Роби в Европа

Автор: Игнасио Рамоне

Източник: Монд Дипломатик

ДВА века след премахването на робството отвратителната търговия с хора се завръща. Международната организация на труда (МОТ) счита, че 12,3 милиона хора в света са в ръцете на мрежите, свързани с международната престъпност, и са принудени да работят не по своя воля в нечовешки условия.

Кадир Мехмед – една от стотиците хиляди жертви на съвременните европейски робовладелци

Голяма част от жените са жертви главно на сексуалната експлоатация, а други са екс­плоатирани като домашни прислужници. Много са случаите на млади хора в добро здраве, измамени и отвлечени, за да бъдат продадени органите им нелегално.

Но търговията с хора се разпространява все повече в секторите, в които е нужна евтина работна ръка, като хотелиерството, ресторантьорството, земеделието и строителството.

На тази тема бе посветена Международната конференция във Виена, организирана на 20 и 21 юни от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССE) с участието на политици, международни и неправителствени организации и известни експерти [1] .

Въпреки че явлението е световно, много специалисти подчертаха, че язвата на робския труд се разпространява неимоверно бързо в самия Европейски съюз. Случаите, разкрити от пресата, стават все по-много­бройни, но те представляват само върха на айсберга. Профсъюзите и неправителствените организации в Европа изчисляват, че на континента има стотици хиляди работници в робство [2].

В Испания, Франция, Италия, Холандия, Белгия и Англия, както и в други страни на Общността, много имигранти, привлечени от европейския мираж, са хванати в мрежите на мафията, която ги принуждава да работят в някогашните робски условия. Един доклад на МОТ разкрива, че в Неапол, например, около 1200 чуждестранни работници се трудят по 12 часа на ден в парници и други земеделски обекти за мизерни заплати. Живеят като в концентрационен лагер, пазени от въоръжени частни милиции.

Този „трудов лагер“ не е единствен в Европа. Разкри се, че в друга италианска област стотици поляци са експлоатирани по същия начин, понякога до смърт, за прибирането на доматите. Живеели недохранени и в пълна нелегалност. „Собствениците им“ ги малтретирали до такава степен, че някои починали от изтощение, от побой или се самоубили от отчаяние.

Това засяга хиляди имигранти без документи, жертви на модерните робовладелци в редица европейски страни. Според различни профсъюзи, нелегалната работа в земеделието достига почти 20% от общата дейност в бранша [3].

Днешният икономически модел е най-отговорен за раз­пространението на търговията с работници роби. Неолибералната глобализация, която се наложи през последните три десетилетия чрез шоковата терапия, има опустошителни последствия за най-незащитените социални категории и много висока социална цена. Установи се дива конкуренция между капитала и труда. В името на свободната търговия големите мултинационални сдружения произвеждат и продават в цял свят, но със следната специфичност – произвеждат там, където работната ръка е най-евтина, и продават, където е най-скъпо. По този начин новият капитализъм издига конкурентноспособността в основна движеща сила и превръща труда и трудещите се в стока.

Транснационалните компании поставиха на конкурентна основа трудещите се на цялата планета, като разместиха производствените си центрове в световен мащаб. С една-единствена цел – да намалят производствените разходи и заплатите. В Европейския съюз това направи пазара на труда нестабилен и влоши условията на труд и заплатите.

Глобализацията, която облагодетелства прекомерно малко хора, представлява за мнозин­ството една безскрупулна конкуренция между работещите на заплата, малките предприемачи и скромните земеделци и техните съперници на другия край на света, също така зле платени и експлоатирани. Така се организира социалният дъмпинг в световен мащаб.

По отношение на заетостта резултатът е катастрофален. Във Франция например през последните 20 години този дъмпинг причини закриването на повече от два милиона работни места само в промишления сектор, без да споменаваме натиска за намаляване на всички заплати.

