понеделник, 29 август 2011 г.

Все въртим, все се усукваме...

/Това мнение ни беше изпратено по фб, като коментар към статията „Заплати от ново поколение” /

Все въртим, все се усукваме, всеки с политическите си пристрастия, и сме се юрнали в бурни дебати, а истината е толкова проста! Явно ние сме хора, които не уважаваме себе си като личност, като индивид, като народ дори. Когато ходим да гласуваме, на инат не мислим кого избираме, а се бием в гърдите, че градим бъдеще за младото поколение, за нашите деца. А ние отдавна сме ги ''убили'' и осакатили! Ще каже някой: „Ама как”. Ами много просто, голяма част, по-голямата част от младото поколение работи без всякакви трудови договори, работодателите крият осигуровки, няма трудов стаж, и ред други противозаконни неща! Но скапаната държава се грижи за Бизнеса, да не заслабне. А колко хора бяха съкратени от работа и бяха изхвърлени на улиците, без всякакви ИСТИНСКИ програми на заетост, и да бъдат преквалифицирани? Това, което се опитвам да кажа, е, че тези хорица са излезнали да протестират, организирани от синдикатите, за своето работно място, за достоен труд! Къде са работниците от другите браншове на синдикатите да ги подкрепят – няма ги, защото това не е тяхната фирма или предприятие и защото имат ''работа, ангажимент някакъв'', а когато им дойде на главата, защо не сме заедно? Както се казва, всеки дърпа чергата към себе си. Знаете ли защо се наричат, обръщат един към друг в синдикализма на братя и сестри, ами много просто – за да си помагаме в трудни моменти, да се чувстваме по-близки! Та това, което ще Ви кажа, дами и господа, замислете се, Вие с какво помогнахте на своето дете, какво бъдеще му предлагате, един ден как ще му обясните, че именно Вие сте се борили за дадената кауза и сте успели всички заедно, в предприятието в което работите, да подкрепите приятел от друго предприятие.

Ангел Игнатов,
Председател на Синдикална Секция към Федерация на Транспортите Работници ''Подкрепа'' при Поделение за Пътнически Превози Пловдив

петък, 26 август 2011 г.

Български строителни работници бедстват в Багдад

Те и още 28 украинци живеят в строго охраняваната "Зелена зона" в Багдад в три претъпкани стаи "като животни" от месеци и са без заплати. Най-малко шестима от тях се разболели

Седем български и 28 украински строителни работници бедстват съвсем близо до иракския парламент, премиерския офис, посолствата и международните организации, като оцеляват само с храната и водата, които им носят хуманитарни работници, съобщи телевизия "Франс 24", цитирайки АФП.
В групата, в която има и една жена, хората са на възраст между 21 и 56 години. Работниците дошли с обещание за добро заплащане да строят сгради за срещата на върха на Арабската лига.
Кошмарът започнал, когато срещата била отложена за неопределено време, строежът бил замразен, а

подизпълнителят изчезнал.

35-мата европейски работници живеят в строго охраняваната "Зелена зона" в Багдад в три претъпкани стаи "като животни" от месеци и са без заплати.
Работниците са платили между 300 и 500 долара, за да си уредят тази работа в Ирак. Пристигнали са между декември и февруари, като очаквали да печелят между 2000 и 2500 долара месечно.
След пристигането им било казано да не очакват повече от 1800 долара и те нямали голям избор, освен да подпишат договори с "Нобълхъс" (Noblehus) - компания със собственици българин и швед от иракски произход.
Фирмата станала подизпълнител на турската "Салар груп" (Salar Group), която спечелила основния договор на стойност 38,5 млн. долара от министерството на външните работи за изграждането на 22 вили.

От януари обаче никой не е получил пари.

През април те спрели работа и сега искат да им бъдат изплатени 286 хил. долара.
"Живеем като животни", каза един от работниците, имайки предвид предвид трите стаи с двуетажни легла.
"Ужасно е вътре", посочи той. Тоалетните вонят, а душовете работят три часа дневно, когато има ток.
Те не смеят да напуснат международната зона от страх да не бъдат арестувани, тъй като

никой няма съответните визи, които работодателите им били обещали да уредят.

Най-малко шестима от работниците са се разболели заради лошите хигиенни условия, посочи един от хуманитарните работници.
Според Международната организация по миграция, която помага на пострадалите, компанията "Салар груп" като главен изпълнител е отговорна за изплащането на заплатите в случаите, когато подизпълнителят избяга.
Говорителката на българското външно министерство Весела Чернева заяви по телефона пред АФП, че българските власти са поставили въпроса пред Ирак и Турция.
В началото на август София прибра няколко десетки българи от петролни съоръжения край Басра, след като иракският им работодател не им плати, посочи Весела Чернева.
Вести.бг

сряда, 24 август 2011 г.

Фирма не плаща на съкратени работници

Месеци наред 14 съкратени напразно чакат некоректен работодател да им даде заплатите. Те са се трудили в предприятието за рециклиране на найлон и производство на гранули "Бест пластик" ООД в петричкото село Капатово. В петък  (12 август) за пореден път напразно чакаха пред портала на фирмата, за да си получат заработените пари. Изхвърлени били от работа в началото на юли. Не са им изплатени и обезщетенията за съкращаване. Подали жалба в Инспекцията по труда в Благоевград. Трудовите инспектори издали предписание на фирмата до 12 август да изплати дължимите пари. В петък обаче съкратените научиха, че фирмата няма пари. С тях се срещна секретарката, която им обясни, че ще им се плати, но друг път.
"Повечето сме с кредити, банките ни притискат, искаме си парите. Ще пуснем нова жалба. Няма да оставим да се гаврят с нас", заканиха се хората.

Владимир Симеонов, в-к Стандарт

понеделник, 22 август 2011 г.

Писмо в подкрепа на Сашо Стойков

/получено чрез фб/

Подкрепям с цялата си душа и сърце молбата на този млад човек! Живяла съм в България 12 години и тя ми стана много близка, като втора родина. Напуснах мила България, защото много болка и страдание има в тази прекрасна страна, много хора страдат, младите бягат, а възрастните ги очакват тежки старини. Ако може да се помогне на това семейство с подписка, аз се подписвам не само с ръката си, но и с душата си. Подкрепете Сашо Стойков и милата му майка! Нека си помагаме един на друг! Обичам България и душевен народ на тази мила страна!

Лариса Бондарчук

четвъртък, 18 август 2011 г.

700 миньори посрещат празника си без заплати


700 миньори от ГОРУБСО - Мадан посрещнаха професионалния си празник (18 август) без заплати. Втори месец работниците в мините край Мадан са оставени без трудови възнаграждения, съобщи БНР. Миньорите настояват за спешна намеса на правителството и личен ангажимент от страна на премиера Бойко Борисов, иначе отново излизат на протести.



сряда, 17 август 2011 г.

Кооперативна среща

На 16 август се състоя втората среща на ПК „Взаимопомощ”. Утвърдени бяха вече заложените правила в кооперацията. За радост на участниците, членският внос беше почти изцяло събран. Така, с постоянство и спазване на установените вече правила, смятаме, че кооперацията не само ще просъществува, но ще се и развие и дори ще стане модел за бъдещи подобни структури.

петък, 12 август 2011 г.

Приятели протестират в защита на Сашо и жилището му


Приятелите на 23-годишния Александър Стойков, който се бори да остане с майка си в общинското жилище, се събраха на протест пред община Слатина. Те носеха плакати с надписи: „Оставете Сашо на мира, а не на улицата" и „Правото на дом е човешко право."

Александър, който дойде по-късно на протеста, бе посрещнат от приятелите си с аплодисменти и бурни викове „Сашо, Сашо, Сашо..."

Неговият съименник и приятел Александър Николов пък реши да наруши тишината пред сградата на община Слатина с виковете „Стига мизерия, стига бандитизъм."

Протестиращите разказаха, че са се събрали днес пред общината, защото заповедта за изнасянето не е отменена и днес трябва да бъде изпълнена.Те не вярват на устното обещание на районния кмет Апостолова, която преди дни на среща с тях обеща Александър да остане в жилището. Според тях отношението на Апостолова досега показва, че тя иска да го изгони.

