четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Ах вие, какви сте…


         ….стигнахме и до данък “барака”, а от къде тръгнахме… данък лукс! Но това беше отдавна – преди две седмици. Не, че съм се вързал на пропагандата, че богатите ще плащат, защото имат повече. Все пак виждам, че последните правителства винаги са галили богаташите с перце и са ги целували по задниците, но това вече минава всякакви граници. Не ни стига плоския данък, от който страдат най-вече работниците с ниски заплати, не ни стигат сметките за ток, парно, вода, а сега ще плащаме и за забравените, изоставените и порутените си бараки. Така сте ни хванали за гушите, че вече едва дишаме, но ще плащаме! Иначе лихви, съд и то по бързата процедура – ето чукат на вратата: “Заповядайте, осъден сте да платите еди колко си лева”.
         Мислите, че съм ядосан и за това пиша така, но бъркате. Бесен съм, защото това е античовешка политика, от която страдат бедните, а онези в палатите, сигурен съм, се смеят.
                                                                
                                                    Георги Василев - София

За повече информация:



четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Защо французите имат право да протестират срещу пенсионната "реформа"?

Или малката история на голямата лъжа...
Много се изписа, много се показа, но в крайна сметка малко истина се каза... В тази статия ще се опитаме да разкажем премълчаното и да докажем със статистически данни прикритата страна на наложената със сила и при никаква обществена подкрепа „реформа” на пенсионната възраст.

Дали реално това е решение на „проблема“?
Дали то е единственото решение?
Но най-същественият въпрос е, колкото и странно да ви прозвучи, има ли въобще проблем с финансирането на пенсиите?
manif1.jpg
Тъй като едно от малкото европейски общества, което изказа публично несъгласието си с тези уж спасителни мерки, бе именно френската общественост, ще направим анализ на ситуацията във Франция. По този начин искаме по напълно обективен начин, през погледа на страничния наблюдател, да изкараме наяве истинските подбуди за това политическо решение, повторено от всички европейски „лидери“, както и от някои латиноамерикански държави като Колумбия (следваща „препоръките” на САЩ) и послушно потретено от българските власти и пишман синдикати.

Реномето на Франция като една от най-социалните страни и застъпник на човешките права и свободи е само наполовина вярно. Събитията от това лято, скорошните репресивни законови мерки спрямо имигрантите, както и актуалното класиране на страната на 44-та позиция по свобода на пресата (1) показват, че митът за Франция започва да избледнява, откакто се подлъга от медийната кампания на Никола Саркози. Но тези теми са обект на друг анализ, така че да се заемем с това, което ни вълнува тук, а именно политическата лъжа около пенсионната реформа.

В самото начало е важно да се каже, че тази реформа е нелегитимна и неравноправна. Нелегитимна, защото в предизборната си кампания френският президент обеща да не вдига пенсионната възраст, т.е. французите гласуваха за него спрямо тези му обещания. От друга страна, неравноправна, защото увеличаването на пенсионната възраст ще засегне предимно най-бедните работници, които поради социалните си трудности, живеят по-малко, както и работещите в трудни условия, често станали жертва на хронични тежки заболявания. Жените, прекъснали работа заради майчинство, хората станали жертва на уволнения и продължителна безработица, ще са измежду множеството френски граждани с ниски доходи, които ще имат още по-ниски пенсии. Но въпреки очевидните социални неравноправия, които създава увеличаването на трудовия стаж и пенсионната възраст, интересното е, че властите оправдават това решение с икономическата и демографска реалност. Но каква е всъщност тази реалност? Ето 4 основни лъжи, пропагандирани от съвременното дясно френско правителство.


Първа лъжа: Все едно след футболен мач да дадеш само половината от резултата.

Преди идването на Рафаран (първи министър на Жак Ширак от 2002 до 2005), френската пенсионна система функционираше по следния начин. Бяха необходими трима работещи, за да издържат двама пенсионери. След пенсионната реформа проведена от Рафаран през 2003, съотношението се променя и властите съобщават, че вече е необходимо тези двама работници да плащат за трима пенсионери. Тоест, по-малко работещи ще трябва да осигуряват все по-уголемяващият се брой пенсионери (от 3:2 се минава на 2:3). Това е между другото и един от аргументите на властите и всички нормални хора биха се съгласили, че щом има по-малко работещи, които трябва да осигуряват все повече пенсионери, няма друго решение освен да се работи повече. Но какво всъщност не ни показват тези цифри?

