Един ден сред стачкуващите от ВМЗ-Сопот. Репортаж на „Работнически глас“

Невярната информация на официалните медии относно стачката във ВМЗ-Сопот ни застави сами, със собствени средства, да посетим Сопот и да получим достоверни данни и мнения от самите работници. Пристигаме в Сопот на 18 декември по обяд. Пред ВМЗ стоят десетки работници. Те са в отпуск и не се допускат до територията на завода. През решетъчната метална ограда се виждат стотици други техни колеги, които стоят в двора на завода. И едните, и другите чакат да получат заработените си пари, нервно обсъждайки помежду си развоя на стачката.

Започваме разговора си с група работнички, стоящи пред входа на ВМЗ, относно най-последното развитие на събитията. На въпроса ни „Продължава ли стачката?“, отговорът е кратък, ясен и единодушен: „ДА! ПРОДЪЛЖАВА!“. След това питаме за заплатите:

Колко пари ви бяха изплатени вчера и колко ви остава да получите?

Вчера ни дадоха по един аванс, който е една трета от заплатата. Това означава средно 120 лв. То този аванс веднага щом го преведоха и хоп – банките си го дръпнаха. Обещали са ни до края на седмицата да ни доизплатят заплатата за септември, от която досега сме получили само 60 лв. и то преди два месеца. Дължат ни три заплати – за септември, октомври и ноември, плюс един аванс за декември, или около 1000 лв. общо. Нашите заплати не са високи, не се лъжете. Докато не си получим всичко по сметката, няма да спре стачката. Ние вече на обещания не вярваме.

Но по медиите вчера писаха, че сте прекратили стачката, след като сте получили аванса...

Не е вярно! Не е вярно! Няма как да спрем стачката, защото 95 % от работещите са с кредити. Рядко е сред нас да има човек, който да е без заем към някоя банка. Единствено може би тези, които са взели пари от вътрешно-спомагателната каса към предприятието. Начисляват ни се наказателни лихви. Наш колега беше заплашван от банката, че ще дойде съдия-изпълнител и ще му отнемат жилището.  Банките, като имат отпуснати заеми, си ги търсят. А на нас, че не ни плащат, никой не го интересува. Това е положението. На някой му се иска стачката да спре, но тя продължава.

Лошото е, че тази новина като че ли дойде от синдикатите...

Да, синдикатите се върнаха от преговорите в София с намерения да прекратят стачката. Но стачкуващите колеги (работничките, с които разговаряхме официално не участват в стачката, тъй като са в отпуска – РГ) отказаха да приемат това предложение и заявиха, че стачката продължава.

Как си обяснявате проблема със забавянето на парите?

Нашият директор на завода само повтаря: „Няма пари, има работа“. Но това не е вярно, защото само от едно произведено оръжие може да се изплатят не знам колко заплати. Парите от произведените от нас оръжия обаче се оказват предварително изхарчени. Къде и как са изхарчени, никой не знае. На обикновения работник няма кой да дава тия справки и отчети. Получава се една бездънна яма.

Вярно ли е, че натрупаните от предприятието дългове всъщност са прехвърлените задължения от вече приватизираните заводи на ВМЗ?

Точно така е! Когато приватизираха Лагерния завод (сегашният СКФ Берингс-България ЕАД), дълговете останаха за ВМЗ. Това го знаем от нашите синдикати. Но дълговете не са само оттам. От 23 години всяко управление на ВМЗ натрупва, натрупва, натрупва дългове. На никого не се търси съдебна отговорност, на никого не му се търси сметка, какво е пипал, как е харчил и ето какъв е ефектът.

Говори се, че и останалите заводи на ВМЗ ще бъдат приватизирани?

Ние не искаме приватизация! По принцип работникът няма как да я иска тая приватизация. Но и държавата не ни иска. Явно иска да даде предприятието на някого в ръцете. Живеехме с надежда, че приватизацията може да подобри положението. Но разбрахме, че единственият кандидат за ВМЗ е фирма ЕМКО на някой си Емилиян Гебрев. А за него нищо хубаво не сме чули, не сме прочели някъде. Знаем например, че не изплаща редовно заплатите на работниците от неговите фирми. Говори се също, че цехът, който наскоро гръмна край Сливен, е бил негов. Е, какво хубаво да очакваме от него?

Вярно ли е, че се работи при много ниски температури?

Охо! Вънка е по-топло от вътре! Без никакво отопление сме! Комисиите по охрана на труда знаят, че е студено, но не правят нищо. Минават и заминават. Отчитат дейност. Онзи ден, когато започна стачката, нарочно премерих температурата – беше 1 градус в работните помещения. Едно от исканията на стачката е именно да се подобрят условията на труд. Да не се работи при такъв студ. Но не са само ниските температури. Гълтаме всякакви отрови. Като пуснеш аспирацията и температурата съвсем пада. А пък без нея съвсем не се търпи въздуха. Падат ни зъбите. Но това си е за наша сметка. Това са „витамините на ВМЗ“. А уж работим по европейски стандарти. Нищо като такова!

Осигурява ли ви се безплатна храна с оглед на тези тежки условия на труд?

Преди ни даваха по едно кисело мляко, но и него ни го отнеха.

Спомена се, че сте щели да получите помощ от Червения кръст...

На кого да помогне? (в този момент в разговора се включва още един работник) С една бутилка олио и с един пакет брашно, с това ли ще помогне?! Искаме си това, което сме си заработили. Не искаме дарения. С дарения не става. Само ни обещават заплати, аванси, а накрая все работим „на зелено“. Сега ни карат да работим „на зелено“ чак до март 2013 г. Само „на зелено“ ли ще работим?! А как ще си погасяваме нуждите? При сегашния директор Стоенчев е все така. И през 2000 г., като беше пак той директор, тогава полицията едвам го спаси, работниците искаха да го линчуват, да го убият направо. Но и той не е най-виновен. Къде е държавата? Къде са ония Дянковци и Добревци?!? Да им....(псува)

Държавата не помага, но и приватизацията не е изход...

Ами не е! Правят търг и на търга остава само една фирма, какъв търг е това?!? Накрая ще стане като с „Кремиковци“ да ни приватизират за 1 долар и като КТЗ-Карлово, който беше не просто приватизиран, а унищожен. На хората така и не им се изплатиха заплатите. Всичко е ликвидирано.

Мислите ли, че има целенасочена политика за източване на ВМЗ?

Ама разбира се! Това са си техни игри! Политически игри! Не може тук да ми излезе заместник-президентът на КНСБ – Никифоров ли е, Христофоров ли е – да ни обещава пет рейса за София и вчера да кажат – „всяка заповед е предпоследна“... И оня Пламен Димитров, президентът на КНСБ, да се яви и да каже: „Ние договорихме 1 млн. лв., повече не можем да договорим“ – Какво си договорил ти бе, цървул, махай се! (псува). Не може тука да ми излизат Добрев (министър на икономиката – РГ) и Тотьо Младенов да ни казват, че щяло да има забавяне на заплатите с три дни и после да те бавят три месеца! Не си държат на думата! (псува) Това правителство е бита карта! Бързат всичко да приватизират! Ще ми идва Бойко тука да ми реже лентички, а за нас една приказка не каза! И оня другия цървул – Мирослав Найденов (земеделският министър – РГ) – дойде тук да ми се надува и да ми обяснява каква вода имаме, какви проекти печелим, бля-бля-бля (псува).  Аз искам да излезе един министър и да каже едно РПГ колко струва – 3600 лв. А тук не говорим за една бройка, а за 20 000 бройки. А те ще се подиграват с мен, че няма пари за заплати, така ли? (псува)

(продължаваме разговора с останалите работнички)

Като няма пари за заплати, защо сме спонсори на метростанция в София? Бяха сложили голям билборд, че ВМЗ спонсорира софийското метро, но като започна сега стачката, го махнаха този билборд. Тук се играе с големи пари. С тях играят държавните мъже, от директор нагоре. Ние сме нищо.

Вярно ли е, че в Иганово работниците са били заплашвани да не стачкуват?

Да, така е. Самите им шефове ги заплашваха, че ще ги уволнят дисциплинарно. А хората са наплашени и ги е страх, защото преди три години така изгониха 40 души от един цех. Тогава стачката беше незаконна, защото никой от синдикатите не се застъпи за нас, но и сега сигурно ще има съкратени от стачкуващите работници. Но не са само заплахите. Началник-цеховете обикалят и предлагат по 20 лева на стачкуващ работник, за да се върне на работа.

А през 2009 г. стачката беше организирана от самите работници?

Да. Защото тогава синдикатите не ни подкрепиха. Пак беше декември месец, беше много студено и пак бяхме без заплати. Тогава не организирахме стачката с всичките й законови процедури, а направо излязохме на своя глава. Тогава инициаторите на стачката в Иганово ги уволниха, защото стачката е била незаконна. А все едно е законно да стоим отвън и като просяци да си чакаме зароботените пари.

Какво е значението на ВМЗ за Сопот и въобще за региона?

От Клисура до Калофер – всички работят тук. Преди години дори от Пловдив се извозваха хора за ВМЗ. От местния образцов техникум „Заимов“ се създаваха кадри за завода. А сега... Гаврят се с народа! Гаврят се! Не стига, че толкова години този завод храни цяла България, а сега така да се подиграват с нас... Заграбиха всичко в тая държава. Милионери колкото щеш, а народа – много беден. (в това време край ВМЗ минава някаква скъпа кола със софийска регистрация. Работничките я гледат недоволно и с презрение коментират: „Звездъ някаква“).

А днес млади хора идват ли да работят във ВМЗ?

Не. Във ВМЗ вече не набират нови хора за работа. Само съкращават и пенсионират. Прием на работници не е имало може би от 5-6 години. В завода сега работят около 3000 души. Преди бяхме повече, но през 2000 г. ни съкратиха наполовина... 

Стачкуващите работници в двора на ВМЗ

Некролозите на починали бивши работници на ВМЗ са навсякъде около входовете на предприятието

Тази табелка дава по-ясна представа колко тежки и опасни са условията на труд във ВМЗ-Сопот.

Завод или затвор?