През
декември 1884 г. тогавашният министър-председател Петко Каравелов (и бъдещ
основател на Демократическата партия)
внася законопроект за железните пътища в Народното събрание,
произнасяйки следните думи:
„Главните начала, предлагани в
проекта, са основани на принципа, че железните пътища в Княжество трябва да
съставляват държавна собственост и че никакви частни компании не могат за своя
сметка да строят и експлоатират железни пътища в Княжеството на концесия. До
такова заключение е дошло правителството вследствие изучаване на пагубните
примери както вън от границата, така и в самото Княжество. Построяването на
железните пътища от частни лица или дружества е всякога спекулативно
предприятие, в което предприемачите се стремят да вложат капиталите си при
най-износни условия. Поради това главната цел за тях е да увеличат печалбите си
– нещо, което в повечето случаи бива в ущърб на държавата и е без съществена
стопанска полза за населението от района на железницата. Съвсем друго е, когато
пътищата се строят със средства на държавата и се експлоатират от нея; тогава
частните печалби играят второстепенна роля; държавата е доволна, когато линията
не й носи загуба и даже се помирява с незначителните загуби, стига само с това
да доставя на населението удобства, от които се нуждае една цивилизована
държава. Тази гледна точка е толкова очевидна, че няма нужда от повече
аргументи или особени доказателства“ (Дневници на ІV
Обикновено народно събрание. І сесия – в 4 т.; София, 1885-1886, т.ІІ, 62)
Законът
е приет на 31 януари 1885 г. По силата на този закон се създава системата на
Българските държавни железници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар