Или малката история на голямата лъжа...
Много се изписа, много се показа, но в крайна сметка малко истина се каза... В тази статия ще се опитаме да разкажем премълчаното и да докажем със статистически данни прикритата страна на наложената със сила и при никаква обществена подкрепа „реформа” на пенсионната възраст.
Дали реално това е решение на „проблема“?
Дали то е единственото решение?
Но най-същественият въпрос е, колкото и странно да ви прозвучи, има ли въобще проблем с финансирането на пенсиите?
Тъй като едно от малкото европейски общества, което изказа публично несъгласието си с тези уж спасителни мерки, бе именно френската общественост, ще направим анализ на ситуацията във Франция. По този начин искаме по напълно обективен начин, през погледа на страничния наблюдател, да изкараме наяве истинските подбуди за това политическо решение, повторено от всички европейски „лидери“, както и от някои латиноамерикански държави като Колумбия (следваща „препоръките” на САЩ) и послушно потретено от българските власти и пишман синдикати.
Реномето на Франция като една от най-социалните страни и застъпник на човешките права и свободи е само наполовина вярно. Събитията от това лято, скорошните репресивни законови мерки спрямо имигрантите, както и актуалното класиране на страната на 44-та позиция по свобода на пресата (1) показват, че митът за Франция започва да избледнява, откакто се подлъга от медийната кампания на Никола Саркози. Но тези теми са обект на друг анализ, така че да се заемем с това, което ни вълнува тук, а именно политическата лъжа около пенсионната реформа.
В самото начало е важно да се каже, че тази реформа е нелегитимна и неравноправна. Нелегитимна, защото в предизборната си кампания френският президент обеща да не вдига пенсионната възраст, т.е. французите гласуваха за него спрямо тези му обещания. От друга страна, неравноправна, защото увеличаването на пенсионната възраст ще засегне предимно най-бедните работници, които поради социалните си трудности, живеят по-малко, както и работещите в трудни условия, често станали жертва на хронични тежки заболявания. Жените, прекъснали работа заради майчинство, хората станали жертва на уволнения и продължителна безработица, ще са измежду множеството френски граждани с ниски доходи, които ще имат още по-ниски пенсии. Но въпреки очевидните социални неравноправия, които създава увеличаването на трудовия стаж и пенсионната възраст, интересното е, че властите оправдават това решение с икономическата и демографска реалност. Но каква е всъщност тази реалност? Ето 4 основни лъжи, пропагандирани от съвременното дясно френско правителство.
Първа лъжа: Все едно след футболен мач да дадеш само половината от резултата.
Преди идването на Рафаран (първи министър на Жак Ширак от 2002 до 2005), френската пенсионна система функционираше по следния начин. Бяха необходими трима работещи, за да издържат двама пенсионери. След пенсионната реформа проведена от Рафаран през 2003, съотношението се променя и властите съобщават, че вече е необходимо тези двама работници да плащат за трима пенсионери. Тоест, по-малко работещи ще трябва да осигуряват все по-уголемяващият се брой пенсионери (от 3:2 се минава на 2:3). Това е между другото и един от аргументите на властите и всички нормални хора биха се съгласили, че щом има по-малко работещи, които трябва да осигуряват все повече пенсионери, няма друго решение освен да се работи повече. Но какво всъщност не ни показват тези цифри?
С постоянното усъвършенстване на техниката и повишаването на производителността с всяка изминала година, тези двама работници, издържащи вече трима пенсионери, ще произвеждат всъщност двойно повече, или еквивалента за четирима. Погледнато така, съотношението от трима работещи спрямо двама пенсионери става четирима работещи за трима пенсионери. Ето и първата лъжа на тази реформа. Със съотношение 4 : 3 е напълно реално да се запази солидарната пенсионна система, без да се увеличи пенсионната възраст.
Втора лъжа : Пари нема, бачкай !
Според НАЙ-ЛОШИТЕ официални прогнози (извадка от Националния статистически френски институт, ИНСЕЕ/ INSEE) икономическият растеж на Франция през 2040 ще е 1,5%. Ако през 2010, богатството на страната е изчислено на 2000 милиарда евро от които 13% отиват за пенсионната система (или 260 милиарда евро), то през 2040, БВП ще е двойно по-голям, или 4000 милиарда евро, от които 18% ще отидат за пенсионната система (или 720 милиарда евро). Значи, френските власти казват, че няма да могат да финансират пенсионна система, която се нуждае от 3 пъти повече пари, но всъщност пропускат да кажат, че и стойността на цялото произведено богатство ще е двойно и че в това съотношение, по-големият разход за пенсии не е трагично и още по-малко фатално събитие. Защо? Ами много просто. Ако през 2010 след изплащане на пенсиите остават 1740 милиарда евро за капитала, изплащане на заплати и инвестиции, то през 2040 остатъкът ще е много по-голям: 3 280 милиарда евро. Тоест, въпреки че разходите за пенсии ще се увеличат, парите ще са много повече и по никакъв начин по-големият процент за пенсионната система няма да ощети останалите сектори, а напротив. Дори и при най-лоши темпове на развитие, Франция би имала достатъчно ресурси, за да увеличи даже заплатите, и ако иска да намали още пенсионната възраст. Стига френското правителство да се стреми към едно социално справедливо общество. Но още един факт поставя под сериозен въпрос политическият апетит във Франция. Докато се пропагандира, че няма достатъчно средства за пенсионните осигуровки, приемайки закона за тази реформа, френският парламент отхвърли една от най-важните точки в него : премахване на принципа за натрупване на повече от една депутатски пенсии. Какво се получава : от една страна, Г-н Жак Ширак се пенсионира с 30 000 евро на месец (Саркози ще получи по 28 000 на месец) заради натрупване на пенсията му като кмет, депутат, президент и прочие, а от друга страна, няма пари за пенсионната система. Или няма желание за социална справедливост?
Най-учудващото е, че политиците си служат с тези цифри, за да успокоят населението, че ще има икономически растеж в бъдеще, но никога не ползват същите данни, говорейки за пенсионната реформа. Тогава чуваме единствено, колко скъпо струвала тя на страната и прочие. И въпреки че всеки ден говорят по телевизията за този прословут растеж, населението прие едновременно, че няма да има достатъчно икономически растеж, за да се осигурят пенсиите в бъдеще, но пък ще има достатъчно, за да се вярва на политическата класа и да се гласува за тях и на следващите избори. Странна противоречива ситуация. Между другото, историческата тенденция не е в увеличаването, а напротив в намаляване на работния стаж и, от друга страна, в прогресивното увеличение на осигуровките, които плащат работодателите. Не се учудвайте! Това не е шега, а напълно нормално, понеже, както показахме по-горе, и производителността, и печалбата се увеличават с всяка изминала година. Така че, когато Саркози казва "работете повече, за да печелите повече" той всъщност опровергава логичното историческо развитие на работния сектор, според което, заради по-добрата производителност, трябва да работиш по-малко, а да печелиш повече.
Трета лъжа: Пенсионната система струва все повече на данъкоплатците !
През последните 40 години, финансирането на френската пенсионна система от 5% се е увеличила на 13% през 2010, или увеличение от 8% за този период. Според прогнозите на ИНСЕЕ, от 13%, разходите за пенсии във Франция ще се покачат на 18% през 2040, т.е увеличение от само 5%. Какво излиза? Френските политици, както и техните колеги в останалите европейски страни, пропагандират, че пенсиите струват все повече и повече, но всъщност е точно обратното : финансирането на пенсиите през следващите 30 години ще изисква по-малко допълнителни средства отколкото през изминалите 40 години. На всичко отгоре, ако преди заплатите са се увеличавали прогресивно, тъй като са били индексирани върху покачването на производителността, то днес са или замразени, или обезценени спрямо главоломното покачване на цените на стоките. Излиза, че лозунгът на френското правителство е „Работи по-дълго, печели по-малко”...
Четвърта лъжа: Частните пенсионни фондове : внасяй кинти, за да имаш достойни старини!
Може би най-голямата лъжа на политиците е, че искат да убедят населението, че пенсиите са плодът на нашата работа, т.е. като пенсионер получаваш средства, защото си внасял цял живот. Но всъщност принципът на солидарната система е напълно различен: всички осигуровки, платени от работещите в страната, са разпределени накрая на месеца на тези, които са в пенсия в дадения момент. Т.е вашата собствена пенсия ще е платена от хората, които работят в момента, когато се пенсионирате. Тази система функционира добре и горепосочените цифри показват, че нищо не пречи във Франция това да е така и през 2040. Но какво се получава в действителност? Каква е политическата пропаганда? Властващите казват : съществува голям риск да не можем да платим пенсиите в бъдеще и карат хората да внасят допълнително в частни фондове, за да допълнят бъдещите си „мизерни” пенсии. Но дори и да приемем това за истина (въпреки че не е) и да почнем да внасяме в частни фондове в банките, какво се случва с нашите пари, веднъж попаднали в тези финансови институции? Нали не си мислите, че в момента, в който банката разполага с парите ви, тя ги заключва в дълбок сейф и ви ги пази за по-късно?! Нищо подобно!
В момента, в който внасяме пари в една банка, тя превръща тези реални парични стойности в акции и други подобни единици, които нямат никаква конкретна парична стойност. Тези единици представляват обещания за хипотетичното възвръщане на парите ни от евентуалното произведено в бъдеще богатство. И това само, ако има производственост, т.е икономически растеж и висок БВП в момента, когато се пенсионираме. Ами ако няма?
От всичко казано досега, следват два възможни варианта за Франция:
През 2040 във Франция има достатъчно производителност, за да се финансира сегашната солидарна пенсионна система. В този случай трябва да се избере настоящата схема, и да се отхвърлят като вариант частните осигурителни фондове, или
През 2040 няма достатъчно икономически растеж. Тогава е логично да се избере рекламираната от политиците система на частните осигурителни фондове. Дотук добре, но нали като отидете в банката и си поискате парите, които, нека припомним, са превърнати в акции, банката трябва да ги продаде, за да ви плати. Но ако няма достатъчно произведено богатство, няма да има и кой да купи тези акции... Тогава какво? Кой пак ще е прецакан?
Така че, и да има, и да няма икономически растеж през 2040, изводът до който са стигнали протестиращите във Франция е един и същ : солидарната пенсионна система е най-логичното и сигурно решение. Но явно не всички са на това мнение, особено братът на френския президент, Гийом Саркози.
Последният политически скандал, който си прокара път дори и във Френската Асамблея, касае г-н Гийом Саркози и ръководеното от него предприятие Малаков Медерик: първата френска частна група за социално осигуряване. Групата Медерик създаде наскоро в партньорство с Националната осигурителна каса, дружеството Севриена, чиято цел е да завладее пазара на частните пенсионни вноски от началото на 2011. Интересно съвпадение, но за жалост не е единственото.
В конфиденциален документ от март 2009, публикуван на сайта на вестника Политис (Politis) и озаглавен « Проект за групиране на дейностите свързани с пенсионните и трудовите фондове на Националната осигурителна каса (CNP), Малакоф Медерик (Malakoff Médéric) и Катрем (Quatrem ) », става ясно, че още през 2009 година, тези дружества правят прогнози на потенциалната сума необходима, за да се изплатят бъдещите пенсии през 2020! Тази сума, оценена между 40 и 110 милиарда евро, се предвижда да се финансира чрез частни фондове като Севриена... Важно е да се подчертае, че в настоящия закон приет от френския парламент, в глава 5, ясно се казва намерението на френската държава „да развие капитализирането на пенсиите” т.е. прогресивното заместване на солидарната пенсионна система с частни пенсионни фондове.
При всички горепосочени факти и „случайности”, един въпрос изисква своя отговор: Каква всъщност е целта на пенсионната реформа във Европа? Можем ли да предположим, че политическото желание, което в днешно време е обвързано с икономическите интереси на частни предприятия, има за цел, намалявайки нивото на пенсиите, да принуди хората да правят вноски в частни фондове и в крайна сметка да се стигне до премахване на солидарната пенсионна система и до все по-голямото забогатяване на частни дружества, групи, банки, корпорации... Интересен е фактът, че докато правителството на развиващата се Боливия (с 60% бедност) (2) решава да намали пенсионната възраст от 65 на 58 години, като за миньорите възрастта спада на 51, европейските богати индустриализирани държави я вдигат, оправдавайки се, че не могат вече да осигуряват финансирането. Странно, нали уж страни като Боливия са бедни и неможещи...
От друга страна, отказът на европейските правителства да наложат такси върху финансовите транзакции, което би вкарало милиони евро в дефицитните осигурителни каси, доказва за пореден път съвременните политически тенденции за погазване на социалната сигурност, оркестрирани от институции като Европейската комисия, Централната европейска банка и Международния валутен фонд.
Ако французите, дори и най-младите сред тях, са разбрали по какъв анти-социален път сме поели, то и останалите европейски народи, в това число и ние, българите, не трябва да се заблуждаваме от политическата безочливост и медийно лакейство, а да се запитаме чисто и просто : В какво общество искаме да живеем?
БЕЛЕЖКИ:
(1) Доклад на НПО „Репортери без граници”, публикувано на 20 октомври 2010
Основни източници :
Официални френски медии : Canal plus ; France Télévisions
Спектакъл на Културната кооперация Льо Паве (SCOP Le Pavé) : « Работи по-малко, за да печелиш повече »
Фотогалерия и снимков материал:
На рисунката върху транспаранта : Възрастната жена казва : "На твоите години вече работих", малкото дете й отговаря "На твоята възраст все още ще работя".
