неделя, 16 август 2015 г.

Създаване на синдикална организация в частна фирма от хранително-вкусовата промишленост. Интервю с Валери Иванов



Представете се. Разкажете за предприятието, в което работите.

Казвам се Валери Иванов и съм синдикален деец във фирма от бранша на хранително-вкусовата промишленост. Фирмата се намира в София и се занимава с производство на млечни продукти. Собственикът на фирмата се сменяше няколко пъти през годините. В момента е притежание на една голяма италианска корпорация, която има поделения по цял свят. Броят на работниците е около 150-160. Допреди 2 години цифрата беше 250, но се редуцира почти наполовина. Производството като цяло се запази, не се е закрила нито една линия и хората са казано полунашега-полунаистина на санитарния минимум. Двама души да отсъстват и се срива почти цялото производство. Защото работим на принципа на взаимна заменяемост. Фирмата произвежда прясно мляко, кисело мляко, плодови млека, сметани. Суровините за продуктите на растителна основа са ни внос, докато млякото си е от местни производители. Качеството на произвежданата продукция се следи и то доста добре, бих казал.

Каква точно е длъжността Ви във фирмата?

Аз съм оператор на машина. Първоначално работих и поддръжка и управление на машина. Впоследствие, с увеличаване броя на машините, с поддръжката се заеха други колеги, които са отделно от операторите. Преди беше строго определено на каква машина можеш да работиш. Сега, по новите правила, шефовете могат да те местят да работиш на различни машини. В началото бяхме само двама-трима, които можехме да работим на повече от три работни места (във фирмата). Сега вече при такива условия е поставен целият персонал. Това си има и положителните страни, защото в случай на повреда на някоя машина, ти не оставаш без работа и не бездействаш. Просто те преместват и работиш на друга машина. За да можеш да работиш на някоя от машините, трябва да си технически грамотен. Да знаеш какво е налягане, температура...

Какви са условията на труд?

