него ясно пише, че глоби до 50 лв. не подлежат на обжалване. Но нищо, все пак реших да обжалвам, ей така, напук на скапания им бюрократичен апарат, пък ще видим какво ще излезе...
Това, което най-много ме ядоса обаче, е, че на „Паркинги и гаражи” въобще не им пука за проблемите с паркирането в София. Те по никакъв начин не спомагат за тяхното разрешаване, а точно обратното – възползват се от хаоса в София, за да грабят гражданите по всякакъв възможен начин – чрез глоби, актове, наказателни постановления, паяци, маяци... просто няма край! Те са царете на формалните нарушения. Един такъв пример за възползване от формални нарушения е вдигането на колите, паркирани по зелените площи в кварталите, което се прави съвсем не от загриженост към природата (тях въобще не ги е еня за никаква природа!), а поради липсата на достатъчно голям оборот през деня, което се наваксва чрез обиколки по близките до съответния наказателен паркинг квартали. И така, колегите-шофьори от София мисля, че ще ме разберат. А на останалите – желая ви никога да си нямате вземане-даване с тия кърлежи от „Паркинги и гаражи”.

П.П. – другото важно нещо, което установих за себе си в тази неприятна история, е, че трябва да потърся съдействието на Съюза на българските автомобилисти (СБА). Когато ходих за пръв път в КАТ преди 10-на години, те раздаваха свои листовки и аз се чудих за какво могат да ми послужат, но ето, че сега осъзнавам необходимостта от участие в такава колективна организация и от нейното съдействие в случаи като моя (за да не остане всичко просто един жалък индивидуален, отчаян и предварително обречен бунт от моя страна). Но за впечатленията ми от тяхната дейност, ще пиша допълнително, когато се запозная със СБА отблизо. Толкова засега.

Възмутен

петък, 10 февруари 2012 г.

Трудовият мигрант у нас - хронично уморен от път

Хронично уморен от път гражданин със средно образование на възраст между 30 и 50 години - такъв в общи линии е образът на трудовия мигрант у нас, който разкрива изследване на КНСБ.

Всеки ден между 300 хил. и 400 хил. души участват в процеса на трудова миграция, т.е. пътуват до работа извън родното си място, обобщи президентът на конфедерацията Пламен Димитров.

Изследването се базира на данни от последното преброяване на населението в страната.

Според резултатите по-голямата част от ежедневните трудови мигранти живеят в градовете.

Най-голямата част от тях са хора на възраст от 30 до 50 години.

Около 60% от пътуващите за работа до друго населено място са мъже. 25 на сто от хората са с висше образование, като повечето от тях са жени

Най-голям е относителният дял на мигрантите със средно образование - близо 60 на сто.

Интензитетът на ежедневната миграция е най-силен обаче при работниците с основно образование.

Всеки втори от заетите в добивната промишленост е ежедневен трудов мигрант.

Данните сочат, че над 113 хил. души, или 28,3%, от всички трудови мигранти в страната са заети в преработващата промишленост, 49 хил. души - 12,3%, в търговията и сервизните дейности, 42,3 на сто - в добивната промишленост,

Едва 10% от пътуващите са заети в строителството, а 7% - в държавното управление.

Близо 2000 души всеки ден напускат страната, за да отидат на работа в Румъния, Турция, Сърбия и Македония.

Основните проблеми, произтичащи от ежедневната трудова миграция, са свързани с организацията на транспорта, транспортната умора, намаляването на свободното време и увеличаването на времето за труд, нарастването на разходите на мигрантите и на относителния им дял в семейния бюджет.

Често ежедневната трудова миграция е подготовка за постоянно преместване в населеното място, където се намира работата.

Най-използваните транспортни средства за придвижване са автобусите и леките коли. 45% от хората стигат до работното си място с автобус, а 38% - с кола. Едва около 5,5% пътуват с влак.

Над 1/3 от всички пътувания до работа са от 15 до 30 минути

Интервалът от 30 до 45 минути се смята за оптимален, тъй като при пътувания над 45 минути хората са оплакват от умора, която снижава производителността им.

Трудовите мигранти, които пътуват над оптималния времеви интервал са около 100 хил., сочат данните на синдиката.
Вести.бг

понеделник, 6 февруари 2012 г.

Работили ли сте в „Макдоналдс”?

Работили ли сте в „Макдоналдс”? Не? Късметлии. Всъщност и аз не съм. Когато бях ученичка и започвах тепърва да работя, беше много разпространено да започнеш работа в „Макдоналдс”, защото нямат никакви изисквания и макар че заплатата е ниска (че кой ли би плащал повече на ученик?), работното време е много гъвкаво. Обаче една моя съученичка започна работа преди мен и... се отказах. Моята съученичка беше много ентусиазирана – получи жълта значка още на първия си ден, за който заплатата й беше 1,00 лв за час. Какво е жълта значка ли? Ами и аз това попитах. Оказа се, че в Макдоналдс има много интересна йерархия, онагледена със значки в различни цветове. Започваш с жълта и ако покриваш изискванията на определен период от време, „порастваш” в зелена, червена, синя и т.н. Всяко повишение е свързано и с повишаване на заплатата – 1,00 лв/ч; 1,10 лв/ч; 1,20 лв/ч. и т. н. до заветните 2 лв (това беше таванът за неекспертния персонал). Основна характеристика на всяка степен е бройката подчинени, с които разполагаш – ако си нов, ти си само подчинен и всички са ти шефове; ако отидеш в друга категория вече ставаш шеф – може да е на поредния новак, но пък шеф! И по правило всеки има право да тормози и издевателства над подчинените си – дори е препоръчително, така се стимулира амбицията в тях да се развиват и да имат на свой ред подчинени, които да тормозят. И както знаем, конкурентната среда е и най-продуктивната (поне според собствениците), пък и така никой няма време да роптае срещу големите шефове, защото е зает да се разправя с всички над него. Това е перпето мобиле! Ще го наречете просто лоша работа, но не е просто това. Системата е гениална – хората,  които не искат да бъдат унижавани и да се подчиняват безропотно на всички и всичко просто напускат и остават „годните”, които лека полека започват да се гордеят с позицията си. Те са шефове и печелят повече пари от подчинените си, и могат да ги карат да правят всичко. Унижаваните пък от свмоя страна натрупват творческа енергия един ден като се доберат до заветната по-висша значка да покажат на тея по-долу „кой е шефа”. И така нататък. А същевременно разделените на по-нисши и по-висши работници получават почти еднакво смешни пари и почти еднакво тежки условия на труд. Гениално!
Когато бях на 17 и се разминах с тази работа, много се радвах, но не си давах сметка, че тепърва ще се сблъсквам със системата „Макдоналдс”. Защото на същия принцип работят почти всички големи вериги в сферата на обслужването – от кафенета и пицарии до магазини за мебели или хранителни стоки. Навсякъде едно и също. Богат избор къде да печелиш малко пари, но за сметка на това да те унижават постоянно и успоредно да те убеждавеат колко важна е работата ти, дори ако тя се състои в бърсане на чист под.

Евгения Ангелова