Безработица

Безработицата е “прекрасно” нещо. Лежиш, разхождаш се, почиваш си, но като дойде време да ядеш – няма какво! Хладилникът дори не свети, защото са ти спрели тока. Няма как да се обадиш  и да се оплачеш на електрото, защото и телефона са ти изключили. Чука се на вратата – поглеждаш съдия-изпълнител – “Осъден си от банката”, а после ти взимат телевизора, уредбата, микровълновата, но нали и без това нямаш ток, за какво са ти? “Скоро ще трябва да освободиш и апартамента”, казва съдията размахвайки заплашително някакво решение за непогасен кредит.

По официални данни безработицата в България намалявала, даже не намалявала, а направо се топяла. Изчезвала бързо като пролетен сняг.

Намаляването наистина има и то е в няколко посоки:

- хората вече са готови да работят за жълти стотинки.  Това е Рай за бизнесмените, защото колкото повече безработни има, толкова по-ниски са заплатите, а печалбата по-голяма;

- гонят хората от бюрото по труда, защото са работили някъде 1 ден и не са съобщили на чиновниците (за това се налага наказание – отписване и не можеш да се запишеш там следващите 6 месеца);

- безработните сами се отписват, защото вече не получават обезщетение от НОИ (което също е масово);

- или въобще не се записват там, “защото няма смисъл”.

Това разбира се не ги прави по-малко безработни, но за държавата не е важна реалността, а статистиката. За нея човек е безработен, само ако по документи е такъв. И ако законодателството се променя така, че да става все по-трудно за човека да се записва и задържа в лодката, наречена Бюро по труда, то скоро там ще останат само “любезните” служители с намръщен поглед и желание да им се махнеш от главите, а безработицата ще стигне заветните 0%.

                                                                         Георги Василев

Шивачките в Сърница прекратиха стачката след като получиха заплатите си за месец февруари

21 юни 2011

Сърница. Стачката на близо 200 шивачки в Сърница е прекратена. Това съобщи за радио „Фокус”-Пазарджик регионалният координатор на КНСБ Александър Шопов. Жените влязоха в цеха да работят, тъй като им бяха изплатени работните заплати за месец февруари. Постигнато е и споразумение за изплащане на трудовите им възнаграждения за месец март до 29 юни. Ако това не се случи, те отново ще подновят ефективната стачка, допълни Шопов. Според него засега няма напрежение в предприятието. Нещата ескалират тогава, когато се обещае да се извърши плащане в определен ден, но това не се случи. Шивачките са лъгани многократно от белгийския си работодател и нямат доверие на обещания, които не се спазват в предварително уговорени срокове, уточни Шопов.

Ефективната стачка на близо 200 шивачки от Сърница продължи от 15 юни до 21 юни. Тя е втората поред, след като въпреки подписаното споразумение с работодателя, изплащането на заплатите на шивачките се бави с месеци.

Агенция "Фокус"

Двеста и седемдесет ли?

Много са 270 лв. провикнаха се добре облечени работодатели. Няма производителност! Работете мизерници, а ние, ние отиваме на почивка. Ми така де – лято е. Къде ли? На някой остров, по-далече от вас, че иначе на какво ще заприличаме. Нали ви плащаме – 240 и това ви е много. Колко струва почивката на острова ли? Няколко хиляди в евро, за един. Ама и жената ще дойде и децата – те сега се върнаха от Швейцария. Къде да учат? Тук? Да бе! Как ще пътуваме? Със самолет – той си е наш. Няма да плащаме на компании. А вие работете, работете.

Въпросните работодатели, които казват, че сме мързеливи, че не произвеждаме достатъчно, имат по 5 коли, 10 апартамента, луксозни вили, яхти, самолети, купуват на децата си играчки, телефони и бижута за хиляди левове. Същите вечерят в ресторанти, където сметката надвишава много минималната работна заплата. За същите, 270 лв. не са просто джобни пари, това са дребни (когато става въпрос за тях). Няма да ви казвам какво ще се случи ако тези „работодатели”, а реално крадци на човешки труд, трябва да живеят с 270 лв на месец. Всъщност те не трябва въобще да получават пари, защото нямат производителност на труда, никаква.

Димо Казаков

17 000 миньори са заплашени да останат без работа

500 работници от "Благоевград - БТ" протестират срещу приватизацията

Близо 500 работници в цигарената фабрика в Благоевград излязоха на мълчалив протест. Те искат да се спре приватизацията на "Булгартабак холдинг".

По думите им това ще доведе до масови съкращения. Недоволството си изразиха и техни колеги от Плевен и София, които също се включиха в протеста.

Притеснени за препитанието си служители на "Благоевград - БТ" се събраха в знак на протест пред сградата на Областната управа. Една от тях е и Снежана Николова. Повече от 30 години тя работи в цигарената фабрика в сектора за преработка на тютюн.

Страховете на Снежана и нейните колеги са свързани с неясното бъдеще и вероятността да останат без работа.

Напрежението сред работещите в благоевградския тютюнев комбинат тлее вече няколко години. В последните месеци обаче то достигна своя връх.

Днес стотици работници излязоха в центъра на Благоевград за да поискат оставката на министър Трайчо Трайков и на изпълнителния директор на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов. Заетите в бранша не желаят тютюневият холдинг да се раздържавява.

novatv.bg

Заплати от ново поколение

Какво благоденствие настъпи в нашата родина! Какъв разкош и какъв стандарт се създаде изведнъж  с предизборното, все още обещано увеличение на минималната работна заплата от 240 на 270 лв. Усетих как джобовете ми се изпълват с банкноти. Потребителската ми кошница прелива, а бензинът и нафтата вече не са толкова скъпи, колкото вчера. Иска ми се да запазя два билета за Сейшелските острови още с първото увеличение.

Да, наистина стандартът в България е толкова нисък, че тези 30 лева може да се окажат спасителни за работниците, работещи като роби в чужди и наши “компании”. В шивашките и други фабрики вече ще трябва да плащат щат-не щат нищожните за целия европейски съюз 270 лв. И въпреки това работодателските организации и скъпо платените от европейски и американски фондации икономически анализатори остро се противопоставиха на 30-левовото увеличение. “Ще фалираме… ще трябва да уволняваме работници, чуждите инвеститори (а всъщност обикновени крадци) ще си изнесат производствата!” Та има ли друга държава в света, питам аз, която ще им предостави такива условия, каквито им предоставиха нашите продажни политици?

Увеличението на заплатите отдавна е изядено от инфлацията, от изкуственото увеличение на тока, парното, водата и услугите. Обедняването е толкова мащабно, че и двойно увеличение няма да стига да се храним добре, да плащаме кредитите и сметките си.

Димо Казаков

Нивото на безработица – строго секретно

Ако сте го закъсали много със здравето и ви се налага да обиколите безброй лекарски кабинети, все се намира по някой доктор, който е твърде оптимистичен за вашето бъдеще. Съвсем по човешки вие се вкопчвате именно в мнението на този лекар с положително виждане за нещата и живота. Теглите майната на всички други специалисти и чакате да се сбъдне прогнозата на станалия ви любимeц медик.

След година и половина безмислостна борба с безработицата социалният министър Тотю Младенов се опита да се превърне в герой на всички останали без прехрана, действайки именно като лекаря оптимист. Поради съмнителните резултати в опита да се овладее този негативен ефект от кризата, той се опита да внуши на хората, че липсата на работни места е просто една илюзия и процентът на безработицата се топи като сняг на слънце.

Миналата седмица Младенов съвсем отговорно оспори данните на Националния статистически институт, според които безработицата за първите три месеца на тази година е 12 на сто. Според социалния министър тя възлиза на има няма 9%. Той подкрепи твърденията си с прогноза, че тя ще продължи да спада. От изказването на Младенов останахме с впечатление, че служителите на Агенцията по заетостта са си сбъркали професията, и вместо блестящи статистици са станали служители със социална насоченост. По думите на министъра те така зорко следят притока на безработни в бюрата по труда, че техните данни са къде–къде по-надеждни от тези на НСИ. Нищо, че хората от института се занимават от години с изследване на подобни явления.

С удоволствие бихме повярвали на думите на министъра, тъй като на никого не е изгодно безработните у нас да се множат с всяка изминала секунда. Странно е обаче как наблюденията на НСИ, правени по една и съща методика, получават изменчива подкрепа от страна на политиците. Ако данните показват положителни тенденции, статистическият институт се превръща в първо другарче на правителството. В случай, че не угодят обаче на очакванията на кабинета, служителите на НСИ стават шарлатани и се приемат на равна нога с разни нумеролози и създатели на хороскопи.

В такава ситуация може да предложим на социалния министър да предприеме инциатива, с която за чувствителни явления като безработица, бедност и т.н. изследванията да се възлагат на независими, но с оптимистична настройка специалисти. С подобна длъжностна характерситика явно са служителите на Агенцията по заетостта. От една страна те имат интерес да отчитат добър ръст на новонаетите на пазара на труда. Така те получават потупване по рамото от представителите на най-високите етажи на властта. Друг е въпросът дали поради мързел или с чисто възпитателна цел социалните пчелички сиктирдосват с лека ръка хората, които са просрочили с пет минути момента, в който трябва да се подпишат в сътоветното бюро по труда.

Така тези хора от една страна не тормозят добрите държавни служители, а от друга отпадат от черната статистика на останалите извън пазара на труда и подбутват положителната тенденция за спада на безработицата. Може и да грешим за начините на работа на служителите на Агенцията по заетостта. Все пак е възможно в късните часове на денонощието те да обикалят по тъмните улички и да разпитват всеки срещнат дали е работил в последните месеци. В този случай наистина бихме повярвали в статистиката на държавните служители. Защото всички сме наясно, че дори и данните на НСИ са завидно опитмистични.

Наясно сме, че има твъде много хора, които не виждат смисъл да търсят работа с помощата на институциите Други пък, като представителите на малцинствата например, дори не знаят механизма, по който могат да се възползват от помощта на бюрата по труда. Някои пък просто просят на улицата, но може би за статистиката това също се брои за трудова заетост. Поради което е отговорност на Инспекцията по труда.

Целият спор около процента на безработицата всъщност е незначителен. За хората, които се опитват да намерят начин как да изкарат прехраната си или за тези, които всеки ден се чудят нали няма да останат без работа, разликата от три процента в нивото да безработицата няма никакво значение. Нещото, което ги интересува е къде са наистина адекватните мерки за създаване на работни места, защото с броене на наетите и незаетите нещата никак не се променят.

Христина Рафаилова, в-к „Новинар”

Протест на работниците от „Верея хим” – Ямбол

31/05/11 09:18:07

64-ма работници и служители на “Верея хим” ООД Ямбол и нейният собственик „Континвест” ООД са се включили в протестна подписка-декларация срещу закриването на „Инсталация за съхраняване и пълнене на течен хлор” до Ямбол. Писмото е с конкретно обръщение към Областния управител на Ямбол Таня Димитрова и в полето за адресат е уточнено, че чрез нея протестната подписка се изпраща до „Всички държавни и общински органи и организации и до средствата за масова информация”.

В декларацията работниците и служителите подчертават протеста си срещу няколкомесечната кампания за закриване на инсталацията, ръководена от Таня Димитрова, по чието разпореждане се правят непрекъснати проверки, „целящи не подобряване на условията на работа на площадката „Неорганични соли” в „Ямболен” АД, а нашето дискредитиране”. Те обаче, според писмото ще доведат „единствено и само до увеличаване на армията от безработни в Ямбол…”

64-мата подписани работници и служители на „Верея хим” са изпратили подписката до Областната управа след получена във фирмата заповед /№ДК-09-02/09.05./2011 год./ от РДНСК Ямбол за „забрана на ползването на строеж „Инсталация за разфасоване на течен хлор”…, който не е въведен в експлоатация по установения ред”. Със заповедта се дава нареждане до 13 юни 2011 г. собствениците на строежа „да вземат мерки за обезопасяване на обекта за недопускане на щети”. И още: „Същият да бъде опразнен от всички малотрайни, общоопасни материали и средства, продукти, химически вещества и др.”

С РДНСК-заповедта се нарежда още от 20 юни да бъде преустановено и електроподаването и водоснабдяването на инсталацията.

В уводната част на заповедта се уточнява, че проверката на РДНСК е започнала след уведомително писмо на Областния управител „относно липсата на строителни книжа – разрешение за строеж и разрешение за ползване на обект „Инсталация за разфасоване на течен хлор”… в Ямбол”. Подчертава се, че след проверка на служители от строителния контрол е установено, че се ползва строежа „без да е въведен в експлоатация по реда на чл. 177 от ЗУТ.”

В заповедта все пак се уточнява, че инсталацията е оборудвана с всичко необходимо за разфасоване на течен хлор и се ползва по предназначение. Подробно е описана технологията на работа и изградените съоръжения за безопасност на труда.

Констативният протокол е съставен в отсъствието на управителя на „Континвест” ООД Веско Цветков, който обаче в законоустановения срок подава възражение срещу констатациите в протокола. Същото е счетено за неоснователно от РДНСК Ямбол и нареждането за спиране работата на площадката е изпратено да фирмата.

За РАДИО 999 управителят на „Континвест” ООД Веско Цветков категорично подчерта, че заповедта е неоснователна и тенденциозна и вече се е обърнал към Административния съд да се произнесе по случая.

 В предаването на РАДИО 999 „Градът говори” очаквайте разговор с Веско Цветков за неговите аргументи срещу констативните протоколи на РДНСК и срещу издадената заповед за прекратяването строежа на новата инсталация.

Припомняме, че преди няколко седмици ръководството на фирмата организира обществено обсъждане на въпроси, свързани с настоящата и бъдеща работа на площадката. Запис /1час и 20 мин./ на общественото обсъждане ви предоставихме ето тук:

http://www.radio999bg.com/?id=729

Ето и интервюто с В. Цветков, публикувано преди общественото обсъждане в сайта на РАДИО 999:

http://www.radio999bg.com/?id=722

Предоставяме ви и текста на Протестната декларация на 64-мата работници във „Верея хим” ООД:

„Уважаема Госпожо Димитрова,

През последните няколко месеца активно участвате и ръководите кампания, с която целите да злепоставите „Верея хим” ООД и нейния собственик „Континвест” ООД. По Ваши разпореждания сме подложени на непрекъснати проверки, целящи не подобряване на условията на работа на площадка „Неорганични соли” в „Ямболен” АД, а нашето дискедитиране. Амбициите Ви за ликвидирането на „Инсталацията за съхранение и пълнене на течен хлор” ще доведат единствено и само до увеличаване армията на безработните в гр.Ямбол и ще оставят нашите семейства без препитание.

Ето защо:

                                                        З А Я В Я В А М Е:

1. „Верея хим” ООД работи с необходимите за осъществяването на своята дейност документи, издадени от компетентните органи в Р България.

2. Спазваме стриктно условията за Разрешително № 140/2009 г. на МОСВ и другите нормативни документи, за което свидетелстват извършваните от държавните и общински органи проверки и протоколи от тях.

3. Стремим се и спазваме в ежедневната си работа технологичните инструкции и указания за безаварийна работа.

4. Работим неуморно и участваме активно в мероприятията, предвидени от Системата за управление на мерките за безопасност СУМБ/ за недопускане на тежки производствени аварии на територията на „Верея хим” ООД. Доказателство за това са отсъствието на аварии и злополуки в нашата дейност.

5. Ежедневно повишаваме своята квалификация и умения за работа в аварийни условия с цел придобиване на навици за ограничаване на последствията и ликвидирането на производствени аварии.

Уважаема Г-жо Областен Управител на гр. Ямбол,

„Верея хим” ООД за последните 3 години от своята дейност увеличи броя на своите работници и служители в гр. Ямбол от 8 на 64 души. Грях ли е това?

През 2010 г. произведохме 13 500 тона химикали, предназначени за дезинфекция и очистка на питейни, промишлени и отпадни води, което представлява 174 % увеличение в сравнение с 2009 г. и близо 3.5 пъти в сравнение с 2008 г. – годините на най-тежката финансова криза в света. Грях ли е това?

Средната работна заплата във „Верея хим” ООД през м. Януари 2011 г. беше 807 лв.. Грях ли е това?

През м. Декември 2010 г. посрещнахме Рождество Христово с ПЪЛНА БРУТНА 14 ЗАПЛАТА.

Грях ли е това?

През тази година в подобряване на социално-битовите условия във „Верея хим” ООД е предвидено да бъдат вложени повече от 300 000 лв. за подобряване на условията на хранене, на труд и почивка, на обучение.