Помещенията, в които работим, не са специално устроени за такъв тип дейност. Навремето в тях се е развивала съвсем друга дейност. Не казвам, че са съвсем непригодни, но има какво да се желае повече. Помещенията не са отоплени, по простата причина, че от самия производствен процес температурата достига 28 градуса през зимата и 40 – през лятото. Самите машини, с които работим, излъчват страшно много топлина. От април до средата на октомври температурата редовно надхвърля 30 градуса. От 3-4 години имаме изградена вентилационна система. Тя обаче е страшно неефективна. Стои повече за пред Инспекцията по труда, че уж са положени усилия за охлаждане на помещенията. Реално, трите вентилатора на покрива няма как да противодействат на 137-те градуса температура, до която се нагряват машините. Летните месеци борим жегата, като отваряме всички врати, което е абсолютно забранено за такъв тип производство. То изисква изолация, по-точно казано: изисква „степен на чистота“.
Във връзка със степента на чистота ни е забранено да ходим с цивилни дрехи в помещенията. Фирмата ни осигурява работно облекло.
Въпреки тези изисквания, ние отваряме всички врати. Казвал съм на началниците, че въпрос на време е някоя от работничките да колабира, ако не отворим вратите. И дори така до 23.00 часа през лятото температурата е 35-37 градуса. Леко разхлаждане настъпва едва в ранните часове на деня и то, ако навсякъде е отворено. Вратите се затварят само, когато идва някоя комисия. При нас комисии идват често за проверка. Ние предварително знаем кога ще дойдат комисиите. Всъщност, те сами ни известяват, че ще дойдат, например следващия вторник. Тогава чистим и затваряме вратите, от което работата става малко тегава.
Друг сериозен проблем с условията на труд е нивото на шума. Според проверяващите шумът е в рамките на нормалното. Аз също съм свикнал, не мога да преценя дали е така. Във всеки случай, вътре в помещенията не можеш да проведеш телефонен разговор. За да се преодолее проблемът с шума, ни раздават антифони (тапи за уши). Те обаче не се носят. Просто не може да се носят. Първо антифонът, на 37 градуса, 12 часа вътре в помещението, ако не ти се свари мозъкът, ще ти изтече от ушите. Някои колеги все пак ги носят, защото има машини, които действително са страшно шумни и няма друг начин. Иначе, аз ако не чувам машината как работи, не мога да се ориентирам как протича производствения процес. Абсолютно трябва да чувам какво се случва. Да не говорим, че всяка една машина дава аларма при някакъв проблем – това трябва да го чуеш. И така, шумничко е при нас. Правиха ни обаче изследвания – нямаше оглушали.
Освен това, при стерилизирането на машините ни се налага да работим с различни дезифектанти. От тях най-мощен е водородният прекис, известен още като пероксид. Този окислител насища въздуха в радиус 6-7 метра около машината. Убивайки бактериите, той влияе и на човешкия организъм. Най-видимото отражение, което оставя върху нас, пероксидът, е че чернокосите стават руси, а русите – рижави. Като ме види някой с тези рижави кичури, си мисли, че съм сменил половата ориентация.
Има и проблем с радиацията. Една от машините във фирмата – нивомер – използва изотоп. На тези, които работим с нивомера, ни правят допълнителни медицински прегледи за лъчева болест. Например, на мен ми установиха, че имам повече левкоцити (бели кръвни телца). Когато левкоцитите са повече от нормата, това е първи признак за остър лъчев синдром. Във връзка с това, трябва да отбележа, че по отношение на медицинските прегледи на работниците, фирмата е изрядна. Но няма и как да е по друг начин, при положение, че работим с радиоактивни материали.   
Продължителността на работното време е 12 часа, въпреки че фирмата твърди дори на официалния си сайт, че се работи на 8-часов работен ден. В трудовите ни договори също е записано 8 часа, но впоследствие се дописва нещо като анекс, „споразумение“, че сме съгласни да работим на смени – дневни и нощни. По този начин работният ден нараства до 12 часа. Допълнителните 4 часа се отчитат. Но понеже смените не са строго регламентирани, както се изисква от закона (при 12-часова смяна: дневна-нощна-два дена почивка), може да се получи така, че да се работи няколко дена подред. При което се нарушава изискването за 40-часова работна седмица в Република България. Работната седмица редовно продължава по 48 часа, а понякога и по повече. Според Кодекса на труда работната седмица може да бъде увеличена максимум с 6 часа, т.е. общо 46 часа. За извънреден труд не ни плащат допълнително, но ни дават повече свободни дни през следващия месец (ако има по-малко работа).   

            Как се стигна до идеята за създаване на синдикална организация?

            Идеята за създаване на синдикална организация възникна преди около 7 години. Тогава не ни се удаде. Проведохме разговор с ръководството на фирмата. Ръководството отхвърли идеята ни и въобще да си помисляме за нещо такова. Но имаше такава уговорка, че ако възникнат проблеми, веднага да се започне диалог до стигане на някакво решение. И на практика беше така. Обаче напоследък, след като се смени собствеността на фирмата и при условията на т.нар. световна финансова криза, персоналът се редуцира страшно много, започна да става все по-тежко да се работи, нарушенията на Кодекса на труда ставаха все по-многобройни и все по-безобразни. Тогава се събрахме група колеги, решихме, че това не може да повече да продължава така и създадохме профсъюзна организация към КТ „Подкрепа“.

            Разкажете по-подробно за преди 7 години.

            Аз и други колеги се бяхме занимавали със синдикална дейност в предишните предприятия, в които бяхме работили. Решихме да се направи нещо, да се задейства по някакъв начин да има кой да дава отпор на работодателя, а не той едностранно да решава всичко. Отидохме не при ръководството, а директно при собственика. На добра воля. Той не позволи, каза, че е категорично против, но ако имаме проблеми, да говорим с него. В интерес на истината, впоследствие, когато сме отивали при него, винаги е имало някакво раздвижване в положителна насока, малко или много.

            Спомняте ли си все пак някакъв конкретен повод, който ви накара да стигнете до идеята за профсъюз?

            Значи, за да се стигне до такова решение, е имало някакви причини. Повечето от тях бяха свързани именно с работното време, с графиците. При нас графикът е такъв: обаждат ти се и ти казват, че утре си на работа или пък ти вече си тръгнал за работа и ти се обаждат и ти казват, че днес не си на работа, защото просто няма производство. И има седмици, в които няма работа или само за 1-2 дена. А има седмици, в които има работа за 4, понякога и за 5 дена (по 12 часа), което е в много голямо нарушение. Понеже няма установен график и човек не може да си планира нито отпуска, нито почивки, нито нищо, а и заплатите не бяха увеличавани от много време, се стигна до такова решение да се направи организация. Тогава не се получи. Сега не питахме никого, а направо я създадохме.  

            Фактически, през тези 7 години, вие вече сте имали създадена неформална профсъюзна организация, която е била призната от собственика?

            Да. И самият той се държеше като човек. А не като някои от мениджърите, които ни казваха „Като не ти изнася, знаеш ли колко чакат за твоето място“. Като чуя такава реплика и ми иде да го удуша тоя, който е срещу мен. Какво означава това „като не ти изнася, напускай“? Как може да говориш така на човек? Абсолютно недопустимо е и това ме дразни най-много. Това на предишните си работни места съм го слушал стотици хиляди пъти. Това че безработицата е много голяма, че примерно десет човека чакат за моето работно място, не означава, че трябва да ме тъпчат и да си правят, каквото искат.

            А мениджърите как реагираха на това, че вие сте си извоювали правото да говорите директно със собственика?

            Не мисля, че нещо е зависело тогава от тях. Просто той си е собственик и всички големи решения ги взимаше само той.

            Мениджърите не може да не са знаели, че е имало такава практика. По принцип вие първо към тях е трябвало да се обърнете, а вие показвате абсолютно пренебрежение?

            Ами да, абсолютно. Нарушаваме субординацията, прескачаме ги и отиваме да говорим с големия бос. Направихме така, защото от мениджърския състав досега (с малки изключения) не сме видели някой да е готов да отстоява нещо, да поеме отговорност. Винаги, когато стане нещо, съответният мениджър се бои да вземе решение, ами се звъни на по-големия, на още по-големия и на най-големия шеф.

            Понеже споменахте за мениджърите – какво представляват те?

            Мениджърският състав и изобщо ръководството на фирмата е направено по западен образец. Въведоха се едни такива длъжности, каквито ние не ги бяхме чували тука. Това са хора, които са не толкова професионалисти, колкото, да речем, са по-напористи, имат „гръб“, с една дума – кариеристи. Те заемат административни длъжности и са много видове – мениджър-„осигуряване на качество“, мениджър производство, мениджър-„човешки ресурси“ и др. Те се наемат чрез обяви. Едно време това бяха хора от производството, които се издигаха постепенно в йерархията. Това бяха по-читави хора, макар че и при тях не всичко беше наред. Но от известно време наемането става по обява. Оттогава започнаха и проблемите. Първият мениджър като дойде, повъртя се малко, уж имал опит, а се оказа, че е абсолютно кръгла нула. На такъв човек не бих му позволил даже да пасе и овце. На такива им викаме „директор на водопад“. Не ми се вярва обаче да получават доста повече пари. Чак при средния ешелон мениджъри разликата в заплащането е два пъти, два и половина. По-ниските мениджъри от ранга на „началник-смяна“ не са толкова добре платени. Не знам колко са като брой, но не са малко, като ги гледам как излизат в 17.30. Хора, които никога не съм ги виждал. Аз се познавам само с тези, които са най-необходимите и с които се срещам. Но „горе“ какво се случва – в счетоводството, в търговския отдел – не ми е известно. Във всеки случай, след появата на мениджърите фирмата затъна още преди финансовата криза. С техните неразумни проекти. Лошото е, че за несправянето на мениджърите глобяват работниците.     