С постоянното усъвършенстване на техниката и повишаването на производителността с всяка изминала година, тези двама работници, издържащи вече  трима пенсионери, ще произвеждат всъщност двойно повече, или еквивалента за четирима. Погледнато така, съотношението от трима работещи спрямо двама пенсионери става четирима работещи за трима пенсионери. Ето и първата лъжа на тази реформа. Със съотношение 4 : 3 е напълно реално да се запази солидарната пенсионна система, без да се увеличи пенсионната възраст.


Втора лъжа : Пари нема, бачкай !

Според НАЙ-ЛОШИТЕ официални прогнози (извадка от Националния статистически френски институт, ИНСЕЕ/ INSEE) икономическият растеж на Франция през 2040 ще е 1,5%. Ако през 2010, богатството на страната е изчислено на 2000 милиарда евро от които 13% отиват за пенсионната система (или 260 милиарда евро), то през 2040, БВП ще е двойно по-голям, или 4000 милиарда евро, от които 18% ще отидат за пенсионната система (или 720 милиарда евро). Значи, френските власти казват, че няма да могат да финансират пенсионна система, която се нуждае от 3 пъти повече пари, но всъщност пропускат да кажат, че и стойността на цялото произведено богатство ще е двойно и че в това съотношение, по-големият разход за пенсии не е трагично и още по-малко фатално събитие. Защо? Ами много просто. Ако през 2010 след изплащане на пенсиите остават 1740 милиарда евро за капитала, изплащане на заплати и инвестиции, то през 2040 остатъкът ще е много по-голям: 3 280 милиарда евро. Тоест, въпреки че разходите за пенсии ще се увеличат, парите ще са много повече и по никакъв начин по-големият процент за пенсионната система няма да ощети останалите сектори, а напротив. Дори и при най-лоши темпове на развитие, Франция би имала достатъчно ресурси, за да увеличи даже заплатите, и ако иска да намали още пенсионната възраст. Стига френското правителство да се стреми към едно социално справедливо общество. Но още един факт поставя под сериозен въпрос политическият апетит във Франция. Докато се пропагандира, че няма достатъчно средства за пенсионните осигуровки, приемайки закона за тази реформа, френският парламент отхвърли една от най-важните точки в него : премахване на принципа за натрупване на повече от една депутатски пенсии. Какво се получава : от една страна, Г-н Жак Ширак се пенсионира с 30 000 евро на месец (Саркози ще получи по 28 000 на месец) заради натрупване на пенсията му като кмет, депутат, президент и прочие, а от друга страна, няма пари за пенсионната система. Или няма желание за социална справедливост?

Най-учудващото е, че политиците си служат с тези цифри, за да успокоят населението, че ще има икономически растеж в бъдеще, но никога не ползват същите данни, говорейки за пенсионната реформа. Тогава чуваме единствено, колко скъпо струвала тя на страната и прочие. И въпреки че всеки ден говорят по телевизията за този прословут растеж, населението прие едновременно, че няма да има достатъчно икономически растеж, за да се осигурят пенсиите в бъдеще, но пък ще има достатъчно, за да се вярва на политическата класа и да се гласува за тях и на следващите избори. Странна противоречива ситуация. Между другото, историческата тенденция не е в увеличаването, а напротив в намаляване на работния стаж и, от друга страна, в прогресивното увеличение на осигуровките, които плащат работодателите. Не се учудвайте! Това не е шега, а напълно нормално, понеже, както показахме по-горе, и производителността, и печалбата се увеличават с всяка изминала година. Така че, когато Саркози казва "работете повече, за да печелите повече" той всъщност опровергава логичното историческо развитие на работния сектор, според което, заради по-добрата производителност, трябва да работиш по-малко, а да печелиш повече. ‎


Трета лъжа: Пенсионната система струва все повече на данъкоплатците !

През последните 40 години, финансирането на френската пенсионна система от 5% се е увеличила на 13% през 2010, или увеличение от 8% за този период. Според прогнозите на ИНСЕЕ, от 13%, разходите за пенсии във Франция ще се покачат на 18% през 2040, т.е увеличение от само 5%. Какво излиза? Френските политици, както и техните колеги в останалите европейски страни, пропагандират, че пенсиите струват все повече и повече, но всъщност е точно обратното : финансирането на пенсиите през следващите 30 години ще изисква по-малко допълнителни средства отколкото през изминалите 40 години. На всичко отгоре, ако преди заплатите са се увеличавали прогресивно, тъй като са били индексирани върху покачването на производителността, то днес са или замразени, или обезценени спрямо главоломното покачване на цените на стоките. Излиза, че лозунгът на френското правителство е „Работи по-дълго, печели по-малко”...


Четвърта лъжа: Частните пенсионни фондове : внасяй кинти, за да имаш достойни старини!

Може би най-голямата лъжа на политиците е, че искат да убедят населението, че пенсиите са плодът на нашата работа, т.е. като пенсионер получаваш средства, защото си внасял цял живот. Но всъщност принципът на солидарната система е напълно различен: всички осигуровки, платени от работещите в страната, са разпределени накрая на месеца на тези, които са в пенсия в дадения момент. Т.е вашата собствена пенсия ще е платена от хората, които работят в момента, когато се пенсионирате. Тази система функционира добре и горепосочените цифри показват, че нищо не пречи във Франция това да е така и през 2040. Но какво се получава в действителност? Каква е политическата пропаганда?  Властващите казват : съществува голям риск да не можем да платим пенсиите в бъдеще и карат хората да внасят допълнително в частни фондове, за да допълнят бъдещите си „мизерни” пенсии. Но дори и да приемем това за истина (въпреки че не е) и да почнем да внасяме в частни фондове в банките, какво се случва с нашите пари, веднъж попаднали в тези финансови институции? Нали не си мислите, че в момента, в който банката разполага с парите ви, тя ги заключва в дълбок сейф и ви ги пази за по-късно?! Нищо подобно!

В момента, в който внасяме пари в една банка, тя превръща тези реални парични стойности в акции и други подобни единици, които нямат никаква конкретна парична стойност. Тези единици представляват обещания за хипотетичното възвръщане на парите ни от евентуалното произведено в бъдеще богатство. И това само, ако има производственост, т.е икономически растеж и висок БВП в момента, когато се пенсионираме. Ами ако няма?

От всичко казано досега, следват два възможни варианта за Франция:
  1. През 2040 във Франция има достатъчно производителност, за да се финансира сегашната солидарна пенсионна система. В този случай трябва да се избере настоящата схема, и да се отхвърлят като вариант частните осигурителни фондове, или
  2. През 2040 няма достатъчно икономически растеж. Тогава е логично да се избере рекламираната от политиците система на частните осигурителни фондове. Дотук добре, но нали като отидете в банката и си поискате парите, които, нека припомним, са  превърнати в акции, банката трябва да ги продаде, за да ви плати. Но ако няма достатъчно произведено богатство, няма да има и кой да купи тези акции... Тогава какво? Кой пак ще е прецакан?
Така че, и да има, и да няма икономически растеж през 2040, изводът до който са стигнали протестиращите във Франция е един и същ : солидарната пенсионна система е най-логичното и сигурно решение. Но явно не всички са на това мнение, особено братът на френския президент, Гийом Саркози.

Последният политически скандал, който си прокара път дори и във Френската Асамблея, касае г-н Гийом Саркози и ръководеното от него предприятие Малаков Медерик: първата френска частна група за социално осигуряване. Групата Медерик създаде наскоро в партньорство с Националната осигурителна каса, дружеството Севриена, чиято цел е да завладее пазара на частните пенсионни вноски от началото на 2011. Интересно съвпадение, но за жалост не е единственото.

В конфиденциален документ от март 2009, публикуван на сайта на вестника Политис (Politis) и озаглавен « Проект за групиране на дейностите свързани с пенсионните и трудовите фондове на Националната осигурителна каса (CNP), Малакоф Медерик (Malakoff Médéric) и Катрем (Quatrem ) », става ясно, че още през 2009 година, тези дружества правят прогнози на потенциалната сума необходима, за да се изплатят бъдещите пенсии през 2020! Тази сума, оценена между 40 и 110 милиарда евро, се предвижда да се финансира чрез частни фондове като Севриена... Важно е да се подчертае, че в настоящия закон приет от френския парламент, в глава 5, ясно се казва намерението на френската държава „да развие капитализирането на пенсиите” т.е. прогресивното заместване на солидарната пенсионна система с частни пенсионни фондове.

При всички горепосочени факти и „случайности”, един въпрос изисква своя отговор:  Каква всъщност е целта на пенсионната реформа във Европа? Можем ли да предположим, че политическото желание, което в днешно време е обвързано с икономическите интереси на частни предприятия, има за цел, намалявайки нивото на пенсиите, да принуди хората да правят вноски в частни фондове и в крайна сметка да се стигне до премахване на солидарната пенсионна система и до все по-голямото забогатяване на частни дружества, групи, банки, корпорации... Интересен е фактът, че докато правителството на развиващата се Боливия  (с 60% бедност)  (2) решава да намали пенсионната възраст от 65 на 58 години, като за миньорите възрастта спада на 51, европейските богати индустриализирани държави я вдигат, оправдавайки се, че не могат вече да осигуряват финансирането. Странно, нали уж страни като Боливия са бедни и неможещи...

От друга страна, отказът на европейските правителства да наложат такси върху финансовите транзакции, което би вкарало милиони евро в дефицитните осигурителни каси, доказва за пореден път съвременните политически тенденции за погазване на социалната сигурност, оркестрирани от институции като Европейската комисия, Централната европейска банка и Международния валутен фонд.

Ако французите, дори и най-младите сред тях, са разбрали по какъв анти-социален път сме поели, то и останалите европейски народи, в това число и ние, българите, не трябва да се заблуждаваме от политическата безочливост и медийно лакейство, а да се запитаме чисто и просто : В какво общество искаме да живеем?

БЕЛЕЖКИ:
(1) Доклад на НПО „Репортери без граници”, публикувано на 20 октомври 2010
(2) Повече информация за пенсионната реформа в Южна Америка в следващ материал /за Боливия виж тук: http://www.monitor.bg/article?id=268889 - РГ/

Основни източници :
Фотогалерия и снимков материал:

На рисунката върху тарнспаранта : Възрастната жена казва : "На твоите години вече работих", малкото дете й отговаря "На твоята възраст все още ще работя".
На рисунката върху транспаранта : Възрастната жена казва : "На твоите години вече работих", малкото дете й отговаря "На твоята възраст все още ще работя".

manif3.jpg

Fenix

вторник, 16 ноември 2010 г.

Тарикатите от „Палфингер”

        Водещата в световен мащаб фирма за производство на хидравлични автокранове „Палфингер” вече няколко години извлича огромни печалби на гърба на българските работници. В България фирмата има два завода – единият е на територията на бившия военен завод „Бета” – Червен бряг, а другият на 20 км от Ямбол, в село Тенево, в цеха на бившия машиностроителен завод „Сила”. Разбира се, босовете от „Палфингер” са проучили много добре къде да направят заводите, като и двата района са много бедни, а безработицата е голяма. И на двете места е имало заводи, които са се нуждаели само от ремонт, а това не предполага ново строителство.
Компанията е известна с това, че открива заводите си в малки населени места из Европа /обикновено села/ и плаща унизително ниски заплати. Освен това купува и магазините за хранителни стоки и други продукти в района, и така може да определя цените и едновременно с това да прибира дадените на работниците заплати. /По този начин разходите за заплати се превръщат в приходи на фирмата./
Условията за работниците са много лоши – няма абсорбатори, които да извличат прахта и вредните изпарения от химикалите, водещи до много заболявания. Но такива приспособления далеч не са нужни, защото ежемесечните „замервания” на инспекцията по труда показват наличието на чист планински въздух в халетата на заводите. През зимата температурата се поддържа до толкова, че да могат да работят машините. /Добре, че са те – за работниците, естествено, не се мисли/. За радост на трудещите се, в завода машините не тръгват при минусови температури. На работниците се полага обяд, но цените на храната в стола са по-високи от тези в селската кръчма. За нощните смени първоначално е имало храна и кафе, но вече са се ограничили до една машина за безплатен чай – голяма щедрост.
Заплатите?! Всеки ден намаляват – криза е. Социалните придобивки също. Но какво пък, нали работниците не са машини и няма да откажат да работят, няма да има нужда от пари за ремонт и скъпи части. Отпуските са задължителни, в определено от работодателите време. Кодексът на труда – е, не се спазва, но австрийците вече знаят тънкостите на успеха в България.
На фона на работническата мизерия и световната икономическа криза шефовете си купуват луксозен минибус с екстри, за които за пръв път чувам – въртящи се седалки, всяка оборудвана с климатична инсталация – да няма конфликти /на един му топло, на друг студено.../. Количката превозва босовете от летище в близост до завода, където те кацат с частен самолет всеки понеделник, за да си тръгнат в четвъртък обратно за Австрия, където да харчат 10 пъти по-високите си заплати. Таксите, които плащали за престоя на летището в близост до с. Тенево им се сторили много големи и поискали да го купят. За тяхно съжаление то се оказало военно.
 Димо Казаков

Ниските заплати, лошите условия на труд, постоянната несигурност и унижение на работниците и служителите са характерни не само за заводите на „Палфингер”, но и за много други заводи и фирми в България. Ние, създателите на този блог, твърдо се противопоставяме и сме готови да помогнем на всеки работник като пишем за проблемите му и му окажем подкрепа в неговата борба.

сряда, 3 ноември 2010 г.

Препоръчват ни автогеноцид

            Във вторник (26 октомври 2010 г.) пребиваващите у нас представители на техническата мисия на Международния валутен фонд (МВФ) за пенсионната реформа се произнесоха с препоръки за "реформиране" на пенсионната система в България.
            Освен че господата, долетели у нас само за няколко дни и отседнали в един от най-скъпите хотели (както между другото правят навсякъде по света), не препоръчаха прехвърляне на професионалните пенсионни фондове към Националния осигурителен институт, обявиха сегашната ни система на пенсионното осигуряване в този й вид за добра. Но трябвали мерки за подобряване на състоянието й. Според експертите възрастта за пенсиониране трябвало още да се увеличи, защото била по-ниска от тази в други държави.
            Но това тяхно твърдение просто не е вярно – днес във Франция, в Гърция, а и другаде прагът за пенсиониране е с няколко години по-нисък от у нас.
            Според експертите от МВФ дупката в пенсионната ни система била голяма. А обсъжданите в момента реформи на кабинета нямало да запълнят пробойната. Финансистите от международната институция са на мнение, че по-високи пенсии у нас могат да се постигнат чрез доброволни, освободени от данъци спестявания на хората в пенсионните фондове по т.нар. трети стълб. Т.е. те завоалирано се изказаха против солидарното пенсионно осигуряване. Това обаче означава, че средствата, вместо да влизат в него и да запълват пробойните, се препоръчва да бъдат пренасочени в частни пенсионни фондове, които по време на финансови кризи са уязвими от срив.
            Но и това не е всичко! Господата, гледайки от своята камбанария, се изказаха за продължаващо увеличаване на стажа и повишаване на възрастта за пенсиониране, докато не достигне 66 години за всички.
            A какво означава това? И не представлява ли това за хората в страна като нашата изискване за работа до гроб? Защото продължителността на живот у нас за последните 20 години постоянно пада, като за мъже вече е едва около 67-68 години. А и ще продължи да намалява при това де факто несъществуващо вече здравеопазване. Защото дори да си платиш, в тази антисоциална държава вероятността да получиш адекватно лечение е минимална.
            Освен това какво ще стане с онези, които по здравословни причини не са в състояние да се трудят до такава преклонна възраст, или загубят работата си и не могат да достигнат необходимия стаж за пенсиониране, а и нямат спестени средства поради мизерното заплащане в тази държава? От какво да се препитават те в залеза на своя живот? За тях финансовите талибани от МВФ може би ще препоръчат суицид!?

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Криза или фарс за малоумници (писмо от читател)

          На пощата rabglas@gmail.com получихме следното писмо от читател:

Напоследък много се говори за криза и съкращаване на разходите. Но на кои разходи? Разбира се за здраве, за образование, за заплати и пенсии на хората. А пари за телевизионни шоута има и милиони за футболните трансфери има, а покупко-продажбите на отбори – тук вече говорим за милиарди. Значи трудещите се получават мизерни заплати и се чудят какво още да им вземат, а богаташите, които създадоха кризата с тяхната алчност и лихварство, нямат никакви ограничения. През последната година, когато бедните станаха още по-бедни, медиите съобщават, че седемте най-богати са успели да увеличат богатствата си с 30 милиарда. Мамицата им на тях, но и ние сме виновни. Защото не е виновен този който яде баницата, а тоя, дето му я дава. Нека погледнем Франция или Гърция – хората там стачкуват, защото се опитват да им отнемат права, за които са се борили десетки и стотици години. А ние защо мълчим? Хора, вдигайте се на стачки, на протести срещу врага – богаташите лихвари и кожодери.  Сигурен съм, че във всяка фирма, където има несправедливост, има и настроения за протест, но има и страх, защото няма единство и твърдост. Трябва да ставаме единни. Изолирайте подлизурковците и лизачите, и смело срещу богаташите и техните слуги – политиците. Мамицата им мръсна!