На 16 август се състоя втората среща на ПК „Взаимопомощ”. Утвърдени бяха вече заложените правила в кооперацията. За радост на участниците, членският внос беше почти изцяло събран. Така, с постоянство и спазване на установените вече правила, смятаме, че кооперацията не само ще просъществува, но ще се и развие и дори ще стане модел за бъдещи подобни структури.
сряда, 17 август 2011 г.
вторник, 16 август 2011 г.
събота, 13 август 2011 г.
петък, 12 август 2011 г.
Приятели протестират в защита на Сашо и жилището му
Приятелите на 23-годишния Александър Стойков, който се бори да остане с майка си в общинското жилище, се събраха на протест пред община Слатина. Те носеха плакати с надписи: „Оставете Сашо на мира, а не на улицата" и „Правото на дом е човешко право."
Александър, който дойде по-късно на протеста, бе посрещнат от приятелите си с аплодисменти и бурни викове „Сашо, Сашо, Сашо..."
Неговият съименник и приятел Александър Николов пък реши да наруши тишината пред сградата на община Слатина с виковете „Стига мизерия, стига бандитизъм."
Протестиращите разказаха, че са се събрали днес пред общината, защото заповедта за изнасянето не е отменена и днес трябва да бъде изпълнена.Те не вярват на устното обещание на районния кмет Апостолова, която преди дни на среща с тях обеща Александър да остане в жилището. Според тях отношението на Апостолова досега показва, че тя иска да го изгони.
Изумени сме от това античовешко отношение, заяви Александър Николов.
Самият Александър се похвали, че е получил подкрепата на омбудсмана Константин Пенчев, който обещал да се обади лично на кметицата на района Антоанета Апостолова и да лобира семейството да остане в общинското жилище, докато излязат съдебните решения по делата, които той води с „Топлофикация София."
Стана ясно, че майката на Александър е с влошено здравословно състояние, след като научила, че има опасност да ги изгонят.
Припомняме, Александър и майка му имат предизвестие да напуснат днес обитаваното от тях общинско жилище, заради неплатени сметки и наеми.
На среща преди дни с кмета Апостолова стана ясно, че Александър е започнал работа и погасява събралите се задължение - както към общината, така и към Топлофикация. В същото време той съди столичното топло, тъй като при нанасянето им в жилището през 2006 от Топлофикация им връчили сметка за топла вода за 4 месеца на стойност 1200 лева.
Районният кмет обеща да не гонят Александър и майка му от жилището, докато тече обжалваното от него пред съда решение на общината.
Нюз.бг
четвъртък, 11 август 2011 г.
Елате да подкрепим Сашо Стойков!
До журналистите и българската общественост
Утре, петък 12 август 2011 г., нашият приятел Ал.Стойков, е заплашен да бъде изхвърлен на улицата заедно с болната си майка. Припомняме, че в заповедта на кметицата на район „Слатина” от 27 юли 2011 г. е записано буквално следното:
„Принудителното изземване на общинския апартамент, неправомерно обитаван от г-н Стойков и семейството му ще се извърши на 12.08.2011 г. от 10.00 часа със съдействие на полицията,ключар и хамалска бригада.”
Макар и все още без получен отговор от Административния съд по жалбата на Сашо относно тази заповед, имайки предвид некоректното и антихуманно поведение на управляващите в район „Слатина” общинари, ние не изключваме варианта утре полицията, ключарят и хамалската бригада наистина да се намесят.
Затова ние, приятелите на Сашо, ще сме утре там, пред блока му и ще защитаваме справедливостта.
Събираме се в 9.00 ч. сутринта пред сградата на общината в район „Слатина”(бул. „Шипченски проход” №67).
Призоваваме българската общественост и медии да дойдат с нас от общината до блока на Сашо, за да бъдат свидетели дали общинските власти ще посмеят да изгонят един от хилядите безработни младежи и неговата болна майка от обитаваното от тях общинско жилище.
От приятелите на Сашо
Към общинските власти: „Оставете Сашо на мира, не на улицата!”
Обзор на действията за запазпаве на неговия дом 10/11 август, 2011 г.
Този обзор има за цел да държи в течение всички заинтерсовани от съдбата на Александър Стойков – приятели, журналисти, граждани. Усилията по прекратяване на заповедта на кмета на община „Слатина” от 27.07.2011 г. продължават. Подкрепата на всички нас е решаваща, от нея зависи общинските власти да спрат изпълнението на заповедта, да не изгонят Сашо на 12.08.2011 г. или когато и да било занапред.
1
Тука има, тука нема
Тука има, тука нема
Сутринта в 9 часа на 10 август Сашо и неговите приятели се събрахме пред община „Слатина” за да поискаме от кмета А.Апостолова и общината да ни изслуша и да отмени своята заповед за принудителното му извеждане от жилището. В присъствието на журналисти се срещнахме с властите – районния кмет, заместник-кмета и техен юрист-консулт (видео ). Кметът Апостолова първа говори и възнамеряваше да се изказват с предимство след нея и останалите служители, а съвсем накрая или пък въобще не, и Сашо. Бил вечен длъжник, достатъчно го търпяли – изброи дължими суми, които се отнасят не към юли 2011 година – съответно отдавна са изплатени, а към януари 2010г.
Ние предоставихме и запознахме присъстващите с всички документи, които доказват, че действителните задължения към момента на заповедта (27 юли 2011 г.) са съвсем други и са изплащани със забавяне не по-голямо от 3 последователни месеца. От 2 август всичко е изплатено. Кметът и подчинените й обаче продължаваха да поддържат трите мотива – неплатени сметки към „Топлофикация”, Софийска вода и към общината (за наеми). Документите на Сашо удостоверяват черно на бяло, че: 7 дни преди заповедта на „Слатина”, „Топлофикация” започва дело за раздутата си сума за топла вода (част от която 1260 лв. за 4 месеца без парно!). Решението на съда тепърва предстои, дотогава няма доказани дължими плащания; неговият въпрос със Софийска вода е решен още преди 3 месеца със споразумение за разсрочено плащане, което се изпълнява изрядно – показаха се квитанции от платени сметки; невнесените към общината наеми до 2 август са само два и са платени 5 дни след заповедта, като са предплатени месеците август-септември 2011 г.
Ние предоставихме и запознахме присъстващите с всички документи, които доказват, че действителните задължения към момента на заповедта (27 юли 2011 г.) са съвсем други и са изплащани със забавяне не по-голямо от 3 последователни месеца. От 2 август всичко е изплатено. Кметът и подчинените й обаче продължаваха да поддържат трите мотива – неплатени сметки към „Топлофикация”, Софийска вода и към общината (за наеми). Документите на Сашо удостоверяват черно на бяло, че: 7 дни преди заповедта на „Слатина”, „Топлофикация” започва дело за раздутата си сума за топла вода (част от която 1260 лв. за 4 месеца без парно!). Решението на съда тепърва предстои, дотогава няма доказани дължими плащания; неговият въпрос със Софийска вода е решен още преди 3 месеца със споразумение за разсрочено плащане, което се изпълнява изрядно – показаха се квитанции от платени сметки; невнесените към общината наеми до 2 август са само два и са платени 5 дни след заповедта, като са предплатени месеците август-септември 2011 г.
Какво изадиха в замяна общинските власти, за да докажат правотата си? Документи? Не, те не показаха никакви документи, за да убедят нас и всички присъствали, че имат основание да пъдят един млад човек. За „Топлофикация” – не знаели, че има дело, не ги били уведомили. Казаха ни – не сме длъжни да знаем и да ни бяхте казали. Сякаш някой е искал такава информация от него, сякаш Сашо е знаел, че ще издават поредната, ТРЕТА за година и половина заповед за гонене; за Софийска вода ги питаме откъде знаят, че не си спазва плащанията. Отговорът е: „Те ни казаха”. Добре, дайте документ да видим. Отговор: „Нямаме какво да ви покажем” (!); накрая се разкриха и за наемите – просто ни отказаха всякаква разпечатка на платежните, които те имат за получените от Сашо суми. А ние им давахме в замяна банкови извлечения по посочената от общината сметка, с всички преводи за 2010 и 2011 години. Разходите са покрити и надхвърлени. Явно тези приходи за кмета не са достатъчно убедителни. Малко е...
Излагация. Нали е институция, а няма и (или) укрива от потърпевшия собствената си информация. Сигурно е била на папката пред тях, но явно Сашо не заслужава това внимание. Никаква милост. Ако сме грешили или извършили нередност, защо да си казваме.