            Още един въпрос за периода на „неформалния синдикат“. В случай на проблем, на какъв принцип решавахте кой да отиде да говори с шефа? Как работният колектив излъчваше хората, които ще отидат и ще отстояват правата на колектива?
           
            Значи, които са недоволни, всичките отиват. Имаме си конферентни, заседателни зали, събираме се, шефът идва, пита ни „какво искате“ и така.

            Дайте пример за недоволство?

Например, може да са недоволни работещите на една линия. Когато се пуска ново производство, в началото са много малко хората, които са наясно какво се случва и ни се е налагало да даваме дежурства по 24 часа. Аз лично съм давал 22-часово дежурство. Случвало се при откриване на нова линия да съм на смяна до 2 ч. след полунощ, да се прибера до вкъщи да почина, доколкото е възможно и в 8 ч. сутринта да съм пак на работа. Ясно е, че всяко пускане е трудно, но стремежът по принцип е да са по-малко хората, беше си традиция. Имало е такива моменти, когато колегите работеха плътно по 5 дена на 12 часа. Случвало се е даже да дават и по 6 дена.

От преумора не се ли е стигало до аварии, до злополуки?

Един от колегите направи трудова злополука точно поради това. Една шахта беше отворена и човекът падна в нея, не я е видял. Тогава го посъветваха да я пише злополуката като „битова“ и че ще му бъде заплатено всичко. Човекът ги послуша, после се оказа, че е жестоко излъган. След това за награда, мисля, че нямаше и година по-късно, го съкратиха. Те виждат при кого могат да „пробият“, кой никога няма да си потърси правата. А иначе той беше пострадал с крака. Мислеше си, че е само разтежение, но се оказа, че има фрактура. Трябваше да му се направи ядрено-магнитен резонанс, за който е известно, че ако чакаш по направление, може да чакаш много време. Всичко става с пари, трябва да си платиш, за да те пуснат веднага. Той не го направи това, а когато му прегледаха по-късно крака, се оказа, че е имал фрактура и не е бил лекуван правилно.

А какво ги е притеснявало да напише, че това е трудова злополука? Защо са го карали да пише друго?

Просто така е бил посъветван. „За доброто на всички“. Но нищо нямаше да стане ако беше написал „трудова злополука“. Имаше една колежка, която пострада много жестоко, тя си потърси правата и нищо не можаха да й кажат. Лошото е, че като цяло работниците не си търсят правата. Независимо дали това ще е пред работодателя, пред полицията или пред общината. И като пострада някой, обикновено си казва: „Ами какво да направя, те са по-силни, имат пари, ще ме изгонят и т.н.“. Но е факт, че колегата беше посъветван да не пише „трудова злополука“. Защото после следват проверки, разследвания и т.н.

През годините успя ли да се създаде работнически колектив във вашата фирма?

Да, абсолютно. И то не само от колеги, които са се занимавали със синдикална дейност на предишните си работни места. Има и колеги, на които това им първа работа, но въпреки това са доста активни, не си затварят устата, търсят си правата. Един пример ще приведа. Казват ни: „Много е тежка ситуацията, трябва да направим нещо. Наистина, това са непопулярни мерки, но може да си изберете дали да съкратим примерно двама човека или да свалим заплатата с малко“. При което стана въпросният човек (на който това му е първа работа) и каза: „Добре де, като ги гледам тия служебни лъскави коли дето ги карате – спрете издръжката на една от колите и ще се оправи проблемът“. Изгледаха го все едно някой им е сипал отрова в яденето. Защото поддръжката на една служебна кола наистина може да спести заплатата на един работник. Но тоя вариант не им допада. Как така ще им вземат служебната кола.
           
            В кой момент се стигна до официално създаване на синдиката?

До официално създаване на синдиката се стигна в момента, в който наистина безобразията започнаха да стават все по-грандиозни. Имаше случаи на хора съкратени, върнати, после пак съкратени, пак върнати... Значи, има обем на производството – „Ай, викнете го човека“... А като нямаш период на непрекъснат стаж в месеците, когато си съкратен, ти не можеш да отидеш на борсата. Също така се запази проблемът с липсата на ритмичност в производството. Като имаме поръчки – работим като луди, като няма поръчки, е мъртвило... Лятото имаме най-много поръчки, а най-малко – от Коледа до към февруари. Старите проблеми не само си останаха, но и се изостриха доста. През 2011-та пак се подготвяха някакви грандиозни съкращения във фирмата. Ние искахме да запазим хората, решихме, събрахме се и учредихме синдиката.

Колко хора се включиха?

Първоначално бяхме 6 човека. При изискване за минимум от трима. След това – ще изпреваря вашия въпрос – се започна така да се каже преследване. Привикват се хора – „Знаете ли, че ТОВА (синдикатът) е незаконно?“. Аз му казвам: „Ти сега Конституцията на Република България ли отменяш? Ти ли ще ми казваш, че нямам права? Аз имам абсолютно право.“ А той ми отговаря „Ма не, аз точно това не го казах“. И така се стига до куриозен случай. Един колега, който ту го съкращаваха, ту го връщаха отново на работа, при поредното си връщане го почват още от вратата: „абе да знаеш, тук има едни синдикати, ти не се мешай много-много“. Само че те не знаеха, че човекът беше „прихванат“ много преди това и вече беше член. Впоследствие синдикатът започна да се разраства. Това са хората, които са най-непреклонни и няма да отстъпят въпреки всичко. Един от хората ни го съкратиха макар да е защитен от чл.333 от Кодекса на труда като синдикален лидер. Сега той ги съди. Има дело. Показателното е, че не беше той единственият, който можеше да бъде съкратен. Такъв човек може да бъде съкратен само след консултация със синдиката, но такова нещо нямаше. По закон трябваше да се консултират със синдиката. И то не с местната организация, а с централната.

Къде и как учредихте синдиката?

Имаше предварителни разговори. За учредяването – по стар български обичай се събрахме в заведение.

Защо решихте да се присъедините към „Подкрепа“?

Защо лидерът ни е работил дълги години с тях. Имат си познанството още от едно време, имат и опит. Това беше най-разумното решение, което са наложи от само себе си.

А имаше ли възможност за създаване на независим синдикат?

По принцип има такава възможност. Но за да се регистрираме в съда и да станем юридическо лице, трябва да се внесат 5000 лв. (чрез КНСБ и „Подкрепа“, тази регистрация е безплатна). Тази сума не е толкова невъзможна за събиране, ако синдикалната организация е голяма.

За колко време беше готова регистрацията ви в „Подкрепа“?

 Бързо стана. За една седмица мисля, че всичко беше готово. Сега сме част от Федерация „Хранителна и питейна промишленост“ към КТ „Подкрепа“. За жалост регистрацията ни беше последвана от съкращаването на още един член на синдиката. И в двата случая (на съкратени синдикалисти) те са подписали молба за доброволно напускане, което е голяма глупост. Единият колега го е направил от незнание, а другият – уж за да не съкратят негов приятел, който също работи във фирмата и е със сериозни лични проблеми. Такива неща, запомнете го, не се подписват. Абсолютно на отказ.

Как реагираха колеги и собственици на новината, че има официално учредена синдикална организация във фирмата?

За синдиката се разбра веднага. Моментално се разчу. И започнаха от страна на мениджърите едни подмятания, едни привиквания на четири очи, с едни такива полугласни заплахи към останалите колеги „Не се занимавайте, това няма да го бъде, ще видите, те няма да могат да направят нищо, това са глупости, те са нелегитимни, те какво си мислят – събрали се там, ама не става работата така и т.н.“. Всичко това, разбира се, се казва устно, на четири очи и не може да се докаже.
Колегите реагираха различно – някои дори с насмешка. Ние мълчим, стискаме зъби и така.

Впоследствие започна ли да се разраства синдикатът?

Да. На фона на всичко, което се случва във фирмата, много ясно, че хора, които имат малко или много себеуважение и искат да си отстояват правата и да не бъдат тъпкани, ще се присъединят по един или друг начин. Фактът, че открито стоим, знаят ни и че след като ни беше казано, че по един или друг начин ще се разправят с нас, все още стоим там и не ни пипат – е някакъв показател в очите на колегите. Към момента в синдиката вече членуват 12 човека.
Като контраудар от страна на ръководството, един от последните му зулуми беше, че създаде друг синдикат.

Кой участва в този друг синдикат?

Там отгоре... От търговския отдел. Този синдикат е създаден, за да протака подписването на колективен трудов договор във фирмата. Подписването на колективен трудов договор (КТД) беше нашата първа инициатива. Това е първото, което трябва да направи един синдикат. Преди нашето създаване във фирмата нямаше подписан КТД. А сега не може да бъде подписан благодарение на „алтернативния синдикат“.

При сключване на КТД, той ще важи само за членовете на синдиката или за всички работници във фирмата?

Оригинално, КТД касае само членовете на синдиката. Вече допълнително към него могат да се присъединяват други работници, като се заплати сума, която е колкото и даже по-малка, отколкото годишния членски внос за участие в синдиката. Членският ни внос е 10% от трудовото възнаграждение.

Щом КТД касае само членовете на вашия синдикат, тогава другият синдикат на какво основание взима участие в преговорите?

Защото се води „страна“. Когато един синдикат внесе проект за КТД, в преговорите по подписването му участват всички синдикати, които теоретично могат да бъдат и десет различни. Едната „страна“ са синдикатите, другата „страна“ е работодателят. КТД се подписва от всички синдикални организации. В хода на преговорите по КТД те непрекъснато могат да поставят на обсъждане някоя точка от договора. А те са толкова много точки, че ако се хващат за всяка една точка, за всяка една буква... На мен още като ми казаха, че са създали друг синдикат и кои членуват в него, ми стана ясно какво целят с него. Това е схема, чрез която да саботират дейността на нашия синдикат.

Каква друга дейност развива синдикатът?

Когато се случи нещо с някой работник, без значение дали е член или не на синдиката, никога не сме си мълчали – отиваме при началника и му искаме обяснение.

Взимат ли ви на сериозно?

Да, разбира се, най-малкото, защото имат едно наум, че всеки момент може да им се случи някоя проверка. Вече няма и такива преследвания, такъв „лов на вещици“, какъвто имаше в началото.

Имате ли осигурено от работодателя място, за срещи на синдиката?

Да. По закон ни се полага такова помещение с телефон и работодателят ни го е осигурил. Помещението е без телефон или, ако има линия, няма апарат. Но това му е най-малкият проблем.

Вие ли му го поискахте или той сам ви даде такова помещение?

Естествено, че ние си го поискахме, иначе нямаше да ни го даде. Първо започнаха: „Това не е възможно, ама това как ще стане...“. Сега вече ни намериха помещение, но ни казаха, че трябва да го делим с другия синдикат. Но ние не го използваме освен за официални срещи, защото се опасяваме, че може да ни подслушват. Но все пак, сме решили, че имаме право на помещение и сме го изискали. За в бъдеще ще го използваме. Но към момента не оставяме вътре нито документи, нито нищо. Сега се събираме в един работнически стол, намиращ се близо до предприятието.

Имате ли някакви наблюдения върху тенденциите в съвременното синдикално движение в частните предприятия в България?

