4 работници загинаха при рухването на приватизирания хотел „Вероника“ - хронология на събитията

11 април 2015

Часове преди трагедията "Планекс" забранили срутването, заради участието на хора в него

Четири размазани тела извадиха спасителите в руините на срутилия се хотел “Вероника” в курорта Слънчев ден. Първо, веднага след трагедията, беше намерен премазаният Борислав. Останалите трима работници бяха открити едва денонощие по-късно. Всички те се оказаха най-отдолу под купчината бетон и желязо - в котелното на сградата.

Второто тяло беше извадено около 19,30 ч в четвъртък, следващото - 3 часа по-късно. Намери го единият от 4-мата мъже, които влязоха като доброволци от името на роднините, за да помагат при разчистване на отломките. Румен Кирилов не можа да познае дали размазаното тяло е на Йоско или на Тодор - двама от издирваните. Час след полунощ спасителите стигнаха и до последния загинал. По-късно спасителната акция беше прекратена.

И до днес имената на загиналите не са съобщени официално

Нито фирмата, избрана да събаря сградата, нито хората, наели ромите, знаеха кой е бил на обекта в този момент. Имената, които казват близките, не отговарят на тези в списъка с работниците.

Всеки ден хората, наети на рушат “Вероника”, трябвало да представят пропуск с името си на охраната, за да влязат в обекта. Картончетата са издадени от основния изпълнител “Планекс” при инструктаж по безопасност. След напускане на обекта работниците получавали пропуските си обратно.

Пред портала вечер картончетата събирал мъж, който пристигал с кола с бургаска регистрация. Сутрин довеждал работници и им раздавал картончетата. На тях има имена - без снимки. Кой е влизал - не се знае.

Ето

хронологията на събитията, възстановена по съществуващите документи и разкази на свидетели:

Хотел “Вероника” е построен преди 47 г. като част от почивния комплекс на ЦК на БКП по тогавашните изисквания. След 1989 г. хотелът е приватизиран.

През 2014 г. в конструкцията на “Вероника” се появяват пукнатини и собственикът Георги Гергов решава да събори сградата и след укрепване на старите основи да я вдигне пак.

При укрепването трябва да се направят земетръсни шайби, които да отговарят на завишените изисквания, въведени с еврокодовете през 2015 г.

Така се стига до проекта за ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване. Експертиза показва, че конструкцията на хотела е слаба и трябва да се събори до кота 0, а основите да се укрепят. Три месеца по-късно - след няколко връщания на проекта поради забележки, община Варна издава разрешително за реконструкцията, която включва и събаряне на етажите, укрепване на основите и ново строителство.

Инвеститорът “Слънчев ден” АД наема строителната фирма “Планекс”. Поради липса на лиценз за изнасяне на строителни материали “Планекс” наемат подизпълнител за събарянето - “Бултранспорт груп”. Как и защо “Бултранспорт груп” наема “Дигинг” не е ясно - според шефа на Инспекцията по труда има договор с фирмата, но той е без подписи и печат. Според адвоката на “Дигинг” Иван Кръстев договорът е само за наем на техника и тя не е подподизпълнител на обекта.

В същото време на 4 април 2015 г. е издаден протокол текст: “За безопасността на работниците до разрушаването на хотел “Вероника” и в обсега му отговорността носи

инж. Георги Георгиев, собственик на фирма “Дигинг”

В същия протокол, изготвен от техническия ръководител на “Планекс” инж. Диян Георгиев, Юри Камбуров, отговорник “Механизация” на “Бултранспорт груп”, се подписва, че отговаря за отцепване на хотел “Вероника” до разрушаването му в радиус от 50 м. Така достъпът на хора при разрушаването е забранен и бутането на етажите трябва да стане с машини.

За целта на обекта е доставена специална техника - кран с ножица, който трябвало да започне да реже колоните от горе на долу. Сградата не може да бъде взривена заради свлачищни процеси в района.

