На големия синдикален протест против пенсионната реформа от миналата есен събралите се десетки хиляди работници изразиха по недвусмислен начин ненавистта си към финансовия министър Симеон Дянков.
На други протести същото отношение изразиха още и студенти, учени, фермери и др.
Но защо всички мразят този човек? Защо дори привърженици на ГЕРБ и Бойко Борисов не могат да го понасят? Ненавистта към Дянков идва не заради неприятния му креслив глас, заради футболните му пристрастия или заради някоя друга подобна външна и несъществена причина (макар и те може би да играят някаква роля). Всъщност, ненавистта към Дянков е ненавист към „човека от Запад”, към чиновника, бюрократа, служителя на Световната банка – институцията, която държи във финансово робство страната ни. Наглостта на Дянков, неговата безпардонност и безжалостност – това е наглостта, безпародонността и безжалостността на Световната банка. По нареждане на Световната банка се унищожават БДЖ и БАН, закриват се училища, повишават се таксите за следване и т.н. Дянков само изпълнява. Само реализира на дело директивите. Така че, нека назовем нещата с истинските им имена – зад Дянков стои политиката на Световната банка и когато скандираме „Дянков вън!”, ние всъщност искаме нещо много повече от отстраняването на един министър. Ние искаме (съзнателно или не) да се разбият финансовите окови на Световната банка. Защото работещият човек няма да види бял ден, докато институции като Световната банка се разпореждат със съдбините му. Защото извоюването на достоен живот за трудещите се хора в България минава през премахване игото на Световната банка.
Ковачев
Няма коментари:
Публикуване на коментар