Изумени сме от това античовешко отношение, заяви Александър Николов.

Самият Александър се похвали, че е получил подкрепата на омбудсмана Константин Пенчев, който обещал да се обади лично на кметицата на района Антоанета Апостолова и да лобира семейството да остане в общинското жилище, докато излязат съдебните решения по делата, които той води с „Топлофикация София."

Стана ясно, че майката на Александър е с влошено здравословно състояние, след като научила, че има опасност да ги изгонят.

Припомняме, Александър и майка му имат предизвестие да напуснат днес обитаваното от тях общинско жилище, заради неплатени сметки и наеми.

На среща преди дни с кмета Апостолова стана ясно, че Александър е започнал работа и погасява събралите се задължение - както към общината, така и към Топлофикация. В същото време той съди столичното топло, тъй като при нанасянето им в жилището през 2006 от Топлофикация им връчили сметка за топла вода за 4 месеца на стойност 1200 лева.

Районният кмет обеща да не гонят Александър и майка му от жилището, докато тече обжалваното от него пред съда решение на общината.


                                                                Нюз.бг

четвъртък, 11 август 2011 г.

Елате да подкрепим Сашо Стойков!

До журналистите и българската общественост

Утре, петък 12 август 2011 г., нашият приятел Ал.Стойков, е заплашен да бъде изхвърлен на улицата заедно с болната си майка. Припомняме, че в заповедта на кметицата на район „Слатина” от 27 юли 2011 г. е записано буквално следното:

„Принудителното изземване на общинския апартамент, неправомерно обитаван от г-н Стойков и семейството му ще се извърши на 12.08.2011 г. от 10.00 часа със съдействие на полицията,ключар и хамалска бригада.”

Макар и все още без получен отговор от Административния съд по жалбата на Сашо относно тази заповед, имайки предвид некоректното и антихуманно поведение на управляващите в район „Слатина” общинари, ние не изключваме варианта утре полицията, ключарят и хамалската бригада наистина да се намесят.

Затова ние, приятелите на Сашо, ще сме утре там, пред блока му и ще защитаваме справедливостта.

Събираме се в 9.00 ч. сутринта пред сградата на общината в район „Слатина”(бул. „Шипченски проход” №67).

Призоваваме българската общественост и медии да дойдат с нас от общината до блока на Сашо, за да бъдат свидетели дали общинските власти ще посмеят да изгонят един от хилядите безработни младежи и неговата болна майка от обитаваното от тях общинско жилище.

                                                                                  От приятелите на Сашо

Пълна подкрепа за Сашо Стойков! (пресконференция в БТА)

Към общинските власти: „Оставете Сашо на мира, не на улицата!”

Обзор на действията за запазпаве на неговия дом 10/11 август, 2011 г.

     Този обзор има за цел да държи в течение всички заинтерсовани от съдбата на Александър Стойков – приятели, журналисти, граждани. Усилията по прекратяване на заповедта на кмета на община „Слатина” от 27.07.2011 г. продължават. Подкрепата на всички нас е решаваща, от нея зависи общинските власти да спрат изпълнението на заповедта, да не изгонят Сашо на 12.08.2011 г. или когато и да било занапред.


