Протест пред приватизирания Вагоноремонтен завод в Карлово

16.09.13. Бивши работници от приватизирания Вагоноремонтния завод в Карлово блокираха портала на предприятието заради неизплатени заплати. Те имат да получават между 2 000 и 20 000 лева. Задълженията са натрупани от 2010 година до момента. От ръководството не коментираха ситуацията.

Повече от 150 души имат да получават сериозни суми от вагоноремонтния завод. Задълженията започнали да се трупат през 2010 година. Оттогава хората получават по 60% от заплатите си. Така се натрупали сериозни пасиви.

"Аз съм от 2 години в тоя проклет завод. Имам да получавам 2 800 лева. Той има 5000. Има и по 20 000 лева задължения", заяви Илия Стайковски.

Част от бившите работници завели дела. До момента и съдът не е решил проблема.

"Осъдих ги. Те само усукват и бягат", разкри  Генко Николов.

Днешният протест излъчи и послания към държавата как да се справя с некоректни работодатели.

"Аз бях в Кипър. Там собственик, който не плаща, го вкарват в затвора. И тук така да се оправи държавата", сподели Георги Колев.

Работниците предупредиха, че ако частните собственици на завода не им платят, след две седмици ще блокират жп линиите и Подбалканския път.

Испански работници демонстративно разграбиха магазин в Севиля

8 септември, 2013. В стил Робин Худ испанци откраднаха ученически пособия от магазин на “Карфур” в Севиля, за да ги дарят на бедни деца, предаде АФП.

Случката се разигра вчера, когато 200 членове на Андалуския работнически съюз нахлуха в магазина и отмъкнаха тетрадки, речници, химикалки и други. Над 10 колички с пособия бяха натоварени светкавично в микробуси, които бързо отпрашиха.

“Целта е да привлечем вниманието към тежкото положение на 2 милиона души в Андалусия и на 400 хил. семейства, които не получават помощи, а нямат работа”, се казва в съобщение на съюза.

Пособията ще бъдат за деца от бедни семейства за началото на учебната година. “Това е символичен акт за равни възможности”, декларират още от организацията.

Безработицата в Андалусия е 35,8%, което е над средната за Испания от 26,26%. Полицията в Севиля обеща да идентифицира всички участници в акцията и да ги даде на съд. /Труд.бг

Стачка в приватизирания Вагоно-ремонтен завод – Карлово

9 септември 2013. Заради неплатени от три месеца заплати работниците от Вагоно-ремонтния завод /ВРЗ/ в Карлово се вдигнаха на протест. От 3 години пък заводът, който е частна собственост, плаща само по 60% от възнагражденията. ВРЗ дължи между 2 и 20 хиляди лева на човек от 2010 г. Работници са спечелили  многобройни съдебни дела срещу завода. Въпреки това обаче те не получават възнагражденията си. От 210 души персонал са останали само 60 – останалите напуснали, като всеки има да получава  остатък от неизплатените пълни заплати от 2010 година насам. Ако не им платят заплатите за последните 3 месеца работниците се заканват да блокират републиканската железопътна линия край завода им.

ВРЗ-Карлово е приватизиран през 1999 г.

Протест на работници от Титан-Бургас

5 септември 2013. Стотици работници на фирма „Титан Бургас“ се събраха пред общината в знак на протест, че не са си получили заплатите си. Работниците се оплакват, че не могат да издържат на мизерията, на която са подложени заради неполучени вече 6 месеца възнаграждения.

От фирмата ги залъгват с купоните  за храна, с които имат право да вземат продоволствията единствено от магазин, в който цените били много по-високи от пазарните.

„Вътре има салами с изтекъл срок на годност, цените са много високи, имаме съмнения, че този магазин, който се води уж на някакво частно лице, всъщност е на хора от самата „Титан“ - вътре си въртят някакви схеми с нашите пари“, казват работниците. Те не искат повече да са клиенти там и предупреждават, че някоя сутрин ще му драснат клечката.

Гражданско неподчинение на шивачки в Калофер

26 август 2013. Търпението на шивачките от "Интендантско обслужване" в Калофер свърши - тази сутрин те излязоха на протест в центъра на подбалканското градче.

В петък (23 август) шивачките отказаха да работят, предупреждавайки, че докато не си получат дължимите заплати от месец май, няма да застанат на работните си места. Шивачките твърдят, че предприятието има поръчки и дори се налага понякога да работят по 9 часа, също и в събота. Затова те настояват да получат конкретен отговор на въпроса кога ще получат неизплатените заплати и каква е причината за спирането на полагащите им се ваучери от година и половина.

"В кой век живеем", питат жените, които разчитат на роднини, за да свържат двата края.

Дължимите заплати за три месеца не са повече от 1000 лева на човек. Хората споделят, че оцеляват благодарение на близките си, които им помагат с храна и пари. "Няма друга алтернатива. Само едни цехове има", разказват жените. "Миналата година бяхме три месеца в неплатен отпуск", разказва друга жена. Тя каза, че дошли да им спират водата, но тъй като съпругът й си бил вкъщи и платил на ръка, им оставили водата. "Просто не се издържа, при наличието да работиш, да излиза толкова много продукция, ние знаем как я изкарваме, защото презареждаме постоянно, даже в бригадата вървят две изделия", казва жената.

Шивачките се оплакват и от лошите условия на труд. "Вътре има 32 градуса, стоим на течение, имаме заболявания. Приближаваме 40 години стаж и когато ми се наложи да отида да се лекувам, отидох под страх, защото ако отида не знам дали ще си се върна на местото", разказва жена с 37-годишен стаж в цеха, която се притеснява дали ще запази работното си място.

Работниците от "Интендантско обслужване" в Калофер показаха и фиш за 5 дни заработка на стойност 38,46 лева. "Може ли да се живее с тази заработка – за 5 дни имаме 38 лева?", питат шивачките, които отново повтарят, че когато няма работа ги пускат в принудителен отпуск.

Шивачките се обърнаха и към синдикатите с думите: "Г-н Тренчев, как може да държите синдикати, които не ни защитават, а защитават правата на работодателите, не на работниците. В коя държава го има това? Мислих, че синдикатът е неподкупен, но се оказа, че и синдикатът е подкупен".

"Всички работим като идиоти! Срамота е да искаш от майка си и от баща си 2 лева", казват жените от Калофер. БГНЕС