Железничари поискаха оставката на транспортния министър Московски

10 юли 2012. Оставка на цялото ръководство на БДЖ Холдинг поискаха близо 70 протестиращи железничари, които се събраха на митинг пред сградата на Министерството на транспорта.

Протестиращите служители са работници в наскоро учредената смесена компания за колетна дейност между БДЖ-Пътнически превози и Тип Топ Куриер. Сред тях има и служители на Националната компания железопътна инфраструктура, които протестират заради това, че са им отнети преференциалните карти за придвижване по железопътната мрежа.

Служителите на смесената фирма, извършваща колетна дейност, заявиха, че от април не са получавали заплати и са изправени пред ръба на физическото оцеляване.

Лидерът на Съюза на българските железничари към КНСБ Петър Бунев заяви, че на митинга има хора, които имат деца на хемодиализа и с други тежки заболявания, и като не им се плащат трудовите възнаграждения те се обричат на изключително тежко съществуване.

Петър Бунев посочи, че срещу колетната дейност, извършвана от БДЖ, има целенасочена атака, която цели дружеството да фалира и по този начин да бъде отворен път на други фирми, извършващи същата дейност, само че с автомобилен транспорт.

Малко преди да започне митингът се стигна до размяна на остри реплики между зам.-председателя на КНСБ Валентин Никофоров и министъра на транспорта Ивайло Московски.

Повод за това бе изявление на министъра по-рано днес. Той заяви, че всички уличени в кражба служители са членове на синдикатите и по този начин ползват синдикална защита.

Никифовор контрира, че това е клевета спрямо синдикалното движение в България, в което членуват 20 000 души.

"Не може всички тези 20 000 души да бъдат смятани за крадци", възмути се Никифоров. Той призова министър Московски да работи в сътрудничество с полицията, МВР и прокуратурата и да бъдат изяснени обстоятелствата относно установените кражби и ако обвиненията към синдикалистите, че са крадци не бъдат доказани, те ще поискат и оставката на министъра.

Министър Московски явно беше изненадан от твърденията на синдикатите, че в НКЖИ вече е започнало отнемането на преференциалните карти, предвид разпореждането му това да не се случва.

Синдикатите разказаха, че през последните дни ръководството по места е събирало картите в кашони, които са изпращани в централата на холдинга.

Московски няма да чуе исканията на протестиращите, защото няколко минути преди да започне протеста, се качи в автомобила си и отпътува към Пловдив където заедно с премиера открива нов команден център на жп инфраструктурата в региона.

След срещата представителите на протестиращите, които бяха приети от зам.-министър Камен Кичев, заявиха, че съществен напредък по отношение на заплатите на работниците в колетното предприятие не е постигнат. По думите на синдикалистите, е договорено ремонтирането на още 4 вагона, които превозват колети, което да позволи разширяване на дейността на фирмата.

Очаква се парите за заплати да дойдат именно от нови постъпления от продажби. Това разгневи част от протестиращите, които вече няколко месеца са без трудови възнаграждения и настояват за скорошно решение на проблема.

Според Петър Бунев, държавата може да увеличи капитала на дружеството и по този начин да бъдат намерени пари за възнаграждения.

Митингът приключи с ескалация на напрежението. Лидерът на Федерация на транспортните работници към КТ "Подкрепа" започна да рита насъбраните от протестиращите кашони, символизиращи колети със залепени върху тях снимки на изп. директор на БДЖ Йордан Недев и на председателя на съвета на директорите Владимир Владимиров.

Част от протестиращите започнаха да правят същото, като един от тях бе отведен от полицаи за справка в намиращ се наблизо патрулен автомобил. Злополучният участник в протеста заяви, че се е разминал с арест заради чистото си съдебно минало. Money.bg

Стачка спира добива на нефт в Норвегия

На 5 юли, най-голямата норвежка нефтена компания Statoil заяви, че на 9 юли спира работата си на шелфа заради стачка на работниците. В масовия протест участват около 700 работника от компанията. Всеки един ден стачка, струва на компанията около 80 милиона долара.

Протестните акции на работниците от нефтената промишленост започнаха в края на юни, като в тях участват около шест хиляди души. Те искат въвеждането на срочни пенсии. Работниците настояват да се пенсионират на 62 години, като пенсионната възраст в страната е 65 години.