Във вторник - на 7 април, техническият ръководител на “Планекс” Диян Георгиев посещава обекта и установява, че там рушат хора. Той нарежда на Камбуров да спре работа. Настоява представителят на “Бултранспорт груп” да спре хората от “Дигинг” и събарянето да продължи само с техника - без хора.

В телефонен разговор Георги Георгиев протестира разпореждането - пречи му се да си свърши работата. “Не разрешавам да се събаря, докато на обекта има хора”, казва му Диян Георгиев.

На 8 април той изпраща колегата си Валентин Тонев, координатор “Здравословни и безопасни условия на труд” на обекта. Той установява, че там е пълно с хора, и издава писмена забрана за достъп.

Въпреки това след края на официалното работно време

Георги Георгиев започва демонтаж на колоните на първия етаж

“Йовко - бригадирът, ги изкара оттам. Юри също ги изкара на два пъти и каза: “Не вкарвай момчетата, опасно е.” Но Георгиев застана на върха и каза: “Няма страшно. Птичка да литне, ще ви изкарам веднага. Хотелът ще пада половин час, ще има време да бягате.”

После със сина си докараха хилтита и ги накара да изкъртят бетона. След това донесоха резачи момчетата да режат железата - Тошко оксиженистът, племенникът ми Йосиф, брат ми Рашко.”

Това разказва Стефан, който работел на обекта от 4 дни.

Схемата: Георги Георгиев се качва на хълма срещу хотела и гледа кога сградата ще започне да се накланя. Пред самия хотел е Борислав Асенов - чието тяло беше намерено веднага след срутването. Той трябвало да чуе предупреждението на инженера и да предаде на колегите си да бягат.

Вътре са 4-ма

Манол, Тошко, Йосиф и Рашко - режат арматурата на колоните,

за да прекъснат връзката им с плочата, и после със сапани дърпат, докато колоната се изкриви и спре да бъде опора. Минути преди хотелът да рухне, единият от ромите - Рашко, излиза да смени кислородната бутилка и така се спасява. Борислав загива на стълбите на хотела. Главата му е премазана от плоча....

БДЖ Е НА НАРОДА! Вълна от недоволство в страната заради спрените влакове (обзор)

17.01.2015.Железничари и недоволни граждани излязоха на национален протест в редица градове от страната. Спирането на влаковете предизвика вълна от недоволство и изкара на бунт хората в София, Варна, Горна Оряховица, Карлово, Шумен, Добрич, Криводол и др.

Над 1000 души участваха в протестния митинг срещу спирането на влаковете на жп гарата в Горна Оряховица. Участниците в митинга държаха плакати, на които беше изписано “Не на разрухата в българските железници“ , „БДЖ съм аз“, „Спирането на влаковете – геноцид“ . Присъстващите приеха декларация, в която се казва, че трябва да бъде спряна разрухата на българските железници.

80% от спрените от 12 януари 38 композиции преминават през гарата в Горна Оряховица, обясниха железничарите.

Хората приемат с недоверие твърденията на министъра на транспорта, че влаковете ще бъдат възстановени, а железницата ще си получи орязаните 40 милиона лв. Скептицизмът им е породен от факта, че все още няма решение за възстановяването на спрените композиции.

"Някой да е повярвал? Извинявам се много обаче един телефонен разговор между двамата министри и накрая финансовият министър казва "Да, ще осигуря парите, но след анотацията от Брюксел", някой да пита за КТБ Брюксел? Изсипаха се 5 милиарда, а сега за 40 милиона – Брюксел, тук се играе на нерви", коментира синдикалистът Дечко Гърков.

За цели региони железницата е единственият транспорт,  и без него те са обречени на обезлюдяване. Освен това железопътният транспорт е най-евтин и се отнемало правото на ученици, студенти и пенсионери да пътуват нормално.

