(Стачката за подходящи условия и справедливо заплащане е
необходима, стачката за неизплатени заплати е задължителна)
Не,
шивачките в Дупница не се вдигнаха на протест за по-високи заплати, каквито
определено заслужават, те не се вдигнаха и за по-добри условия на труд, защото
ежедневно мръзнат в студените помещения, не се вдигнаха и заради това, че не им
е осигурена дори питейна вода и често се случва няколко шивачки да събират
стотинки за да си купят вода от близките магазинчета. Те успяваха да направят
бюджета
на семейството си по такъв начин, че да се вместят в
минималните доходи, които им осигуряваше италианската фирма, с лишения, много
лишения. Но когато и тези доходи, минимални, мизерни, унизителни спряха заради
некадърността, прахосничеството, алчността или необходимия лукс, който искат да
си осигурят италианските (в случая) безхаберници..... е тогава тези достойни жени не издържаха и се вдигнаха на бунт, тих бунт.
А държавата я нямаше. Държавата, която е позволила на
някого да прави бизнес с труда и живота на хората, продажната държава, която
нехае за малкото останали хора в нея. Нямаше ги замозабравилите се министри,
депутати, кметове, никой. В един момент
ще се появи омбудсманката Мая Манолова, която само за прически на месец дава
пари за няколко шивашки заплати, ще се снима с работничките и ще си тръгне с
луксозната кола, готвейки се за заемането на друг висок държавен или европейски
пост.
На 06.02.2017 г. не протестираха някакви шивачки,
протестираха нашите майки, сестри, съпруги и дъщери. Техните загрубели от
машините ръце вечер прегръщат и галят децата си, които ходят на училище без
джобни, гладни, със старите си дрехи, обувки и раници, но получили един голям урок от своите майки,
урок, който не може да се научи в училище...УРОК ПО ДОСТОЙНСТВО.
8.02.2017 г.
Димо Казаков
Няма коментари:
Публикуване на коментар