Емигрантска съдба

ДАЛЕЧЕ СЪМ ОТ РОДНИЯ БАЛКАН.
ПРОКУДЕН ОТ МИЗЕРИЯ ГОЛЯМА.
В БЪЛГАРИЯ СЕ ЧУВСТВАХ НЕЖЕЛАН.
РАБОТА ЗА МЕНЕ, НИЙДЕ НЯМА.

КУФАРИТЕ НЯКОЙ ГИ ВЗЕМА.
АЛА ТОВА НЕ Е ГОЛЯМА ДРАМА.
НЯМАМ ВЕЧЕ СПОМЕН ОТ ДОМА.
ОСТАНА САМО СНИМКАТА НА МАМА.

СЛОЖИХ Я ВЪВ ВЪТРЕШНИЯ ДЖОБ ,
ДА БЪДЕ С МЕНЕ, БЛИЗО ДО СЪРЦЕТО.
МАЙКАТА, ОБИЧА СЕ ДО ГРОБ,
КАКТО МАЙКАТА ОБИЧА СИ ДЕТЕТО .

ПЪТУВАХ ЧЕСТО, ПО СВЕТА ГОЛЯМ.
РАЗДЕЛЕН НА БЕДНИ И БОГАТИ.
ЕДНО И СЪЩО Е И ТУК И ТАМ.
ЕДНИ В ПАЛАТКИ, ДРУГИ ВЪВ ПАЛАТИ.

РАБОТЯ ДНЕС, ДОРИ НА ДВЕ МЕСТА.
НО ТРУДНО СЕ ПОНАСЯ САМОТАТА.
НАЙ- ТРУДНО МИ Е КЪСНО ПРЕЗ НОЩА ,
КОГАТО МЕ ОБЗЕМЕ ПАК ТЪГАТА.

ТЪГУВАМ ПАК ЗА РОДНАТА ЗЕМЯ,
В КОЯТО СЪМ РОДЕН И СЪМ ПОРАСНАЛ.
НЕ МОГА С НИЩО ДА Я ЗАМЕНЯ
И СПОМЕНЪТ В СЪРЦЕТО НЕ УГАСВА.

МАЙКА МИ НАВЯРНО ПОБЕЛЯ.
НЕ СЪМ Я ВИЖДАЛ АЗ, ОТ ПЕТ ГОДИНИ.
ГЛЕДАМ НЯКОЙ ЛЕВ ДА ЗАДЕЛЯ,
ЗА ДА СЕ ВЪРНА В СВОЯТА РОДИНА .

ПЕЙО ПЕЕВ