Интервю с Костадина Кунева

- Г-жо Кунева, чухме, че гръцкото следствие праща в архива разследването срещу злодеите, които ви изгориха с киселина. Над 3 години минаха, откакто се опитаха да ви убият, задето като синдикален лидер бранихте правата на чистачите в Атина.

- Две дела бяха образувани в Гърция за това, че хвърлиха по мен киселина. В първото се търси извършителят и неговият поръчител. То се прекратява, защото изтича законовият му срок.Но продължава второто разследване, в което се проучват всички фирми за почистване - дали спазват нормативите, какви хора работят в тях, в какви връзки са помежду си. По него има разкрития, но е рано да се каже какви.

- Гръцките профсъюзи, които организираха масови протести във ваша защита, бяха убедени, че работодатели в сферата на чистотата стоят зад покушението.

- Да, защото аз получавах доста заплахи именно заради синдикалната дейност, с която се занимавах. Бях чистачка в атинското метро и главен секретар на Синдиката на фирмите по почистването в Атина и Пирея. В организацията участваха хора от 80 фирми в бранша и отделно домашни помощнички от десетки националности.

- С какво ви плашеха?

- Че ще ме убият. По телефона ми го казваха. Пращаха ми хора с такива закани - колежки, познати и непознати. Увещаваха ме да спра да се занимавам със синдикатите. Казваха ми: що за глупост е да претендираш за законност в низините, при чистачите, нали виждаш, че и горе в политиката няма управия...

Тормозеха ме всячески - пишеха лъжливи доноси срещу мен до съда...

- Не разбирам как така една чистачка, и то чужденка, може да бъде забелязана от богатите и да стане трън в очите им даже?

- Синдикалната дейност в Гърция е много по-значима от тази в България. Всичките права, които гръцките работници имат, са извоювани с борби, с кървави борби.

Днешните българи получаваха наготово трудовите си права при социализма. Сега ги губят, но се спасяват поединично.

Обикновените гърци разчитат много на синдикатите. Аз като лидер се борех да спрат да ни режат заплатите. Ние работехме по 6 часа и 40 минути на смяна. Нарочно беше направено така, че да не ни плащат за пълен работен ден от 8 часа. И почивките ни не се спазваха. Така мамеха не само нас, а и болничния персонал, и част от администрацията.

Аз изрових европейските закони - че ни се полагат пълни заплати. Извикахме на проверка осигурителни институции и инспектори по охраната на труда. Събрахме архив, който жестоко удари работодателите. Доказахме, че те не спазват нито договорите, нито гръцките и европейските закони.

- Какъв беше резултатът?

- Убеждаваха работниците, че аз лъжа. Някои вярваха, особено малограмотните. Аз не че съм много учена, но съм завършила история...

От синдиката бяхме залепили в метрото обяви - за правата на работниците по Трудовия кодекс. В отговор някой напечата специални плакати: "Костадинка Кунева лъже!" Облепиха с тях стените на стаичката ми. По едно време никой не смееше да говори с мен, даже мои приятелки не смееха да ме поздравят. Минаваха край мен с наведена глава.

Най-много се разгневиха работодателите ми след една среща с тях на синдикалисти и инспектори от социалното министерство. Беше 2-3 седмици преди да ме залеят с киселина. С часове говорихме на тая среща. Накрая бяхме така изнервени всички, че за малко да стане бой с юмруци. Аз взех думата накрая. Бях рязка, цитирах нормативи и протоколи от проверки. Представителят на министерството слуша, слуша и ядосано се обърна към работодателите: Аз защо не ги знам тези неща?!

Тази среща беше уговорена между тях. Но аз развалих уговорката май.

-Скъпо платихте за това.

- Да. Три години и половина откакто ме заляха с киселина, претърпях над 25 операции - повечето с пълна упойка, от 3-4 часа нагоре. Поне две години още през месец-два ще трябва да се подлагам на още операции. Киселината изгори трахеята ми. Изгубих едното си око, остана 30% от зрението ми. Отровата разтопи гласните ми струни, дишам през трахеотомия (тръбичка). Не знам дали някога пак ще мога да поемам дъх през носа и устата си. Изгорен е клапанът на стомаха ми. Спя седнала. Не мога да лежа, защото киселините ме изгарят.

- Чу се, че за атентата срещу вас е задържан един албански емигрант.

- Беше погрешка. Албанското момче беше изгонено от работа. Аз му помагах, водех го по институциите да подаде жалби, за да му платят обезщетение от фирмите по чистотата. Задържаха го, защото от него бяха последните обаждания в моя телефон.

- Много българки работят като домашни помощнички в Гърция, нали така?

- Страшно много. Работят и като чистачки в метрото.

- След покушението срещу вас имаше обещания, че законодателно ще се сложи край на безправието им. Така ли стана?

- Да. В метрото вече се спазва петдневната работна седмица на чистачите. По-рано нито ни даваха почивните дни, нито ни ги изплащаха. Получавахме със зор по един почивен ден на месец. След станалото с мен заплатите пораснаха с 200 евро. А вземахме месечно по 400 евро, колкото са помощите за безработни...

При домашните помощнички обаче не настъпи промяна. Законите не стигат до тях. Домовете, в които работят, са частна собственост. В тях трудно се влиза на проверка. И никой не знае домашната помощничка колко часа е работила, яла ли е, пила ли е вода.

Наскоро една жена, плачейки, ми разказваше: пращат я да пазарува 4 пържоли, 4 картофа. А петата в дома е тя. Позволяват се само да топи с хляб олиото, в което е готвила. По закон на домашните помощнички се полага един почивен ден седмично. Но повечето не го получават, или не го ползват - не смеят да излязат на улицата, понеже са незаконни... Въпреки това има много българки на тази работа. Понеже в България пък съвсем няма с какво да си вадят хляба.

- В кризата намаляха ли българките, които търсят в Гърция препитание?

- Някои заминаха. Накъде - не знам.

- Вие защо напуснахте България?

- Синът ми се роди с болно сърце. Кардиолозите в България ми поискаха много пари за операция. Направих сметка, че до края на живота си не мога да ги събера. След демокрацията имах в Търново малко магазинче за дрехи. Затворих го и тръгнах да търся зад границата спасение... Изгарянето не бях предвидила обаче.

- Окайваш ли съдбата си?

- Не се самосъжалявам. Във всяко лошо има и добро. Благодарение на нещастието си се запознах с много добри хора. По-рано мислех, че егоизмът царува над човечеството, но видях, че не е така. Обикновени хора след нападението ми оказаха голяма подкрепа - на мен, на майка ми, на детето ми.

Като излязох от болницата, видях Атина залята с плакати - "Костадина, не си самичка". Още ги виждам по мостовете, когато излизам.

- Телевизията показа масовите протести във ваша защита.

- 30% от разходите за операциите ми пое гръцката осигурителна институция. Обикновени хора ми дариха останалото - работници, пенсионери, повечето непознати. Внасят по сметката ми, носят у нас...

- Предполагам, че след всичко, което сте претърпели, обществената дейност ви плаши и отвращава.

- Не. Аз не съм спряла да се занимавам с обществена дейност. Нищо, че не мога да се движа и да говоря както преди. В болницата идваха при мен синдикалисти, давах им идеи. Сега участвам в движението на жените против дълга в Гърция.

- Против дълга?

- Дългът на Гърция не е истински. Голям процент от него е измислен. Европейските пари и стоки, за които завиждат на гърците, не са идвали при тях, при обикновените хора, те са се разпределяли във властта.

- Гърция ли стана вашата родина? Тя ви дари жилище.

- Моята родина е България, аз друга нямам. Но се смятам и за гражданин на света. И във Франция се налага да живея, там ми правят операции.Имам идея да направя международна организация в защита на хора, залети с киселина. Запознах се с такива хора в Гърция, Турция, Сърбия. Мой съмишленик е например един гръцки адвокат, залят с киселина, защото по едно дело засегнал престъпни интереси. Имам проект за предложение до Европейския парламент - за строг контрол над продажбата на киселини, какъвто има за наркотиците.

- Сега сте в България, скоро си заминавате.

- Връщам се отвреме навреме. Синът ми много харесва Силистра, където съм родена.

- Как се променя България през вашите очи?

- В провинцията е много потискащо. В Силистра, Търново, Габрово - всичко е старо, ръждясало. Дупките по улиците стават все по-големи. Хората изглеждат все по-зле - отрудени, недоволни, потъмнели. Няма работа, няма я надеждата от началото на демокрацията. Всичко овехтява и издава мизерия. Новите постройки тук-там показват контраста между бедни и богати.

- Но гърците са по-зле от нас.

- Това е лъжа. Дългът им е по-голям от нашия, да. Перспективата им може би е по-мрачна. Но засега хората в Гърция живеят много по-добре от нашите. Имат икономически запаси и имоти, от които вземат наеми. Въпреки това са на улицата и се борят за правата си. А българите робски си мълчат. Чакат да дойде я царя, я някой друг герой да ги направи щастливи и богати. Но такова чудо няма да стане.

19.05.2012, в-к „Труд”

Заплати от 100-150 лева изкарват над 300 шофьори на протест

Над 300 шофьори от фирма „Градски транспорт”-Пловдив и около 200 кондуктори живеят в мизерия. Вече година и половина заради финансови проблеми ръководството им изплаща едва по 60% от дължимите пари. Според началниците това прави около 400 лева, но работниците казват, че се разписват срещу 150 лева на месец. Един от шофьорите, например, живее само с 15 лева на месец, защото когато му изплатят 150 лева,135 лева дължи на банката заради кредит.

Безработни младежи си извоюваха право на труд

На сутрешното си кафе вчера (7 юни 2012) в централно заведение на дупнишкото село Бистрица младежи възроптаха, че външна строителна фирма ще извърши ремонт на пътя от селото до местността Самоковището. Младите хора от селото настояха пред кмета Васил Бански фирма “Автомагистрали Хемус” да наеме хора от селото, и най-вече от безработните младежи, които са около 40-50 човека. Георги Костов от Бистрица, който е собственик на строителна фирма в селото, може да извърши тази дейност, обясниха те.

Негодуванието на младите хора е предизвикано от това, че видели вчера сутринта около 20 работници на дупнишкия предприемач Евгени Янев-Ладимото да отиват да работят на пътя, което предизвикало тяхното възмущение. Чавдар Овненски, Николай Николов, Васил Антов и Станислав Дошульов недоволстваха, че са безработни, а няма свободни места.

Кметът на селото Васил Бански, след като беше запознат с желанието и намерението на съселяните си, които обявиха, че ако не започнат бистричани работа по пътя, ще блокират изхода на селото в посока обекта и няма да допуснат други фирми да работят, отиде на лична среща с един от управителите на “Автомагистрали Хемус”, общинския съветник от ГЕРБ в дупнишкия парламент Йордан Йорданов. След няколко часа въпросът беше уреден. Решено бе Георги Костов да подаде оферта в “Автомагистрали Хемус” за цената, която иска за извършените строителни дейности по пътя, а работниците да бъдат само от с. Бистрица.

Struma.com

Кооперативна среща (20 юни 2012)

На 20 юни 2012 се проведе нова кооперативна среща. Бяха събрани вноските за април, май и юни. Реши се Милен Илиев да бъде изключен въз основа на чл. 2 ал.2 от Правилата – в частта, касаеща уронване авторитета на кооперацията. В кооперацията се записаха двама нови човека. Беше отличен и Ал.Стойков като най-отговорен участник в кооперацията през последните 6 месеца. Също така се потвърди взетото решение кооперацията да разшири своята сфера на дейност, като по този въпрос ще пишем допълнително.

Безработна петричанка с табела “Престъпник” протестира пред общината

8 юни 2012. 58-годишната петричанка Тина Тупова привлече вниманието на Общинската администрация, след като окачи на врата си табела “Престъпник” и застана за около 2 часа на няколко метра от сградата на кметството. По думите й, основната й цел била да изрази протеста срещу общински и държавни институции за нерешаване проблемите на обикновените хора, основно за намиране на работа.

От изявлението й се разбра, че от дълго време е без работа, задлъжняла е към банки, не може да погасява вноските си, отнет й е имот, а общината и държавата не й помагат в намиране на работа. Тупова е родена в Кюстендил, но от 35 години живее в Петрич.

Всички, които си търсим правата, сме един вид престъпници в тази държава и затова аз реших да закача табела с надпис “Престъпник”, като по този начин показвам какво е дереджето на онеправданите. Оттук минаха много хора, но нито един не се спря да ме пита какъв ми е проблемът и защо протестирам, коментира с няколко думи Тина Тупова.

Struma.com

„С нашите заплати купуват съдебни дела и адвокати” (работнически протест в Шумен)

08.06.2012. Работниците на шуменската "Родопа" изнесоха протестите си за неполучени заплати в центъра на града. Те се събраха на площад "Кристал", скандираха, че си искат парите, издигнаха и плакат "Затвор за Марио Николов".

Според тях зад проблемите им стои скандалният бизнесмен, който през 1997 г. заедно с брат си застанаха зад РМД (работническо-мениджърско дружество, известно още като разбойническо-мошеническо д-во). Имаше периоди през 2002 г., когато даваха заплатите в натура – патешки крилца. Сега работниците настояват за намеса от държавата и щателна данъчна проверка. Започват и подписка сред шуменци.

Над 200 са работниците останали без препитание, след като бяха спрени газта и тока на "Родопа". В момента работи само малка част от администрацията, като се ползва агрегат. Платени охранители също не позволяват да се припари до бариерата на входа.

В същото време редиците на протестиращите оредяват, защото хората нямат пари да пътуват от селата до Шумен. Някои имат да вземат по 1500 лв., други по 7000 лв. и в момента завеждат съдебни дела.

„По релси около София” (снимки от протестния излет)

Приватизация = грабеж и ликвидация. Долу ръцете от БДЖ!

На 3 юни 2012 „Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт” организира протестен излет от гара „Подуяне” до гара „Пионер” и „Хладилника” в подкрепа на столичната градска железница и ЗА спасението на Железопътните превози в България.

Целта на инициативата е да покаже, че градската железница може да се използва с успех (както това се случва в много европейски държави) и да подобри значително трафика между Аерогара София, Централна гара и кварталите Слатина, Редута, Изток, Дианабад и кв.Хладилника, и да реши нововъзникналите проблеми със задръстванията при концерти или спортни събития в зала Арена Армеец (линията минава на метри от залата и биха могли да се направят спирки в двете посоки, чрез които хората спокойно да пътуват без да е необходимо ползването на леки коли, тъй като паркингът на залата е за едва 800 автомобила), да намали шума и замърсяването. Друга част от линията е все още съществуваща, но незнайно защо не се ползва: Захарна Фабрика – Красна поляна, а частта до Руски паметник е демонтирана, но може да се възстанови.

Другата комуникативна цел е даване на насоки за правилното и ефективно управление на Железниците – как гражданите могат да преоткрият любимия на много поколения железопътен транспорт. Повече може да прочетете тук:

http://rabglas.blogspot.com/2012/06/blog-post.html

Приватизация = грабеж и ликвидация. Долу ръцете от БДЖ!

   

Закритата спирка "Смирненски"

Закритата спирка "Смирненски"

Отворено писмо - Обръщение от „Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт”

До г-н Бойко Борисов

министър-председател на

Република България

До г-н Ивайло Московски

министър на транспорта на

Република България

До г-н Симеон Дянков

министър на финансите на

Република България

До г-жа Йорданка Фандъкова

кмет на град София

Отворено писмо - Обръщение

от „Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт” (http://www.facebook.com/#%21/groups/174323535991493/)

  

Уважаеми г-н Борисов, г-н Московски, г-н Дянков, г-жо Фандъкова

Обръщаме се към вас като прагматично мислещи политици с надеждата и желанието за спасението и развитието на Българските Железници. Това е един от най-големите работодатели в България и според нас със сравнително минимални инвестиции и правилно управление дружеството може да е двигателят на излизането на България от кризата. Ние не сме против изграждането на магистрали, но считаме, че поддържането на железните пътища, ремонтът и закупуването на подвижен състав и развитието на градските железници биха подпомогнали в значителна степен икономиката, опазването на околната среда и намаляването на жертвите по пътищата.

В този ред на мисли считаме, че: 

- е необходим ефективен, удобен, достъпен релсов и обществен транспорт, който да замени сегашния неустойчив модел, който приоритизира шосейните превози.

- е жизнено важно да се постигне ефективност на Железниците и другите транспортни услуги, като за начало трябва да се намалят решително кражбите, злоупотребите, източването на тези фирми, независимо на какво ниво се правят.

- Качеството на услугата „железопътен превоз” трябва да бъде основен приоритет за министерство на транспорта и ръководството на БДЖ, така че не след дълго българите да се завърнат към железопътния транспорт. Това се случва и в момента, но с по-бавни темпове – от януари 2012 търсенето на пътнически и товарни железопътни превози се е увеличило поне с 20% (проблем е че няма достатъчно изправни пътнически вагони, които да поемат пътникопотока)

- Ефективността не бива да се използва като извинение за съкращаване на линии, услуги, работен персонал – особено ревизор вагони (от които най-непосредствено зависи сигурността на пътниците), и за прекършване на гръбнака на Железниците. Вместо това трябват решителни реформи, които да оптимизират структурата отгоре надолу, да намалят чувствително администрацията, да оптимизират работата на персонала, да въведат електронни и мрежови системи за логистика и продажби.

- превозът на 1 тон на разстояние 20 км с Железниците е между 4-6лв., докато с автомобилен транспорт е минимум 12лв.

- недостигът на товарни вагони е между 100 и 200 вагона на денонощие! Неразбираемо е защо ръководството на БДЖ предлага нарязване за скрап на неизползвани товарни вагони.

- в момента субсидиите за Железниците от 92 млн. лв. са достатъчни, но неправилното ръководство на компанията пречи гражданите да виждат истинско подобрение в железопътните превози.

- не е целесъобразно средства на БДЖ да се внасят в различни банки на дългосрочни влогове, защото това намалява възможностите за развитие на компанията.

- проблемите на БДЖ се нуждаят спешно от правилни управленски решения. Ние сме за мораториум върху приватизацита на БДЖ „Товарни превози”, поради изключването на гражданското общество, неправителствените организации и железопътните специалисти от взимането на решение за бъдещето на БДЖ, въпреки че компанията е собственост на всеки един от нас и ние – гражданите в крайна сметка трябва да решим нейното бъдеще (дори и чрез референдум). До момента считаме, че процедурата е непрозрачна, липсват или не са оповестени стриктни условия в приватизационния договор, гарантиращи пълноценното функциониране и услугата в дългосрочен план; стриктни условия за следприватизационен контрол; ясни маханизми за санкции при неизпълнение на условията и т.н.

- каква е ситуацията към момента: БДЖ има дългове от около 800 млн.лв., а само „Товарни превози” са печелившата част от компанията. Опасяваме се, че приватизацията ще прехвърли задълженията към планираното да остане държавно дружество „Пътнически превози” и върху плещите на българския данъкоплатец, а споменаваната в медиите цена за приватизацията на дружеството от 200 млн. лв. би покрила едва ¼ от дълговете. Ако това се случи, то ще има тежки последствия за българската икономика и ще повтори за пореден път до болка познатия унищожителен сценарий на българската приватизация.

- разделянето на Холдинг БДЖ и Национална Компания Железопътна Инфраструктура се оказа неефективно и доведе до значителни загуби и увеличи разходите минимум с 12 % поради преминаването на паричните преводи между двете компании през банките. Освен това в момента функционират две администрации, вместо една, която считаме, че много по-ефективно би управлявала дружеството, а нали все пак това бе една от заявените цели при идването на г-н Симеон Дянков в министерството на финансите – засилена административна реформа.

- не бива да се спират едни от най-натоварените влакове или влакове, които нямат реална алтернатива за дадени райони – Генерал Тошево например остана без транспортни връзки с останалата част на България (в момента по-удобни са транспортните връзки с Румъния). По наша информация влаковете се движат до Добрич и от там насетне няма никакъв превоз............. Още примери – на гара Делян по линията София-Кулата например преминават 3 сутрешни влака, но няма нито един дневен. За Казанлък вече няма нощен влак от София..........

- има възможност да се възстановят годни, но ограбени частично над 200 пътнически вагони, които се намират на гара Илиянци, ремонтът на всеки според наши изчисления би излязъл около 20 000 лв. с български части в български предприятия за скорости 100 до 160 км/ч. Считаме, че не бива да се съкращават ремонтни работници, унищожават депа и ремонтни бази. В момента има огромен недостиг на пътнически и товарни вагони и това води до обезкървяването на БДЖ и увеличаването на цените, поради ниската рентабилност на влакове с малък брой вагони. Надяваме се това да не е целенасочена политика, а пропуск, който ще бъде поправен.

- е необходимо подобряване на разписанията на влаковете, защото очевидно се получават доста разминавания, които са в ущърб на БДЖ и изкуствено според нас „натискат” пътниците към автобусния транспорт. Като пример можем да дадем необяснимо разминаване на гара Крумово между влаковете от Свиленград до Пловдив и от Пловдив до Асеновград за 5 минути.

- е целесъобразно линията между гара Подуяне и кв. Хладилника в София, да бъде възстановена, при положение, че може с минимален ресурс и инвестиции да подпомогне решаването поне от части на проблемите с трафика в столицата по оста Аерогара – кв.Слатина – кв.Гео Милев - Изток – Дианабад - Хладилника, без да е в конфликт с новоизграждащото се метро. Така може да се реши и проблемът с колосалните задръствания около зала „Арена Армеец” при различни спортни и културни мероприятия. Ако там бъдат направени спирки в двете посоки, част от зрителите със сигурност ще предпочетат да не стоят в задръствания и да не пътуват с личните си превозни средства (има и разчети за максимално успешно използване на линията от различни организации и желание за концесионирането й).

- с минимална инвестиция може да бъде построена линия с дължина не повече от 3 км, която да достига до Терминал 1 на аерогара София. В момента единственият градски транспорт до летището е автобус 84. Ако се изгради тази отсечка, пътят до Централна гара и другите софийски квартали от летището ще се скъси драстично.

- е целесъобразно възстановяването на линията Захарна Фабрика – Руски паметник (гара Сердика ) (демонтирана частично по времето на г-н Стефан Софиянски), предполагаме знаете колко перничани мръзнат всяка зима там, в чакане на следващата препълнена маршрутка за Перник. Влаковете София-Перник винаги са пълни. Считаме че тази линия ще облекчи допълнително трафика в столицата и ще облекчи допълнително автомобилния трафик, както стана с новопостроената от вас магистрала Люлин.

- не бива да се закрива теснолинейната линия „Септември – Добринище”, при положение, че тя е единствен транспорт (особено през тежките зимни месеци) за много планиниски и полупланински селища. Считаме, че линията може да е печеливша при минимални инвестиции в подобряване на железопътните линии и възстановяване на товарните превози (които по неизвестни причини са преустановени), което пък от своя страна ще подпомогне местния бизнес.

- ако се поддържат жп линиите според проектната им скорост на равнинните места – а именно 140-160 км/ч, железопътния транспорт би бил равностоен на автомобилния – максималната позволена скорост по магистрала е 140 км/ч. Развитието на железопътния транспорт през периода 2014-2020г. се подкрепя и насърчава от Европейската комисия.

- е редно в края на вашия мандат да направите още нещо, което нито един ваш предшественик в последните 20 години не е правил – а именно – да закупи нови локомотиви за БДЖ. Друга алтернатива е ремонт и реновиране на стари дизелови локомотиви, които са в излишък и с минимални инвестиции отново могат да покриват скорости до 180 км/ч. Програма за възстановяване е направена още в периода 1992-1995г. Считаме, че трябва да се закупуват резервни части за подвижния състав – вагони и локомотиви, а не да се свалят от действащи такива и след това да се бракуват и режат за скрап.

- трябва да наредите спешна проверка на мотрисите „Сименс-Дезиро”, поради дефект в спирачните системи, които отказват или имат проблем с ефективността при продължително движение със скорост по-ниска от 40 км/ч.

Очакваме покана за среща с вас в най-скоро време и сме готови сме да дебатираме и водим конструктивен диалог по посочените в писмото проблеми.