Обсъжда се възможността за създаване на Фонд за подпомагане, включително стипендии за децата на работещите, пожелали да продължат своето Висше образование и свържат своето бъдеще с предприятието, в което ние, техните родители, работим.

Във „Верея хим” ООД има амбициозна производствена програма. Очаква се през 2011 г. произведените от нас количества химикали в сравнение с 2010 г. да се удвоят. До 3 години Ръковоството на „Верея хим” ООД планира от площадката ни да излиза продукция в размер на 50 000 тона годишно. А това означава подвоз и експедиция на десетки хиляди тона суровини, материали и готова продукция по море, по железница, с автотранспорт. Голяма част от нея е предвидено да отива за износ. Ние работим и подкрепяме тази програма.

Уважаема Г-жо Димитрова,

Мнозина от нас, работещите днес във „Верея хим” ООД, бяха принудени преди време и опитаха късмета си да работят и живеят в други страни и държави. По тази причина на не малко от нас семействата все още са разделени. Защо да не изкарваме хляба си ТУК, в Родината, вместо вратите и прозорците на нашите домове да бъдат заковани или да зеят разбити? А родителите и децата ни да бъдат самотни?

Ние сме хора, научени да работят на смени, в екипи, в аварийни групи, добре оборудвани за работа с промишлени химикали, и в случай на нужда знаем как да сложим изолиращи апарати и противогази, и ако се наложи - да бъдем в полза на обществото в ситуации, в които никой не може да предвиди.

Затова се обръщаме към Вас с молба – спрете своето участие в тази недостойна кампания срещу „Верея хим” ООД и „Континвест” ООД. Оставете ни да работим спокойно, да не разпиляваме своите усилия и средства в грешна посока. А ние знаем своите задължения и ще дадем своя труд и знания в безопасната работа на инсталациите, на които доброволно сме приели да работим.

Следват подписите на 64-ма работници и служители във „Верея хим” ООД, оригиналите от които се пазят в предприятието."

www.radio999bg.com

Първи по работодатели, последни по синдикати

Периодът между 2008 и 2010 г. беше сред най-тежките за икономиката на следвоенна Европа, като БВП на Европейския съюз през 2009 г. се сви с 4%, а безработицата достигна 10%. Как кризата се отрази на индустриалните отношения, тоест на взаимодействието между работодатели, работници и техните представители? Доклад на Европейската комисия от март 2011 г. хвърля светлина по този въпрос.

Като начало, кризите на капитализма не са довели до сплотяване на работническата класа: от 2000 до 2008 г. броят на членовете на синдикати спада от 27.8% до 23.4% от всички хора получаващи заплата в ЕС, като профсъюзите за периода са загубили почти 3 млн. члена, свивайки се от 46 млн. до 43 млн. души. Съкращаването на членската маса в профсъюзите е тенденция, която в Европа е започнала още през 1980-те години.

Но на този фон България показва различно развитие, което впрочем е характерно и за други страни като Испания, Италия и Белгия: увеличаване броя на работниците, членуващи в профсъюзи. Коефициентът за профсъюзна гъстота, който измерва броя на профсъюзните членове в структурата на заетите, за България нараства от 26% през 2000 г. до 29% през 2008 г. По този показател обаче оставаме под средното ниво за ЕС от 31% /тази статистика е изчислена от Българската стопанска камара на база приложена в доклада графика/.

Отделните страни в Европа показват различни коефициенти на профсъюзна гъстота, като като цяло най-ниска е тя в новите страни членки от бившия социалистически блок. В Швеция броят на профсъюзните членове сред работещите е 68.8%, в Дания 67.6%, трета е Финландия – докато в Естония показателят е 7.6%, а във Франция 7.7%. Обяснение за ниската профсъюзна активност специално във Франция ще намерим лесно, отчитайки силните социални аспекти на трудовото законодателство там.

На профсъюзния пазар в България пазарният дял на КНСБ е 69.8%, а на Подкрепа 19.1%, посочва се в документа на ЕК. Към 2008 г. общият брой на отделните профсъюзни организации у нас е нараснал до 29. В България броят на жените – профсъюзни членки, за разлика от другите южни европейски страни, където жените имат по-ниска позиция на трудовите пазари, всъщност е съпоставим с този на мъжете.

