Приватизацията носи смърт на миньорите от „Ораново“ (позиция на „Работнически глас“)

„Приватизация = грабеж и ликвидация“ – с такъв лозунг се включихме миналата година в кампанията за защита на БДЖ от приватизация, кампания, която продължава и до днес. Че приватизацията е грабеж и ликвидация потвърждава и историята на приватизирания през 2004 г. рудник „Ораново“. Рудникът е за добив на каменни въглища и се намира на 2 км от град Симитли. Някога тук са работили повече от 3000 души. Днес са останали само 300. Заплатите са били по над 1000 лв. Сега едва достигат 400-500 лв., които при това се изплащат със закъснение. Но в „Ораново“ приватизацията носи не само ликвидация на работни места и грабеж на работнически труд. Приватизацията носи и смърт за работниците. В буквалния смисъл на думата. През 2007 г., при две злополуки (взрив на газ гризу и свличане на скална маса) в рамките на няколко месеца, умират 4-ма работника, а много други получават тежки изгаряния. На 16 юли 2013 г. при нова тежка злополука са затрупани 4-ма работника. Официалните медии разказват: „Инцидентът е станал около 9,45 ч, когато в 64-а събирателна галерия на 160-ия метър са се свлекли кал, вода и скална маса, които са затлачили галерията и са разрушили крепежната рамка”, съобщи директорът на противопожарната служба Георги Пармаков. Свличането е откъснало четиримата работници под земята. Двама от тях са затрупани, а другите са останали от другата страна на пропадналата маса. Работниците в мина "Ораново" са започнали спасителни действия веднага след инцидента, а в 11,15 ч. подаден сигнал в полицията. Извикан е екип на минно-спасителната служба от Бобов дол, защото в “Ораново” няма - ЗАКРИТА Е СЛЕД ПРИВАТИЗАЦИЯТА МУ. Започнало е подаване на въздух към затрупаните чрез водоизливна тръба и изгребване на натрупания материал.

“Два часа всички мълчат за инцидента. Разбрахме от медиите и веднага тръгнахме. Никой от ръководството не излезе да ни каже какво се е случило. Всички тук са като каторжници! Здрав труд и пълно подчинение и страх”, нареждаха през сълзи близки на миньори, пристигнали пред портала на рудника.“

И при такива очевидни факти, медиите се опитват да прикрият истината със заглавия от рода на „Кал, вода и скали погребаха миньори в "Ораново". Но не калта, водата и скалите, а приватизацията и последвалите я крайно влошени условия на труд са довели до смъртта на миньорите. Не природата, а безконтролното самоуправство на приватизаторите е главният виновник за трагедията.

Ето защо, със същата убеденост, с която твърдим, че приватизацията носи смърт на работниците, ние казваме и че работническият контрол може да осигури достойни условия на труд и живот на работниците. Стига частнически произвол, време е за работнически контрол.