понеделник, 23 декември 2013 г.

Глад, тъмнина, студ и надежда за национализация. Интервю с работничка от „Ремотекс“-Раднево

Интервю с работничка от „Ремотекс“-Раднево


/След като през последните две години успяхме да организираме срещи с работници от Перник, Сопот и Ораново, сега, опирайки се на собствените си сили, се насочваме на югоизток, към град Раднево. Там повече от месец работници от местното предприятие „Ремотекс“ провеждат протестни действия. Срещнахме се с една от активните участнички в работническите протести. Интервюто е резултат на близо 2-часовия разговор, който проведохме с нея. – Раб. глас/

Представете се

Казвам се Таня Вълчева. Работник-фрезист съм. От 23 години работя в „Ремотекс“-Раднево. В цеха за металорежещи машини. В един и същи цех вече 23 години. Само там.

Може ли да разкажете за самото предприятие?

Предприятието е открито през 1966 г. До 1991 г. се казваше ЦРБ – Централна ремонтна база. След това го преименуваха на „Ремотекс”.  Основната му функция е поддържане на тежка минна техника. Ремонт на тежката минна техника за „Марица-Изток”. Вече след като го приватизираха, започнаха да изтласкват назад това производство, започнаха да се правят подемни съоръжения и други.
Тук идват да работят хора от Стара Загора, от Нова Загора, от околните села, от Казанлък. До момента, в който ни купиха, в предприятието работеха 2000 души. А сега сме 561 души. Т.е. 4 пъти по-малко, като повечето са пенсионери. „Ремотекс“ мисля че от 2002 г. е частна собственост 100%. Откакто дойдоха тези работодатели, на следващата година започнаха проблемите. След като приключи следприватизационния контрол, който е 3 години, започнаха закъснения (със заплащането) – с по месец-два. Започнаха и да напускат най-добре подготвените кадри. Аз останах, защото за жена е трудно да се намери работа.  Но от миналата година досега нещата ескалираха тотално като неплащане на заплати. Обещават, че ще плащат заплати, че ще има работа, но не виждам повод да им повярвам.

Какви са условията на труд?

Условията на труд са плачевни. Отопление няма. Изрязаха парното. И то при положение, че на много места липсват стъкла. Спряха водата. Храна, „вредни” – за никого няма. Стол има, но цените не ни позволяват да го ползваме. Всеки си носи храна и си яде вътре в мизерията при мръсотията и така. Работно облекло – за 10 години тази година получих за пръв път. И то това работно облекло е спечелено по някаква програма, не е разход, направен от собственика.
Преди приватизацията социалните придобивки си бяха наред. Режийни за отпуски, всичко. Оттогава сме загубили тези придобивки.
С работното време няма проблем – 8 часа, 5-дневна работна седмица.


Стават ли трудови злополуки? Опитват ли се шефовете да ги прикриват?
           
          Стават злополуки. По принцип при нас не ни карат да ги прикриваме. Единствено при стария началник имах такъв случай. Бях си счупила ръката и той ми каза, че ако го пиша трудова злополука, ще ме накажат. Когато ми гипсираха ръката и отидох да си занеса болничния, началникът ме попита не какво ми има, а какво съм писала. Аз се уплаших и писах злополуката като „битова”. Този началник обаче го няма отдавна.

Имаше ли някакви промени освен името в периода от 1989 до 2002 г., когато предприятието е приватизирано?

Работехме, не сме оставали без заплата. Те (приватизаторите – РГ) ни купиха с готова продукция за 20 милиона лева. Предприятието никога не е било губещо.

А какъв беше тогава мотивът за приватизация?

Не знам. Питайте управляващите. Изкараха ни от системата на „Марица-Изток” и – на парче...

Знаете ли за къде се произвежда сега, след като сте извън системата на „Марица-Изток”?

Не знам. Произвеждаме подемни съоръжения, но за къде – не знам. Единствено за миналата година знам, че произвеждахме съоръжения за Австралия. Вероятно и за Русия и Украйна, но не съм сигурна.

А как гледаха хората на приватизацията през 2002 г.?

Надяваха се, че като стане частно, ще стане по-добре, че ще бъде намален административният персонал. А той не само, че не се намали, но и се удвои. Административният персонал стана два пъти повече от работниците. Сега администрацията е прекалено много раздута. Но нас никой не ни пита какво искаме и какво не искаме. Синдикатите направиха един митинг против приватизацията и толкова. 


Каква е ролята на синдикатите в „Ремотекс”?

