петък, 25 октомври 2013 г.

Протест на пътностроителни работници от Трейс груп


16.10.2013. Над 50 души с моторни резачки блокираха за около час строителството на обходния път на Враца. Хората казаха, че са принудени да предприемат тази крайна форма на протест, защото фирмата-главен изпълнител на обекта им дължи пари още от 2008 година. Протестиращите са работили като подизпълители на строителната фирма „Трейс груп" в Южна България.
Работниците разказаха, че са били наети от фирма "Трейс груп" и са разчиствали шосета край Стара Загора през 2008 г. Притиснати от голямата безработица, цели фамилии от Мездра и Враца отишли да си търсят прехраната на 400 километра от родните места. Но вече пета година чакат парите си за свършената работа. Днес част от тях дойдоха на обходния път на Враца, който фирма „Трейс груп" сега изгражда.
Хората казаха, че повечето са безработни и нямат пари да заведат съдебни дела. По думите им те отлагали протестите досега, защото от „Трейс груп" се оправдавали, че още не са получили парите от държавата и затова не са се разплатили с подизпълнителите. Наскоро обаче станало ясно, че дължимите суми са преведени още миналата година, казаха протестиращите.
Валентин Иванов, председател на инициативен комитет „Справедливост": "Всеки от нас има да взима различна сума пари - от хиляда до две хиляди лева. И са работили цели семейства: баща, син, брат. Свършена е работата на 100 процента, разплатена от държавата с Трейс, но неразплатена с нас."

понеделник, 21 октомври 2013 г.

Протест на работнички от "Флавия"-Пловдив


 16.10.2013. Близо 80 работнички от обувния завод „Флавия" в Пловдив стачкуват от днес. Те не са получавали заплати от юли насам, а в същото време изпълняват поръчки за Германия. Според хората, ръководството на фирмата непрекъснато променя обещаните дати, в които ще се разплати.
След като повече от три месеца работнички получават само аванс от 100 лева, днес те спряха работа.
"Всички вече сме с кредити по магазини и борчове. Хората вече не издържат, а това, което ни се заплаща, просто е много минимално", сподели Теодора Илиева, а колежката и Нина Рашкова добави: "Работим за износ за Германия и Франция. Продукцията навън ни е много скъпа, а тук работим за жълти стотинки. Като ни викнат събота за спешните поръчки сме първи. Извънреден труд не ни плащат."
Ощетените работнички са наети от фирма „Вевиан" и шият кожени детайли за обувки. Тя пък изпълнява поръчки на завод „Флавия", който всъщност бави парите за произведената продукция.
"Аз съм една от най-младите и работя от 21 години само тук. Има хора, които 35, даже 40 години работят в завода. И какво става сега - идва момент, в който остават на улицата, защото те нищо друго не са работили", разказа Мердие Абдула.

петък, 18 октомври 2013 г.

Репортаж за тежките условия на труд в мина Черно море


17.10.2013. Днес работният ден в мина "Черно море" започна нормално. Вчера миньорите получиха парите си за август и аванс за септември, след като прекараха в знак на протест 20 часа под земята. Две работни групи обаче трябва да подготвят параметрите на споразумение, което да удовлетвори исканията на миньорите - освен за редовно плащане на заплатите, също и за по-добри условия на труд, както и за повишаване на размера на възнагражденията.
Миньорите разказаха, че освен нередовното и ниско заплащане за работа под земята, те се трудят и при изключително тежки и лоши условия.
"От 8 часа с едно парче хляб със сирене, до 5 часа можеш ли да работиш ти? Калории няма. Супа не дават. Дават две кюфтета като на кучета, влизаш вътре, смяна гониш, тежка физическа работа. Работно място - четири метра, суркаш се 50 метра на колене" - разказва Хасан Мехмедов.
"И на ръка. Тежък физически труд, който не е заплатен. Ръчен труд. Ръчен в 21 век. И никоя комисия не е дошла да види при какви условия работим, как го работим, какво дишаме. Както искате, така ме разбирайте. Уволнявайте ме" - недоволства Ирина Тодорова.
Работни групи ще уточняват размера на фактическите задължения на работодателя към миньорите, както и сроковете, в които трябва да се въведе исканото ново по-високо заплащане. Според вчерашния кризисен протокол, подписан на 300 м. под земята, новото заплащане трябва да става на базата на реална изработка. След близо 5 часа преговори между ръководството на мината и синдикатите се стигнало до решение за среща с министъра на икономиката и неговите експерти.
"Като на срещата ще бъде, може би, добре да присъстват представители и на другите тецове и мини, които имат отношение към проблема, защото не трябва да разглеждаме частично решаването му. Той е общ за всички нас" - твърди Павел Маринов - областен управител на Бургас.
Подпискатата на КНСБ за започване на процедура за ефективна стачка продължава и до момента тя е подкрепена от 300 човека. В мина "Черно море" работят около 500 души.

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

20-часова миньорска стачка под земята завърши с победа за работниците


16.10.2013. След близо 20 часа под земята тази вечер стачкуващите миньори от бургаския рудник "Черно Море" излязоха на повърхността. Продължилите цял ден преговори между тях, синдикатите и министерството завършиха с удовлетворяване на първите им искания за изплащане на забавените им заплати за август и септември. Напрежението в миньорските редици обаче остава.