"Пътувам Червен бряг - Горна Оряховица и до София, където имам син и внуци. Сега дано да ги пуснат пак влаковете, да помислят. Сега пътувам с 50% намаление за 4.50 лв. - 5 лв., а иначе с автобус сигурно ще ми излезе 40-50 лв.", пресметна пенсионерка.

"Искаме си влаковете. Няма да допуснем да бъдат орязани още 90 влака от 1 февруари. Говори се за 1400 -1500 души да бъдат съкратени само от пътническото предприятие. цифрата е ужасяваща, много народ трябва да си отиде, а за нашия град, създаден от железницата, това е пагубно", роптаеха притеснените хора.

Протестиращите приеха декларация до шефката на Парламента Цецка Цачева, премиера Бойко Борисов и транспортния министър Ивайло Московски, в която настояват да се възстановят спрените влакове, да не се приватизират товарните превози, да не се закриват гари и спирки и да не се съкращават хора.

"Готови сме на преговори за решаване на проблемите на българската железница. Да не си и помислят, че ще направят оздравителна програма с орязване на влакове и съкращаване на хора. Няма да го допуснем", каза пред множеството шефът на Синдиката на железничарите в България Петър Бунев.

Над 250 души протестираха за втори път на гара Бели Извор, срещу спрените влакове, съобщи Петър Атанасов, кмет на врачанското село Власатица. В протестния митинг са се включили жители на община Криводол и селата Бели Извор, Власатица и съседните села. „Искаме да ни върнат влаковете, с които хората пътуват за работа, а децата за училище. Тук няма друг транспорт. Алтернативният превоз е със собствен транспорт, но хората нямат финансовата възможност за него“, допълни Атанасов.

Протест срещу решението на БДЖ за спиране на някои от влаковете в най-бедния регион на Европа - Северозападна България - се състоя днес и на гарата в Криводол. 

200 човека на гарата в Карлово са блокирали движението на бързия влак Бургас-София-Бургас. Това съобщи пред Дарик радио Любомир Милков от Синдиката на железничарите в България. Според него протестите ще продължат въпреки, че транспортният министър Ивайло Московски обяви, че БДЖ няма да спира нови влакове от 1 февруари.

Карлово е сред най-пострадалите райони от намаляването на влаковете в страната. Спрени са общо 9 пътнически влака от и до София, Златица, Сливен и Тулово, които минаваха през града. Така на практика много селища в общината остават без железопътен транспорт. Пред закриване е и Локомотивното депо в града.

"Община Карлово е с над 40 000 души население, повечето хора от малките населени места идват в града да работят, има и ученици. В момента нямат с какво да се придвижват, нямат и алтернативен транспорт, т.е. автобусен, така че сме твърдо решени да отстояваме правата на гражданите. Железопътният транспорт не е просто начин за пътуване, той е начин на съществуване за хората. Избират го защото е най-удобният, най-безопасният, екологичният транспорт. Цяла Европа набляга на екологичния транспорт, а ние с лека ръка разрушаваме това, което нашите бащи са ни оставили." - Недялка Зоева, кондуктор

Около 50 души, предимно железничари, се събраха на протеста във Варна и настояха за диалог с ръководството на БДЖ. Протестът във Варна беше организиран от секцията на КТ „Подкрепа“. Железничарите носеха плакат: "Да работим тук, а не в чужбина". На същото място, но в друг час, протест е организирал и Автономният работнически синдикат, който е издигнал плакат: „БДЖ е на народа, а не на октопода“.

Шуменските железничари, които също се вдигнаха на протест, пък поискаха оставката на ръководството на БДЖ. Въпреки че вчера стана ясно, че повече влакове няма да бъдат спирани, а досега спрените ще се преразгледат – на жп гарата в града се събраха около 100 служители на железницата, техни близки и хора от Шумен и региона, които ежедневно пътуват с влакове. Железничарите носеха плакати: „Икономията в БДЖ = мизерия в много домове“, „Повече влакове за народа, по-малко лимузини за правителството“ и др. Протестиращите ясно изразиха исканията си влакове да не бъдат спирани от движение и БДЖ да бъде стабилизирана.

