Недялка Зоева е кондуктор от пет години на гарата в Карлово. Обяви гладна стачка в подкрепа на протестиращите работници от БДЖ. На седмия ден се принуди да прекрати стачката поради влошеното си здравословно състояние. Въпреки това, тя продължава да подкрепя своите колеги в исканията им. Протакането на преговорите и агонията, която изпитват синдикатите в София, ме провокира да се реша на тази стъпка, но явно никой не обръща внимание на това какво искат обикновените хора, каза още Зоева.
Г-жо Зоева, обявихте гладна стачка, от колко време не сте яли?
Трети ден стачкувам ефективно. Единственото, което приемам, е вода и чай без захар.
Как се чувствате?
Все още добре. Само като стана внезапно и понякога ми се завива свят. Засега обаче съм добре.
Следи ли някой здравословното Ви състояние?
Всеки ден идва лекар и ме преглежда. Досега не съм имала проблем, всичко ми е в норма. Не съм имала предишни заболявания, които да ми попречат да изпълнявам гладната стачка.
Докога ще издържите така?
Стачкувам за това да се подпише колективен трудов договор, да не се отнемат 37% от възнагражденията на колегите. Това, което сме си получавали досега, да си остане като заплати. Стачкувам и против спирането на влаковете, което затрудни придвижването на хората до работните им места, също и на учениците до школата. нека седнат и преразгледат синдикатите и управляващите спирането на влаковете. те спряха най-ползваните от хората влакове. Аз съм категорично против това спиране на достъпа до придвижване.
Вече от 11 дни синдикати и правителство не успяват да се разберат и протестите продължават.
Надявам се в най-скоро време да се достигне до някакво разбирателство и да проявят здрав разум. Още един колега се е включил и той е обявил гладна стачка. Просто тази агония трябва да спре.
Докога ще продължите със стачката?
Доколкото ми позволява здравословното състояние, защото то няма да е все така добро.
Близките ви как реагираха на решението да обявите гладна стачка?
Имам майка и син. Дъщеря съм на вече покоен машинист. Близките ми напълно ме разбират и подкрепят. Не ме убеждават да спра.
Колегите ви как реагираха на решението ви? Как се чувстват като цяло заради ситуацията с железниците?
Предполагам, че ме подкрепят, не съм го обсъждала с тях.
Баща ви е бил машинист, разкажете повече за него.
Татко ми даде здравето си за тази работа. Започнал е като машинист в парните машини. По принцип тези машинисти много малко живееха. Почти не останаха живи от тях. Баща ми се пенсионира и почина на 57 години.
Майка ви работила ли е някога в железниците?
Не, тя от 12 години е с инсулт. Аз се грижа за нея. Синът ми е на 28 години и тези дни му се налага той да поеме тази отговорност. Поръчала съм му да купи един шаран днес за Никулден и да го приготви, защото аз няма да мога.
Как решихте да работите като кондуктор?
През 1998 г. изкарах курса, преди пет години започнах работа на гарата в Карлово. Професията на железничаря не е лека и не може да се хване човек от улицата. Железничарите са дисциплинирани хора, не трябва да им се взима това, което получават до момента. Те не знаят ден, нощ или празник. Постоянно са на колела.
На вас колко често ви се е налагало да прекарате Коледа или Нова година далече от семейството си във влака?
От тези пет години поне три пъти съм била на път във влака на Коледа или Нова година. Прекарвала съм ги с непознати хора или някъде на гари, защото ние отиваме някъде, после пътуваме на друго място, но не сме си вкъщи. Това е животът на железничаря.
Успявате ли да се издържате със заплатата си от БДЖ?
С тази инфлация железничарската заплата не стига. Ние обаче не искаме увеличение на заплатите, а да взимаме същите пари както до момента. Искаме да се подпише колективен трудов договор, да се пуснат влаковете на хората и да могат да пътуват.
Пълни сме с печеливши влакове и съм изумена, че точно тях спряха.
Трябва да се съкратят над 2000 души от железниците според плана за оптимизация на БДЖ. Страх ли ви е, че ще загубите работата си?
Всеки го е страх, защото никой не е застрахован. Това не са прости аритметики някой да каже – ето, ще извадим толкова души. Това са човешки съдби.
С какво ще се занимавате, ако се наложи да смените работата си?
Нямам никаква идея. На този етап се опитвам да не мисля за това.
По материали от официалните медии
Няма коментари:
Публикуване на коментар