четвъртък, 31 май 2012 г.

„Спрете унищожаването на българските железници!” (репортаж)

На 30 май Синдикатът на железничарите в България (СЖБ) организира протестен митинг пред сградата на Министерство на транспорта под надслов "Не на унищожаването на българската железница". Митингът не беше голям като мащаб (около 150-200 души), но затова пък много навременен с оглед на плановете на правителството да приватизира (разбирай – да разграби, разпродаде на безценица и унищожи) „Товарни превози”. Министърът на транспорта Ивайло Московски направи тази седмица скандални изказвания, набеждавайки противниците на приватизацията на „Товарни превози”, че са едва ли не национални предатели и че от приватизацията на „Товарни превози” зависи по-нататъшната помощ на Световна банка (пази боже от такава „помощ”!). Ето точните думи на министъра, този душманин на БДЖ:

            „„Това е жизненоспасяващо действие за железниците, тъй като щетата, ако не се случи приватизацията или не е успешна, ще бъде огромна. В момента всички кредитори са спокойни, защото всички те чакат тази приватизация. От резултата от приватизацията ще зависят по-нататъшните ни преговори със Световната банка. Така че всички неща, които спасяват, стабилизират и дават развитие на железниците, минават през тази приватизация. Ако тя не се случи или нещо се попречи на нея, сами разбирате, че ще търся някакъв умисъл в нея".

            В момента няма основания за стачни действия, защото ако се стигне до нови протести, това ще докаже, че се пречи на процедурата по приватизация, смята министърът на транспорта. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1371599

            Но за повечето железничари е ясно, че с такива „жизненоспасяващи действия” смъртта на БДЖ е гарантирана. Затова на протеста работниците в БДЖ издигнаха плакати „Спрете унищожаването на българските железници!”, „Увеличете смешните заплати!”, „Спрете ограбването на правата и доходите ни! Няма да търпим повече!”, „Стига лъжи и експерименти!”, „Запазете работните ни места!” и др. Отново, както и за други подобни протести, обръщаме внимание, че в посланията личи търсенето на решение на проблемите някъде извън работниците. Като въпрос за размисъл оставяме пред читателите дали вместо „спрете”, „запазете” и „увеличете” не трябва да се търсят такива послания, които да показват истинския субект на промяната – самите трудови колективи. Това, разбира се, няма как да стане, без работниците да осъзнаят, че в крайна сметка всичко зависи от тяхната воля. /РГ/









Няма коментари:

Публикуване на коментар