неделя, 11 март 2012 г.

Работниците в Мадан и Кърджали: против концесиите, за национализация


Миньорите негодуваха от месеци, но ефективната стачка тръгна заради едната супа, разказа Максим Банков. Той започнал работа в Мадан 10-ина дни преди миньорите да излязат на улицата и повел протеста. Върнал се в мините, за да направи 3 г. стаж, колкото му трябват за пенсия. “Изкривиха ми се очите, като видях дереджето на колегите. Пишат им заплати по 500 лв., на които начисляват постоянно санкции, уж заради неизкарана норма. Така на фиша за вземане им остават към 300 лв., които пък им се дават на 4 пъти. Задлъжнели са с хиляди левове по магазините, тефтерите с вересиите за храна са страшни!”, гневи се Банков.

Миньорите се страхували да протестират, за да не ги уволнят. На улицата обаче ги изкарал гладът. “Абсурдно е подземен работник да яде едната гола супа, а други да вземат тлъсти бонуси.” Заради позицията му Банков и други синдикални лидери получили заплахи, че ще бъдат уволнени, а някои вече имат и предизвестия.

“Да уволняват! Какво ще ми вземат? Живота ми ли искат? Него не могат да ми вземат”, нарежда сред множеството озверели миньори беловласият Реджеп Османов.
“Заложници сме на ГОРУБСО. И да работим, и да не работим, пари не получаваме. Не можем да отидем и другаде, защото няма работа тук. Не са ни платени осигуровки, не можем да идем на лекар, като роби сме. В 21-ви век си плащаме, за да работим.” Така в един глас роптаят миньорите от ГОРУБСО-Мадан. “Сами си шием работни дрехи, купуваме си ботушите, рискуваме живота си със старите съоръжения всеки ден. Заплати не сме виждали от миналия октомври, а собственикът Валентин Захариев се подиграва с нас. Изчезнали са и личните ни средства от взаимоспомагателната каса, от синдикалния членски внос”, недоволстват един през друг и мъжете от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали.
На 1 март напрежението изби и Мадан и Кърджали бяха разтърсени от масовите протести на миньорите и металурзите. Гладът е по-силен съветник от страха - това доказаха работниците, като стоят вече десети ден пред администрациите на двете дружества, собственост на “Интертръст холдинг” с президент Валентин Захариев.
За 5 дни бяха събрани над 10 000 подписа в подкрепа на искането да бъде отнета концесията на рудниците в Мадан. Революционни идеи да бъде национализиран заводът в Кърджали, а “бацилът Захариев да се махне”, също не липсваха.
“Срам и позор, хем работя и не ми плащат, хем съм им дал за столовата картофите от градината си. И тях не са ми платили още. Тонове картофи са им дали от района и не са си ги платили. Работим на една фасул чорба!”, пустосва 59-годишният Рамзи Хомов. Баща му е загинал в рудниците, а децата му са на гурбет в чужбина.

Джамил Кехайов (30 г.) разказва, че сега получава по 200 - 300 лв. за къртовския си труд, а от собствените си мизерни заплати си купуват бургии, дрехи, пистолети, кофи, игли, крушки, тел - необходимите неща за работа под земята. Бащи на ученици и студенти казват, че гладуват, за да отделят лев-два за закуска на децата, не могат да плащат университетски такси, отчаянието е тотално.
“Самотна майка съм, от октомври не съм виждала пари. Изпращам сина си на училище гладен. Спрян ми е токът вкъщи, хладилникът е празен. Готова съм да посрещна шефовете от холдинга у дома!”, разказва по време на многочасовите преговори в Кърджали Гинка Вълчева. Преведените преди седмица пари на едва 100 души са запорирани и прибрани светкавично от банките заради натрупани борчове по кредитите на металурзите.
“Ние не сме роби, работим в нечовешки условия, а ни обвиняват в ниска производителност. Захариев лъже за вложените в ремонтите пари и сега пак ще ни излъже с обещания да започне да плаща”, смята Харалампи Назъров. Той работи от 12 години в цеха за мокро извличане в ОЦК и го сравнява с блато, в което умират и кучетата. “80% от съоръженията в завода са извън строя и са опасни, няма една здрава помпа, липсват турбини, лагери.
Дори и веднага да се разплатят с нас, с тази допотопна техника заводът не може да се вдигне на крака. Със заплата от максимум 400 лв. работни дрехи и ботуши ли да си купим, семейства ли да храним. ОЦК вече е “Кремиковци” втора серия - заводът умира! Защо държавата допусна да се стигне дотам?”, пита мъжът и гласът му трепери…

по материали от в-к „Труд”

Няма коментари:

Публикуване на коментар