петък, 31 декември 2010 г.

За вярата

Желаем на читателите на блога повече вяра в собствените сили. Честита нова година!

За вярата

Когато загубил си своята вяра,
когато във теб събуди се звяра,
когато „обичам” загуби значение
и животът поражда у теб само тъпо недоумение,
когато светът под краката ти рухва,
когато в очите ти сълзи избухват,
когато забравил си защо съществуваш,
когато си спрял и молбите да чуваш,

тогава спомни си за своята вяра
в Човека всесилен, в живота безкраен!
Спомни си, че има човеци, готови
за своята вяра да скочат и в гроба.
Спомни си как силно обичат и мразят,
спомни си жарта, със която я пазят –
своята, твоята вяра! За нея те са готови,
за Твоята вяра, да късат окови!



четвъртък, 30 декември 2010 г.

Как ни крадат от ЧЕЗ

Това, дето казват, че скоро ще плащаме и за въздуха, който дишаме, е малко клиширано и някак остаряло. Има съвсем други неща, за които трябва да плащаш, без да разбираш защо. А ще се намерят и хора, които да ти обяснят с думи сложни и неясни, че трябва да го правим и това е съвсем нормално!
Не бях разглеждал обстойно сметките за ток, но онзи ден с изумление установих, че освен за консумирана дневна и нощна енергия трябва да плащаме и за:
-         “добавка за зелена енергия”;
-         “пренос през електропреносната мрежа”;
-         “достъп до електропреносната мрежа”;
-         “високоефективно комбинирано производство”
-         даже за “акциз”, който за сега е 0,00 лв., но фактът, че го има като перо, може да го изпълни със съдържание след време.
Плащаме отделно и за:
-         “достъп до разпределителната мрежа”
-         “пренос през разпределителната мрежа НН”.
В скоро време ни очаква и такса електромер.
Хайде сега прибавете към това и държавното 20% ДДС!
Може ли някой да ми обясни за какво става въпрос? А може ли да ми каже как се изчислява дали за “достъп до електропреносната мрежа” трябва да платя 3,59 лв. или например 10 лв., а защо не и 15лв. Може би зависи от това, дали въпросната компания иска да спечели 100 или 200 млн. 
Всичките тези псевдо разходи са измислени, за да може по законен път да ни крадат. Електрическите, топлофикационните, водопреносните, телефонните и прочие компании ни крадат всеки ден и все повече. Фабриката за допълнително облагане на абонатите работи без почивка. А държавата – тя също непрекъсното измисля нови данъци, такси и акцизи. Та вкупом – частни компании и държавни институции ежедневно ни грабят. А не е ли време да въстанем?

Георги Василев


Смърт и ужас в Бангладеш


4 човека са загинали и около 200 са били ранени по време на работническите протести в Бангладеш на 11-12 декември 2010 г. Трудещите се в 13 шивашки фабрики в град Читагонг (юго-източен Бангладеш) са излезли да стачкуват с основно искане минималната заплата в техния бранш да се увеличи от 43 (!!!) долара на 72 долара. Полицията е опитала да разпръсне стачкуващите със стрелба, но, въпреки дадените жертви, борбата не е стихнала, а се пренася и в столицата на Бангладеш Дака. Индустриалната зона на Читагонг, в която се трудят над 150 000 души,  е била напълно блокирана от разразилите се сблъсъци.
         Текстилната промишленост играе огромна роля в икономиката на Бангладеш: доходите от нея съставляват 80% от всички експортни доходи на страната. И нека се знае кой е основният печеливш от потта и кръвта на бангладешките работници – това са корпорации като „H&M”, „Marks & Spencer” и „Zara”.

Ковачев

четвъртък, 23 декември 2010 г.

400 миньори в Мадан – без заплати от септември

400 души излязоха на протест на 22 декември с искане да им бъдат дадени заплатите за последните четири месеца. Заради стачката е преустановен добивът на руда в маданските рудници „Крушев дол” и „Петровица”. От 07.30 часа е преустановена и работата на Обогатителната фабрика в Рудозем. „Народът е крайно бесен и са готови на крайности, докато не получат на 100% заплатите за октомври и ноември, включително и дължимото от септември, заяви председателят на стачния комитет Румен Каров. Той призова Валентин Захариев, който е собственик на мините да не се крие, а да дойде и да каже на хората, какво ще е бъдещето на „Горубсо” и докога хората ще са подложени на такава репресия с неизплащане на заплатите.

Наистина – докога?!

Ковачев

Видео:

петък, 17 декември 2010 г.

Стачка на АМ "Люлин"

Над 70 работника излязоха на стачка на 7 декември 2010 край пътен възел „Даскалово”. Фирмата, в която работят – НИР, е подизпълнителка на строежа на автомагистрала Люлин. Причината за стачката е била, че работниците не са получавали заплата от два месеца. Едва не се е стигнало до полицейска намеса (разбира се, на страната на собственика). Шефът на фирмата обаче бързо-бързо е склонил да се разплати с хората, при вида на тази „дива” стачка.
Интересно, как държавата, която обявява строителството на магистрали за свой приоритет, може два месеца да не „види”, че десетки работници са принудени да работят за без пари? Както и да е, щом като не иска да „види”, ще се намерят (както в този случай)  такива решителни работници, които да й ПОКАЖАТ за какво става въпрос.

Ковачев

сряда, 15 декември 2010 г.

