Честита нова година на читателите на блога! Надяваме се през 2012 г. да се увеличи броят на авторите, броят на получаваните дописки и репортажи, да се увеличи посещаемостта и читаемостта на нашите материали, да се увеличи броят на организираните действия извън виртуалното пространство и, в крайна сметка – да извоюваме поне още малко право на достоен живот за нас и нашите близки. Нека вършим нашата дейност с високо вдигната глава и самочувствие, каквото се полага на трудещи се хора и нека оставим срама, позора и презрението за тези, които богатеят на наш гръб.
***
Стрелочник
Димитър Полянов
Нощта минава. Там на своя пост,
изправен горд, внимателен и ням,
опрял ръка върху железний лост,
стрелочник – призрак чер, голям.
Той чака, бди... Невнятен тътен веч
смущава тъмнотите в ширний край:
предвестие зловещо отдалеч,
че буря страшна ще се разиграй.
Шумът е близо – гръм и трясък. Ей,
кат болна стенеща душа, пищи
пищялката и жално пита: – Дей
свободний път, стрелочнико, кажи?
Той знай! Набляга жилеста ръка
със смел тържествен жест – и в миг
отместена е малката стрелка
за път свободен, нов, велик...
И с бързий трен животът възроден
към щастието вихрено хвърчи,
хвърчи към Изтока на новий ден,
де светят вече пурпурни лъчи...
1906
Няма коментари:
Публикуване на коментар