Възраждане на потребителските кооперации в България?

Статията от в-к „24 часа”, която публикуваме по-долу, засяга един жизненоважен за милиони българи въпрос – осигуряването на достатъчно количество евтина и качествена храна. Последната става все по-труднодостъпна в съвременните обществени условия, обричайки бедните хора на глад и болести. Изходът ние виждаме в сдружването (по квартали, по месторабота, заедно с приятели, роднини и колеги) в потребителски кооперации (наричани в текста „задруги” и „гурме общества”).

Скоро очаквайте и нашият примерен проект за създаване на потребителска кооперация, по практическото осъществяване на който работим в момента. А дотогава – запознайте се с опита на други подобни самоорганизирали се обединения за взаимопомощ в нашата страна. (РабГлас)

***

Кефът да прескочиш търговеца и да купиш от производителя

Приятели купуват домати по 90 стотинки килото, краставици по 60, чушки по 1,40 лв., сирене от краве мляко по 5,60, кашкавал по 9,80 лв., а телешки суджук екстра качество по 18 лв/кг. Вместо да дават за литър олио по 3,50, вземат салатен зехтин от 5 лв. или екстра върджин за 9 лв. През зимата пък килограм портокали им излизат от 65 до 80 стотинки, грейпфрутите - 1,20 лв, картофите - 70 ст.

Месечно спестяват между 130 и 180 лв. в зависимост от сезона и покупките.

Тези пари щяха да отидат в джоба на крайния търговец в кварталния магазин. Те обаче изчислиха, че продавачът на дребно им завишава цените на зарзавата двойно, а на млечните произведения и трайните колбаси - най-малко с над 3 лв. за килограм. И просто го отбиха да им смуче от бюджета.

Храната пазаруват от столична борса, откъдето зареждат и магазинерите. Но продавачът докарва от същата борса домати за 1,20 лв. и им лепва етикет 2,50 лв.

Виното пък, към което имат слабост, поръчват директно от избите. Така бутилка от 9 лв. във верига магазини им излиза 6 лв. При това им доставят кашоните до вратата.

Просто е да преметнеш оня, който само препродава, а печели повече от производителя. Това води дори до вид удовлетворение.

Друга, наричана със симпатия от жена ми "таргет група по гурме интереси", отива по-далече от близката стокова борса. Освен нормална цена в нея хората искат и още по-качествен продукт. Роят се обединени семейства в т.нар. гурме сдружения, които стават директно клиенти на мандри, месарници и зарзаватчии след лично проучване.

Да прецакаш монополиста търговец, оня, който те набутва в конвейера на планетарното храносмилане, първа радост е за мен. Това звучи като девиз, но много хора вече го практикуват. Глобализацията е превърнала света в огромен търбух, в който нямаш избор. Пробутват ти под носа какво да ядеш, какво да си купиш и за колко пари. Но все повече хора не искат да ядат фасул и чесън от Китай, тиквички от Турция, домати от Испания, пъпеши от Йордания, кетчуп от Ливан с надпис "домашна лютеница" или сирене с палмово масло от Дания. Не искаме да четем, че продуктът съдържа: оцветители (някои се правят от въглищен катран, а пък използваният в много български продукти червен оцветител E120 се извлича от специален вид насекоми), консерванти, желиращи, сгъстители, регулатори на влажността, емулатори, усилватели на вкусовите свойства, антиокислители, смазочни и покривни вещества, подсладители, набухватели...

Искаме бабината лютеница с чушките, доматите и патладжана от градината, сиренето от мандрата в Балкана, което не узрява във вакуумирани найлонови пликчета по магазините, свежо вино от избата вместо киселчока по рафтовете... Изреждането може да продължи три дни и три нощи. Но какво от това, ако след думата "искаме", не следва заклинанието "прави го".

По света тръгват на война с монополистите на храни. В Англия семейства чакат по списък общините да им дадат по 100 квадрата земеделска площ, за да отглеждат зеленчуци собствено производство, вместо да ги купуват от хранителната верига "Теско".

Все повече семейства и у нас правят задруги за доставка на натурални местни храни - сирене и прясно мляко от добри мандри, зеленчуци, плодове от селските бахчи, домашни яйца от "щастливи кокошки", колбаси директно от читави месари. Всеки в това гурме общество отговаря за нещо според контактите си. Разходите за гориво се поделят, но те са минимални. Следва се линията – "не" на химията, субпродуктите и фалшивото "био". За хляба е ясно – само домашен, без набухватели, опечен с машината вкъщи... 

Николай Москов, в-к „24 часа”