БДЖ се закани – стачка до дупка

Железничарите започват протести, ако не бъде променен текстът по меморандума за заема от Световната банка, съобщи БНР. Според него БДЖ и НКЖИ ще получат заем  в размер 580 милиона лева.
В документа са предвидени драстични съкращения на персонала, заяви председателят на синдиката на железничарите към КНСБ в България Петър Бунев. Той посочи, че в него е записан текст, според който разходите за персонал трябва да бъдат намалени с 30%. Това означава намаляване с 30% на състава, без увеличаване на заплатите до 2014 г., обясни той.
По думите на Бунев, ако споразумението бъде изпълнено в този си вид, 9 000 железничари ще загубят работата си. Категорични сме - фигурира ли такава цифра в меморандума, да забравят, че няма да има стачка. Ще има стачка до дупка, закани се синдикът.
Бунев каза още, че заемът от Световната банка за БДЖ, който е в размер на 460 милиона лева, ще бъде изразходван предимно за покриване на стари задължения и няма да останат средства за инвестиции.
Инвестициите ги няма, перспектива не се очертава. През тези две години, които престоят, не се предвижда дори и елементарно и малко развитие, коментира още той.

вторник, 14 декември 2010 г.

Престъпление в Берковица

( Работници без заплати една година – държавата нехае)

Има неща, които могат да се случат само в България. Едно от тях е работодател да не плаща заплати дълго време и никой да не потърси отговорност за това, след което същият да замине някъде и никой да не знае къде. Може дори да започне нов бизнес с друга фирма и да не плаща заплати на други работници. Разбира се, за такива мошеници, използващи чуждия труд за собствена облага, трябва да има съд, отнемане на имущество и затвор. Ще кажете, че съм се размечтал – все пак всички знаем, че голяма част от същите тези бизнесмени, фирмаджии, са вече депутати, министри или шефове на банки. След като дълги години грабиха от работниците, те вече се бетонираха във властта и няма кой да пипне нито тях, нито техните приятели.
„АРМИЛЕС 2004" е предприятие с адрес на регистрация в столицата и с дървопреработваща дейност в град Берковица. До края на септември персоналът правел ковчези за износ в Италия и Гърция, след това бил пуснат в неплатен отпуск. Последните заплати, които работниците получили, са за .....ноември и декември 2009г. Представяте ли си 12 месеца без заплати? И това не е всичко – хората не могат да започнат работа на друго място, или да се регистрират в бюрото по труда, защото тарикатът освен, че си вдигнал чукалата, им взел и трудовите книжки.
Случаят в Берковица не е нов, но от БТВ сега се сетиха да го представят – може би защото въпросната фирма има договор с Фонд „Земеделие” и изпълнява проект по програма САПАРД срещу одобрена сума за възстановяване в размер на над 400 хиляди лева до 2012. Без съмнение хората няма да си получат парите. Също така няма съмнение, че собственикът на фирмата, ще празнува Коледа и Нова година на някой топъл остров, а работниците ще бъдат в студените си жилища и ще постят, не само на 24 декември вечерта.
Димо Казаков

За повече информация:

четвъртък, 2 декември 2010 г.

Такса “Електромер” – нахалство без край

(как чуждите електроразпределители ще печелят от нищо)
    
        Поредната безумна идея, която скоро ще ни удари джоба, е такса “електромер”. Палиш-не палиш, готвиш-не готвиш, переш-не переш – ще плащаш. Принципът е: има кабел до недвижимото имущество Х – има такса, няма кабел – ще измислят друго, което да плащаш – за барака, за външна тоалетна, за кладенец, за свинарник и кокошкарник. Важно в конкретния случай е нещо да капе в кацата на ЧЕЗ, E.ON и ЕVN, а по-важно е да идва от бедните и средните. Симпатягите от чуждите компании са намерили много лесен начин да препълнят чувалите с пари, които изнасят от България и, разбира се, от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с удоволствие ще им помогнат (може да падне някоя екскурзия до Виена, Берлин или Прага – то колко му трябва на човек). Много притеснителен е фактът, че 319 000 празни по една или друга причина жилища (къщи, апартаменти, бараки) ще плащат такса всеки месец. Един лев да е таксата, това са 319 000 лв. само от тези, които не ползват, ами ако е 5, а за цяла година? Кражбата се подготвя и е за милиони, за много милиони.  Преди години на тези крадливи компании им беше предоставена изградена електропреносна мрежа на България, от която до сега спечелиха стотици милиони левове.
До вчера им плащахме за това, че пренасят тока! Днес – за това, че имаме електромер! Утре, може би ще плащаме такса “бушон” и такса “крушка”!
                                                
Георги Василев


За повече информация




четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Ах вие, какви сте…


         ….стигнахме и до данък “барака”, а от къде тръгнахме… данък лукс! Но това беше отдавна – преди две седмици. Не, че съм се вързал на пропагандата, че богатите ще плащат, защото имат повече. Все пак виждам, че последните правителства винаги са галили богаташите с перце и са ги целували по задниците, но това вече минава всякакви граници. Не ни стига плоския данък, от който страдат най-вече работниците с ниски заплати, не ни стигат сметките за ток, парно, вода, а сега ще плащаме и за забравените, изоставените и порутените си бараки. Така сте ни хванали за гушите, че вече едва дишаме, но ще плащаме! Иначе лихви, съд и то по бързата процедура – ето чукат на вратата: “Заповядайте, осъден сте да платите еди колко си лева”.
         Мислите, че съм ядосан и за това пиша така, но бъркате. Бесен съм, защото това е античовешка политика, от която страдат бедните, а онези в палатите, сигурен съм, се смеят.
                                                                
                                                    Георги Василев - София

За повече информация:



четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Защо французите имат право да протестират срещу пенсионната "реформа"?

Или малката история на голямата лъжа...
Много се изписа, много се показа, но в крайна сметка малко истина се каза... В тази статия ще се опитаме да разкажем премълчаното и да докажем със статистически данни прикритата страна на наложената със сила и при никаква обществена подкрепа „реформа” на пенсионната възраст.

Дали реално това е решение на „проблема“?
Дали то е единственото решение?
Но най-същественият въпрос е, колкото и странно да ви прозвучи, има ли въобще проблем с финансирането на пенсиите?
manif1.jpg
Тъй като едно от малкото европейски общества, което изказа публично несъгласието си с тези уж спасителни мерки, бе именно френската общественост, ще направим анализ на ситуацията във Франция. По този начин искаме по напълно обективен начин, през погледа на страничния наблюдател, да изкараме наяве истинските подбуди за това политическо решение, повторено от всички европейски „лидери“, както и от някои латиноамерикански държави като Колумбия (следваща „препоръките” на САЩ) и послушно потретено от българските власти и пишман синдикати.

Реномето на Франция като една от най-социалните страни и застъпник на човешките права и свободи е само наполовина вярно. Събитията от това лято, скорошните репресивни законови мерки спрямо имигрантите, както и актуалното класиране на страната на 44-та позиция по свобода на пресата (1) показват, че митът за Франция започва да избледнява, откакто се подлъга от медийната кампания на Никола Саркози. Но тези теми са обект на друг анализ, така че да се заемем с това, което ни вълнува тук, а именно политическата лъжа около пенсионната реформа.

В самото начало е важно да се каже, че тази реформа е нелегитимна и неравноправна. Нелегитимна, защото в предизборната си кампания френският президент обеща да не вдига пенсионната възраст, т.е. французите гласуваха за него спрямо тези му обещания. От друга страна, неравноправна, защото увеличаването на пенсионната възраст ще засегне предимно най-бедните работници, които поради социалните си трудности, живеят по-малко, както и работещите в трудни условия, често станали жертва на хронични тежки заболявания. Жените, прекъснали работа заради майчинство, хората станали жертва на уволнения и продължителна безработица, ще са измежду множеството френски граждани с ниски доходи, които ще имат още по-ниски пенсии. Но въпреки очевидните социални неравноправия, които създава увеличаването на трудовия стаж и пенсионната възраст, интересното е, че властите оправдават това решение с икономическата и демографска реалност. Но каква е всъщност тази реалност? Ето 4 основни лъжи, пропагандирани от съвременното дясно френско правителство.


Първа лъжа: Все едно след футболен мач да дадеш само половината от резултата.

Преди идването на Рафаран (първи министър на Жак Ширак от 2002 до 2005), френската пенсионна система функционираше по следния начин. Бяха необходими трима работещи, за да издържат двама пенсионери. След пенсионната реформа проведена от Рафаран през 2003, съотношението се променя и властите съобщават, че вече е необходимо тези двама работници да плащат за трима пенсионери. Тоест, по-малко работещи ще трябва да осигуряват все по-уголемяващият се брой пенсионери (от 3:2 се минава на 2:3). Това е между другото и един от аргументите на властите и всички нормални хора биха се съгласили, че щом има по-малко работещи, които трябва да осигуряват все повече пенсионери, няма друго решение освен да се работи повече. Но какво всъщност не ни показват тези цифри?

С постоянното усъвършенстване на техниката и повишаването на производителността с всяка изминала година, тези двама работници, издържащи вече  трима пенсионери, ще произвеждат всъщност двойно повече, или еквивалента за четирима. Погледнато така, съотношението от трима работещи спрямо двама пенсионери става четирима работещи за трима пенсионери. Ето и първата лъжа на тази реформа. Със съотношение 4 : 3 е напълно реално да се запази солидарната пенсионна система, без да се увеличи пенсионната възраст.


Втора лъжа : Пари нема, бачкай !

Според НАЙ-ЛОШИТЕ официални прогнози (извадка от Националния статистически френски институт, ИНСЕЕ/ INSEE) икономическият растеж на Франция през 2040 ще е 1,5%. Ако през 2010, богатството на страната е изчислено на 2000 милиарда евро от които 13% отиват за пенсионната система (или 260 милиарда евро), то през 2040, БВП ще е двойно по-голям, или 4000 милиарда евро, от които 18% ще отидат за пенсионната система (или 720 милиарда евро). Значи, френските власти казват, че няма да могат да финансират пенсионна система, която се нуждае от 3 пъти повече пари, но всъщност пропускат да кажат, че и стойността на цялото произведено богатство ще е двойно и че в това съотношение, по-големият разход за пенсии не е трагично и още по-малко фатално събитие. Защо? Ами много просто. Ако през 2010 след изплащане на пенсиите остават 1740 милиарда евро за капитала, изплащане на заплати и инвестиции, то през 2040 остатъкът ще е много по-голям: 3 280 милиарда евро. Тоест, въпреки че разходите за пенсии ще се увеличат, парите ще са много повече и по никакъв начин по-големият процент за пенсионната система няма да ощети останалите сектори, а напротив. Дори и при най-лоши темпове на развитие, Франция би имала достатъчно ресурси, за да увеличи даже заплатите, и ако иска да намали още пенсионната възраст. Стига френското правителство да се стреми към едно социално справедливо общество. Но още един факт поставя под сериозен въпрос политическият апетит във Франция. Докато се пропагандира, че няма достатъчно средства за пенсионните осигуровки, приемайки закона за тази реформа, френският парламент отхвърли една от най-важните точки в него : премахване на принципа за натрупване на повече от една депутатски пенсии. Какво се получава : от една страна, Г-н Жак Ширак се пенсионира с 30 000 евро на месец (Саркози ще получи по 28 000 на месец) заради натрупване на пенсията му като кмет, депутат, президент и прочие, а от друга страна, няма пари за пенсионната система. Или няма желание за социална справедливост?

Най-учудващото е, че политиците си служат с тези цифри, за да успокоят населението, че ще има икономически растеж в бъдеще, но никога не ползват същите данни, говорейки за пенсионната реформа. Тогава чуваме единствено, колко скъпо струвала тя на страната и прочие. И въпреки че всеки ден говорят по телевизията за този прословут растеж, населението прие едновременно, че няма да има достатъчно икономически растеж, за да се осигурят пенсиите в бъдеще, но пък ще има достатъчно, за да се вярва на политическата класа и да се гласува за тях и на следващите избори. Странна противоречива ситуация. Между другото, историческата тенденция не е в увеличаването, а напротив в намаляване на работния стаж и, от друга страна, в прогресивното увеличение на осигуровките, които плащат работодателите. Не се учудвайте! Това не е шега, а напълно нормално, понеже, както показахме по-горе, и производителността, и печалбата се увеличават с всяка изминала година. Така че, когато Саркози казва "работете повече, за да печелите повече" той всъщност опровергава логичното историческо развитие на работния сектор, според което, заради по-добрата производителност, трябва да работиш по-малко, а да печелиш повече. ‎


Трета лъжа: Пенсионната система струва все повече на данъкоплатците !

През последните 40 години, финансирането на френската пенсионна система от 5% се е увеличила на 13% през 2010, или увеличение от 8% за този период. Според прогнозите на ИНСЕЕ, от 13%, разходите за пенсии във Франция ще се покачат на 18% през 2040, т.е увеличение от само 5%. Какво излиза? Френските политици, както и техните колеги в останалите европейски страни, пропагандират, че пенсиите струват все повече и повече, но всъщност е точно обратното : финансирането на пенсиите през следващите 30 години ще изисква по-малко допълнителни средства отколкото през изминалите 40 години. На всичко отгоре, ако преди заплатите са се увеличавали прогресивно, тъй като са били индексирани върху покачването на производителността, то днес са или замразени, или обезценени спрямо главоломното покачване на цените на стоките. Излиза, че лозунгът на френското правителство е „Работи по-дълго, печели по-малко”...


Четвърта лъжа: Частните пенсионни фондове : внасяй кинти, за да имаш достойни старини!

Може би най-голямата лъжа на политиците е, че искат да убедят населението, че пенсиите са плодът на нашата работа, т.е. като пенсионер получаваш средства, защото си внасял цял живот. Но всъщност принципът на солидарната система е напълно различен: всички осигуровки, платени от работещите в страната, са разпределени накрая на месеца на тези, които са в пенсия в дадения момент. Т.е вашата собствена пенсия ще е платена от хората, които работят в момента, когато се пенсионирате. Тази система функционира добре и горепосочените цифри показват, че нищо не пречи във Франция това да е така и през 2040. Но какво се получава в действителност? Каква е политическата пропаганда?  Властващите казват : съществува голям риск да не можем да платим пенсиите в бъдеще и карат хората да внасят допълнително в частни фондове, за да допълнят бъдещите си „мизерни” пенсии. Но дори и да приемем това за истина (въпреки че не е) и да почнем да внасяме в частни фондове в банките, какво се случва с нашите пари, веднъж попаднали в тези финансови институции? Нали не си мислите, че в момента, в който банката разполага с парите ви, тя ги заключва в дълбок сейф и ви ги пази за по-късно?! Нищо подобно!

В момента, в който внасяме пари в една банка, тя превръща тези реални парични стойности в акции и други подобни единици, които нямат никаква конкретна парична стойност. Тези единици представляват обещания за хипотетичното възвръщане на парите ни от евентуалното произведено в бъдеще богатство. И това само, ако има производственост, т.е икономически растеж и висок БВП в момента, когато се пенсионираме. Ами ако няма?

От всичко казано досега, следват два възможни варианта за Франция:
  1. През 2040 във Франция има достатъчно производителност, за да се финансира сегашната солидарна пенсионна система. В този случай трябва да се избере настоящата схема, и да се отхвърлят като вариант частните осигурителни фондове, или
  2. През 2040 няма достатъчно икономически растеж. Тогава е логично да се избере рекламираната от политиците система на частните осигурителни фондове. Дотук добре, но нали като отидете в банката и си поискате парите, които, нека припомним, са  превърнати в акции, банката трябва да ги продаде, за да ви плати. Но ако няма достатъчно произведено богатство, няма да има и кой да купи тези акции... Тогава какво? Кой пак ще е прецакан?
Така че, и да има, и да няма икономически растеж през 2040, изводът до който са стигнали протестиращите във Франция е един и същ : солидарната пенсионна система е най-логичното и сигурно решение. Но явно не всички са на това мнение, особено братът на френския президент, Гийом Саркози.

Последният политически скандал, който си прокара път дори и във Френската Асамблея, касае г-н Гийом Саркози и ръководеното от него предприятие Малаков Медерик: първата френска частна група за социално осигуряване. Групата Медерик създаде наскоро в партньорство с Националната осигурителна каса, дружеството Севриена, чиято цел е да завладее пазара на частните пенсионни вноски от началото на 2011. Интересно съвпадение, но за жалост не е единственото.

В конфиденциален документ от март 2009, публикуван на сайта на вестника Политис (Politis) и озаглавен « Проект за групиране на дейностите свързани с пенсионните и трудовите фондове на Националната осигурителна каса (CNP), Малакоф Медерик (Malakoff Médéric) и Катрем (Quatrem ) », става ясно, че още през 2009 година, тези дружества правят прогнози на потенциалната сума необходима, за да се изплатят бъдещите пенсии през 2020! Тази сума, оценена между 40 и 110 милиарда евро, се предвижда да се финансира чрез частни фондове като Севриена... Важно е да се подчертае, че в настоящия закон приет от френския парламент, в глава 5, ясно се казва намерението на френската държава „да развие капитализирането на пенсиите” т.е. прогресивното заместване на солидарната пенсионна система с частни пенсионни фондове.

При всички горепосочени факти и „случайности”, един въпрос изисква своя отговор:  Каква всъщност е целта на пенсионната реформа във Европа? Можем ли да предположим, че политическото желание, което в днешно време е обвързано с икономическите интереси на частни предприятия, има за цел, намалявайки нивото на пенсиите, да принуди хората да правят вноски в частни фондове и в крайна сметка да се стигне до премахване на солидарната пенсионна система и до все по-голямото забогатяване на частни дружества, групи, банки, корпорации... Интересен е фактът, че докато правителството на развиващата се Боливия  (с 60% бедност)  (2) решава да намали пенсионната възраст от 65 на 58 години, като за миньорите възрастта спада на 51, европейските богати индустриализирани държави я вдигат, оправдавайки се, че не могат вече да осигуряват финансирането. Странно, нали уж страни като Боливия са бедни и неможещи...

От друга страна, отказът на европейските правителства да наложат такси върху финансовите транзакции, което би вкарало милиони евро в дефицитните осигурителни каси, доказва за пореден път съвременните политически тенденции за погазване на социалната сигурност, оркестрирани от институции като Европейската комисия, Централната европейска банка и Международния валутен фонд.

Ако французите, дори и най-младите сред тях, са разбрали по какъв анти-социален път сме поели, то и останалите европейски народи, в това число и ние, българите, не трябва да се заблуждаваме от политическата безочливост и медийно лакейство, а да се запитаме чисто и просто : В какво общество искаме да живеем?

БЕЛЕЖКИ:
(1) Доклад на НПО „Репортери без граници”, публикувано на 20 октомври 2010
(2) Повече информация за пенсионната реформа в Южна Америка в следващ материал /за Боливия виж тук: http://www.monitor.bg/article?id=268889 - РГ/

Основни източници :
Фотогалерия и снимков материал:

На рисунката върху тарнспаранта : Възрастната жена казва : "На твоите години вече работих", малкото дете й отговаря "На твоята възраст все още ще работя".
На рисунката върху транспаранта : Възрастната жена казва : "На твоите години вече работих", малкото дете й отговаря "На твоята възраст все още ще работя".

manif3.jpg

Fenix

вторник, 16 ноември 2010 г.

Тарикатите от „Палфингер”

        Водещата в световен мащаб фирма за производство на хидравлични автокранове „Палфингер” вече няколко години извлича огромни печалби на гърба на българските работници. В България фирмата има два завода – единият е на територията на бившия военен завод „Бета” – Червен бряг, а другият на 20 км от Ямбол, в село Тенево, в цеха на бившия машиностроителен завод „Сила”. Разбира се, босовете от „Палфингер” са проучили много добре къде да направят заводите, като и двата района са много бедни, а безработицата е голяма. И на двете места е имало заводи, които са се нуждаели само от ремонт, а това не предполага ново строителство.
Компанията е известна с това, че открива заводите си в малки населени места из Европа /обикновено села/ и плаща унизително ниски заплати. Освен това купува и магазините за хранителни стоки и други продукти в района, и така може да определя цените и едновременно с това да прибира дадените на работниците заплати. /По този начин разходите за заплати се превръщат в приходи на фирмата./
Условията за работниците са много лоши – няма абсорбатори, които да извличат прахта и вредните изпарения от химикалите, водещи до много заболявания. Но такива приспособления далеч не са нужни, защото ежемесечните „замервания” на инспекцията по труда показват наличието на чист планински въздух в халетата на заводите. През зимата температурата се поддържа до толкова, че да могат да работят машините. /Добре, че са те – за работниците, естествено, не се мисли/. За радост на трудещите се, в завода машините не тръгват при минусови температури. На работниците се полага обяд, но цените на храната в стола са по-високи от тези в селската кръчма. За нощните смени първоначално е имало храна и кафе, но вече са се ограничили до една машина за безплатен чай – голяма щедрост.
Заплатите?! Всеки ден намаляват – криза е. Социалните придобивки също. Но какво пък, нали работниците не са машини и няма да откажат да работят, няма да има нужда от пари за ремонт и скъпи части. Отпуските са задължителни, в определено от работодателите време. Кодексът на труда – е, не се спазва, но австрийците вече знаят тънкостите на успеха в България.
На фона на работническата мизерия и световната икономическа криза шефовете си купуват луксозен минибус с екстри, за които за пръв път чувам – въртящи се седалки, всяка оборудвана с климатична инсталация – да няма конфликти /на един му топло, на друг студено.../. Количката превозва босовете от летище в близост до завода, където те кацат с частен самолет всеки понеделник, за да си тръгнат в четвъртък обратно за Австрия, където да харчат 10 пъти по-високите си заплати. Таксите, които плащали за престоя на летището в близост до с. Тенево им се сторили много големи и поискали да го купят. За тяхно съжаление то се оказало военно.
 Димо Казаков

Ниските заплати, лошите условия на труд, постоянната несигурност и унижение на работниците и служителите са характерни не само за заводите на „Палфингер”, но и за много други заводи и фирми в България. Ние, създателите на този блог, твърдо се противопоставяме и сме готови да помогнем на всеки работник като пишем за проблемите му и му окажем подкрепа в неговата борба.

сряда, 3 ноември 2010 г.

Препоръчват ни автогеноцид

            Във вторник (26 октомври 2010 г.) пребиваващите у нас представители на техническата мисия на Международния валутен фонд (МВФ) за пенсионната реформа се произнесоха с препоръки за "реформиране" на пенсионната система в България.
            Освен че господата, долетели у нас само за няколко дни и отседнали в един от най-скъпите хотели (както между другото правят навсякъде по света), не препоръчаха прехвърляне на професионалните пенсионни фондове към Националния осигурителен институт, обявиха сегашната ни система на пенсионното осигуряване в този й вид за добра. Но трябвали мерки за подобряване на състоянието й. Според експертите възрастта за пенсиониране трябвало още да се увеличи, защото била по-ниска от тази в други държави.
            Но това тяхно твърдение просто не е вярно – днес във Франция, в Гърция, а и другаде прагът за пенсиониране е с няколко години по-нисък от у нас.
            Според експертите от МВФ дупката в пенсионната ни система била голяма. А обсъжданите в момента реформи на кабинета нямало да запълнят пробойната. Финансистите от международната институция са на мнение, че по-високи пенсии у нас могат да се постигнат чрез доброволни, освободени от данъци спестявания на хората в пенсионните фондове по т.нар. трети стълб. Т.е. те завоалирано се изказаха против солидарното пенсионно осигуряване. Това обаче означава, че средствата, вместо да влизат в него и да запълват пробойните, се препоръчва да бъдат пренасочени в частни пенсионни фондове, които по време на финансови кризи са уязвими от срив.
            Но и това не е всичко! Господата, гледайки от своята камбанария, се изказаха за продължаващо увеличаване на стажа и повишаване на възрастта за пенсиониране, докато не достигне 66 години за всички.
            A какво означава това? И не представлява ли това за хората в страна като нашата изискване за работа до гроб? Защото продължителността на живот у нас за последните 20 години постоянно пада, като за мъже вече е едва около 67-68 години. А и ще продължи да намалява при това де факто несъществуващо вече здравеопазване. Защото дори да си платиш, в тази антисоциална държава вероятността да получиш адекватно лечение е минимална.
            Освен това какво ще стане с онези, които по здравословни причини не са в състояние да се трудят до такава преклонна възраст, или загубят работата си и не могат да достигнат необходимия стаж за пенсиониране, а и нямат спестени средства поради мизерното заплащане в тази държава? От какво да се препитават те в залеза на своя живот? За тях финансовите талибани от МВФ може би ще препоръчат суицид!?

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Криза или фарс за малоумници (писмо от читател)

          На пощата rabglas@gmail.com получихме следното писмо от читател:

Напоследък много се говори за криза и съкращаване на разходите. Но на кои разходи? Разбира се за здраве, за образование, за заплати и пенсии на хората. А пари за телевизионни шоута има и милиони за футболните трансфери има, а покупко-продажбите на отбори – тук вече говорим за милиарди. Значи трудещите се получават мизерни заплати и се чудят какво още да им вземат, а богаташите, които създадоха кризата с тяхната алчност и лихварство, нямат никакви ограничения. През последната година, когато бедните станаха още по-бедни, медиите съобщават, че седемте най-богати са успели да увеличат богатствата си с 30 милиарда. Мамицата им на тях, но и ние сме виновни. Защото не е виновен този който яде баницата, а тоя, дето му я дава. Нека погледнем Франция или Гърция – хората там стачкуват, защото се опитват да им отнемат права, за които са се борили десетки и стотици години. А ние защо мълчим? Хора, вдигайте се на стачки, на протести срещу врага – богаташите лихвари и кожодери.  Сигурен съм, че във всяка фирма, където има несправедливост, има и настроения за протест, но има и страх, защото няма единство и твърдост. Трябва да ставаме единни. Изолирайте подлизурковците и лизачите, и смело срещу богаташите и техните слуги – политиците. Мамицата им мръсна!

петък, 29 октомври 2010 г.

Експлоатация по нашенски

Напоследък приятели ми разказват за своите проблеми. Те, разбира се, са финансови, когато не става въпрос за жените им. Ниските заплати, удръжките (които си измислят работодателите), увеличеното работно време. С една дума, казват те, ”експлоатация”. Според Енциклопедията на политическата мисъл “Блекуел” експлоатация значи да използваш някого по нечестен начин. “Теорията за експлоатацията” в най-общия си смисъл (казва енциклопедията) е обяснение за това, как един човек или група експлоатира друг човек или група, като получава от тях стоки или услуги, за които експлоатиращия няма право”.  
И наистина е така. За моите приятели няма събота, няма неделя. Работят по 12 часа, а заплатите им са мизерни. За същите тези заплати работодателите смятат, че са много високи и все гледат да ги орежат. “Алчност (викат те), построиха си къщи по-големи от на Цветанов, а какви коли карат”. Тук обаче не става въпрос за някаква завист, а за това, че те (моите приятели) се чудят как да вържат двата края, а онези, които използват техния труд си живеят охолно без да работят и 1/100 от тяхната работа, да не кажа, че нищо не работят. Не може да продължава така. Работодателите си имат стройни организации, които винаги си стискат ръцете, когато трябва да се отнемат правата на работниците.  Но трябва да се отбележи, че същите тези богаташи много се страхуват от улични протести, от стачки, в някои случаи – от инспекцията по труда, и за това дават доста пари, за да си купят някой синдикален водач, инспектор или медия (те вече са купени), които да объркват хората или да “пращат” недоволството в грешна посока. Също така ги водят по вечери, пращат ги по екскурзии, правят им скъпи подаръци. И мислят, че са си “вързали гащите”. Не, господа богаташи, псевдосиндикалисти, купени инспектори и медии, ние вече не ви вярваме. Сега ще правим опити да си помагаме един на друг, да се обединяваме с приятеля, с колегата, със съседа, за да живеем по-добре. Враговете са разпознати, а това са тези, заради които сме бедни!

Димо Казаков

сряда, 27 октомври 2010 г.

Самоорганизация и взаимопомощ в село Климентово

           Вестник „Сега” съобщи за чудесен пример на самоорганизация и взаимопомощ в едно варненско село – Климентово. Пътят, който свързвал селото с отсечката Варна-Албена, бил в трагично състояние и вече 20 години държавата така и не могла да го ремонтира. Поучени от неволята си, хората от Климентово се самоорганизират и със собствени средства и сили, в извънработно време, се заемат с ремонта на 4- километровия път. 30-40 души на възраст между 17 и 78 години, оставяйки на заден план личните си ангажименти, започват да полагат ежедневен доброволен труд в името на общото благо. За 8 дни са запълнени 4000 дупки, които държавата не е успяла да запълни за 20 години! Кметският наместник Киро Михов коментира: „Такава задружност, такъв сговор не бях виждал. Да ти стане мило да гледаш как хората се събират, помагат си. Дори се сърдят, че е почнала работата, пък не си ги извикал”

           Сговорна дружина планина повдига.

понеделник, 25 октомври 2010 г.

Една от необходимите мерки за укрепването на пенсионната система

В интервю за вестник „Труд” вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров коментира погрешният подход при взимането на мерки от страна на държавата с цел укрепване на пенсионната система. Той правилно отбелязва, че „...не увеличението на стажа или възрастта, а на заетостта гарантира стабилността на пенсионната система.”
Думите на синдикалиста се потвърждават от следното съобщение във вестник „Дневник”:
Заради безработицата НОИ събрал през 2009 г. с 580 млн. лв. по-малко
Приходите в държавното обществено осигуряване през 2009 г. са по-малко от планираните с близо 582 млн. лв. или 13.48%, сочи доклад на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) Христина Митрева, цитиран от БТА.
Дупката в бюджета на НОИ е главно заради това, че близо 60 хил. души по-малко от очакваното са внасяли осигуровките си.

петък, 22 октомври 2010 г.

Синдикатите ни предават

Омръзна ми толкова години да наблюдавам как синдикатите предават интересите на работниците. Не е чудно, че в КНСБ и КТ „Подкрепа”  обхващат много малък процент от всички работещи, а в частните предприятия синдикатите въобще не припарват. Хората са толкова разочаровани, защото виждат, че след всяка стачка ги изоставят. И стачката срещу пенсионната реформа се оказа същото предателство. Уж са с работниците, вървят на протестите с тях, а после хоп, скок със завъртане и изведнъж се целунат с правителството и някоя синдикална личност забогатее.  Няма да разказвам с подробности, няма и да се връщам назад да напомням за други такива, но дори и на работника и служителя в най-затънтеното градче е ясно, че тези синдикати са корумпирани, пълни с предатели, които са готови за една жълтица да си затворят очите и да оставят хиляди безработни. Тъжно е като пиша тези редове, защото не мога да предложа алтернатива. Но алтернатива рано или късно ще се появи. Не може да има хиляди хора, останали без работа, а други хиляди да са в очакване http://www.bnews.bg/article-16701  http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=597982   и ти да си гледаш собствения кеф. Ако си истински синдикалист, а не някоя кукла на конци, ще се бориш до край. Но нашите псевдо синдикалисти знаят две неща много добре:

            1. Хората не им вярват и не ги понасят, но като синдикални членове се ползват с някои привилегии и за това ги търпят;

2.Още преди да е започнала дадена стачка, тя вече е продадена и за това        правителството е спокойно, като преди уговорен мач.

Необходимостта от ново синдикално движение в последните години е наложително, тъй като много от правата на работещите са потъпквани, много от социалните придобивки са отнети, а малкото, които са останали, ще бъдат отнети. Ще се пенсионираме на ..... май няма да се пенсионираме. Ще получаваме заплати ...... ама друг път. Ще ни плащат осигуровки .... ако искат. Ще излизаме отпуска ..... на куково лято. Аз ще се боря срещу това .....а вие?

                Димо Казаков

сряда, 20 октомври 2010 г.

Хитреци

При преговорите между държава, синдикати и работодатели един от застъпваните варианти за пенсионна реформа, предлаган от правителството, бил вариантът за „плавно покачване на пенсионната възраст”. Т.е. вместо да бъде вдигната наведнъж с цели три години, щяло да я повишава само с по една година в продължение на три последователни години. Един столичен ежеседмичник разясни в какво се състои хитростта на това предложение:
Да предположим, че на вас ви предстои да се пенсионирате някъде между 2 януари и 31 декември 2011 г. Е, това няма как да стане през този период, тъй като от 1 януари изискваната възраст за пенсиониране ще е вече увеличена с една година.
През 2012 г. обаче също няма как да се пенсионирате, защото от 1 януари 2012 г. изискваната навършена възраст отново ще е увеличена с цяла година.
Което впрочем, важи с пълна сила и за следващата 2013 г.!
Хитро, нали? Само че, както винаги – за наша сметка.

сряда, 13 октомври 2010 г.

За настроенията сред работниците

Показателни за настроенията сред работниците в страната ни, са следните признания на Пламен Димитров (вице-президент на КНСБ), направени в интервю за вестник „Труд”:

- Времето на стачките отмина, как ще мотивирате хората да излязат на митинг и на стачка на 7 октомври?
- В създадената ситуация не мисля, че някой трябва да бъде мотивиран специално. Всъщност недоволството се движи и решава от хората. Радикалността в техните искания и нагласи е толкова голяма, че дори е плашеща, особени при някои категории работници като миньори, металурзи, химици и т.н. Синдикатите, в частност КНСБ, имат единствената роля да канализират, организират и изразят недоволството на хората по един цивилизован и законен начин.

