петък, 17 октомври 2014 г.

Миньори от цяла България се събраха на протест в Мадан

17 октомври 2014. Стотици миньори от цяла България се събраха на протестен митинг в Мадан. Те се обявиха против намерението за промяна на пенсионната система на работещите в рудодобива и въгледобивната промишленост. Протестът се организира от двата синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа“.
Митингът е под наслов: "Долу ръцете от песионната система", съобщи Румен Каров, предсeдател на синдикалната организация на КНСБ в миннодобивното предприятие:
Министърът на социалната политика Христосков даде едно изявление, в което каза, че миньорите ще работят осем години и половина. Това вбеси хората, работниците, които работят тук. Не искаме да се вдигат годините за пенсия. Искаме да продължи, както е сега, със същите условия.
В момента са десет години при условие първа категория труд, но това не е първа категория. Аз винаги съм казвал, че това е екстра категория. Ние сме преди първа категория, възраст преди 45 години и 90 точки. Това са условията в момента, в които до 31-ви декември миньорите се пенсионират, а искат от първи януари 2015-а година да скочат с осем години и половина възрастта за пенсия. Така отиваме на 53 години, а до 2021-ва година има програма, в която искат да стане на 57 години. Това е абсурд. Няма да го позволим това нещо.

Местният лидер на КТ "Подкрепа" Максим Банков заяви:

Обръщам се към новоизбраните народни представители, които трябва да сформират българския парламент, трябва да сформират и българско правителство. Ние казваме: Стига! Ако вие не предприемете и не приемете закон, с който да решите пенсиониране на миньорите на 45-годишна възраст, ние ще дойдем пред Народното събрание и на никой от вас повече няма да му се иска да е народен представител, закани се Банков.

bnr.bg

петък, 3 октомври 2014 г.

Смърт поради приватизация. Този път в Горни Лом

Позиция на „Работнически глас“

Миналата година, когато в рудник „Ораново“ бяха затрупани 4-ма работника, ние писахме, че: „приватизацията носи не само ликвидация на работни места и грабеж на работнически труд. Приватизацията носи и смърт за работниците. В буквалния смисъл на думата.“ http://rabglas.blogspot.com/2013/07/blog-post_19.html  Това за съжаление се потвържадава и днес, 2 октомври 2014 г., когато цех на приватизирания завод „Миджур“, с 15 работника в него, беше сравнен със земята. Това е най-тежката, но съвсем не единствена трудова злополука в „Миджур“:

- През 2002 г. две експлозии сриват до основи тогавашния цех за производство на тротил в „Миджур”.
- 6 април 2006 г. избухва пожар в „Миджур”, при който загива инж. Илия Симов.
- 23.05.2007 г. – нов взрив в завода с пострадали 2-ма души, един от които – работник на 28 години загива на място. Жена на 39 години е ранена.
- 30.11.2007 г. – пак взрив в завода, този път само с материални щети.
- 03.02.2010 г.  – пожар и нов взрив, при което са ранени 4-ма работника и е унищожена цялата площадка на завода, като от един от цеховете остава само яма с диаметър 200 метра.

Цялата тази поредица от аварии започва след като през 2000 г. фабриката за взривни вещества в Горни Лом е приватизирана. Към ужасяващите злополуки се добавя и безобразно ниското заплащане от 240 лв. на месец.

Ще припомним и че още миналата година работници от все още държавния ВМЗ-Сопот изтъкнаха колко опасна е работата в такива приватизирани заводи: „...защо не се дава на ВМЗ да извършва унищожаването и утилизацията на боеприпаси, при положение, че ние правим това професионално и обезопасено. Вместо на нас, тази дейност се предоставя на различни частни фирми като „Емко“ и „Берета трейдинг“, които работят без всякакви предпазни средства. И резултатът са взривовете край Севлиево и „Петолъчката“.“ http://rabglas.blogspot.com/2013/04/blog-post_30.html


След аварията в „Ораново“ за главен виновник беше посочена природата. Сега природата няма как да изкупи греховете на приватизаторите, но за сметка на това беше измислено удобното обяснение „човешка грешка“. И резултатът ще бъде същия, т.е. нулев. Така ще бъде и занапред, докато най-накрая работниците не се вдигнем и не потърсим справедливо възмездие от истинските виновници – тези, които богатеят на наш гръб, тези, заради които загинаха толкова наши колеги, тези, които винаги се изплъзват – тези проклети „свещени и неприкосновени“ частни собственици.