В условията на непочтена конкуренция в някои сектори в Европа, където съществува хроничен недостиг на работна ръка, се развива тенденцията да се използват нелегални работници. Това стимулира вноса на емигранти без документи от престъпни трафиканти, които често ги принуждават да вършат робска работа. Много доклади съобщават за „продажбата“ на селскостопански работници емигранти.

В сектора на строителството много млади работници емигранти без документи се намират под контрола на банди, специализирани в търговията с хора, и се „дават под наем“ на немски, италиански, британски или гръцки предприятия. Тези работници роби са принудени от бандите да плащат разходите за пътуване, храна и жилище, като общата сума надвишава заплатите им. По този начин, чрез дълга, те стават притежание на своите експлоататори [4] .

Въпреки международния юридически арсенал срещу тези престъпления и въпреки че се множат публичните декларации на висши управници, които осъждат тази епидемия, трябва да се отбележи, че политическата воля да се сложи край на този кошмар е доста слаба. Истината е, че шефовете в индустрията, строителството и големите земеделски имения натискат постоянно правителствата да затваря очи пред мрежите за внос на нелегални имигранти. Недокументираните работници представляват една работна ръка в изобилие, кротка и евтина, един почти неизчерпаем резерв, чието присъствие на европейския пазар на труда допринася да попари всякакъв плам на трудещите се и синдикатите за подобрение на условията за труд.

Сдруженията на собствениците и акционерите винаги са били привърженици на масовата имиграция. И поради същата причина – на намаляването на заплатите. Докладите на Европейската комисия и на „Бизнес Европа“ (сдружението на собствениците в Европа) от десетилетия настояват за повече имиграция. Те знаят, че колкото по-голямо е предлагането на работна ръка, толкова по-ниски ще са заплатите.

Затова не само модерните търговци на хора експлоатират работниците роби, сега се развива една „легална търговия с хора“. Така например през миналия февруари в автомобилния сектор в Италия групата „Фиат“ постави персонала от своите фабрики пред истински шантаж – или да приемат да работят повече, в по-лоши условия и с намалени заплати, или фабриките ще бъдат изнесени в Източна Европа. Пред перспективата на безработицата и уплашени от условията в Източна Европа, където работниците са съгласни да работят и в събота и неделя за мизерни заплати, 63% от работещите във „Фиат“ гласуваха за собствената си свръхексплоатация…

В Европа много собственици мечтаят в рамките на кризата и на бруталната политика на „реформи“ да установят законно търговията с хора, този вид съвременно робство. Благодарение на улесненията, които им предлага неолибералната глобализация, те заплашват да поставят своите работници в условията на дива конкуренция с евтината работна ръка от далечни страни.

Ако искаме да се избегне това вредно връщане назад в социалната сфера, трябва да се постави под въпрос сегашното функциониране на глобализацията. И да започне деглобализация.

Le Monde diplomatique – ИСПАНСКО ИЗДАНИЕ

- Превод Венко Кънев

Бележки под линия

[1] Под заглавието „Preventing Trafficking in Human Beings for Labour Exploitation: Decent Work and Social Justice“ (Да се предотврати търговията с човешки същества с цел трудова експлоатация – достоен труд и социална справедливост) конференцията беше организирана от специалната организаторка и координаторка на борбата срещу търговията с хора Мария Грация Джиаммарино и нейния екип в рамките на Съюза срещу търговията с хора.

[2] Вж. доклада Combating trafficking as modern-day slavery: a matter of rights, freedom and security, 2010 (Срещу търговията с хора като модерна форма на робството – права, свобода и сигурност), годишен доклад, OССE, Виена, 9 декември 2010.

[3] Вж. доклада The Cost of coercion (Цената на принудата) МОТ, Женева, 2009.

[4] Вж. No trabajar solos. Sindicatos y ONG unen sus fuerzas para luchar contra el trabajo forzoso y la trata de personas en Europa (Да не работим сами. Синдикати и неправителствени организации обединяват силите си за борба срещу принудителната работа и търговията с хора в Европа) Международна профсъюзна организация, Брюксел, февруари 2011.