Ние създадохме „Работнически глас” преди около 1 година. Тогава нашата идея беше, освен за работнически борби и проблеми, да отделим специално внимание за даване на практически съвети и примери на читателите, които да улеснят техния труден живот, да спомогнат в борбата за хляба и за опазването на здравето. Трябва откровено да признаем, че до този момент това остава почти изцяло едно голо обещание – макар в блога да има вече близо 200 качени материала, нищожно малко са тези, които излизат от коментарно-новинарския шаблон и стигат възможно най-непосредствено до ежедневните житейски проблеми на трудещия се човек.
Един такъв най-непосредствен и належащ проблем, това е проблемът с осигуряването на евтина и качествена храна – пазарът днес е зарит със скъпа и некачествена храна. Ако съчетаем това с рязко влошилите се икономически условия у нас, ще стане ясно защо хората, които участваме в правенето на блога, подобно на още стотици хиляди и милиони българи, преживяхме една от най-тежките зими в своя живот. Много от нас останаха без работа, без пари, без храна. Да, буквално без храна! Дори такива основни продукти като хляба и картофите се осигуряваха с големи усилия.
Това, което ни спаси през тази ужасна зима, беше приятелството, взаимопомощта. За действия на улицата сили нямахме и всичко се изчерпа с акциите на 7 октомври, 10 март и 1 май. Но за сметка на това, голямата победа, която извоювахме като колектив, беше, че се научихме да си помагаме, взаимно да се спасяваме от кризисните ситуации (въртящи се около парите, храната и здравето), укрепихме приятелството си и, в крайна сметка, действително заживяхме „един за всички и всички за един”.
Нивото на взаимодействие, което стихийно осъществихме през миналата зима, сега ще се стремим да направим организирано, под формата на потребителска кооперация с ясни цели, с ясни участници, с ясни права и задължения. Кръщаваме нашата кооперация „Взаимопомощ”, защото тази красива дума е ключова – тя е ключовата идея, на която се уповаваме и вярваме, че ще ни избави поне малко от малко от ада на безпаричието, мизерията и глада.
Ще се стремим занапред да споделяме с читателите на блога своя положителен и отрицателен опит в кооперативното дело. Убедени сме, че взаимопомощта заедно със солидарността и организираността са тези принципи, които могат да изведат нас, младите и не толкова млади трудещи се хора, към щастливия живот, за който всички мечтаем. Опирайки се на собствените сили, не разчитайки на държавата, на финансови благодетели и програми на ЕС, ние вярваме, че чрез потребителската кооперация ще успеем да разрешим поне един от големите проблеми, стоящи пред нас, а именно – осигуряването на евтина и качествена храна.
Народът е казал: „Помогни си сам, за да ти помогне и господ” – ние тъкмо това и ще направим, вслушвайки се във и прилагайки на дело тези мъдри слова. (РабГлас)
Няма коментари:
Публикуване на коментар