Стаята, в която ни приеха – портрет на Васил Левски. Възрожденски идеали, святост към истината и борба за свобода? Не, минаваме без тях. Чухме обиди и покана да напуснем България. Г-жа Апостолова не пропусна да удостовери Сашо и присъстващите с неуважителни и обидни изказвания. Той, нашият приятел бил „семейно обременен” с неплащането на сметки; за нея мнението на отделния човек „няма значение”; общинските жилища не се дават на хора в тежко социално положение; били сме по партийно поръчение при тях, някой ни е пратил да ги тормозим и сме приятели на Сашо само поради това (!); да сме си намерили държава без закони, тя и общината искат да ни покажат, че са безкомпромисни и това ще се види най-добре като остане той на улицата. Един от приятелите на Сашо даже беше поканен с настойчив плам да напусне...собствената ни държава. Да се махна от неговата и моя родина – това му пожела кмета на „Слатина” Антоанета Апостолова. Поклон пред самата арогантност, запознайте се с „тука има, тука нема” .
Казаха ни, че ще се съобразяват единствено с решението на Административния съд, пред който Александър е обжалван заповедта им. Няма човешка страна, няма да си отменят сами решението. Напомнихме им, че имат това право (след като съдът се произнесе). Не, да се стяга за улицата. Дадоха едно единствено обещание и то е: да не го гонят този петък, ако съдът не се е произнесъл дотогава. Съдът, както може да предположите, разполага с всички документи, предоставени му от наша страна. При пестеливостта на общината откъм документи, би могло да реши в полза на общината. И до днес не се беше произнесъл. В съда обаче го няма живия пример, истинския Сашо с надвисналата трагедия над него и болната му майка. Е, общината го има живия пример и е готова да го превърне в своя неподправен образец на несправедливост?! Песента й е: ще го гоним понеделник, вторник, сряда и четвъртък, обаче не тази седмица. А другата.
Ние, приятелите му поставихме двете си очаквания от тях. Да спрат да го гонят и да махнат заповедта. И да подновят договора си с него за ползването на жилището. Договор, който той е имал до януари 2010 година. Преди да решат да го гонят толкова пъти и толкова настойчиво.
Излагация. Нали е институция, а няма и (или) укрива от потърпевшия собствената си информация. Сигурно е била на папката пред тях, но явно Сашо не заслужава това внимание. Никаква милост. Ако сме грешили или извършили нередност, защо да си казваме.
Стаята, в която ни приеха – портрет на Васил Левски. Възрожденски идеали, святост към истината и борба за свобода? Не, минаваме без тях. Чухме обиди и покана да напуснем България. Г-жа Апостолова не пропусна да удостовери Сашо и присъстващите с неуважителни и обидни изказвания. Той, нашият приятел бил „семейно обременен” с неплащането на сметки; за нея мнението на отделния човек „няма значение”; общинските жилища не се дават на хора в тежко социално положение; били сме по партийно поръчение при тях, някой ни е пратил да ги тормозим и сме приятели на Сашо само поради това (!); да сме си намерили държава без закони, тя и общината искат да ни покажат, че са безкомпромисни и това ще се види най-добре като остане той на улицата. Един от приятелите на Сашо даже беше поканен с настойчив плам да напусне...собствената ни държава. Да се махна от неговата и моя родина – това му пожела кмета на „Слатина” Антоанета Апостолова. Поклон пред самата арогантност, запознайте се с „тука има, тука нема” .
Казаха ни, че ще се съобразяват единствено с решението на Административния съд, пред който Александър е обжалван заповедта им. Няма човешка страна, няма да си отменят сами решението. Напомнихме им, че имат това право (след като съдът се произнесе). Не, да се стяга за улицата. Дадоха едно единствено обещание и то е: да не го гонят този петък, ако съдът не се е произнесъл дотогава. Съдът, както може да предположите, разполага с всички документи, предоставени му от наша страна. При пестеливостта на общината откъм документи, би могло да реши в полза на общината. И до днес не се беше произнесъл. В съда обаче го няма живия пример, истинския Сашо с надвисналата трагедия над него и болната му майка. Е, общината го има живия пример и е готова да го превърне в своя неподправен образец на несправедливост?! Песента й е: ще го гоним понеделник, вторник, сряда и четвъртък, обаче не тази седмица. А другата.
Ние, приятелите му поставихме двете си очаквания от тях. Да спрат да го гонят и да махнат заповедта. И да подновят договора си с него за ползването на жилището. Договор, който той е имал до януари 2010 година. Преди да решат да го гонят толкова пъти и толкова настойчиво.
2
Не е възможно да не ви чуят
БТА оказа своето съдействие и предостави възможност за повече гласност и яснота по случая. На пресконференцията самият Сашо говори повече за своето житейско положение и грозната заплаха, пред която го поставят общинските власти. Подкрепиха го с думите си още приятели. Дошлите на пресконференцията журналисти научиха нова информация и видяха документите в негова защита. Благодарени на техните усилия, също така, повече хора ще научат за случващото се. Те изказаха своята подкрепа – Не е възможно да не ви чуят!
На 11 август продължаваме с настояването да решат случая на Стойков в полза на справедливостта. Ние сме решени да:
- Търсим решението на Административния съд-София (няма предварителна информация кога ще излезе)
- Очакваме да ни приемат в Столична община. Откритото писмо, с което ви запознахме, е адресирано до кмета на София г-жа Й.Фандъкова. Очакваме да разгледат случая на Сашо с принципна позиция: остава ли да живее нормално или остава без покрив
- В промеждутък от време: отговор ни дължи и Омбудсмана на Република България. Винаги е подходящо да се изпробва полезността на институциите
Щом искаме и знаем как да си помагаме един на друг, няма неразрешими неща. Защото да помогнеш на другия, това означава, да помогнеш и на себе си!
Не е възможно да не ви чуят
(БТА, 13.00-14.00 часа, пресконференция по случая на Александър Стойков)
БТА оказа своето съдействие и предостави възможност за повече гласност и яснота по случая. На пресконференцията самият Сашо говори повече за своето житейско положение и грозната заплаха, пред която го поставят общинските власти. Подкрепиха го с думите си още приятели. Дошлите на пресконференцията журналисти научиха нова информация и видяха документите в негова защита. Благодарени на техните усилия, също така, повече хора ще научат за случващото се. Те изказаха своята подкрепа – Не е възможно да не ви чуят!
3
Продължаваме до единствения справедлив край
Продължаваме до единствения справедлив край
На 11 август продължаваме с настояването да решат случая на Стойков в полза на справедливостта. Ние сме решени да:
- Търсим решението на Административния съд-София (няма предварителна информация кога ще излезе)
- Очакваме да ни приемат в Столична община. Откритото писмо, с което ви запознахме, е адресирано до кмета на София г-жа Й.Фандъкова. Очакваме да разгледат случая на Сашо с принципна позиция: остава ли да живее нормално или остава без покрив
- В промеждутък от време: отговор ни дължи и Омбудсмана на Република България. Винаги е подходящо да се изпробва полезността на институциите
Щом искаме и знаем как да си помагаме един на друг, няма неразрешими неща. Защото да помогнеш на другия, това означава, да помогнеш и на себе си!
сряда, 10 август 2011 г.
вторник, 9 август 2011 г.
ПОМОЩ! ОБЩИНА СЛАТИНА ИСКА ДА ИЗХВЪРЛИ МЕН И БОЛНАТА МИ МАЙКА НА УЛИЦАТА!
Аз съм Александър Стойков, безработен млад човек на 23 години. Обръщам се към Вас, журналистите, а чрез Вас – и към българската общественост, с това отворено писмо, което днес подадох до Столична община – кмета на гр. София г-жа Й. Фандъкова. Причината да се обърна към Вас, е решението на община „Слатина” от 27.07.2011 г. да изгонят мен и болната ми майка от обитаваното от нас общинско жилище. Въпреки направените от мен и моите близки всички възможни постъпки (пълно изплащане на дължимите сметки, наеми, подаване на молби и жалби), ние сме застрашени да останем на улицата в петък 12.08.2011 г., когато изтича срокът за напускане на жилището.
Разказвайки за тежките премеждия, през които преминава моето семейство, се надявам да получа подкрепа в неравната битка за живота ни.
Каня всички, заинтересували се от съдбата ми, да дойдат утре, на 10.08.2011 г. (сряда) от 9.00 ч. пред сградата на община „Слатина” (бул. "Шипченски проход" № 67), за да получат повече информация по моя случай и да окажат своята подкрепа в поредния и може би последен опит да променим решението на общинските власти.
Благодаря предварително за вниманието и подкрепата.
ОТВОРЕНО ПИСМО
от
Александър Д.Стойков, на 23 г.
Уважаема Госпожо Фандъкова,
Желая да започна своето изложение с кратко описание на условията, при които протича моя и на моето семейство живот, за да придобиете представа какви могат да бъдат последствията от решението на Кмета на район „Слатина”, в случай че то бъде приведено в изпълнение на 12 август тази година. Ще опиша и досегашното развитие на взаимоотношенията ми с общината във връзка с ползвания от мен имот.
Живея от малък в София заедно със своята майка, която до израстването ми е имала грижата постоянно да се труди за осигуряване на нашето съществуване. Като ученик насочих влечението и способностите си в областта на изобразителните изкуства – последователно завърших основно училище с изучаване на живопис и националното училище за изящни изкуства „Илия Петров”. Изкуството за мен е от голям интерес, завърших ученето си с отличие. Още от тези години усърдно работих през летните ваканции - най-често на строителни обекти, за да участвам в издръжката на семейството си. След завършването си продължих работа в строителството, цеховото производство (на мебели), монтажа на климатични инсталации и в други области на производството и услугите. Това ми създаде много нови практически умения и съзнанието да изкарвам съществуването си с честен и упорит труд. В свободното си време с удоволствие продължавам да се занимавам с изкуство – дърворезба, витражи, изготвяне на илюстрации.
Нашето двучленно семейство не притежава имот, в който да живеем, нито имаме роднини, които да ни осигурят подслон. Затова още от подрастващите ми години живеем в общински жилища – предишното и настоящето все в район „Слатина”, София. Настаняването ни в настоящия апартамент стана през август 2006 година и на мен се падна отговорността, още докато бях ученик, да сключа безсрочен договор с общината за ползването му. Предвид на социалното ни положение тогава получиме съдействие от добронамерени хора, които се застъпиха пред общинските власти да ни бъде предоставено това ново място. В периода до 2010 година, когато аз и моята майка имахме постоянна работа, съумявахме да покриваме редовно, с малки изключения, ежемесечните ни разходи за наем, ток и студена вода. Единствена сериозна грижа представляваха получаваните сметки от „Топлофикация” за ползването на топла вода (парно не сме ползвали в настоящия апартамент от самото начало). Причината за това е, че 4 месеца след настаняването ни от „Топлофикация” ни известиха, че дължим над 1200 лв. за топла вода, като твърдяха, че това не са стари задължения, а е натрупана сума за периода август-ноември 2006 г (!). Тогава подадох жалба до тях, която остана без последствия. Обаче през годините от това дружество нееднократно са отказвали да плащам текущите сметки под предлог, че не съм покрил разходите по първата, най-голямата (ще кажа раздутата) от тях сметка. Така задълженията постепенно се трупаха, превръщайки се в едно все по-непосилно бреме, каквото е и към момента.
Истинските притеснения за моето семейство дойдоха обаче през януари 2010 година по линия на общината. Тогава общинските власти ме уведомиха, че са прекратили сключения между мен и тях договор за наем на жилището. Причините, които бяха изтъкнали са, че съм забавял месечните си вноски към тях и заплащането на останалите комунални услуги. Съответно, аз започнах все по-често да посещавам община „Слатина” с надеждата да получа уверение, че няма да бъдем изхвърлени на улицата. И да, такова ни бе давано от районния кмет г-жа Антоанета Апостолова и служители на отдел „Жилищно обслужване”, при условие да подновя плащанията, както и сторих.
През лятото на 2010 година обаче две обстоятелства влошиха извънредно много нашето социално положение. Аз останах без постоянна работа – съкратиха мен и десетки други служители поради „намален обем работа”. Това положение с малки прекъсвания продължи от август 2010 г. до средата на месец март 2011 година. Майка ми Димитрина почти по същото време (началото на есента) влоши тежко здравословното си състояние, напусна работа поради невъзможност да продължи да работи и все по-често болките я оставяха трудноподвижна и на легло. Дойде и зимата, която беше сериозно изпитание в нашия живот – ние безработни, а нуждите от издръжка все така постоянни, даже увеличаващи се. Едва през март временно намерих работа като охрана, но този месец и малкото работа почти с нищо не облекчиха положението ни. Не друго, а моите верни приятели ни оказаха морална и материална подкрепа, която имаше голямо значение за нас и върна надеждата ни, че е възможно отново да водим нормален живот.
На 18 април 2011 година общината поиска доброволно в 10-дневен срок да освободя апартамента, защото съм забавил плащането на наеми и имам няколко просрочени комунални сметки. Подадох молба да не бъде пристъпвано към изпълнение на решението за освобождаване на апартамента, тъй като постоянно търсех работа и вярвах, че нещата ще се подобрят. Увериха ме (устно, писмен отговор на тази си молба не съм получил и до момента), че ми дават 2 месеца отстрочка. През май и юни вече намерих временна работа, доходите от която веднага насочих към покриването на натрупващите се текущи парични задължения. Съумях да покрия и здравните осигуровки на болната ми майка, положението й се стабилизира и това допълнително подобри живота ни. Все по-често обаче започнаха да тропат на вратата ни за натрупани сметки. Залепиха на вратата ни заповед за изпълнение по образувано заповедно производство от „Топлофикация София” АД в Софийски районен съд. Обжалвах заповедта за изпълнение в законоустановения 14-дневен срок и задълженията ми тепърва ще трябва да бъдат доказвани от „Топлофикация София” АД по съдебен път.
На 27 юли 2011 г. кметът на район „Слатина” издаде заповед за принудително изземване на общинския апартамент, обитаван от мен на 12.08.2011 г. от 10,00 часа със съдействие на полицията, ключар и хамалска бригада. Според мотивите на общинските власти не съм плащал повече от три месеца консумативни разноски по общинското жилище.
Бих желал да обърна внимание на следните факти и обстоятелства, известни на общинските власти, но не взети предвид при постановяване на посочената по-горе заповед, а именно:
1. Дължимостта на задължението ми към „Топлофикация София” АД и неговия размер ще бъдат установени след постановяване на решение на Софийски райнен съд и неговото влизане в сила.
2. Сключил съм Споразумение за разсрочено плащане със „Софийска вода” АД, съгласно което трябва да изплатя задълженията си за студена вода в периода от юни 2011 г – до ноември 2012 година. Съгласно условията на споразумението заплатих 200 (двеста) лева първоначална вноска, които с големи трудности събрах и внесох. Следващите вноски съм заплатил в срок, съответно 1-вата до 30.06.2011 г. в размер на 26.88 лв. и втората в срок до 1.08.2011г. в размер на 26.00 лева. Същевременно заплащам и текущите сметки, като към днешна дата нямам никакви просрочени задължения към дружеството.
3. Неплатените към 27.07.2011г. 2 (два) месечни наема към район „Слатина” за месеците юни и юли! (а не за посочените в заповедта месеци) вече са заплатени от мен, заедно с дължимия наем за месец август 2011г.
Уважаема Госпожо Фандъкова,
Видно от изложението ми за последните година и половина съм приканван да напусна жилището вече три пъти. Много често това ставаше в най-трудните за мен и майка ми моменти, в които с неимоверни усилия се спасявахме от най-крайна нищета и мизерия! Недоумявам как общината, която е натоварена от обществото да изпълнява социална и обществена функции в полза на всички българските граждани, прави всичко възможно, както е видно от гореописаното, да избегне тези свои задължения.
Ако ни изхвърлят от общинското жилище, аз и майка ми оставаме на улицата. Нямаме къде да отидем, нито имаме пари. С тези си действия властите в община „Слатина” ни обричат на мизерия, глад (защото вероятно като бездомник ще загубя работата си) и пълна невъзможност за съвземане от и без това тежкото ни положение.
МОЛЯ за Вашата намеса при разрешаване на случая и за Вашето разпореждане принудителното изпълнение на 12.08.2011г. в 10.00 часа да бъде спряно. Моля също така да отмените заповед № РД-09.196/27.07.2011 г. на Кмета на район Слатина – Столична община.
С уважение:
(Ал.Стойков)
На босия цървулите
Ако си безработен, не можеш да си намериш работа, защото никой не иска да те наеме, ако в безизходицата се хванеш да работиш като хамалин или общ работник и ти плащат на ден, колкото да купиш хляб на децата си, ще получиш за награда… глоба. Това заяви онзи ден социалният министър. А председателят на КТ “Подкрепа” каза днес, че с глобите, които се наложат на работника можело да се платят осигуровките му!
Г-н министър, г-н Тренчев, ние знаем, че живеете в собствения си свят и в приятната компания на най-големите бизнесмени в държавата. Знаем, че думите бедност, мизерия и въпросите “Имате ли преоценен хляб?” и “Може ли и днес на вересия?” са непознати за този ваш свят. Но също така знаем, че омразата на работниците към вас се увеличава с всяко ваше изявление, с всяка ваша дума. А няма нищо по-силно на този свят от омразата на един роб към господаря му и на един беден работник към този, който се опитва да го тъпче още повече.
Димо Казаков
Абонамент за:
Публикации (Atom)