Нощната смяна от 49 души прекара 20 часа на дълбочина 300 метра. В галерията към обяд слезе контактна група, за да преговаря за условията, при които миньорите ще прекратят протеста си. Те бяха категорични, че искат да видят парите си преведени по банковите си карти.

"Ще седим под земята, докато се реши проблемът, пък храна и вода колегите ще вкарват", категоричен бе протестиращият Атанас.

Около 3 часа дойде вестта, че от министерството са превели близо половин милион лева на ТЕЦ-Сливен, основен длъжник на мината, и парите вече се превеждат по банковите карти. Последва подписване на протокол за новите искания на миньорите - да им се плаща на точна дата заплата и аванс, и да се върнат старите, по-високи нива на заплащане, които са били съкратени още през май. След дълго чакане към 18:30 часа първата група от нощната смяна излезе от забоя. Ръководителят на смяната заяви, че са били убедени в победата.

От синдиката обявиха, че на дневен ред утре ще се обсъждат новите искания на миньорите и че процедурата за ефективни стачни действия не е отменена.

понеделник, 14 октомври 2013 г.

Що е работнически контрол



         


През годините станахме свидетели на безконтролно източване и унищожаване на редица български предприятия. Най-пресни такива примери са ВМЗ-Сопот, БДЖ, ОЦК-Кърджали, ГОРУБСО-Мадан, ВРЗ-Карлово и др. Безотговорното управление на предприятията води със себе си лоши условия на труд, тежки трудови злополуки („Ораново“), забавяне и неизплащане на заплати, масови съкращения на работни места. Същевременно всеки един работник иска да се труди при по-добри условия и да получава по-добро заплащане, да има сигурност на и за работното си място, и неговото предприятие да се развива и укрепва. Ние смятаме, че в съвременните условия този стремеж на работниците е възможно да се осъществи по пътя на установяването на работнически контрол в предприятията, независимо дали са частни или държавни, независимо дали става въпрос за мина, магазин или шивашки цех. Където има работници, има условия и за работнически контрол.

Работническият контрол съвсем не е абстрактен лозунг, а реално действащ механизъм. Той позволява на работниците да се вземе активно участие в управлението на своето предприятие и да не се допускат злоупотреби от страна на собствениците и мениджърите. Формата на работнически контрол може да е различна. Най-радикалните форми на работнически контрол съществуват днес в много предприятия в Аржентина и Венецуела. Там, собственикът, дори и да е съхранил формално своите юридически права, остава само номинален притежател, докато всички решения се взимат от трудовия колектив. Но за работнически контрол може да се говори и при всеки протест, при всяка написана листовка или проведена стачка, разобличаващи лошото управление на предприятието и неговия собственик, който обикновено не само не допуска работниците до пряко участие във взимането на решения, но дори и не се допитва до мнението на трудовия колектив.

Какво може и трябва да се контролира?

За да имаме действен работнически контрол, необходимо е да се контролират всички основни аспекти на стопанската дейност на предприятието: внасяне и изнасяне на всякакви ценности от територията на предприятието, паричните средства в банковите сметки и в касата на предприятието, материалните ценности в склада на предприятието и в производствените помещения.

Работниците са длъжни да знаят: предприятието къде с какви и колко парични средства разполага, а също и готовата продукция, суровини, материали, оборудване, както и при необходимост – сметките за ток, за гориво и смазка, за вода и т.н.

За да се възпрепятства източването на предприятието чрез различни схеми, е важно да се знае на кого, по какви цени и при какви условия се продава готовата продукция, навреме ли се планира на кого ще бъде продадена, от кого и как се придобиват суровини и т.н.; има ли предприятието акции в други предприятия; раздавало ли на някого кредити и ако да – на кого и при какви условия.

Още един важен аспект са т.нар. източници на средства на предприятието: какви задължения има предприятието, при какви условия са взети и се изплащат тези кредити, кои са акционерите в предприятието. Най-важното, което трябва да се контролира от работниците в едно предприятие – това е неговото счетоводство.

Как да се контролира?

Главното в контрола е всичко да се документира. Незабавно трябва да се съставя акт при всяко подозрително действие на собственика. Опит да се изнесе оборудване или готова продукция без да е документално удостоверено и обяснено, недопускане до работното място, изключване на електричеството или отоплението – за всяка една такава проява трябва да се съставя акт (може и написан на ръка), в който подробно да се описва случилото се. Главното в акта е да се опише точно мястото и времето на произшествието,  и той да е подписан от поне трима представители на синдиката/трудовия колектив в предприятието, които са били очевидци на случилото се.

Не на последно място

Работническият контрол не свършва с входа/изхода на предприятието. Когато бъде наложен работнически контрол, той ще се сблъска с противодействието не само на собственика на предприятието, но също и със собствениците на други предприятия, а също така (най-вероятно) и с противодействието на държавата. Да се разчита на успех, може само в случай на широка подкрепа за трудовия колектив от страна на жителите на града, в който се намира предприятието, а също и от страна на работниците на други предприятия – във и извън страната.

Формите и методите на работнически контрол могат да бъдат различни – тук не може да се мине без творчество от страна на работниците. Готови рецепти за работнически контрол не съществуват. Трябва да сме наясно с едно: всеки път, когато оспорваме правото на собственика да ни уволнява, всеки път, когато заедно с колегите отстояваме своите общи интереси, когато се съпротивляваме срещу влошаването на условията на труд, когато се противопоставяме на масовите съкращения  и т.н. – ние внасяме своя принос в делото на работническия контрол.