В големите предприятия като „Кока кола“, „Елби“, ОМК др. неминуемо се стига до създаване на синдикални организации и до подписване на колективни трудови договори. Там работят много хора и рано или късно някой се сеща, че трябва да има синдикат, че това е един начин, по който малко или много може да ти се облекчи работата. А и самите фирми в определена степен имат интерес от създаване на синдикални организации, защото заради тях, те могат да получават субсидии от Европейския съюз. Проблемът в големите предприятия е, че синдикалното ръководство е доста откъснато от членската маса и работодателят може доста по-лесно да вербува работническите лидери. Докато в малки предприятия като нашето това е доста по-трудно, ние се познаваме. И когато основавахме нашия синдикат, аз казах така: „Само да чуя, че някой от нас е викнат и са му дадени пари, ще се стига и до саморазправа. Няма да допусна някой да получи пари, за да спъва работата на синдиката и да си затваряме очите“. Затова сме се разбрали, когато имаме някаква среща с шефовете, от наша страна да отиват минимум двама човека.

Какво бихте посъветвали младите работници, които все още нямат вашия трудов и синдикален опит?

Да се интересуват повече, да правят справка какво могат и какво не могат, да изискват документи, да не подписват никакви заповеди за напускане и уволнение. Като има някакъв казус, аз проверявам в интернет. Има форуми, в които това е обсъждано. Веднага черпя опит оттам. Свалил съм си почти всички закони и гледам да ги обновявам, когато има промени в тях, най-вече Кодекса на труда. Много е респектиращо, когато цитираш някой член, а също и когато изискваш заповедите да са в писмена форма, а не устни. Също така, абсолютно незаконно е при наемане да те карат да подписваш заповед за напускане без дата.

    
/Няколко седмици по-късно В. Иванов ни информира, че са успели да сключат колективен трудов договор. Срещаме се отново, за да обсъдим новата ситуация във фирмата/

Както научихме от Вас, вече има сключен колективен трудов договор (КТД).

Да, вече има сключен КТД. Нещата вървят много добре. След подписването на КТД има повишаване на доверието на хората в синдиката ни. Утроихме членския си състав. Бяхме 12, сега сме 42-ма, с тенденция да приемаме всяка седмица нови членове.

Как се стигна до самото подписване на КТД?

Подписването дойде след продължителни преговори с ръководството на фирмата.

Кои са най-важните моменти от подписания КТД, които смятате за постижение (извън самия факт на сключен КТД)?

Самият смисъл на КТД е – надграждане на браншовия, който пък е надграждане на Кодекса на труда. Това означава, че работниците получават повече социални, парични неща отгоре. Т.е., да не е минималното и то при условията на икономическа криза, когато на много места са замразени и заплати, и всичко. Това е малко от малко, което можем да договорим за самите работници. Успяхме да се преборим за нощния труд да е малко по-скъп – ако си член на синдиката, получаваш до 60 лв. отгоре. Постигнахме и още някои други неща.  Но най-важното е, че КТД е подписан и вече имаме основата, на която да стъпим, за да искаме нещо повече. Освен това, като синдикат имаме право да изискваме актуален финансов отчет за състоянието на фирмата (ние сме го правили вече два пъти), а също и да участваме в съставянето на работните графици. Успяхме да договорим и повече дни отпуска за тези, които работят при вредни условия на труд.

Казахте, че след подписването на КТД броят на членовете в синдиката се е утроил. Как си обяснявате това?
           
            Основният мотив е материалният. И другият мотив е, че синдикатът дава някаква сигурност. Защото ръководството на синдиката успя да докаже, че се грижи за хората си. След като подписахме КТД и след като предприехме ред други инициативи (например за разрешаване на проблемите със шума, горещината и лошото осветление), хората видяха, че синдикатът е нещо сериозно, че не е създаден ей така, просто да го има.

            Последният ни въпрос е относно „Работнически глас“ – Вашите критики, мнения, съвети?

            Влизам отвреме-навреме в блога, чета – има доста интересни материали. Като цяло много добре замислен и направен, особено интервютата. Чета ги много често. Какво да ви пожелая освен „Работнически глас“ да се разрасне, да придобие по-широка форма, а не да се чете само от запалени блогъри-симпатизанти. Да има по-широка трибуна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар