Как една касиерка стана „героиня на работническата класа”

На 16 март 2015 г., на 57 годишна възраст внезапно от сърдечна недостатъчност почина касиерката Барбара Еме, която се превърна в символ на борбата срещу суровия капитализъм в Германия.

Ляволибералният вестник taz публикува портрет на жената, уволнена през 2008 г. от веригата супермаркети „Кайзер” за присвояване на ... 1,30 евро. 

Историята е следната. Емели, както наричат дългогодишната касиерка, задържа в своя полза двата бона, с които е трябвало да плати на клиент за върнат стъклен амбалаж, но той забравил да си ги поиска навреме. Две инстанции на съда за решаване на трудови спорове в Берлин-Бранденбург отсъждат, че уволнението й е основателно. „Собствеността на работодателя не е на разположение на служителите, независимо от размера на сумата и от продължителния трудов стаж на работника”, гласи решението на магистратите.

Накрая обаче, след общо две години и половина съдебен спор, третата инстанция обявява уволнението й за невалидно. По време на процеса Еме се бори твърдо за правата си и се превръща в пример за подражание. В някои медийни публикации дори е стилизирана като „Жана д'Арк на всички роби на наемния труд”.

Емели вдъхва кураж на много хора. Победата й пред Федералния съд по трудови въпроси преобръща представата на мнозина, че нещо подобно може да се случи: един обикновен човек да победи съдебната система, политиката и хората „там горе”. Един човек от онези, „там долу”.

Барбара Еме произхожда от работническо семейство в Мекленбург и сякаш й е било предопределено да стане касиерка в супермаркет. Дългогодишният й адвокат Бенедикт Хопман си спомня, че след оправдателната присъда клиентката му получава покана за интервюта от медии от различни страни. Телевизия „Ал Джазира”, която интервюира Еме, я нарича „героиня на работническата класа”.

Присъдата за парчето сладкиш

Заслуга на Еме е, че променя съдебната практика за уволненията за дреболии, въпреки че много юристи считат това за невъзможно. Преди съдиите се позовават на присъда от 1984 г.Тогава Федералният съд по трудови въпроси решава, че уволнението на продавачка в хлебарница, изяла изложено на витрината парче сладкиш, е законосъобразно. До появата на Емели съдебната практика в продължение на 26 години се ориентира спрямо тази благоприятна за работодателите присъда, отбелязва taz.

„Който престане да се бори, вече е загубил”, беше девизът на Емели.  

Тя не иска пари като компенсация за уволнението й, а се бори за принципи. Отхвърля всякакви сравнения. Иска си обратно работата. И я получава – 12 дни след оправдателната присъда вече работи в нов филиал на „Кайзер”, в близост до дома й, както желае, на десет минути пеша от него. Но с това каузата й не приключва.

През последните пет години Барбара Еме развива активна дейност. През 2011 г. участва на Световната конференция на жените във Венецуела. Става съавтор на две книги, канят я на публични дискусии. Пътува често до Париж, за да се среща с тамошните профсъюзи.   

Синдикалистка

Избрана е за член на председателството на фондация „Човешко достойнство и трудов свят“, когато е необходимо, придружава хора за делата им в съда.

До последния си час Емели работи на касата в супермаркета в берлинския район Хоеншьонхаузен. Хора, които са я познавали от стария й филиал, идват в новия, само и само да пазаруват при нея и да осребряват боновете си за стъклен амбалаж. Някои я молят за автографи. Колегите й, които първоначално я посрещат с недоверие, започват да й се доверяват. През 2014 г. е избрана за член на работническия съвет на предприятието.

При една среща в нейното жилище пред две години тя казва: „Аз съм обикновен човек, който се осмели да направи нещо. Нито повече, нито по-малко“. Но скромността беше излишна. Израсналата в ГДР продавачка на стоки за всекидневието става член на профсъюзите още през 1974 г., когато започва професионалното й обучение. Емели беше жена, „която познаваше обществените отношения от собствен опит”, казва адвокатът й Хопман.

От 1977 г. работи в търговията на дребно. Първоначално в източногерманската търговска верига HO, която през 90-е години на миналия век е погълната от „Кайзер”. Погледнат от този ъгъл, животът на Емели осветлява една неприятна част от най-новата германската история, пише taz. С обединението тя изпитва на собствения си гръб суровостта на капитализма. Първоначално с трудовия си договор от времето на ГДР се справя добре. Но постепенно преживява промяната на трудовия климат: по-малко работна сила и натиск за повече  ефективност, орязване на надниците и повече работни часове. Това също я насърчава да се включи през 2007 г., в разгара на финансовата криза, в стачките, организирани от синдикатите. Според нея тук се крие истинската причина за уволнението й: борбата й за правата на хората на наемния труд. Една от силно дефицитните стоки на съвременния капитализъм.

Превод, със съкращения: Хаштаг-BG

Бунт на български работници в Германия

В германската община Ной Вулмщорф недоволни работници от България и Румъния са щурмували офиса на своя работодател, който, според техните твърдения, незаконно им е удържал пари от заплатите, пише в. Hamburger Abendblatt.

Близо 100 българи и румънци са се събрали в понеделник пред сградата на компанията BIR Group от Любек.

Работниците протестирали срещу това, че са били подлъгани с обещания за безплатна квартира и храна, а всъщност са си заплащали за това. Част от жилищата пък са били мазета без прозорци.

От компанията изпратили свой служител да преговаря с недоволните, но явно позицията му не е ги е удовлетворила, защото получил юмрук в лицето.

Тогава се намесили полицаите, които уталожили страстите.

В крайна сметка, след час преговори между представители на протестиращите и фирмата, било постигнато споразумение и работниците се разотишли.

bgglas.com

23-ма българи без покрив окупираха профсъюз в Берлин

10.01.2013. Централата на един от най-големите германски профсъюзи в Берлин бе окупирана от 23-ма българи. Те са без покрив след съдебно решение да напуснат сградата, в която са се били настанили.
Българските граждани са прекарали тази нощ във фоайето на централата на профсъюза Verdi ("Ферди") с настояването берлинските власти да решат въпроса за тяхното настаняване, предаде БНР.
Ръководството на профсъюза обещава подкрепа и днес дори организира кръгла маса, на която са поканени и представители на градските власти за намиране на изход от създалата се ситуация.
След съдебното решение за опразване на фабрика за лед от настанилите се там преди две години 23 българи, защото собствениците на сградата възнамеряват да я съборят и да строят жилища на това място, българите са били преместени в общежитие, финансирано от общинските власти на района Берлин-център. Наложило се обаче след това те да пренощуват и в една църква.
Финансовата подкрепа за тях е била само до четвъртък, когато са били принудени да напуснат общежитието. Сега българите отново са изправени пред въпроса къде да пренощуват, отбелязва "Тагесшпигел".

Ад за български работници в Германия

Хора от Монтана се оплакаха от тежките условия на труд и нечовешкото отношение към тях, докато били на работа в Германия, съобщи Нова телевизия.

Те работили в цех за преработка и пакетиране на сурово месо, като били наети от българска фирма. Обещаното и реалността обаче се оказали съвсем различни.

Роза и Илия тръгнали за чужбина през 2009 година с надежда да съберат пари, за да стегнат къщата си. Подписали договори с българска фирма, която трябвало да ги командирова в немския град Вилдесхаузен.

Описали им работата като лека, а заплащането като добро - по 4 евро на час. Условието било да платят комисионна от 200 евро, които се удържат от заплатите на всеки новопостъпил.

Реалността обаче те описват като съвсем друга. Прекараните няколко месеца в чужбина за тях били ад.

„Сложиха ме на една лента (поточна линия - б.р.) и за един ден трябваше да обръщам сигурно по 10 ТИР-а каси да обръщам. Една каса тежи поне 60-70 килограма", разказва Илия. „Накрая нямах сили, червата ти се късат. Беше пълен ад и тормоз.

Роза пък била на пакетажна лента, която се движела по-бързо от нормалното. Тя твърди, че шефовете са наблюдавали работниците и са им се присмивали.

Трендафилка, която е работила в същия цех с трите си сестри сподели, че германците нарочно са вдигали оборотите на машината и непрекъснато викали „По-бързо! Работи!".

Илия сподели още, че работното време по договор било 8 часа, а всъщност често ги държали по 12, 14 или 16, в зависимост от това кога свършва заявката.

Според него всичко по-слаби са били слагани на много тежка работа, а по-едрите и хората с връзки - на по-лека.

След 7 месеца тежка работа Илия получава дискова херния и се връща в България на лечение. Когато се връща отново в Германия Роза пада на работното си място и си чупи крака.

В същата вечер са я уволнили. Отказали да вземат и изплатят болничния и на двамата. Илия също бил уволнен и двамата остават на улицата. От България им изпратили 500 лева, за да могат да се приберат.

Мехмед Капланък, управителят на фирмата, обяви, че работниците са предварително предупреждавани за условията, според него те са добри. Той отрече да се събират комисионни и според него всички имат право на болничен.

В момента Илия и Роза водят дело срещу българската фирма и са решени да търсят правата си.

Съд потвърди социалните права на българските работници в Германия

Гражданите на ЕС от България и Румъния имат право на здравни услуги и социални помощи в Германия дори и да нямат валидно разрешително за работа. Това постанови германски съд по повод жалба на 24-годишната българка Лазаринка Р. Решение на съда може да преобърне плановете на германското правителство да ограничи достъпа до социални помощи, съобщи „ИЮ Обзървър”, предаде "Фокус".

Младата жена дошла в Германия през 2008 г. за да живее с приятеля си – грък с германско жителство. Тя обаче била изоставена от него, след като забременяла. Тя работела като келнерка на черно, но била изхвърлена от работа малко преди да роди. Българката е кандидатствала за разрешително за работа, но й е било отказано. Заради това тя била лишена от помощта, която се предвижда за бременни. За българите и румънците все още са в сила ограничения за достъп до пазара на труда в Германия.

Федералният социален съд в Германия обаче се произнесе в полза на Лазаринка. Съдът реши, че тя отговаря на всички условия за това да получава помощи и фактът, че е българка не я лишава от социални права.

Случаят с българката е прецедент за подобни дела, при които граждани на ЕС са получавали отказ за социални помощи, тъй като нямат легален статут в Германия. Нейният случай обаче може да повлияе върху правилата в целия ЕС.

Решението на германския съд идва и в момент, когато във Великобритания са силно разтревожени от възможния българо-румънски имигрантски поток към Острова след отпадането на ограниченията за трудовия пазар в края на текущата година. Предвижда се за имигрантите от България и Румъния, които дойдат във Великобритания без работа, да им бъде заявено, че трябва да имат частна здравна застраховка, за да се попречи британската здравна система да се превърне в „международна здравна система”.

Министърът по въпросите на имиграцията Марк Харпър заяви пред “Дейли Мейл”, че ограничаването на достъпа до безплатното здравеопазване се разглежда като ключ за предотвратяването на нов наплив от имигранти, когато в края на годината ограниченията отпаднат.