петък, 24 април 2015 г.

4 работници загинаха при рухването на приватизирания хотел „Вероника“ - хронология на събитията



11 април 2015

Часове преди трагедията "Планекс" забранили срутването, заради участието на хора в него

Четири размазани тела извадиха спасителите в руините на срутилия се хотел “Вероника” в курорта Слънчев ден. Първо, веднага след трагедията, беше намерен премазаният Борислав. Останалите трима работници бяха открити едва денонощие по-късно. Всички те се оказаха най-отдолу под купчината бетон и желязо - в котелното на сградата.
Второто тяло беше извадено около 19,30 ч в четвъртък, следващото - 3 часа по-късно. Намери го единият от 4-мата мъже, които влязоха като доброволци от името на роднините, за да помагат при разчистване на отломките. Румен Кирилов не можа да познае дали размазаното тяло е на Йоско или на Тодор - двама от издирваните. Час след полунощ спасителите стигнаха и до последния загинал. По-късно спасителната акция беше прекратена.

И до днес имената на загиналите не са съобщени официално

Нито фирмата, избрана да събаря сградата, нито хората, наели ромите, знаеха кой е бил на обекта в този момент. Имената, които казват близките, не отговарят на тези в списъка с работниците.
Всеки ден хората, наети на рушат “Вероника”, трябвало да представят пропуск с името си на охраната, за да влязат в обекта. Картончетата са издадени от основния изпълнител “Планекс” при инструктаж по безопасност. След напускане на обекта работниците получавали пропуските си обратно.
Пред портала вечер картончетата събирал мъж, който пристигал с кола с бургаска регистрация. Сутрин довеждал работници и им раздавал картончетата. На тях има имена - без снимки. Кой е влизал - не се знае.
Ето

хронологията на събитията, възстановена по съществуващите документи и разкази на свидетели:

Хотел “Вероника” е построен преди 47 г. като част от почивния комплекс на ЦК на БКП по тогавашните изисквания. След 1989 г. хотелът е приватизиран.
През 2014 г. в конструкцията на “Вероника” се появяват пукнатини и собственикът Георги Гергов решава да събори сградата и след укрепване на старите основи да я вдигне пак.
При укрепването трябва да се направят земетръсни шайби, които да отговарят на завишените изисквания, въведени с еврокодовете през 2015 г.
Така се стига до проекта за ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване. Експертиза показва, че конструкцията на хотела е слаба и трябва да се събори до кота 0, а основите да се укрепят. Три месеца по-късно - след няколко връщания на проекта поради забележки, община Варна издава разрешително за реконструкцията, която включва и събаряне на етажите, укрепване на основите и ново строителство.
Инвеститорът “Слънчев ден” АД наема строителната фирма “Планекс”. Поради липса на лиценз за изнасяне на строителни материали “Планекс” наемат подизпълнител за събарянето - “Бултранспорт груп”. Как и защо “Бултранспорт груп” наема “Дигинг” не е ясно - според шефа на Инспекцията по труда има договор с фирмата, но той е без подписи и печат. Според адвоката на “Дигинг” Иван Кръстев договорът е само за наем на техника и тя не е подподизпълнител на обекта.
В същото време на 4 април 2015 г. е издаден протокол текст: “За безопасността на работниците до разрушаването на хотел “Вероника” и в обсега му отговорността носи

инж. Георги Георгиев, собственик на фирма “Дигинг”
В същия протокол, изготвен от техническия ръководител на “Планекс” инж. Диян Георгиев, Юри Камбуров, отговорник “Механизация” на “Бултранспорт груп”, се подписва, че отговаря за отцепване на хотел “Вероника” до разрушаването му в радиус от 50 м. Така достъпът на хора при разрушаването е забранен и бутането на етажите трябва да стане с машини.
За целта на обекта е доставена специална техника - кран с ножица, който трябвало да започне да реже колоните от горе на долу. Сградата не може да бъде взривена заради свлачищни процеси в района.
Във вторник - на 7 април, техническият ръководител на “Планекс” Диян Георгиев посещава обекта и установява, че там рушат хора. Той нарежда на Камбуров да спре работа. Настоява представителят на “Бултранспорт груп” да спре хората от “Дигинг” и събарянето да продължи само с техника - без хора.
В телефонен разговор Георги Георгиев протестира разпореждането - пречи му се да си свърши работата. “Не разрешавам да се събаря, докато на обекта има хора”, казва му Диян Георгиев.
На 8 април той изпраща колегата си Валентин Тонев, координатор “Здравословни и безопасни условия на труд” на обекта. Той установява, че там е пълно с хора, и издава писмена забрана за достъп.
Въпреки това след края на официалното работно време

Георги Георгиев започва демонтаж на колоните на първия етаж

“Йовко - бригадирът, ги изкара оттам. Юри също ги изкара на два пъти и каза: “Не вкарвай момчетата, опасно е.” Но Георгиев застана на върха и каза: “Няма страшно. Птичка да литне, ще ви изкарам веднага. Хотелът ще пада половин час, ще има време да бягате.”
После със сина си докараха хилтита и ги накара да изкъртят бетона. След това донесоха резачи момчетата да режат железата - Тошко оксиженистът, племенникът ми Йосиф, брат ми Рашко.”
Това разказва Стефан, който работел на обекта от 4 дни.
Схемата: Георги Георгиев се качва на хълма срещу хотела и гледа кога сградата ще започне да се накланя. Пред самия хотел е Борислав Асенов - чието тяло беше намерено веднага след срутването. Той трябвало да чуе предупреждението на инженера и да предаде на колегите си да бягат.
Вътре са 4-ма

Манол, Тошко, Йосиф и Рашко - режат арматурата на колоните,

за да прекъснат връзката им с плочата, и после със сапани дърпат, докато колоната се изкриви и спре да бъде опора. Минути преди хотелът да рухне, единият от ромите - Рашко, излиза да смени кислородната бутилка и така се спасява. Борислав загива на стълбите на хотела. Главата му е премазана от плоча....

вторник, 14 април 2015 г.

Италиански частен инвеститор съкращава 200 шивачки в Лом



20 март 2015. 200 шивачки от Лом са останали без работа по вина на италиански частен инвеститор. Италианската фирма"Манифактура - форте" е регистрирана в Лом преди 10 години. Изработва различни облекла за европейския пазар. На 25 февруари им казват, че до 23 март излизат в платен годишен отпуск. На 4 март обаче те разбират, че ще бъдат съкратени. Причината – нямало работа.
Януари, февруари, вече март не сме вземали заплати. Няма откъде да плащаме – няма изход, къде да ходим, принуждаваме се да се бесим, казва една от шивачките. Друга разказва, че за последно е взела заплата на 28 януари и ѝ е спрян токът, спряна е водата. Децата ни са свикнали с неспособността ни да се грижим за тях и вече дори не питат, тъжно казва трета жена.
Оказа се, че някои от шивачките идват на работа пеша – по 5 до 8 километра. Искаме си заплатите, настояват те и обясняват, че са работили и извънредно. Друга шивачка се оплака, че са подложени на тормоз от банките, които си търсят кредитите. Сред работниците има и цяло семейство, което остава без доходи.

събота, 11 април 2015 г.

За черния залък (документален филм за миньорите в България)



Eдно миньорско селище бавно загива. Преди години Брежани е важен въгледобивен център в Пиринския край с 3 хиляди миньори в местната мина. От мината вече няма и следа, а миньорските блокове са смълчани и самотни като ненужен къс от настоящето.
Сериозен инцидент с човешки жертви затваря за месеци действащия рудник “Ораново” в близкия град Симитли.
Каква е цената на миньорския залък? Ще има ли по-голяма сигурност за миньорите? Могат ли да разчитат на въгледобива за препитанието си в община Симитли? Ще се стабилизира ли въгледобивният сектор? На тези и други въпроси търсят отговори създателите на филма.
Автор на филма е Николай Янев, режисьор – Елвира Илиева, а монтажът е дело на инж. Владимир Анастасов. Излъчен по БНТ на 2 декември 2013 г.

четвъртък, 9 април 2015 г.

Смърт в мина “Оброчище”, където синдикалната дейност е забранена



Един човек загина, а друг беше ранен при срутване на земна маса в мина “Оброчище” край Добрич вчера (7 април 2015). Инцидентът е станал на около 350 метра под земята.

Земната маса в мината се срутила смъртоносно върху 39-годишния Гюлент Акив. Останалите работници са били изведени от мината, а втората смяна, която трябваше да започне работа в 15 часа, не беше пусната в рудника. Над 200 души работят в мангановата мина, която се намира в землището на с. Църква.

Миньорите, които влязоха за първи път след инцидента в галериите заради страха си не пожелаха да коментират нищо пред екипа на БНТ. Други се скриха в домовете си, пак с обяснението, че ги е страх за хляба им. Един единствен миньор разказа, че в третата по големина в света мина за добив на манган заплатата е 560 лева, а за синдикати работниците там дори не са и чували.

Собственик е едноличното акционерно дружество “Евроманган”, а собственикът на капитала е регистриран в Кипър, сочи търговският регистър. 


БНТ