петък, 18 април 2014 г.

Не искам



/Вера Илиева /

Не искам да слушам безмислици,
че живеем в свят без проблеми,
с герои от измислени приказки,
не пожелали да станат големи.

Не искам да виждам децата ни,
как умират с надежда в очите,
старци да ровят в боклуците,
трошици да сложат в устите.

А мечтите за бъдеще светло,
на промяната вятър отнесе,
и вместо красиви блянове
глад и разруха донесе.

Не искам обещания голи,
искам за всеки хляб и завивка,
децата да бъдат щастливи
и майки да раждат с усмивка.

Да не скитаме недраги, немили,
в чужбина прехрана да дирим ,
тук, където сме се родили,
с любов да живеем и да умираме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар