Още за условията на труд в „Кауфланд“

/В потвърждение на работническата дописка за условията на труд в „Кауфланд“  http://rabglas.blogspot.com/2014/03/blog-post_31.html получихме огромно количество писма, разкази и коментари, споделящи сходни случаи на унижаване на хора от страна на немската компания. Публикуваме един от най-впечатляващите разкази – този на бившата работничка Величка Господинова за преживяното от нея в „Кауфланд“ – Раб. глас/

Аз, напълно подкрепям горе написаното! Като бивш служител на Кауфланд аз отслабнах не с 5, а с 20 кг и съм работила по 36 часа без сън! И на това ми отговориха – „Кауфланд“ е начин на живот! Сори, ама моето здраве е по-ценно от една заплата! Не помагат нито жалби, нищо, защото всичко е изрядно! Уволниха ме затова, че не съм в града и не можах да се явя на заповедта на регионалната веднага, а през това време бях с болния си баща, лека му пръст, на химиотерапия в Русе! Имах час, в който да се явя в „Кауфланд“ – еми съжалявам, това не е чувал с брашно да го натоваря в колата и да тръгна! Да, всеки ще се запита, да, наистина работех като вол 24-36 часа и най-важното – че работих с целия оборот на Кауфланд и с 25 човека на смяна, и просто психиката не ми издържа, и гладът по-цял ден ме омаломощи и здравословно, и психически не можех да издържам вече! Ако някой от по-горните слоеве го чете това и е заинтересован от това, което става вътре във веригата, нека да се замисли, че ние не сме роби и не сме сектанти да служим и да боготворим „Кауфланд“. Ние сме ХОРА и всеки от нас там има и е имал семейства и деца, на които сме нужни ЗДРАВИ!

Работа в „Кауфланд“ (разказ на бивша работничка)

Наскоро получихме следната дописка за условията на труд в „Кауфланд“:

Започнах работа в Кауфланд в провинциален град, като служител в т.нар. сектор фрише, или свежи храни. Но моята няма да я бъде... и то едва месец след като започнах.

И да разкажа накратко защо.

Не само че съм уморена от работа, ами съм утрепана, оставаме системно по час-два след работно време, и за капак лошото, некоректно и грубо отношение на прекия ми ръководител!

След всичкото ми старание, добро отношение (защото аз не се конфронтирам с никого), неползване на почивката ми (която е 2 пъти по 15 мин. за 8 часа по договор, но реално работим по 10!), и на крак цял ден да търчиш като кон ..!

Нося си храната от вкъщи, и си я прибирам обратно ...просто защото не смогваш на всичко това.

Да не споменавам, че дори когато ти се налага да отидеш до тоалетна – дължиш обяснение и за това!

Все пак съм човешко същество, с нормални нужди, и накрая да те овикват и нахокват!

Ето, затова ще имат текучество, и няма да си задържат хората. И не само заради тежкия физически труд, ами и за неморалното и просташко поведение!

Ходех на работа с успокоителни и антидепресанти, със страх, че може нещо да не кажа или направя както трябва и отново ще бъда навикана.

Плаках, разстроена съм, и стресирана ..Свалих 5 кг за за този един мес. и вече съм дори под 50 кг.

Никой не знае какво става вторите смени, след 22ч. вечерта. Оставаме до полунощ, а неделите до 1ч. сутринта – чистим в несвяст, зареждаме стока, сменяме етикети, цени, плакати ..

И това се върши предимно от жени.

Обаче с хора, които имат някакви лични проблеми и комплекси за избиване в семейството си, и си го изливат върху интелигентни и чувствителни хора, не желая повече да работя!

В края на краищата не сме си намерили здравето на улицата, че да го заносваме за такива самозабравили се управляващи!

Такава голяма верига хипермаркети, и вместо да държат на имиджа и на името си, да се отнасят с нужното уважение и внимание към служителите си, те правят точно обратното. Язък за тях и за името Кауфланд в Германия!

Ако знаех, или поне бях чела ето тези неща на същата тази страница (където пиша сега), никога не бих си подала документите за работа във въпросната верига.

В цялата ни България едно и също, и оправия от прости хора няма!

Тъжно, болно и мъчно ми е за хората, които остават, които се страхуват и не си дирят правата!

За малко повече от месец четирима напуснаха, аз съм петата.

Така не се задържат хората, така не се просперира, не се "прославя" името Кауфланд!

Замислете се, вземете мерки и поправете грешките, драги управляващи! Т.е. направо ги елиминирайте, ако позволите да изразя мнението си.

Работа в „Монтюпе“-Русе (работнически отзиви)

След като публикувахме дописката за „Язаки“-Ямбол, наш читател ни обърна внимание за тежкото положение и във френския завод за автомобилни части „Монтюпе“-Русе. В него работят близо 1000 души. Произвеждат се части за фирми като „Рено“, „Пежо“,„Ауди“ и „Форд“. Впоследствие попаднахме на работнически отзиви от „Монтюпе“, три от които публикуваме:

Не правете грешката да почвате в ментипето. Няма такава фирма. Няма такива управници, никъде където сам бил. Ако ви блазнят с рекламите, дето там е хубаво, не си правете илюзия, най-голямата грешка. Ще ви карат да бачкате и събота, и неделя – за вземане на ден. Няма пари, за събота и неделя не се полагат пари, а можеш да си вземеш някой ден тези съботи и недели. Скапана работа. По договор си на 8 часа, а те карат да бачкаш по 12 часа и то, когато им падне. Сменят когато си искат дните и ти не можеш да си планираш нищо. Заплатата е около 600 лв. чисто – то ти вземат здравето като бачкаш по 12-13 часа, извънредните часове също не се плащат, ако не се брои плащането в стотинки за всеки извънреден час. Това е положението, ако си бачкате някъде, по-добре си стойте, където сте си, не си заслужава мизерията и отровите. Досега 2 човека за загинали от рак. Хайде, това е от мене, макар и че вече не съм в тази фирма ментипе, наистина ментят хората с обещания, които не се случват. На събеседването ще ви извика Тихомир Огнянов Лечев – началник на поддръжката – пълен скапаняк, п...ст от Пловдив. Ще забележите как говори като педал и тихичко. Мръсен и подъл човек. Вървете на събеседването и поискайте да ви разведат да видите за какво става въпрос какво ще правите, без да сте видели работата, не подписвайте нищо. Бягайте далече ако имате друг шанс. Аз се спасих от това смъртоносно място, където само може да се разболеете но не и да правите пари.

***

Препоръчвам на всички, които се колебаят дали да започнат работа в тази фирма, да не си правят експерименти със здравето. Силно отровно производство, аспирацията не работи добре. За времето, което работех там, от мен, а и от всички работещи се носи една специфична миризма от метри. Нулево отношение от началниците, които блестят със своята некомпетентност. Всеки месец напускат обучени кадри, на тяхно място постъпват почти деца. Това е първата фирма, за която човешкият ресурс е нищо, скоро няма да има човек в околността, който да не е минал оттам за няколко месеца. И винаги едно и също, или напуска, или го освобождават. Освен с цялата менделеева таблица, въздухът е наситен и с интриги. Да, има хора които получават заплата само за това – да интриганстват и да доносничат. Което увеличава напрежението и стреса при работа. Уважава се принципът на казармата – тази купчина я премести там и след това я върни. И така 20 пъти. Поне в отдела, в който работех, основният принцип беше този. Постоянно вървят обяви за тази фирма – не се лъжете.

***

Искам да ви кажа, уважаеми господа, че работата, която изисквате от работниците, е много, а това заплащане е смешно и ако има работа, хората няма да стоят и една минута при вас.

Работа в „Язаки“-Ямбол (дописка)

В „Язаки“ работят над 2000 човека. Произвеждат системи за автомобили. Този тъй наречен чужд инвеститор(експлоататор) плаща на работниците си средно 400 лв. и иначе големи изисквания. Примерно приятелката ми има дете, как да го гледа като отива примерно на работа от 2 и нещо и се прибира в 12 вечерта, карат ги и събота да работят понякога. Чувала, че нощните смени са по кратки – по 6-7 часа, но се работи без почивен ден. Това е нечувано и то за 400 лв. на месец – джобни пари. За 5 години животът е поскъпнал със 100%, а заплатите не са вдигани нито с лев, как не ги е срам тия боклуци, хората няма за без пари да им работят....

Протест на шивачки от Полски Тръмбеш

07/02/2014. Работнички от шивашки цех в Полски Тръмбеш искат заплатите си от бившия си работодател, който ги уволнил през декември миналата година. Разказват, че когато получили заповедите си за уволнение почувствали облекчение. След разпечатка от системата на НОИ обаче се оказало, че през декември те са се водили в неплатен отпуск.

Жените разказват, че докато работели, били обиждани и нагрубявани. Често пъти били наричани „смотли”. А условията на работа в цеха били нечовешки – работело се по около 10 часа дневно на студено – на температура от 16 градуса с ръкавици и якета. Освен това ги глобявали за ходене в тоалетната извън регламентираната почивка, която била през около 2 часа. А когато им бавели заплатите, им обяснявали, че фирмата нямала пари, за да им плати, при положение, че месечното възнаграждение било 230 лв.

Запитани защо не са решили да напуснат, бившите служители на цеха бяха единодушни – „защото няма къде другаде да отидем да работим”.  

По думите на служителите сега собствениците на цеха Катя Тачева и майка й Росица Борисова откриват нов цех, а работниците са притеснение дали двете шефки ще изплатят заплатите им.