Никаква. Никой не им дава право на глас. В частна фирма синдикати няма. Поне не съм чула. Чак сега се появи синдикалният лидер от КНСБ. Досега се криеше, защото го беше страх. Имал е някакви проблеми преди, нещо са го заплашвали и той се криеше. Доколкото знам собствениците действат едновременно с подкупи и заплахи спрямо синдикалистите. Дават им по-големи заплати и в случай, че се опитат да организират нещо, ги заплашват с намаляване на заплатите или с изгонване от работа. По време на предната стачка изгониха от работа брата на единия синдикален лидер точно по този начин.
            
            Как стои въпросът със заплащането?
             
            Последно съм получила 100 лв. от февруарската заплата. Заплатата ни иначе е 450 лв. За последно ни я увеличиха преди около 4 години. Дотогава беше 370 лв. По едно време раздаваха и някакви бонуси по 20 лв., но само на мъжете. Отидохме да попитаме шефовете защо няма и за нас, а те ни отговориха: „Защото сте жени”. Работиш, бориш се наравно с мъжете и накрая получаваш такива „оправдания”. Сега и тези бонуси, които уж са за всички, вече ги няма. Но някои пак получават повече пари, ако се харесват на шефа и най-вече ако му донасят. Затова сега някои получават и 1200 лв. Преди приватизацията получавах 320 лв., но тогава с тези пари можехме всяко лято да ходим на почивка и да изплащаме заем за жилището. А сега покупателната способност на заплатата ни е нищожна.
             
            Споменахте, че има разлики в заплащането на отделните работници?
             
         Да, драстични. Казват, че е заради квалификацията. Кой колко е квалифициран. Освен това започна да дава парите по цехове – първо на два-три цеха, след 20 дни на още два-три цеха и по този начин манипулира хората, за да не са единни и да протестират. Чувам, че се дават и пари на ръка. Целта е да няма колектив, да са разединени хората, да не могат се обединят и да протестират. 
       Отделно, че се опитват да ни разделят на етноси – някой беше писал по адрес на собственика – „Този турчин да си ходи“. Не ги искам такива публикации. Защо в България продължаваме да се делим на етноси?
            
             Какъв е поводът за сегашните ви протести?
             
       Поводът най-напред е неплащането на заплати. Също така – неясното бъдеще на предприятието, защото от 15 октомври сме пуснати в „платен престой”, което означава да си стоиш вкъщи и да получаваш заплата. Сега ходим до предприятието единствено за протестите. И вече цял месец протестираме.
             
             Какво точно се случи на 10 декември?
           
           Тогава нахлухме в административната сграда и бяха принудени да викат полиция. Пак ние, жените, направихме нещата. Директорът Чорчопов дойде със служебната кола. Ние застанахме пред портала, който е за колите, за да не влезе. Не го пуснахме да влезе. Той слезе от колата и мина през електронните пропускателни въртележки. Носеше папки с документи и някакъв диск. Каза, че това е договор за 2.5 млн. евро. Кой ще го работи тоя договор, то вече няма хора, няма материали... Още повече, че преди те умишлено отказваха поръчки. Умишлено водене към фалит ли е това, не знам, не мога да си обясня. Просто им се учудвам как спят спокойно тези хора, като знаеш че си оставил толкова работници без пари. Един съвестен човек няма да спи и ако на един човек дължи пари. Не знам каква школовка са минали.  
             
              Има ли дългове предприятието?
             
        Предприятието има дългове, те са обявени. Първа инвестиционна банка му е най-големият кредитор – 15 млн. лв.  
          

        През 2009 г. пак имаше протести в „Ремотекс”. Тогава бяха уволнени две работнички. Какво се случи с тях?
             
              Бяха уволнени за „уронване престижа на фирмата”, защото са правили изявления пред медиите, че не получават заплата (тогава бяхме с две заплати назад) и банките ги притискат. Впоследствие ги върнаха на работа, но без да им повишат заплатите както на останалите. Освен това започнаха да ги дебнат на всяка крачка за нарушения. Заводът е опасан в камери, без да сме се съгласили с това и тези камери се използват, за да се оказва натиск срещу нас. 


             


             Беше съобщено, че се готвите за стачка.
             
            Да, вече сме в стачна готовност. Събрахме подписка след колегите. Нямаше такъв, който да не се е подписал за стачка. За разлика от протестите, които са извън предприятието, стачката ще се води на работното място. Когато вместо „платен престой”, ни кажат пак да ходим на работа, тогава вместо протести и гражданско неподчинение, ще започнем стачка – ще стоим на работното място, без да работим, както е по Кодекса на труда.
             
