Обзор на действията за запазпаве на неговия дом 10/11 август, 2011 г.
Този обзор има за цел да държи в течение всички заинтерсовани от съдбата на Александър Стойков – приятели, журналисти, граждани. Усилията по прекратяване на заповедта на кмета на община „Слатина” от 27.07.2011 г. продължават. Подкрепата на всички нас е решаваща, от нея зависи общинските власти да спрат изпълнението на заповедта, да не изгонят Сашо на 12.08.2011 г. или когато и да било занапред.
1
Тука има, тука нема
Тука има, тука нема
Сутринта в 9 часа на 10 август Сашо и неговите приятели се събрахме пред община „Слатина” за да поискаме от кмета А.Апостолова и общината да ни изслуша и да отмени своята заповед за принудителното му извеждане от жилището. В присъствието на журналисти се срещнахме с властите – районния кмет, заместник-кмета и техен юрист-консулт (видео ). Кметът Апостолова първа говори и възнамеряваше да се изказват с предимство след нея и останалите служители, а съвсем накрая или пък въобще не, и Сашо. Бил вечен длъжник, достатъчно го търпяли – изброи дължими суми, които се отнасят не към юли 2011 година – съответно отдавна са изплатени, а към януари 2010г.
Ние предоставихме и запознахме присъстващите с всички документи, които доказват, че действителните задължения към момента на заповедта (27 юли 2011 г.) са съвсем други и са изплащани със забавяне не по-голямо от 3 последователни месеца. От 2 август всичко е изплатено. Кметът и подчинените й обаче продължаваха да поддържат трите мотива – неплатени сметки към „Топлофикация”, Софийска вода и към общината (за наеми). Документите на Сашо удостоверяват черно на бяло, че: 7 дни преди заповедта на „Слатина”, „Топлофикация” започва дело за раздутата си сума за топла вода (част от която 1260 лв. за 4 месеца без парно!). Решението на съда тепърва предстои, дотогава няма доказани дължими плащания; неговият въпрос със Софийска вода е решен още преди 3 месеца със споразумение за разсрочено плащане, което се изпълнява изрядно – показаха се квитанции от платени сметки; невнесените към общината наеми до 2 август са само два и са платени 5 дни след заповедта, като са предплатени месеците август-септември 2011 г.
Ние предоставихме и запознахме присъстващите с всички документи, които доказват, че действителните задължения към момента на заповедта (27 юли 2011 г.) са съвсем други и са изплащани със забавяне не по-голямо от 3 последователни месеца. От 2 август всичко е изплатено. Кметът и подчинените й обаче продължаваха да поддържат трите мотива – неплатени сметки към „Топлофикация”, Софийска вода и към общината (за наеми). Документите на Сашо удостоверяват черно на бяло, че: 7 дни преди заповедта на „Слатина”, „Топлофикация” започва дело за раздутата си сума за топла вода (част от която 1260 лв. за 4 месеца без парно!). Решението на съда тепърва предстои, дотогава няма доказани дължими плащания; неговият въпрос със Софийска вода е решен още преди 3 месеца със споразумение за разсрочено плащане, което се изпълнява изрядно – показаха се квитанции от платени сметки; невнесените към общината наеми до 2 август са само два и са платени 5 дни след заповедта, като са предплатени месеците август-септември 2011 г.
Какво изадиха в замяна общинските власти, за да докажат правотата си? Документи? Не, те не показаха никакви документи, за да убедят нас и всички присъствали, че имат основание да пъдят един млад човек. За „Топлофикация” – не знаели, че има дело, не ги били уведомили. Казаха ни – не сме длъжни да знаем и да ни бяхте казали. Сякаш някой е искал такава информация от него, сякаш Сашо е знаел, че ще издават поредната, ТРЕТА за година и половина заповед за гонене; за Софийска вода ги питаме откъде знаят, че не си спазва плащанията. Отговорът е: „Те ни казаха”. Добре, дайте документ да видим. Отговор: „Нямаме какво да ви покажем” (!); накрая се разкриха и за наемите – просто ни отказаха всякаква разпечатка на платежните, които те имат за получените от Сашо суми. А ние им давахме в замяна банкови извлечения по посочената от общината сметка, с всички преводи за 2010 и 2011 години. Разходите са покрити и надхвърлени. Явно тези приходи за кмета не са достатъчно убедителни. Малко е...
Излагация. Нали е институция, а няма и (или) укрива от потърпевшия собствената си информация. Сигурно е била на папката пред тях, но явно Сашо не заслужава това внимание. Никаква милост. Ако сме грешили или извършили нередност, защо да си казваме.
Стаята, в която ни приеха – портрет на Васил Левски. Възрожденски идеали, святост към истината и борба за свобода? Не, минаваме без тях. Чухме обиди и покана да напуснем България. Г-жа Апостолова не пропусна да удостовери Сашо и присъстващите с неуважителни и обидни изказвания. Той, нашият приятел бил „семейно обременен” с неплащането на сметки; за нея мнението на отделния човек „няма значение”; общинските жилища не се дават на хора в тежко социално положение; били сме по партийно поръчение при тях, някой ни е пратил да ги тормозим и сме приятели на Сашо само поради това (!); да сме си намерили държава без закони, тя и общината искат да ни покажат, че са безкомпромисни и това ще се види най-добре като остане той на улицата. Един от приятелите на Сашо даже беше поканен с настойчив плам да напусне...собствената ни държава. Да се махна от неговата и моя родина – това му пожела кмета на „Слатина” Антоанета Апостолова. Поклон пред самата арогантност, запознайте се с „тука има, тука нема” .
Казаха ни, че ще се съобразяват единствено с решението на Административния съд, пред който Александър е обжалван заповедта им. Няма човешка страна, няма да си отменят сами решението. Напомнихме им, че имат това право (след като съдът се произнесе). Не, да се стяга за улицата. Дадоха едно единствено обещание и то е: да не го гонят този петък, ако съдът не се е произнесъл дотогава. Съдът, както може да предположите, разполага с всички документи, предоставени му от наша страна. При пестеливостта на общината откъм документи, би могло да реши в полза на общината. И до днес не се беше произнесъл. В съда обаче го няма живия пример, истинския Сашо с надвисналата трагедия над него и болната му майка. Е, общината го има живия пример и е готова да го превърне в своя неподправен образец на несправедливост?! Песента й е: ще го гоним понеделник, вторник, сряда и четвъртък, обаче не тази седмица. А другата.
Ние, приятелите му поставихме двете си очаквания от тях. Да спрат да го гонят и да махнат заповедта. И да подновят договора си с него за ползването на жилището. Договор, който той е имал до януари 2010 година. Преди да решат да го гонят толкова пъти и толкова настойчиво.
Излагация. Нали е институция, а няма и (или) укрива от потърпевшия собствената си информация. Сигурно е била на папката пред тях, но явно Сашо не заслужава това внимание. Никаква милост. Ако сме грешили или извършили нередност, защо да си казваме.
Стаята, в която ни приеха – портрет на Васил Левски. Възрожденски идеали, святост към истината и борба за свобода? Не, минаваме без тях. Чухме обиди и покана да напуснем България. Г-жа Апостолова не пропусна да удостовери Сашо и присъстващите с неуважителни и обидни изказвания. Той, нашият приятел бил „семейно обременен” с неплащането на сметки; за нея мнението на отделния човек „няма значение”; общинските жилища не се дават на хора в тежко социално положение; били сме по партийно поръчение при тях, някой ни е пратил да ги тормозим и сме приятели на Сашо само поради това (!); да сме си намерили държава без закони, тя и общината искат да ни покажат, че са безкомпромисни и това ще се види най-добре като остане той на улицата. Един от приятелите на Сашо даже беше поканен с настойчив плам да напусне...собствената ни държава. Да се махна от неговата и моя родина – това му пожела кмета на „Слатина” Антоанета Апостолова. Поклон пред самата арогантност, запознайте се с „тука има, тука нема” .
Казаха ни, че ще се съобразяват единствено с решението на Административния съд, пред който Александър е обжалван заповедта им. Няма човешка страна, няма да си отменят сами решението. Напомнихме им, че имат това право (след като съдът се произнесе). Не, да се стяга за улицата. Дадоха едно единствено обещание и то е: да не го гонят този петък, ако съдът не се е произнесъл дотогава. Съдът, както може да предположите, разполага с всички документи, предоставени му от наша страна. При пестеливостта на общината откъм документи, би могло да реши в полза на общината. И до днес не се беше произнесъл. В съда обаче го няма живия пример, истинския Сашо с надвисналата трагедия над него и болната му майка. Е, общината го има живия пример и е готова да го превърне в своя неподправен образец на несправедливост?! Песента й е: ще го гоним понеделник, вторник, сряда и четвъртък, обаче не тази седмица. А другата.
Ние, приятелите му поставихме двете си очаквания от тях. Да спрат да го гонят и да махнат заповедта. И да подновят договора си с него за ползването на жилището. Договор, който той е имал до януари 2010 година. Преди да решат да го гонят толкова пъти и толкова настойчиво.
2
Не е възможно да не ви чуят
БТА оказа своето съдействие и предостави възможност за повече гласност и яснота по случая. На пресконференцията самият Сашо говори повече за своето житейско положение и грозната заплаха, пред която го поставят общинските власти. Подкрепиха го с думите си още приятели. Дошлите на пресконференцията журналисти научиха нова информация и видяха документите в негова защита. Благодарени на техните усилия, също така, повече хора ще научат за случващото се. Те изказаха своята подкрепа – Не е възможно да не ви чуят!
На 11 август продължаваме с настояването да решат случая на Стойков в полза на справедливостта. Ние сме решени да:
- Търсим решението на Административния съд-София (няма предварителна информация кога ще излезе)
- Очакваме да ни приемат в Столична община. Откритото писмо, с което ви запознахме, е адресирано до кмета на София г-жа Й.Фандъкова. Очакваме да разгледат случая на Сашо с принципна позиция: остава ли да живее нормално или остава без покрив
- В промеждутък от време: отговор ни дължи и Омбудсмана на Република България. Винаги е подходящо да се изпробва полезността на институциите
Щом искаме и знаем как да си помагаме един на друг, няма неразрешими неща. Защото да помогнеш на другия, това означава, да помогнеш и на себе си!
Не е възможно да не ви чуят
(БТА, 13.00-14.00 часа, пресконференция по случая на Александър Стойков)
БТА оказа своето съдействие и предостави възможност за повече гласност и яснота по случая. На пресконференцията самият Сашо говори повече за своето житейско положение и грозната заплаха, пред която го поставят общинските власти. Подкрепиха го с думите си още приятели. Дошлите на пресконференцията журналисти научиха нова информация и видяха документите в негова защита. Благодарени на техните усилия, също така, повече хора ще научат за случващото се. Те изказаха своята подкрепа – Не е възможно да не ви чуят!
3
Продължаваме до единствения справедлив край
Продължаваме до единствения справедлив край
На 11 август продължаваме с настояването да решат случая на Стойков в полза на справедливостта. Ние сме решени да:
- Търсим решението на Административния съд-София (няма предварителна информация кога ще излезе)
- Очакваме да ни приемат в Столична община. Откритото писмо, с което ви запознахме, е адресирано до кмета на София г-жа Й.Фандъкова. Очакваме да разгледат случая на Сашо с принципна позиция: остава ли да живее нормално или остава без покрив
- В промеждутък от време: отговор ни дължи и Омбудсмана на Република България. Винаги е подходящо да се изпробва полезността на институциите
Щом искаме и знаем как да си помагаме един на друг, няма неразрешими неща. Защото да помогнеш на другия, това означава, да помогнеш и на себе си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар