Миньорите са в стачна готовност

Миньорите в страната са в стачна готовност заради нерешените проблеми в бранша. Информацията е на миньорските синдикати към КТ "Подкрепа", цитирана от Нова телевизия. Миньорите недоволстват срещу неравнопоставеността на сектора спрямо производителите на ток чрез възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), които са всячески налагани чрез закони и директиви от страна на ЕС и българската държава. Според Владимир Топалов от профсъюзната организация енергията, която се произвежда от въглища, постоянно намалява. Ако тенденцията се запази, в следващите месеци цялата минна индустрия е заплашена от фалит. Пряко ангажирани в отрасъла въгледобив у нас са близо 14 хиляди души, а косвено той дава работа на повече от 70 хиляди души.

ДОПЪЛНЕНО (7 август):

От КТ Подкрепа припомниха, че цената на електроенергията, произведена от въглища, е в пъти по-ниска от тази, произведена от ВЕИ-тата. Ако фалитът на мините се ускори, поскъпването на тока може да стигне до 70%, предупреди Владимир Топалов и уточни, че вдигането на цената ще зависи от това какъв е делът на евтината енергия в микса. Според него един от начините да се свали цената на тока е да се извадят от микса американските централи Марица Изток 1 и 3 и да се пренасочат да изнасят по-скъпия си ток към Турция, където в момента има силно търсене.

Ето част от интервюто с Владимир Топалов:

Кои са най-големите проблеми в миньорския бранш?

- Несигурността на хората, че ще си получат заплатите и ще останат на работните си места. Това е вследствие, специално във въгледобива, на това, че топлоелектрическите централи продължават да работят в намален режим. Оттам вече се намалява и добивът на въглища, което след себе си води до недостиг на средства, несигурност и всичко останало.

- На кои места се бавят заплатите на миньорите?

- Във всички въгледобивни мини, в които не достигат средства. Има дори предложение работните заплати да бъдат намалени с 20%. Това е основно в Югозападна България. Проблеми има и с мините в "Марица-изток". Там проблемите са не само със заплащането, но и с безопасността на труда. Засега заплатите се плащат, но при това намалено производство със 17 млн. тона няма как нещата да останат в същия вид. В сряда на среща енергийният министър Драгомир Стойнев декларира, че заплатите ще се получават. Но условията на работа и средата са ненормални. Думите "Ще си получите заплатите" звучат добре, но знаем, че ще дойде един момент, в който всеки знае, че няма как да получава пари, след като се работи по-малко. Притесненията и опасенията във въгледобива все още стоят.

- Откъде идва тази несигурност у миньорите?

- Това се дължи основно на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Битката е кой ще оцелее. Ако въгледобивът наистина фалира, то след 2 г. няма как централите да продължат да работят. Фактически ще останат другите производители на енергия, независимо че е скъпа. Тогава вероятно ще кажат на населението: "Да, ама тези фалираха. Не издържаха. Следователно – скъпа или не, поне има някаква електроенергия." Според мен тук е заровен проблемът. Знам, някои хора казват, че това е само в моята глава, но ако погледнем реалностите, те водят към една посока – след 2 години въгледобивът ще е приключил и ще го няма. Ако рудник "Бабино", "Бобов дол" и подземните рудници затворят и хората бъдат съкратени, после обектите няма да могат да се ползват. Ще трябват страшно много средства, за да бъдат възстановени, а няма да има кой да ги даде. Тези, които са срещу нас, много добре познават спецификата и знаят, че фалирането на въгледобива ще означава, че няма да имат никакви проблеми с ВЕИ-тата. Битката между нас и тях е много неравностойна. ВЕИ-тата в основата си са собственост на хора, които са в парламента или на ключови места в управлението на държавата. Те са от целия политически спектър. Слушам според различни източници, че 140-180 народни представители под една или друга форма са били свързани с ВЕИ-тата.

При положение че има Закон за ВЕИ, че влезе, че трябваше да бъде променен, те не го приеха – това показва, че искат да сме в неравностойно положение. На нас ни казват: Търсете си пазари и ако намерите, продавайте електроенергията, а на тях задължително, по закон, я купуваме. На нас цената ни е такава, каквато пазарът каже, а при тях е строго регламентирана. При нас договорите са от днес за утре, при тях са за 20-25 години. Как виждате да сме в равностойно положение?

Според колегите тази битка изглежда почти загубена. Въпреки всичко, каквото зависи от нас, ще продължаваме да го правим.

- Колко души ще останат без работа, ако въгледобивът в България загине?

- Пряко заетите във въгледобивните мини в момента са около 14 000 души. Но те след себе си водят други хора. Обичаме да казваме, че около всеки миньор допълнително висят по 4 човека. Това са хора, които обслужват тези мини, шофьори, служители в столовете, хора за спомагателни и ремонтни дейности. Според нашите изчисления около 70 000 души ще останат без работа.

„Превърнете мъката си в оръжие“ (коментар на бивш миньор за случилото се в Ораново)

Жалко! Отидоха си колегите... Бог да ги прости и да помага на семействата им... Моите най-искрени съболезнования... Работил съм 27 години в мините и се обръщам към семействата на всички загинали и осакатени в мините – Ораново, Бобов дол, Перник – стиснете мъката си и нека тя да ви дава сила, за да питате, да задавате въпросите, които са важни! Не се страхувайте от няколкото дрогирани дебелоглави мутри.

Питайте имат ли загиналите (и живите) лични застраховки живот! Със сигурност знам, че практиката е да се правят групови застраховки до 1000 лв.!

Питайте колко е ФРЗ (фонд работна заплата) на подземните работници, спрямо ИТР (инженерно-технически ръководители) и администрация!

Питайте къде точно са били преките ръководители по време на инцидента! Питайте каква е била тая „лавина“ от кал и откъде се е появила (в рудник „Мламолово“ при Мини „Бобов дол“ бяха удавени от кал 10 човека – на повърхността имаше вода, която слезе в галериите... осъдени нямаше!)!

Питайте и прокуратурата защо не са задържани „гостите“, които са ходили да заплашват опечалените...

Питайте и синдикатите кога са влизали за последно в мината да видят чорбаджията какви условия е подсигурил на членовете им – практика е лидерите на синдикатите да си въртят бизнес!

Питайте кого осъдиха за 10-те човека, изгорели живи в рудник „Иван Русев“!

Питайте защо с тоя „специалист“ от София (има се предвид проф. Михайлов от МГУ, когото много хора обвиняват че прикрива истинските причини за злополуките през 2007 и 2013 в Ораново – Раб.глас) не влязат и колеги на момчетата...

Питайте колко човека е пребила от бой същата тая охрана (вероятно се има предвид охраната на рудника – Раб.глас)!

Не спирайте да питате, а като не получавате отговори, вдигнете се като един – уверявам ви, че има кой да застане зад вас – стотици са загиналите в мините, два пъти повече са осакатените и много повече са потърпевшите близки и роднини. Крайно време е да се сложи край на така наречените инвеститори и не забравяйте... никакви пазарлъци с тях – момчетата не го заслужават! Вечна им памет... Превърнете мъката си в оръжие срещу тия, които закопаха толкова хора...

„Правена е икономия с човешкия живот“ (репортаж от "Ораново" на "Работнически глас")

22 юли 2013. Пристигаме в град Симитли малко преди обяд и навлизаме в квартал „Ораново“, в който, по улица „Септемврийска“ се насочваме към рудника. Той се вижда отдалече и също така отдалеч личи колко са верни приказките на концесионера за 20 млн. лв. инвестиции (виж снимките). Пред рудника ни посреща сериозно журналистическо и полицейско присъствие. Опитите ни да говорим с работници, са неуспешни. Охраната ни насочва към близко заведение. Там провеждаме разговор с двама бивши работника от „Ораново“. С тях провеждаме продължителна беседа. По-долу публикуваме основните акценти от разговора ни.

Заплатите

99-та година напуснах рудника. Тогава още беше държавен. Мината стана частна 2005-та май. Тогава работех като трамвайджия и взимах 400 лв. заплата. А сега – 400-500 лв за копачи (което е много по-тежка и високоплатена работа – Раб.глас), хм... А и тогава хлябът беше 15 стотинки (има се предвид преди 1989 г. – Раб.глас), а сега е 1 лв., прави сметка каква е разликата.

Храната

Имахме право на две безплатни яденета, а и в рудника ни даваха храна – сирене, кашкавал, кафе, кисело мляко.

Тогава какви мерки са се взимали за безопасност на труда в сравнение със сега?

Ехеее (възклицание, с което недвусмислено беше изразена огромната разлика в мерките за безопасност на труда тогава и сега – Раб.глас).  Сега свличанията са затова, че само се взима, а нищо не се слага. Беше предвидено водно запълнение да има. Да се запълват кухините, от където са изкарани въглища, с вода и земна маса. В „Брежани“ (съседната мина, която е закрита – Раб.глас) всичко беше с водно запълнение. Колкото въглища се вземат – всичко се запълваше. А тук нито се запълва, нито нищо.  Явно много е масраф, много пари трябва.  А иначе си има специални машини, които бъркат вода и земя – като боза става – и се запълват кухините.  

Срутването

Сега се е срутило огромно количество кална маса. Запълнени са поне 50 метра по събирателната. И знаеш ли кога тези момчетата ще са живи? Точно никога.  Синове да са ми – казвам ти, че не са живи. Дано да са оцелели по някакъв начин обаче не вярвам. Това е страшно, бе. Добре, че е станало преди хората да са се наредили по машините.  А това не е една машина. Да не кажа голяма дума, но това са поне десет машини, наредени вътре. На тези десет машини на всяка трябва да застане човек, за да може да я пуска. Ако се бяха наредили всички тези хора да работят, не четири човека, а 24 човека щяха да са заминали.  Срутването е станало сутринта, преди още да влязат хората да почнат въглищата. Десет минути по-късно да беше станало срутването, 15 човека нямаше да могат да ги извадят.

Брой работници

Вътре е много народ. Една смяна е от 25 до 30 човека.  А се работи на три смени. Сега в мината работят общо 300 човека. По мое време само в един участък в една смяна работеха 30 човека – това са машинисти, гораджии, майстори, помощници, крепачи, други. 30 човека смяната само от един участък. А те бяха два участъка. Отделно си имаше други хора, които работят из рудника – трамвайджии, гризутчии, поддръжки. За обезопасителната служба – във всяка смяна си имаше двойка крепачи.  Те специално гледат да няма някой счупен дирек – да иде да го подмени, да го пооправи. 

А тези, които добиват въглищата, с машини ли работят?

Не.  Какви машини. Кирка знаеш какво е? Викат му още казма. С една тесла и с една кирка, това е. И една джага.

По някое време в разговора се намесва друг бивш миньор, за да вземе отношение по въпросите за храната и заплатите.

Храната

Много силна храна ни даваха долу. По 200 грама луканка, кисело мляко, колкото искаш.

Заплати

Пенсионирани миньори взимат 800 лв., а заплатите на сега работещите в рудника миньори-копачи са по 5-600 лв.  А и не им дават нито дрехи, нито обувки.

Приключвайки разговора, хората ни насочват към близкото село Крупник, откъдето са двамата затрупани и все още ненамерени миньори. В центъра на Крупник се срещаме с друг бивш дългогодишен работник, който ни разказва следното:

36 години съм работил в рудника. За да падне толкова кална маса, че да се налага взривяване – това значи, че не е крепено по паспорт. За да падне толкова скала, значи, че въобще не е крепено и е правена икономия с човешкия живот.  И по наше време се случваха злополуки – мините не са идеални. Случвало се е да избухне гризу, да се счупи някъде дървеното укрепление и да удари някой. Но такова срутване... – не! Подсигуряваше ни се след всяко излизане от мината къпане, дрехи, храна и право за в къщи. Докато сега – безхаберие.

На какво отдавате това безхаберие?

Икономия за сметка на човека. Аз да се обогатя, пък ти как ще си – какво ми пука. Че мишката си е заминала – голяма работа, една мишка. Не се цени човешкият живот, разбирате ли.  А човешкият живот е скъп. А те си мислят така: „Аз да съм и след мен потоп. Аз тръгна ли си и попът да не се върне“.  Това е. Това е цялата истина. Другото е, че след 1993-94 година в мините започнаха да слагат за ръководители хора, които нямат достатъчно данни за ръководители. След 89-та имаше само един кадърен шеф на мините, но на него жена му беше много алчна. След него всички следващи ръководители бяха (показва с недвусмислен жест, че са ползвали положението си само за лично облагодетелстване – Раб.глас).  На 3 май 2000 г. ме уволниха като некадърен. На моето място трябваше да сложат партиен функционер. Послушко. От партията на Костов. А аз не им свалях шапка. 2-3 месеца след като ме изгониха, заплатите на миньорите започнаха да падат. От юли 2000 г. заплатите паднаха с 300 лв. Дотогава средната заплата на един майстор-копач беше 1550 лв. На спомагателните беше някъде около 6-700 лв. И оттогава заплатите падат и си падат. Един миньор на ден трябва да изкопае 4 тона кюмюр. 4 тона по 100 лв. – това са 400 лв. За ден. А той сега за месеца взима 400 лв.

Мина „Брежани“ направо я затвориха.  В „Ораново“ по мое време работеха 895 човека. Средносписъчен състав.  Стигали са най-много до 1100 души. След 89-та започна да намалява броят им. Първо някои хора напускаха доброволно с надеждата, че могат да правят бизнес. Но от април 2000 г. започнаха и съкращенията. Някои съкращения бяха нарочни с цел да се взимат подкупи от работниците (за да си запазят работата). Директорът тогава не беше минен специалист, той беше сребролюбец, беше чирак на златния телец. А за сегашния управител на рудника съм чувал, че иска подкуп и за да започнеш работа в рудника – иска да му „блъснеш“ 4000 лв. А самият той е избран за управител без конкурс.

Да се върнем на злополуката. На какво отдавате случилото се?

Първо – неграмотно управление. Второ, което е най-фатално, това е галерия, не е шайба. Шайбата е с вход и изход, докато галерията е само с вход. Не е имало добро укрепление. Нямало е и обрушовки, както се правеха преди (обрушаване – целенасочен взрив и запълване на вече неизползваеми въглищни участъци – Раб.глас). Не е спазен паспортът на крепене, не е спазена технологията на изработка. Това е. Сигурен съм, че сега няма и спасителна служба. А по мое време имаше спасителна стан-ци-я. Списъчният й състав беше 48 души + началник и механик – общо 50. Пак повтарям: не може да падне такава голяма кална маса, която да има нужда от взривяване (за да се разчисти), ако се е спазвал паспортът.

2007 година пак е имало две тежки злополуки в „Ораново“. Защо според Вас не са взети мерки след това и сега се стига до нов тежък инцидент?

Защото правят икономия с цел само собствените джобове да пълнят. Това първо. Второто е от некадърщина.

По Ваше време търсеше ли се отговорност при такива злополуки?

През 66-та, или през 65-та имаше още по тежък инцидент в мина „Пирин“. Загинаха 11 човека. От взрив на газ гризу.  Издири се кой е виновен и го осъдиха на 8 години затвор. След като излезе от затвора, го осъдиха да дава 30% от заплатата си, за да се изплати кръвнина.

А сега как мислите – дали ще има някой осъден за случилото се?

Не. Досега да е имало някой осъден? Нищо няма да го направят.

Един по-общ въпрос. Как живеят хората във Вашия регион?

Хората тук живеят в страшна мизерия и нищета. Преди оттука всяка смяна тръгваха по три големи рейса работници. Сега няма трима. Три смени по три рейса – това са девет рейса. Да ги сложим средно по 40 човека – това са повече от 300 човека. А в мина „Пирин“ от Крупник работеха 527 човека. Имаше поминък. Аз построих къщата си, докато работех в мината.  А сега районът ни е много беден. Няма работни места. И после, този, който има, не пита този, който няма. Не го жали. Сега всички викаме, че има криза. А някога баща ти знаел ли е тази дума „криза“? Не.

Освен в рудника другаде работа има ли?

Имаше няколко шивални.  Държеше ги чужд човек, грък. Дойде, понапълни се, не му изнася и на друго място отиде. Така.

СНИМКИ: