Все въртим, все се усукваме...

/Това мнение ни беше изпратено по фб, като коментар към статията „Заплати от ново поколение” /

Все въртим, все се усукваме, всеки с политическите си пристрастия, и сме се юрнали в бурни дебати, а истината е толкова проста! Явно ние сме хора, които не уважаваме себе си като личност, като индивид, като народ дори. Когато ходим да гласуваме, на инат не мислим кого избираме, а се бием в гърдите, че градим бъдеще за младото поколение, за нашите деца. А ние отдавна сме ги ''убили'' и осакатили! Ще каже някой: „Ама как”. Ами много просто, голяма част, по-голямата част от младото поколение работи без всякакви трудови договори, работодателите крият осигуровки, няма трудов стаж, и ред други противозаконни неща! Но скапаната държава се грижи за Бизнеса, да не заслабне. А колко хора бяха съкратени от работа и бяха изхвърлени на улиците, без всякакви ИСТИНСКИ програми на заетост, и да бъдат преквалифицирани? Това, което се опитвам да кажа, е, че тези хорица са излезнали да протестират, организирани от синдикатите, за своето работно място, за достоен труд! Къде са работниците от другите браншове на синдикатите да ги подкрепят – няма ги, защото това не е тяхната фирма или предприятие и защото имат ''работа, ангажимент някакъв'', а когато им дойде на главата, защо не сме заедно? Както се казва, всеки дърпа чергата към себе си. Знаете ли защо се наричат, обръщат един към друг в синдикализма на братя и сестри, ами много просто – за да си помагаме в трудни моменти, да се чувстваме по-близки! Та това, което ще Ви кажа, дами и господа, замислете се, Вие с какво помогнахте на своето дете, какво бъдеще му предлагате, един ден как ще му обясните, че именно Вие сте се борили за дадената кауза и сте успели всички заедно, в предприятието в което работите, да подкрепите приятел от друго предприятие.

Ангел Игнатов,

Председател на Синдикална Секция към Федерация на Транспортите Работници ''Подкрепа'' при Поделение за Пътнически Превози Пловдив