- Ако вие не ги вдигнете на протест, те ще ви вдигнат на балон, така ли?
- Може и така да се каже, но не нас само, а ще вдигнат всички на балон. И тогава няма да се знае как хората ще предпочетат да изразят недоволството си...

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Мизерна заплата

Свършиха парите, а за заплата е рано.
Свършиха мечтите, а съм на двадесет и две, само.
Работя като алтав по 12 часа,
а накрая пак печели кой - богаташа.

Свършиха парите, а имам дете
когато го видя вечер, все ми се реве.
Памперси, дрехи, мляко, пюрета
забравих приятели и квартални кафенета.

Свършиха парите, а шефът реве:
„Малко работиш, ще намалям заплатата пак”.
„По-малко от това? Ако искаш да ти плащам, че работя при теб?”
Отвърнах му аз и добавих на ум „тъпак”.

Владимир Петров - Пловдив

събота, 9 октомври 2010 г.

Над 1000 листовки...

Над 1000 листовки, информиращи за създаването на „Работнически глас”, бяха раздадени на работническия протест на 7 октомври в София.



четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Протест срещу пенсионните реформи (7 октомври 2010 г.)


Около 15 000 души се включиха в протеста, организиран от КНСБ срещу пенсионните реформи на правителството. Огромното множество направи шествие от сградата на КНСБ до Министерски съвет и Народното събрание, където са връчи протестна декларация, адресирана до Бойко Борисов, Цецка Цачева и председателите на парламентарните групи в 41-ото Народно събрание. В нея се посочва категоричната позиция на голяма част на хората на наемния труд, изразена в събраната подписка от над 200 000 души за оттегляне на проекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване и формирането на нови стратегически цели.  
Според готвените промени от догодина ще се повишава необходимият стаж за пенсиониране, така че до 2013 г. да стане за жените от 34 на 37 години, а за мъжете от 37 на 40 години. В първа и втора категория труд приетите промени предвиждат увеличаване на възрастта, необходима за пенсиониране с 2 години.  Предвижда се още изваждане на социалната пенсия за инвалидност от системата на осигуряването. Въвеждане на по-високо изискване за обезщетението при безработица, като вместо досегашните девет месеца, ще бъдат необходими 12 месеца стаж през последните 15 месеца. Намалява се "таванът" на обезщетението за безработица. 
Част от лозунгите на протестиращите гласяха: "Господа управляващи, кризата ще отмине, хората ще останат, помислете за тях", "Не искаме доживотен труд за мизерни пенсии", "Не на геноцида, върнете ни надеждата, не търпим повече бедност".
Ние всички се надяваме безумните промени, готвени от правителството, да не станат факт. В противен случай много от нас никога няма да се пенсионират, а инвалидите няма да могат да си купуват дори лекарства. Ако работодателят ни уволни, няма да взимаме никакви пари от борсата тъй като обикновено "забравят" да ни осигуряват, а дори да са ни внасяли осигуровки, ще получаваме обезщетение, което ще стига само за няколко дни.







Още снимки:
Още по темата:
             

сряда, 6 октомври 2010 г.

Работнически глас (представяне)

Работнически глас

           Работнически глас е вашето/нашето място в мрежата. Мястото, където всички ние можем да споделим своите проблеми и житейски ситуации от работното си място и от квартала, в който живеем.
          Тук може да получите полезни съвети и решения за вашите трудови, житейски проблеми. Съвети и решения, извлечени от практиката и житейския опит на хора като вас/нас.
          Работнически глас е мястото, където ние заедно ще намираме успешните решения на своите проблеми, защото няма трудна ситуация, от която да няма изход, стига да има воля за борба и за победа.
          Заедно сме силни, заедно с колегата, заедно със съседа, заедно със съгражданина, нека дискутираме и изказваме своите мнения и осъществим на практика решения на проблемите си, които са еднакви за всички.
          Трябва да осъзнаем, че пасивното оплакване и очакване (за съжаление) не води до нищо.
          Да се заредим с оптимизъм и увереност в собствените си сили. Да разберем, че сме един отбор и да действаме като такъв.
          Банкерите, мафиотите и другите богаташи имат пари и това е тяхната сила. Те разделят и владеят.
          Нашата сила е в нашето единство. Всички заедно, а не всеки срещу всеки.
          Те имат пари и власт, но ние сме повече и можем да победим.
          С честност, искреност и воля за победа.
         Всичко, което си пожелаем ще се случи, всичко, от което не сме доволни, може да се промени, стига да има воля за действие. Всичко се постига със собствени сили, заедно!

Протест на шивачки в Кърджали



Работници излизат на стачка в Раднево

Съдбата на съкратените кремиковски работници

Работници от великотърновска фирма за пътно строителство излязоха на протест



Протест на пристанищните работници в Бургас

Още 250 000 българи ще останат без работа през 2010г.

Железничарската "дива" стачка на Централна гара - София (11 януари 2010)





Източването на "Кремиковци"

вторник, 5 октомври 2010 г.

Масови протести срещу съкращенията в Гърция (2009 г.)

Протести и репресии в "Ремотекс" - Раднево (2009 г.)





Положението във ВМЗ "Сопот" (2009 г.)









...И за положението във ВМЗ през 2008 г.:

Принуждавали работници в Разлог да гласуват за кандидата на Герб (2009 г.)

Шивачки от Сандански останали без заплати (2009 г.)

Пореден протест на работници от Кремиковци (ноември 2009 г.)