1
Тука има, тука нема

     Сутринта в 9 часа на 10 август Сашо и неговите приятели се събрахме пред община „Слатина” за да поискаме от кмета А.Апостолова и общината да ни изслуша и да отмени своята заповед за принудителното му извеждане от жилището. В присъствието на журналисти се срещнахме с властите – районния кмет, заместник-кмета и техен юрист-консулт (видео ). Кметът Апостолова първа говори и възнамеряваше да се изказват с предимство след нея и останалите служители, а съвсем накрая или пък въобще не, и Сашо. Бил вечен длъжник, достатъчно го търпяли – изброи дължими суми, които се отнасят не към юли 2011 година – съответно отдавна са изплатени, а към януари 2010г.
     Ние предоставихме и запознахме присъстващите с всички документи, които доказват, че действителните задължения към момента на заповедта (27 юли 2011 г.) са съвсем други и са изплащани със забавяне не по-голямо от 3 последователни месеца. От 2 август всичко е изплатено. Кметът и подчинените й обаче продължаваха да поддържат трите мотива – неплатени сметки към „Топлофикация”, Софийска вода и към общината (за наеми). Документите на Сашо удостоверяват черно на бяло, че: 7 дни преди заповедта на „Слатина”, „Топлофикация” започва дело за раздутата си сума за топла вода (част от която 1260 лв. за 4 месеца без парно!). Решението на съда тепърва предстои, дотогава няма доказани дължими плащания; неговият въпрос със Софийска вода е решен още преди 3 месеца със споразумение за разсрочено плащане, което се изпълнява изрядно – показаха се квитанции от платени сметки; невнесените към общината наеми до 2 август са само два и са платени 5 дни след заповедта, като са предплатени месеците август-септември 2011 г.
     Какво изадиха в замяна общинските власти, за да докажат правотата си? Документи? Не, те не показаха никакви документи, за да убедят нас и всички присъствали, че имат основание да пъдят един млад човек. За „Топлофикация” – не знаели, че има дело, не ги били уведомили. Казаха ни – не сме длъжни да знаем и да ни бяхте казали. Сякаш някой е искал такава информация от него, сякаш Сашо е знаел, че ще издават поредната, ТРЕТА за година и половина заповед за гонене; за Софийска вода ги питаме откъде знаят, че не си спазва плащанията. Отговорът е: „Те ни казаха”. Добре, дайте документ да видим. Отговор: „Нямаме какво да ви покажем” (!); накрая се разкриха и за наемите – просто ни отказаха всякаква разпечатка на платежните, които те имат за получените от Сашо суми. А ние им давахме в замяна банкови извлечения по посочената от общината сметка, с всички преводи за 2010 и 2011 години. Разходите са покрити и надхвърлени. Явно тези приходи за кмета не са достатъчно убедителни. Малко е...
     Излагация. Нали е институция, а няма и (или) укрива от потърпевшия собствената си информация. Сигурно е била на папката пред тях, но явно Сашо не заслужава това внимание. Никаква милост. Ако сме грешили или извършили нередност, защо да си казваме.
     Стаята, в която ни приеха – портрет на Васил Левски. Възрожденски идеали, святост към истината и борба за свобода? Не, минаваме без тях. Чухме обиди и покана да напуснем България. Г-жа Апостолова не пропусна да удостовери Сашо и присъстващите с неуважителни и обидни изказвания. Той, нашият приятел бил „семейно обременен” с неплащането на сметки; за нея мнението на отделния човек „няма значение”; общинските жилища не се дават на хора в тежко социално положение; били сме по партийно поръчение при тях, някой ни е пратил да ги тормозим и сме приятели на Сашо само поради това (!); да сме си намерили държава без закони, тя и общината искат да ни покажат, че са безкомпромисни и това ще се види най-добре като остане той на улицата. Един от приятелите на Сашо даже беше поканен с настойчив плам да напусне...собствената ни държава. Да се махна от неговата и моя родина – това му пожела кмета на „Слатина” Антоанета Апостолова. Поклон пред самата арогантност, запознайте се с „тука има, тука нема” .

     Казаха ни, че ще се съобразяват единствено с решението на Административния съд, пред който Александър е обжалван заповедта им. Няма човешка страна, няма да си отменят сами решението. Напомнихме им, че имат това право (след като съдът се произнесе). Не, да се стяга за улицата. Дадоха едно единствено обещание и то е: да не го гонят този петък, ако съдът не се е произнесъл дотогава. Съдът, както може да предположите, разполага с всички документи, предоставени му от наша страна. При пестеливостта на общината откъм документи, би могло да реши в полза на общината. И до днес не се беше произнесъл. В съда обаче го няма живия пример, истинския Сашо с надвисналата трагедия над него и болната му майка. Е, общината го има живия пример и е готова да го превърне в своя неподправен образец на несправедливост?! Песента й е: ще го гоним понеделник, вторник, сряда и четвъртък, обаче не тази седмица. А другата.
     Ние, приятелите му поставихме двете си очаквания от тях. Да спрат да го гонят и да махнат заповедта. И да подновят договора си с него за ползването на жилището. Договор, който той е имал до януари 2010 година. Преди да решат да го гонят толкова пъти и толкова настойчиво.
2
Не е възможно да не ви чуят

(БТА, 13.00-14.00 часа, пресконференция по случая на Александър Стойков)
        
     БТА оказа своето съдействие и предостави възможност за повече гласност и яснота по случая. На пресконференцията самият Сашо говори повече за своето житейско положение и грозната заплаха, пред която го поставят общинските власти. Подкрепиха го с думите си още приятели. Дошлите на пресконференцията журналисти научиха нова информация и видяха документите в негова защита. Благодарени на техните усилия, също така, повече хора ще научат за случващото се. Те изказаха своята подкрепа – Не е възможно да не ви чуят!
3
Продължаваме до единствения справедлив край

     На 11 август продължаваме с настояването да решат случая на Стойков в полза на справедливостта. Ние сме решени да:

-    Търсим решението на Административния съд-София (няма предварителна информация кога ще излезе)
-    Очакваме да ни приемат в Столична община. Откритото писмо, с което ви запознахме, е адресирано до кмета на София г-жа Й.Фандъкова. Очакваме да разгледат случая на Сашо с принципна позиция: остава ли да живее нормално или остава без покрив
-    В промеждутък от време: отговор ни дължи и Омбудсмана на Република България. Винаги е подходящо да се изпробва полезността на институциите

     Щом искаме и знаем как да си помагаме един на друг, няма неразрешими неща. Защото да помогнеш на другия, това означава, да помогнеш и на себе си!

вторник, 9 август 2011 г.

ПОМОЩ! ОБЩИНА СЛАТИНА ИСКА ДА ИЗХВЪРЛИ МЕН И БОЛНАТА МИ МАЙКА НА УЛИЦАТА!

Аз съм Александър Стойков, безработен млад човек на 23 години. Обръщам се към Вас, журналистите, а чрез Вас – и към българската общественост, с това отворено писмо, което днес подадох до Столична община – кмета на гр. София г-жа Й. Фандъкова. Причината да се обърна към Вас, е решението на община „Слатина” от 27.07.2011 г. да изгонят мен и болната ми майка от обитаваното от нас общинско жилище. Въпреки направените от мен и моите близки всички възможни постъпки (пълно изплащане на дължимите сметки, наеми, подаване на молби и жалби), ние сме застрашени да останем на улицата в петък 12.08.2011 г., когато изтича срокът за напускане на жилището.
Разказвайки за тежките премеждия, през които преминава моето семейство, се надявам да получа подкрепа в неравната битка за живота ни.
Каня всички, заинтересували се от съдбата ми, да дойдат утре, на 10.08.2011 г. (сряда) от 9.00 ч. пред сградата на община „Слатина” (бул. "Шипченски проход" № 67), за да получат повече информация по моя случай и да окажат своята подкрепа в поредния и може би последен опит да променим решението на общинските власти.
Благодаря предварително за вниманието и подкрепата.




ОТВОРЕНО ПИСМО
от
Александър Д.Стойков, на 23 г.


