Що е работнически контрол

         

През годините станахме свидетели на безконтролно източване и унищожаване на редица български предприятия. Най-пресни такива примери са ВМЗ-Сопот, БДЖ, ОЦК-Кърджали, ГОРУБСО-Мадан, ВРЗ-Карлово и др. Безотговорното управление на предприятията води със себе си лоши условия на труд, тежки трудови злополуки („Ораново“), забавяне и неизплащане на заплати, масови съкращения на работни места. Същевременно всеки един работник иска да се труди при по-добри условия и да получава по-добро заплащане, да има сигурност на и за работното си място, и неговото предприятие да се развива и укрепва. Ние смятаме, че в съвременните условия този стремеж на работниците е възможно да се осъществи по пътя на установяването на работнически контрол в предприятията, независимо дали са частни или държавни, независимо дали става въпрос за мина, магазин или шивашки цех. Където има работници, има условия и за работнически контрол.

Работническият контрол съвсем не е абстрактен лозунг, а реално действащ механизъм. Той позволява на работниците да се вземе активно участие в управлението на своето предприятие и да не се допускат злоупотреби от страна на собствениците и мениджърите. Формата на работнически контрол може да е различна. Най-радикалните форми на работнически контрол съществуват днес в много предприятия в Аржентина и Венецуела. Там, собственикът, дори и да е съхранил формално своите юридически права, остава само номинален притежател, докато всички решения се взимат от трудовия колектив. Но за работнически контрол може да се говори и при всеки протест, при всяка написана листовка или проведена стачка, разобличаващи лошото управление на предприятието и неговия собственик, който обикновено не само не допуска работниците до пряко участие във взимането на решения, но дори и не се допитва до мнението на трудовия колектив.

Какво може и трябва да се контролира?

За да имаме действен работнически контрол, необходимо е да се контролират всички основни аспекти на стопанската дейност на предприятието: внасяне и изнасяне на всякакви ценности от територията на предприятието, паричните средства в банковите сметки и в касата на предприятието, материалните ценности в склада на предприятието и в производствените помещения.

Работниците са длъжни да знаят: предприятието къде с какви и колко парични средства разполага, а също и готовата продукция, суровини, материали, оборудване, както и при необходимост – сметките за ток, за гориво и смазка, за вода и т.н.

За да се възпрепятства източването на предприятието чрез различни схеми, е важно да се знае на кого, по какви цени и при какви условия се продава готовата продукция, навреме ли се планира на кого ще бъде продадена, от кого и как се придобиват суровини и т.н.; има ли предприятието акции в други предприятия; раздавало ли на някого кредити и ако да – на кого и при какви условия.

Още един важен аспект са т.нар. източници на средства на предприятието: какви задължения има предприятието, при какви условия са взети и се изплащат тези кредити, кои са акционерите в предприятието. Най-важното, което трябва да се контролира от работниците в едно предприятие – това е неговото счетоводство.

Как да се контролира?

Главното в контрола е всичко да се документира. Незабавно трябва да се съставя акт при всяко подозрително действие на собственика. Опит да се изнесе оборудване или готова продукция без да е документално удостоверено и обяснено, недопускане до работното място, изключване на електричеството или отоплението – за всяка една такава проява трябва да се съставя акт (може и написан на ръка), в който подробно да се описва случилото се. Главното в акта е да се опише точно мястото и времето на произшествието,  и той да е подписан от поне трима представители на синдиката/трудовия колектив в предприятието, които са били очевидци на случилото се.

Не на последно място

Работническият контрол не свършва с входа/изхода на предприятието. Когато бъде наложен работнически контрол, той ще се сблъска с противодействието не само на собственика на предприятието, но също и със собствениците на други предприятия, а също така (най-вероятно) и с противодействието на държавата. Да се разчита на успех, може само в случай на широка подкрепа за трудовия колектив от страна на жителите на града, в който се намира предприятието, а също и от страна на работниците на други предприятия – във и извън страната.

Формите и методите на работнически контрол могат да бъдат различни – тук не може да се мине без творчество от страна на работниците. Готови рецепти за работнически контрол не съществуват. Трябва да сме наясно с едно: всеки път, когато оспорваме правото на собственика да ни уволнява, всеки път, когато заедно с колегите отстояваме своите общи интереси, когато се съпротивляваме срещу влошаването на условията на труд, когато се противопоставяме на масовите съкращения  и т.н. – ние внасяме своя принос в делото на работническия контрол.