„Въпреки че повече влакове няма да се спират ние искаме ясна стратегия за развитието на железницата в дългосрочен план. Искаме железницата да стане приоритет", заяви Румен Иванов - председател на синдикалната организация на работещите на шуменската гара.

В Добрич също подкрепиха БДЖ, протестиращите там се обявиха и за отварянето на ТЕЦ-Варна.

Над 12 хиляди подписа са събрани в Североизточна България срещу спирането на 38-те влака от 12 януари и намерението този процес да продължи. Това оставя хората в малките селища без редовен и евтин транспорт до училища и фирми в градовете.

В София протестът беше организиран от Гражданската инициатива „За обществен и релсов транспорт“ под надслов: „Железница в България – да или не?!“. Събраха се около 100 души. Издигнати бяха плакати: "Смъртта на БДЖ - за народа е въже", "БДЖ за хората, не за корпорациите" и „Приватизация = грабеж и ликвидация. Долу ръцете от БДЖ!“. Най-честото скандиране беше: „БДЖ е на народа!“. 

Обявеният мирен протест на Централна гара в Пловдив не се състоя, но за сметка на това подписката срещу спирането на влаковете и за защита на работещите в системата на железниците продължава. „За 3 дни сме събрали 650 подписа само в Пловдив и 15 хиляди в цялата страна", каза пред "Дарик" Стефан Петров от организаторите на инициативата. Подписват се както пенсионери, студенти и ученици, така и редовни пътници, обясни Петров. Подписката пред Централна гара ще продължи до 31 януари, след което ще бъде предадена на министъра на транспорта и информационните технологии Ивайло Московски.

Коментар на участник в инициативата относно "несъстоялия" се протест в Пловдив:

„3 дни железничарските синдикати ни разиграват относно въпроса дали те са пуснали уведомление за протест на Централна гара в Пловдив. Голямата ни грешка е, че не направихме това сами. В крайна сметка ни се каза, че протест ще има. Ние залепихме на масата за събиране на подписи "реклама" за протеста в събота, но малко след това се появи човек от синдиката заедно с полицай, за да ни предупреди да го махнем, тъй като не сме имали право да агитираме за протест, който не организираме ние. Все пак се разбрахме да дойдем да подкрепим железничарския протест като граждани. Вчера, ден преди протеста, посредством журналисти разбрахме, че разрешение за протест няма и никога не е била пускана молба. Имали сме само разрешение за събиране на подписи, но не и за протест. Затова отидохме само като събирачи на подписи. Въпреки това (!!!) и въпреки решението, оповестено вчера, хора, желаещи да участват в протеста се появиха, макар и на различни групички в различно време. Повече от 20 души дойдоха с намерение за протестни действия. Носеха и плакати. В крайна сметка се състоя нещо като "тих митинг" и продължихме със събирането на подписите, които може би вече са над 700 (само от Пловдив). Такава е историята на "несъстоялия" се протест в Пловдив. Остава съмнението за мотивите на железничарските синдикати да саботират по такъв начин протеста в нашия град.“

***

Припомняме, че от 12 януари 38 влака по слабо натоварени маршрути, основно пътнически, спряха работа поради намалената с 40 млн. лв. държавна субсидия за железницата, а по план от 1 февруари трябваше да спрат още 90. След редица протести в страната през седмицата, вчера (16 януари) бе взето решение втората вълна съкращения да бъде отменена.

СНИМКИ:

Горна Оряховица

Бели извор

Криводол

Карлово

Варна

Шумен

София

Условия на труд в Кораборемонтен завод „Одесос” – Варна

Работник от Кораборемотния завод „Одесос”-Варна, ни изпрати следния разказ за условията на труд в неговото предприятие:

След добив на въглища и метални руди, мисля, че е ред (по степен на риск на професията – бел. Раб.глас.) на корабостроене и кораборемонт. Малко хора знаят за какъв тежък, опасен и ужасно мръсен труд става на въпрос.

Терминологията е специфична и трудно обяснима. Не може с две думи да се разкаже, а ако опитам по-подробно, става безинтересно и досадно. Ще ви кажа само, че се мъкнат на ръце тежки детайли, димът от изгоряла боя и мазут са в изобилие и в затворени помещения очите ти започват да сълзят и да щипят. Работи се на голяма височина на скеле или на много тясно, като например в двойното дъно. Работи се с оксижен, и в тесни помещения температурите достигат 50 градуса, че и повече сигурно. Ако си се намокрил от дъжд, при заваряване тока те друса здраво (казват, че било полезно срещу ревматизъм:)). Да ти капне разтопен метал в обувката или във врата, е нещо обичайно. Казваш „ох” и чакаш да изстине. Осветяване на очите при заваряване или изгаряне някъде по някой крайник или по тялото, никой не ги брои, това е ежедневие. Преди два дни скелето, на което работих, се срути, пропадна 2-3 метра. Оцелях! Само с наранен лакът:). Не липсват и тежки трудови злополуки и смъртни случаи. Не знам защо този бранш винаги е пренебрегнат и никой не говори за него. Извинете ако съм досадил!

Работници принудени да работят нелегално и под ключ

Варна. В голяма месопреработвателна фирма карали служителите си да работят нелегално и заключени нощем. За това ни сигнализираха работници. Те твърдят, че не са получавали заплати от почти цяла година.

Разказаха, че фирмата е в процес на продажба, но новият собственик е неизвестен. Така дори нямало кой да прекрати договорите им. Казусът засяга повече от 50 души.

Пестеливостта на работодателите

Биляна Христова

/Материалът ни беше изпратен чрез фб страницата на „Работнически глас”/

Аз съм от Варна.В началото на месец април започнах работа в един целогодишен хотел на длъжност ''администратор''.Хотелът се намира в близост до Варненски свободен университет ''Черноризец Храбър'' (ВСУ). Оказа се обаче, че освен администратор, аз трябва да бъда и сервитьор (без да имам издадена здравна книжка), защото нямали пари да назначат друг на такава длъжност, а от мен пестят и то доста. Моята заплата е 410 лв., като от тях аз трябва да отделям по 6,20лв.на смяна за пътни, тъй като те нямат осигурен транспорт. Може да си направите сметката какво ми остава на мен. Следващата неприятна изненада, която разбрах, е, че по време на празниците пускат персонала в неплатен отпуск, но това не се отбелязва никъде. По великденските празници бях 4 дни в неплатен отпуск, но не съм се разписвала никъде, че съм ползвала такъв, което според мен не е правилно. С трудови договори сме само аз и още една колежка, всички останали са инкогнито.

Самоорганизация и взаимопомощ в село Климентово

           Вестник „Сега” съобщи за чудесен пример на самоорганизация и взаимопомощ в едно варненско село – Климентово. Пътят, който свързвал селото с отсечката Варна-Албена, бил в трагично състояние и вече 20 години държавата така и не могла да го ремонтира. Поучени от неволята си, хората от Климентово се самоорганизират и със собствени средства и сили, в извънработно време, се заемат с ремонта на 4- километровия път. 30-40 души на възраст между 17 и 78 години, оставяйки на заден план личните си ангажименти, започват да полагат ежедневен доброволен труд в името на общото благо. За 8 дни са запълнени 4000 дупки, които държавата не е успяла да запълни за 20 години! Кметският наместник Киро Михов коментира: „Такава задружност, такъв сговор не бях виждал. Да ти стане мило да гледаш как хората се събират, помагат си. Дори се сърдят, че е почнала работата, пък не си ги извикал”

           Сговорна дружина планина повдига.

Многодетно семейство от Варна е заплашено да остане на улицата

Репортажът е от март тази година

Мълчалив протест на работниците от ТЕЦ "Варна"