Уважаема Госпожо Фандъкова,

            Желая да започна своето изложение с кратко описание на условията, при които протича моя и на моето семейство живот, за да придобиете представа какви могат да бъдат последствията от решението на Кмета на район „Слатина”, в случай че то бъде приведено в изпълнение на 12 август тази година. Ще опиша и досегашното развитие на взаимоотношенията ми с общината във връзка с ползвания от мен имот.
            Живея от малък в София заедно със своята майка, която до израстването ми е имала грижата постоянно да се труди за осигуряване на нашето съществуване. Като ученик насочих влечението и способностите си в областта на изобразителните изкуства – последователно завърших основно училище с изучаване на живопис и националното училище за изящни изкуства „Илия Петров”. Изкуството за мен е от голям интерес, завърших ученето си с отличие. Още от тези години усърдно работих през летните ваканции - най-често на строителни обекти, за да участвам в издръжката на семейството си. След завършването си продължих работа в строителството, цеховото производство (на мебели), монтажа на климатични инсталации и в други области на производството и услугите. Това ми създаде много нови практически умения и съзнанието да изкарвам съществуването си с честен и упорит труд. В свободното си време с удоволствие продължавам да се занимавам с изкуство – дърворезба, витражи, изготвяне на илюстрации.
            Нашето двучленно семейство не притежава имот, в който да живеем, нито имаме роднини, които да ни осигурят подслон. Затова още от подрастващите ми години живеем в общински жилища – предишното и настоящето все в район „Слатина”, София. Настаняването ни в настоящия апартамент стана през август 2006 година и на мен се падна отговорността, още докато бях ученик, да сключа безсрочен договор с общината за ползването му. Предвид на социалното ни положение тогава получиме съдействие от добронамерени хора, които се застъпиха пред общинските власти да ни бъде предоставено това ново място. В периода до 2010 година, когато аз и моята майка имахме постоянна работа, съумявахме да покриваме редовно, с малки изключения, ежемесечните ни разходи за наем, ток и студена вода. Единствена сериозна грижа представляваха получаваните сметки от „Топлофикация” за ползването на топла вода (парно не сме ползвали в настоящия апартамент от самото начало). Причината за това е, че 4 месеца след настаняването ни от „Топлофикация” ни известиха, че дължим над 1200 лв. за топла вода, като твърдяха, че това не са стари задължения, а е натрупана сума за периода август-ноември 2006 г (!). Тогава подадох жалба до тях, която остана без последствия. Обаче през годините от това дружество нееднократно са отказвали да плащам текущите сметки под предлог, че не съм покрил разходите по първата, най-голямата (ще кажа раздутата) от тях сметка. Така задълженията постепенно се трупаха, превръщайки се в едно все по-непосилно бреме, каквото е и към момента.
            Истинските притеснения за моето семейство дойдоха обаче през януари 2010 година по линия на общината. Тогава общинските власти ме уведомиха, че са прекратили сключения между мен и тях договор за наем на жилището. Причините, които бяха изтъкнали са, че съм забавял месечните си вноски към тях и заплащането на останалите комунални услуги. Съответно, аз започнах все по-често да посещавам община „Слатина” с надеждата да получа уверение, че няма да бъдем изхвърлени на улицата. И да, такова ни бе давано от районния кмет г-жа Антоанета Апостолова и служители на отдел „Жилищно обслужване”, при условие да подновя плащанията, както и сторих.
            През лятото на 2010 година обаче две обстоятелства влошиха извънредно много нашето социално положение. Аз останах без постоянна работа – съкратиха мен и десетки други служители поради „намален обем работа”. Това положение с малки прекъсвания продължи от август 2010 г. до средата на месец март 2011 година. Майка ми Димитрина почти по същото време (началото на есента) влоши тежко здравословното си състояние, напусна работа поради невъзможност да продължи да работи и все по-често болките я оставяха трудноподвижна и на легло. Дойде и зимата, която беше сериозно изпитание в нашия живот – ние безработни, а нуждите от издръжка все така постоянни, даже увеличаващи се. Едва през март временно намерих работа като охрана, но този месец и малкото работа почти с нищо не облекчиха положението ни. Не друго, а моите верни приятели ни оказаха морална и материална подкрепа, която имаше голямо значение за нас и върна надеждата ни, че е възможно отново да водим нормален живот.
            На 18 април 2011 година общината поиска доброволно в 10-дневен срок да освободя апартамента, защото съм забавил плащането на наеми и имам няколко просрочени комунални сметки. Подадох молба да не бъде пристъпвано към изпълнение на решението за освобождаване на апартамента, тъй като постоянно търсех работа и вярвах, че нещата ще се подобрят. Увериха ме (устно, писмен отговор на тази си молба не съм  получил и до момента), че ми дават 2 месеца отстрочка. През май и юни вече  намерих временна работа, доходите от която веднага насочих към покриването на натрупващите се текущи парични задължения. Съумях да покрия и здравните осигуровки на болната ми майка, положението й се стабилизира и това допълнително подобри живота ни. Все по-често обаче започнаха да тропат на вратата ни за натрупани сметки. Залепиха на вратата ни заповед за изпълнение по образувано заповедно производство от „Топлофикация София” АД в Софийски районен съд. Обжалвах заповедта за изпълнение в законоустановения 14-дневен срок и задълженията ми тепърва ще трябва да бъдат доказвани от „Топлофикация София” АД по съдебен път.
            На 27 юли 2011 г. кметът на район „Слатина” издаде заповед за принудително изземване на общинския апартамент, обитаван от мен на 12.08.2011 г. от 10,00 часа със съдействие на полицията, ключар и хамалска бригада. Според мотивите на общинските власти не съм плащал повече от три месеца консумативни разноски по общинското жилище.
           
Бих желал да обърна внимание на следните факти и обстоятелства, известни на общинските власти, но не взети предвид при постановяване на посочената по-горе заповед, а именно:
1. Дължимостта на задължението ми към „Топлофикация София” АД и неговия размер ще бъдат установени след постановяване на решение на Софийски райнен съд и неговото влизане в сила.
2. Сключил съм Споразумение за разсрочено плащане със „Софийска вода” АД, съгласно което трябва да изплатя задълженията си за студена вода в периода от юни 2011 г – до ноември 2012 година. Съгласно условията на споразумението заплатих 200 (двеста) лева първоначална вноска, които с големи трудности събрах и внесох. Следващите вноски съм заплатил в срок, съответно 1-вата до 30.06.2011 г. в размер на 26.88 лв. и втората в срок до 1.08.2011г. в размер на 26.00 лева. Същевременно заплащам и текущите сметки, като към днешна дата нямам никакви просрочени задължения към дружеството.
            3.  Неплатените към 27.07.2011г. 2 (два) месечни наема към район „Слатина” за месеците юни и юли! (а не за посочените в заповедта месеци) вече са заплатени от мен, заедно с дължимия наем за месец август 2011г.
    

Уважаема Госпожо Фандъкова,

Видно от изложението ми за последните година и половина съм приканван да напусна жилището вече три пъти. Много често това ставаше в най-трудните за мен и майка ми моменти, в които с неимоверни усилия се спасявахме от най-крайна нищета и мизерия! Недоумявам как общината, която е натоварена от обществото да изпълнява социална и обществена функции в полза на всички българските граждани, прави всичко възможно, както е видно от гореописаното, да избегне тези свои задължения.
     Ако ни изхвърлят от общинското жилище, аз и майка ми оставаме на улицата. Нямаме къде да отидем, нито имаме пари. С тези си действия властите в община „Слатина” ни обричат на мизерия, глад (защото вероятно като бездомник ще загубя работата си) и пълна невъзможност за съвземане от и без това тежкото ни положение.
МОЛЯ за Вашата намеса при разрешаване на случая и за Вашето разпореждане принудителното изпълнение на 12.08.2011г. в 10.00 часа да бъде спряно. Моля също така да отмените заповед № РД-09.196/27.07.2011 г. на Кмета на район Слатина – Столична община.


С уважение:


(Ал.Стойков)


На босия цървулите

Ако си безработен, не можеш да си намериш работа, защото никой не иска да те наеме, ако в безизходицата се хванеш да работиш като хамалин или общ работник и ти плащат на ден, колкото да купиш хляб на децата си, ще получиш за награда… глоба. Това заяви онзи ден социалният министър. А председателят на КТ “Подкрепа” каза днес, че с глобите, които се наложат на работника можело да се платят осигуровките му!
Г-н министър, г-н Тренчев, ние знаем, че живеете в собствения си свят и в приятната компания на най-големите бизнесмени в държавата. Знаем, че думите бедност, мизерия и въпросите “Имате ли преоценен хляб?” и “Може ли и днес на вересия?” са непознати за този ваш свят. Но също така знаем, че омразата на работниците към вас се увеличава с всяко ваше изявление, с всяка ваша дума. А няма нищо по-силно на този свят от омразата на един роб към господаря му и на един беден работник към този, който се опитва да го тъпче още повече.

                                                                                         Димо Казаков