Ако по отношение на профсъюзното членство България показва по-малка активност от средната в Европа, по отношение на броя на работодателските организации сме на челно място в ЕС. Комисията е преброила 7 организации на българските работодатели, от тях 2 в сектора на малкия и средния бизнес. Пак сме напред, дори да уточним, че национално представителните работодателски организации у нас са шест. Само Италия /10/ и Румъния /13/ имат повече работодателски организации от нас.

Това дава основание на европейските анализатори да посочат, че докато на други места в централна и източна Европа само една трета от работниците работят във фирми, които са обединени в работодателски организации, то в Румъния и България нивата на организация на работодателите са „доста високи“.

Докладът на Европейската комисия покрива цяла серия от въпроси за икономиката на труда в Съюза, включително и трудовите аспекти на прехода към нисковъглеродна икономика, но предвид обема му от 230 страници, ще се ограничим до акцентите за България.

Сред тях изпъква фактът, че обхватът на схемите за колективно трудово договаряне в България не само че е двойно по-нисък на европейски фон, но е и в процес на упадък в последните години.

Друг важен акцент четем на стр. 39 от посочения доклад: приложените статистически анализи демонстрират, че България води в ЕС по отношение на разрива между организирането на работодателите и колективното трудово договаряне: процентът на хората работещи във фирми, членуващи в работодателски организации, в България е значително по-голям от броя на работниците, участващи в схеми за колективно трудово договаряне.

С други думи, работодателите в България имат най-голямата тежест в рамките на Европейския съюз да определят условията на труд и заплащането на своите служители. Нещо повече, докато в почти всички европейски държави разривът работодатели / колективни трудови договори се дължи на преимущество в броя на работещите по колективни трудови договори, то в България рекордният разрив се дължи точно на обратното, на превес на работодателските организации, което подсилва направеното по-горе заключение.

Ситуацията около българския работник става още по-неблагоприятна, тъй като традициите на българския трудов пазар говорят за много слаба активност при трудово договаряне извън основната работа, както и за слаба институционална структура за защита на интересите на работниците извън синдикатите.

В сърцето на Европа: Бенелюкс, Германия, Австрия, Италия, както и Франция, Испания и Словения, има много силни работнически съвети по места, които влизат в различни отношения със синдикатите и упражняват контрол върху синдикалните политики, докато тази практика отсъства от страни като Кипър, Малта, Гърция и България.

Все пак не може да се твърди, че българският работник е пасивен: в периода 2000 – 2008 г. по брой на работници, участващи в стачни действия, страната ни заема четвърто място в Европа след Гърция, Италия и Испания, с около 30 на 1000 работници.

Статистиката еднозначно показва, че по ръст на безработицата по време на кризата България се нарежда непосредствено след трите балтийски страни, като спрямо второ тримесечие на 2008 г., през второто тримесечие на 2010 г. заетостта е спаднала с повече от 6%. Това има своето обяснение и във факта, че за същия период броят на банкрутите у нас се е удвоил.

„Самонаетите работници и семейният бизнес беше особено силно ударен в България“ - посочва се на друго място в доклада на Европейската комисия. 10% от временно наетите загубиха работата си, докато при работещите на постоянен договор уволненията се ограничиха до 3%.

Възприетият и от България подход постоянната заетост да се подменя с временна може да има дългосрочен ефект върху качеството на работната сила, посочва се още в документа.

В България е характерно и неплащане на заплати, например на железопътните работници – безпристрастно продължават авторите от ЕК, разглеждайки казуса за ръста на трудовата неравнопоставеност породена от кризата. Като цяло, случаите на дискриминация на работници в България нарастват.

В България – както и Великобритания и Франция – минималните работни заплати бяха замразени заради кризата. Това доведе до ръст в неравенството в заплащането на труда, продължава анализът. „Това контрастира със страни като Полша и Португалия, където минималните заплати бяха повишени, за да се предпазят най-уязвимите работници“.

Кризата в България е довела до поява на различия между социалните партньори, разказват анализаторите. Подреждайки европейските страни в три категории, България попада в третата – където преобладава несъгласието между социалните партньори. Смяната на правителството през юни 2009 г. не е довела до незабавен резултат.

Докладът взема отношение и по въпроса за минималната работна заплата в България, която, както знаем, е далеч най-ниска в Европа.

darikfinance.bg

Малолетните работници в Индия (док.филм)