            Какви са перспективите пред „Ремотекс”? Нов собственик? Национализация? Кой е Дечко Колев?
          
        Хората се надяват на национализация, за да могат да си получават редовно заплатите. Също така искаме да се криминализира неплащането на заплати. Дечко Колев държи конкурентни на „Ремотекс” ремонтни фирми, които обслужват в момента „Марица-Изток”. Той се притеснява, че при една национализация обслужването на „Марица-Изток” вместо от неговите фирми ще се поеме от „Ремотекс”. Освен това може да се създаде прецедент и работниците от други закъсали предприятия също да поискат национализация.
          
          Какви са последиците от това продължително неплащане на заплати?
          
          Последиците са глад, тъмнина и студ.
        
          Какво мислите за работническия контрол като перспектива пред „Ремотекс”?
     
       За мен е една химера. Много хубаво звучи, но няма кой да допусне работника да го направи. При нас дори синдикална дейност не се допуска, какво остава за работнически контрол. Гледах филма, който ми пратихте за Аржентина – „Фасинпат“ – възхищавам се на такива хора, но не вярвам, че това може да се случи при нас.
            
           Какво е положението във вашия град Раднево?
        
       Затихващи функции. На мен ли така ми се струва – не знам. Макар че не сме като в Северозападна България, където е страшно. Някога, заедно с община Несебър, бяхме на едно от първите места в страната по равнище на социално-икономическото развитие, измерено с показателя брутен вътрешен продукт на човек от населението. Това беше в периода, когато не беше централизирано всичко и данъците от „Марица-Изток“ не отиваха в София, а оставаха тук. А сега всичко е за София. Парите от „Марица-Изток“ отиват, за да се плаща софийското парно (споделяме, че работниците от ВМЗ-Сопот са ни се оплаквали как голяма част от приходите на тяхното предприятие са отивали за построяването на софийското метро –РГ). Парите, които работниците трябваше да получат като премии, отидоха, за да се плати софийското парно. Младите хора бягат в големия град, в Стара Загора, който е един от малкото добре развиващи се градове в България.

Имате ли някакви съвети, мнения, критики относно „Работнически глас“?
           
          Харесвате ми като медия, но направете така, че да се организирате и като организация, която да защитава правата на хората. Един вид като синдикат. Да защитавате работника. Защото хората нямат закрила от никого. Нито от държава, нито от синдикати. Например, ние имаме голяма нужда от трудово-правна помощ.

6 коментара:

  1. Няма поне един хайдутин да извади кремаклийката и по собственика - демокрация, кво да праиш - тука трябва да се кърти!

    ОтговорИзтриване
  2. За пореден път се убеждавам, че българина вместо да гледа в собственото си канче все гледа в чуждото....на госпожата администрацията и виновна, раздута била-два пъти повече от работниците /по думите на госпожата, когато сме били 1 200 човека-800 са били администрация а 400 работници....звучи нелепо/. Ето затова никога няма да сме единни...докато сами не престанем да се разделяме!
    Г-жа, кой за каквото е учил и както се уредил! Няма място за сърдене! Ние в администрацията семейства нямаме ли, на нас пари не ни ли трябват?! Следващия път ако искате протеста може да е разделен на два протеста- един на работниците и един на администрацията! Весели празници!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Не сте прав/а. По-смешно изказване от това "кой за каквото е учил и както се е уредил" не съм чувал. Да се учи човек е едно, но да се е уредил за поста си чрез "познавам тоя, той там ще те вкара, познавам шефа" е съвсем друго. Това, че вие сте администрацията не означава, че трябва да взимате хляба на другите "по-нисши" от вас. Вие заедно се трудите на това място. Еднакви права, еднакви взаимоотношения и еднакви условия на труд! Докато не спрете да се "уреждате" по тоя начин както вие го визирате по-горе няма да сме единни, а не чуждото канче. Не ви е виновна жената, че и е по-тежък живота отколкото на вас! Идеята за национализация ли ви плаши или така ми се струва???

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Съжалявам, че сте ме разбрали погрешно, но ще ви помоля да не слагате в устата ми думи, който не съм написал. Всички сме с равни права-няма нисши и висши. Всички сме в еднакво положение. Исках да кажа, че трябва да престанем да се делим на работници и служители и да сме единни. А колкото до идеята за национализация....звучи прекрасно, дано надеждите ни се оправдаят.Приятна вечер.

      Изтриване
  4. Докато тези хора не развеят червените знамена на работническата класа, докато не поведат организирана борба срещу капитала изобщо, нищо добро не ги чака!!!

    ОтговорИзтриване