„Правена е икономия с човешкия живот“ (репортаж от "Ораново" на "Работнически глас")

22 юли 2013. Пристигаме в град Симитли малко преди обяд и навлизаме в квартал „Ораново“, в който, по улица „Септемврийска“ се насочваме към рудника. Той се вижда отдалече и също така отдалеч личи колко са верни приказките на концесионера за 20 млн. лв. инвестиции (виж снимките). Пред рудника ни посреща сериозно журналистическо и полицейско присъствие. Опитите ни да говорим с работници, са неуспешни. Охраната ни насочва към близко заведение. Там провеждаме разговор с двама бивши работника от „Ораново“. С тях провеждаме продължителна беседа. По-долу публикуваме основните акценти от разговора ни.

Заплатите

99-та година напуснах рудника. Тогава още беше държавен. Мината стана частна 2005-та май. Тогава работех като трамвайджия и взимах 400 лв. заплата. А сега – 400-500 лв за копачи (което е много по-тежка и високоплатена работа – Раб.глас), хм... А и тогава хлябът беше 15 стотинки (има се предвид преди 1989 г. – Раб.глас), а сега е 1 лв., прави сметка каква е разликата.

Храната

Имахме право на две безплатни яденета, а и в рудника ни даваха храна – сирене, кашкавал, кафе, кисело мляко.

Тогава какви мерки са се взимали за безопасност на труда в сравнение със сега?

Ехеее (възклицание, с което недвусмислено беше изразена огромната разлика в мерките за безопасност на труда тогава и сега – Раб.глас).  Сега свличанията са затова, че само се взима, а нищо не се слага. Беше предвидено водно запълнение да има. Да се запълват кухините, от където са изкарани въглища, с вода и земна маса. В „Брежани“ (съседната мина, която е закрита – Раб.глас) всичко беше с водно запълнение. Колкото въглища се вземат – всичко се запълваше. А тук нито се запълва, нито нищо.  Явно много е масраф, много пари трябва.  А иначе си има специални машини, които бъркат вода и земя – като боза става – и се запълват кухините.  

Срутването

Сега се е срутило огромно количество кална маса. Запълнени са поне 50 метра по събирателната. И знаеш ли кога тези момчетата ще са живи? Точно никога.  Синове да са ми – казвам ти, че не са живи. Дано да са оцелели по някакъв начин обаче не вярвам. Това е страшно, бе. Добре, че е станало преди хората да са се наредили по машините.  А това не е една машина. Да не кажа голяма дума, но това са поне десет машини, наредени вътре. На тези десет машини на всяка трябва да застане човек, за да може да я пуска. Ако се бяха наредили всички тези хора да работят, не четири човека, а 24 човека щяха да са заминали.  Срутването е станало сутринта, преди още да влязат хората да почнат въглищата. Десет минути по-късно да беше станало срутването, 15 човека нямаше да могат да ги извадят.

Брой работници

Вътре е много народ. Една смяна е от 25 до 30 човека.  А се работи на три смени. Сега в мината работят общо 300 човека. По мое време само в един участък в една смяна работеха 30 човека – това са машинисти, гораджии, майстори, помощници, крепачи, други. 30 човека смяната само от един участък. А те бяха два участъка. Отделно си имаше други хора, които работят из рудника – трамвайджии, гризутчии, поддръжки. За обезопасителната служба – във всяка смяна си имаше двойка крепачи.  Те специално гледат да няма някой счупен дирек – да иде да го подмени, да го пооправи. 

А тези, които добиват въглищата, с машини ли работят?

Не.  Какви машини. Кирка знаеш какво е? Викат му още казма. С една тесла и с една кирка, това е. И една джага.

По някое време в разговора се намесва друг бивш миньор, за да вземе отношение по въпросите за храната и заплатите.

Храната

Много силна храна ни даваха долу. По 200 грама луканка, кисело мляко, колкото искаш.

Заплати

Пенсионирани миньори взимат 800 лв., а заплатите на сега работещите в рудника миньори-копачи са по 5-600 лв.  А и не им дават нито дрехи, нито обувки.

Приключвайки разговора, хората ни насочват към близкото село Крупник, откъдето са двамата затрупани и все още ненамерени миньори. В центъра на Крупник се срещаме с друг бивш дългогодишен работник, който ни разказва следното:

36 години съм работил в рудника. За да падне толкова кална маса, че да се налага взривяване – това значи, че не е крепено по паспорт. За да падне толкова скала, значи, че въобще не е крепено и е правена икономия с човешкия живот.  И по наше време се случваха злополуки – мините не са идеални. Случвало се е да избухне гризу, да се счупи някъде дървеното укрепление и да удари някой. Но такова срутване... – не! Подсигуряваше ни се след всяко излизане от мината къпане, дрехи, храна и право за в къщи. Докато сега – безхаберие.

На какво отдавате това безхаберие?

Икономия за сметка на човека. Аз да се обогатя, пък ти как ще си – какво ми пука. Че мишката си е заминала – голяма работа, една мишка. Не се цени човешкият живот, разбирате ли.  А човешкият живот е скъп. А те си мислят така: „Аз да съм и след мен потоп. Аз тръгна ли си и попът да не се върне“.  Това е. Това е цялата истина. Другото е, че след 1993-94 година в мините започнаха да слагат за ръководители хора, които нямат достатъчно данни за ръководители. След 89-та имаше само един кадърен шеф на мините, но на него жена му беше много алчна. След него всички следващи ръководители бяха (показва с недвусмислен жест, че са ползвали положението си само за лично облагодетелстване – Раб.глас).  На 3 май 2000 г. ме уволниха като некадърен. На моето място трябваше да сложат партиен функционер. Послушко. От партията на Костов. А аз не им свалях шапка. 2-3 месеца след като ме изгониха, заплатите на миньорите започнаха да падат. От юли 2000 г. заплатите паднаха с 300 лв. Дотогава средната заплата на един майстор-копач беше 1550 лв. На спомагателните беше някъде около 6-700 лв. И оттогава заплатите падат и си падат. Един миньор на ден трябва да изкопае 4 тона кюмюр. 4 тона по 100 лв. – това са 400 лв. За ден. А той сега за месеца взима 400 лв.

Мина „Брежани“ направо я затвориха.  В „Ораново“ по мое време работеха 895 човека. Средносписъчен състав.  Стигали са най-много до 1100 души. След 89-та започна да намалява броят им. Първо някои хора напускаха доброволно с надеждата, че могат да правят бизнес. Но от април 2000 г. започнаха и съкращенията. Някои съкращения бяха нарочни с цел да се взимат подкупи от работниците (за да си запазят работата). Директорът тогава не беше минен специалист, той беше сребролюбец, беше чирак на златния телец. А за сегашния управител на рудника съм чувал, че иска подкуп и за да започнеш работа в рудника – иска да му „блъснеш“ 4000 лв. А самият той е избран за управител без конкурс.

Да се върнем на злополуката. На какво отдавате случилото се?

Първо – неграмотно управление. Второ, което е най-фатално, това е галерия, не е шайба. Шайбата е с вход и изход, докато галерията е само с вход. Не е имало добро укрепление. Нямало е и обрушовки, както се правеха преди (обрушаване – целенасочен взрив и запълване на вече неизползваеми въглищни участъци – Раб.глас). Не е спазен паспортът на крепене, не е спазена технологията на изработка. Това е. Сигурен съм, че сега няма и спасителна служба. А по мое време имаше спасителна стан-ци-я. Списъчният й състав беше 48 души + началник и механик – общо 50. Пак повтарям: не може да падне такава голяма кална маса, която да има нужда от взривяване (за да се разчисти), ако се е спазвал паспортът.

2007 година пак е имало две тежки злополуки в „Ораново“. Защо според Вас не са взети мерки след това и сега се стига до нов тежък инцидент?

Защото правят икономия с цел само собствените джобове да пълнят. Това първо. Второто е от некадърщина.

По Ваше време търсеше ли се отговорност при такива злополуки?

През 66-та, или през 65-та имаше още по тежък инцидент в мина „Пирин“. Загинаха 11 човека. От взрив на газ гризу.  Издири се кой е виновен и го осъдиха на 8 години затвор. След като излезе от затвора, го осъдиха да дава 30% от заплатата си, за да се изплати кръвнина.

А сега как мислите – дали ще има някой осъден за случилото се?

Не. Досега да е имало някой осъден? Нищо няма да го направят.

Един по-общ въпрос. Как живеят хората във Вашия регион?

Хората тук живеят в страшна мизерия и нищета. Преди оттука всяка смяна тръгваха по три големи рейса работници. Сега няма трима. Три смени по три рейса – това са девет рейса. Да ги сложим средно по 40 човека – това са повече от 300 човека. А в мина „Пирин“ от Крупник работеха 527 човека. Имаше поминък. Аз построих къщата си, докато работех в мината.  А сега районът ни е много беден. Няма работни места. И после, този, който има, не пита този, който няма. Не го жали. Сега всички викаме, че има криза. А някога баща ти знаел ли е тази дума „криза“? Не.

Освен в рудника другаде работа има ли?

Имаше няколко шивални.  Държеше ги чужд човек, грък. Дойде, понапълни се, не му изнася и на друго място отиде. Така.

СНИМКИ: